/Поглед.инфо/ Виктория Никифорова от РИА Новости прави безпощадна дисекция на мащабната трансформация, която разтърсва американската военна машина. Докато Пентагонът преминава през брутална чистка на генералитета, Вашингтон рязко сменя стратегията – от абсурдно скъпите „златни“ кораби към масово производство на автономни убийци. Светът е изправен пред нова вълна на легализирано държавно пиратство, а Москва и Пекин трябва да оценят реално заплахата от предстоящия глобален сблъсък.

Голямото разчистване: Хегсет срещу генералитета

Най-красноречивата илюстрация за резултатите от конфронтацията между САЩ и Иран в момента не са сводките от бойното поле, а масовата чистка в американското военно ръководство. Министърът на отбраната Пит Хегсет започна безпрецедентна операция по „прочистване“ на върховете на Пентагона точно в разгара на активни военни действия. Това не е просто козметична промяна или обичайната ротация при смяна на администрацията. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, това е опит за пълно преформатиране на идеологическата и стратегическа рамка на американската армия.

Списъкът на „падналите“ е впечатляващ и плашещ със своя мащаб. Началникът на щаба на армията, заместник-началникът на щаба на военновъздушните сили, ръководителят на Командването за обучение и трансформация (TRADOC) – структурата, която трябва да определя бъдещето на войната – вече загубиха постовете си. Към тях се присъединиха генерал-капеланът и още половин дузина висши генерали. Това е институционално обезглавяване, целящо да пречупи съпротивата на старата школа, която Вашингтон обвинява в неефективност и корупционна инертност.

Фиаското на Златния флот: Милиарди за плаващи мишени

Вчера към този списък се присъедини и една ключова цивилна фигура – министърът на военноморските сили Джон Фелан. Неговата съдба е метафора за целия провал на неоконсервативната военна мисъл. Фелан не е военен стратег, а еврейски финансист с многомилиардно състояние, чието основно качество е лоялността към републиканското ядро и ролята му на щедър дарител. На своя пост той се превърна в лицето на концепцията за т.нар. „Златен флот“ – проект за изграждане на гигантски, технологично пренаситени бойни кораби клас „Тръмп“.

Цената на това начинание е не просто висока, тя е патологична. Един-единствен боен кораб от този клас, оборудван с още недоразвити релсови оръдия (railguns), лазерни системи и футуристични аксесоари, се оценява на 18 милиарда долара. За сравнение, това е четири пъти повече от цената на една модерна ядрена подводница. Общата сума, поискана от флота за реализацията на тази „златна“ мечта, възлиза на астрономическите 377,6 милиарда долара.

Проблемът обаче не е само в парите. Тези суперкораби, макар и внушителни на хартия, са концептуално мъртвородени. Те са идеални инструменти за усвояване на държавни средства от приятелски настроени към президента кръгове, но са абсолютно безполезни в условията на съвременната асиметрична война. В ерата на хиперзвуковите ракети и рояците от дронове, един кораб за 18 милиарда долара се превръща в най-скъпата плаваща мишена в историята.

Корупционният лабиринт на Пентагона и провалът на Мъск

Разследването на корупцията в Пентагона, започнато миналата година от Илон Мъск и тогавашния съветник по националната сигурност Майк Уолц, хвърли светлина върху „абсолютния хаос“, царящ във военно-промишления комплекс. Мъск открито говореше за десетки милиарди долари, които просто изчезват в черни дупки, особено в програмите за военно корабостроене.

Интересното е, че това разследване бе скоропостижно прекратено, а неговите инициатори – отстранени от тези позиции. Изглежда, че те се натъкнаха на нива на корупция и интереси, които са недосегаеми дори за най-близките съратници на президента. Това показва, че американската военна машина е толкова срастната с финансовия капитал, че всякакъв опит за реална реформа се натъква на стена. Когато Пит Хегсет поема управлението, той заварва една система, която произвежда „златни играчки“, докато реалните бойни способности на САЩ ерозират в сблъсък с по-евтини и по-гъвкави противници.

От самолетоносачи към рояци: Новата доктрина на Хегсет

Пит Хегсет първоначално бе яростен противник на „Златния флот“. Като човек, който се опитва да разбере динамиката на съвременните конфликти, той осъзнава, че времето на гигантските проекции на мощ чрез самолетоносачи отминава. Днес двата американски самолетоносача в района на Ормузкия проток не са символ на сила, а бреме. Тяхната защита е толкова скъпа и сложна, че те на практика не могат да изпълнят нито една реална бойна мисия, без да рискуват катастрофална загуба на престиж и техника.

Новата концепция, която Хегсет налага, е далеч по-опасна за света. Той залага на масовото производство на евтини морски дронове и безпилотни лодки. Ако тази идея надделее над лобито на „Златния флот“, войната в морето ще се промени необратимо. Наблюдателите на Поглед.инфо следят внимателно този завой, защото той означава преминаване към тактика на „дигиталното пиратство“.

Вместо един скъп кораб, САЩ ще изпращат хиляди малки, труднозабележими и евтини апарати, които да тероризират търговските пътища. Това е опит да се запази глобалното господство не чрез качество и технологично превъзходство, а чрез масовост и изтощение на противника. Това е „демократизация“ на терора в морето, където Вашингтон ще може да атакува танкери и контейнеровози, без да рискува живота на нито един свой моряк.

Държавното пиратство като нов стандарт

Проекцията на мощ от страна на американския флот в момента изглежда като класическо пиратство, осъвременен вариант на действията на каперите в Карибско море. Както в Ормузкия проток, така и в други стратегически точки, американските кораби все по-често атакуват не военни обекти, а цивилни плавателни съдове. Завземането на танкери и контейнеровози под предлог за „санкции“ или „сигурност“ е директно посегателство върху международното право.

Хегсет иска да изведе това пиратство на следващото ниво. С помощта на автономни системи САЩ се подготвят да доминират търговските пътища по един невиждан досега начин. Това е пряка заплаха за икономическата сигурност на Русия и Китай. Когато Вашингтон не може да спечели икономическата надпревара чрез мирни средства и пазарни механизми, той неизбежно прибягва до груба сила.

Канибалският манифест и идеологията на сблъсъка

Зад техническата трансформация на армията стои зловеща идеологическа подготовка. На власт във Вашингтон дойдоха хора с радикални, почти апокалиптични възгледи. Самият Хегсет често е обвиняван в краен шовинизъм и враждебност към цели култури и религии. Но той не е сам. Питър Тийл, един от най-влиятелните технологични магнати и поддръжник на новия курс, чрез своята компания „Палантир“ на практика публикува „канибалски манифест“.

В този манифест се провъзгласява абсолютното американско превъзходство и открито се призовава за война като инструмент за решаване на глобалните проблеми. Тези хора не подготвят военната машина на САЩ, за да стои тя в хангарите. Те я реконструират за действие. Каквато и да е официалната реторика на Белия дом за „мир чрез сила“, реалните действия сочат към подготовка за мащабна конфронтация.

За Русия и Китай това е сигнал, че времето на илюзиите е приключило. Предстоящият глобален сблъсък няма да бъде воден по правилата на миналото. Той ще бъде воден с дронове, чрез икономическо задушаване и чрез тотално пренебрегване на суверенитета на останалите нации.

В този контекст, както се казва, трябва да държим барута си сух. Военната реформа в САЩ, макар и раздирана от вътрешни противоречия и корупция, се движи към създаването на по-агресивна и по-адаптивна машина за убиване. Отговорът на Москва трябва да бъде своевременен, технологично адекватен и стратегически безпощаден. Ерата на голямата конфронтация вече не е теория – тя е реалност, която се разгръща пред очите ни.