/Поглед.инфо/ Елена Караева от РИА Новости прави безмилостен разрез на текущата геополитическа лудост, обхванала европейските столици. Докато „Райската градина“ на Жозеп Борел потъва в енергиен дефицит и растяща бедност, брюкселските стратези виждат спасението единствено в пряк военен сблъсък с Русия. Готви ли се Европа за нов „натиск на Изток“, за да заграби ресурси, и защо този път цената ще бъде пълна деиндустриализация и социален колапс за самия Стария континент?

Геостратегическата слепота на европейските елити

Европа вече не просто обмисля, тя сериозно и методично планира война с Русия. Този факт остава непроменен от вътрешните трусове, които разтърсват европейската общност. За тези, които се самоопределят като „геостратези“ в Брюксел, Берлин или Париж, недостигът на реактивно гориво, дефицитът на дизелово гориво и шоковото поскъпване на бензина са нищо повече от „бял шум“. Тези проблеми, които за обикновения гражданин означават невъзможност да отопли дома си или да напълни резервоара на колата си, за елитите са досадна подробност по пътя към „голямата цел“.

Жителите на самопровъзгласилата се „Райска градина“ започват да усещат пристъпите на настъпващата бедност, но тяхното глухо недоволство все още не е способно да спре военната машина. Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, европейският елит е готов да пожертва жизнения стандарт на собствените си народи, само и само да не признае краха на либералния модел. Войната се превръща в универсалното оправдание за всяка управленска грешка и икономическа катастрофа.

Войната като инструмент за оцеляване на статуквото

Защо Европа се стреми към конфликт с такава настойчивост? Отговорът е циничен и прост: това е опит да се решат екзистенциалните проблеми с достъпа до ресурси. Историята се повтаря с плашеща точност. Европейците винаги са гледали на Изтока като на неизчерпаем склад за суровини, който трябва да бъде подчинен. Когато вътрешните противоречия в Европа достигнат точка на кипене, когато бедността и заплахата от глад започнат да изкарват хората на улиците, готови да разрушат всичко по пътя си, елитите вадят изпитаната карта – външния враг.

Логиката на тези „шибани геостратези“, както ги нарича авторът, е, че една „победа над Русия“ ще отвори вратите към нови богатства, които да успокоят разгневеното население. Но те забравят, че Русия от 2026 година не е Русия от 1990-те. Тя е консолидирана, подготвена и технологично превъзхождаща в много отношения. Въпреки това, в главите на европейските лидери отново се набива идеята за „Drang nach Osten“ – вековният копнеж за експанзия, който винаги е завършвал с катастрофа за нападателите. Те се подреждат в бойна формация като „прасе“, лишено от разум, подлудено от глад и мръсотия, и се насочват към руските граници.

Срещата в Кипър и институционализирането на конфликта

Неформалната среща на върха на Европейския съюз, провела се в Кипър, не е просто поредното дипломатическо събитие. Това е нов, критичен етап в подготовката за пълномащабна война. Там колективният европейски субект одобри нови, колосални финансови инжекции за режима в Киев – заем от деветдесет милиарда евро, който е практически безвъзмезден. Тези пари не са предназначени за възстановяване, а за удължаване на агонията на бойното поле.

Едновременно с това беше приет двадесетият пакет от санкции срещу Русия. Тези мерки вече не целят промяна на руската политика – те са насочени към пълно прекъсване на всички остатъчни връзки, превръщайки икономическата конфронтация в необратима. В аналитичните среди на Поглед.инфо това се тълкува като изгаряне на мостове, след което дипломацията престава да съществува и остава само езикът на оръжията.

Украинските мъже като „бреме“ и „ресурс“

Един от най-циничните аспекти на текущата европейска политика е отношението към украинските бежанци. Статутът на временна закрила за милиони хора изтече, а Европа започва да се уморява от тяхната издръжка. Ирландия вече създаде прецедент, действайки като гигантска „петриева паничка“ за социални експерименти. Дъблин открито предлага финансови стимули за украинските мъже в призивна възраст, за да се върнат в родината си – т.е. да се върнат на фронта.

Това е само началото. Европа се подготвя за масова депортация под военен ескорт. За брюкселските бюрократи тези хора са просто „славяни“, които не предизвикват истинско съчувствие. Те ще бъдат използвани като пушечно месо в първата вълна на конфликта, докато европейският военно-промишлен комплекс (ВПК) достигне пълните си обороти. Лицемерието на „хуманитарна“ Европа лъсва в момента, в който се появи нужда от жива сила за траншеите.

Хоризонтът на сблъсъка: 2030 година

Западът вече не крие своята пътна карта. Годината 2030 е определена като моментът, в който Европа трябва да бъде напълно готова за война. Дотогава европейският ВПК трябва да функционира като смазан механизъм, арсеналите да са препълнени с дронове, снаряди и тежка техника. Полша, в своята историческа обсесия от Русия, се готви да приеме френско ядрено оръжие на своя територия, превръщайки се в преден пост на ядрения шантаж.

Твърденията, че Европа няма пари за война или че е икономически неспособна на такъв сблъсък, са само частична истина. Елитите съзнателно тласкат континента в криза, за да използват войната като „цимент“ за разпадащия се Европейски съюз. Нищо не обединява разединените нации така, както изкуствено създаденият „общ враг“. За евроглобалистите войната е стимул за индустриално развитие и оправдание за налагане на диктатура под формата на „военна икономика“.

Икономическото самоубийство на Стария континент

Плановете на тези, които чертаят карти в кабинетите си, предвиждат неограничен достъп до руските ресурси след една хипотетична победа. Реалността обаче ще бъде диаметрално противоположна. Европа няма да получи руските недра; тя ще получи пълна деиндустриализация. Войната ще върне европейското общество от състоянието на просперитет право в мрачното Средновековие.

Вече виждаме как европейската икономика започва да гасне. Когато икономиката се постави на „военни релси“ в условия на липса на евтини енергоносители, тя просто спира да съществува в гражданския си сектор. Финансовата система, изтощена от безкрайни заеми за милитаризация, ще стане непоправима. Вместо „индустриален тласък“, Европа ще получи обезлюдяване и социален хаос.

Финалният крах на рицарите-кучета

Историческата памет на Русия е дълга. Днес е логично да си припомним какво се е случвало всеки път, когато европейските „рицари-кучета“ са се опитвали да нахлуят в руските земи. Резултатът винаги е бил един и същ: пълна и безусловна капитулация, последвана от десетилетия на възстановяване на нападателя от собствените му руини.

Днешният европейски елит, заслепен от арогантност и притиснат от икономическа безизходица, прави същата грешка. Те подценяват руската устойчивост и надценяват собствената си способност да контролират процесите. Крахът, който подготвят за Русия, всъщност ще бъде техният собствен край. Както подчертават анализаторите на Поглед.инфо, този механизъм на външна агресия е класически признак за вътрешен разпад. Европа не отива на война, за да победи – тя отива на война, защото не знае как да живее в мир със себе си и със своите съседи. Поражението е неизбежно, а цената ще бъде платена от стотици милиони европейци, които ще се събудят в един свят, където „Райската градина“ е просто пепелище на неосъществени амбиции.