/Поглед.инфо/ Основното предизвикателство за страната е борбата срещу ислямските терористи в богатите на природен газ северни провинции

„Нито богатството, нито децата ще помогнат на онези, които не вярват в Аллах. Те са подпалки за Огъня."

(Коран, сура ал Имран, стих 10)

Борбата с тероризма е постоянна точка в дневния ред на многобройни конференции, симпозиуми, форуми и други колоквиуми в продължение на много години, на тази тема са посветени десетки резолюции на Съвета за сигурност на ООН и други също толкова авторитетни международни организации.

Лидери на водещи сили многократно са обявявали пълна и окончателна победа над ИД* (организацията е забранена в Руската федерация), но информацията от различни региони на света говори за обратното.

Ако дипломатите смътно наричат дейността на терористите „жалки опити за реорганизиране на недобитите остатъци“, то онези експерти, които не владеят ораторски евфемизми, говорят директно за мащабна офанзива на радикални бойци, предимно ислямски.

Географията на кървавите атаки под флага на ИД се разширява и обхваща нови региони и на различни континенти. Африка не е изключение, където терористични дейности се наблюдават все по-често в Нигерия, Мали, Нигер (и Сахел като цяло) и т.н., като се разпространяват допълнително в страни, където за ИДИЛ никога не са чували преди. Пример е Мозамбик, където християните съставляват над 80% от населението.

Всичко започна през 2012 г., когато група последователи на определен радикален проповедник на име Абуд Рого Мохамед се премести в северен Мозамбик от Кения. Новодошлите джихадисти веднага започнаха да насърчават „истинския ислям“ сред местните мюсюлмани Яо, но те изповядваха версия на исляма, толкова преплетена с традиционни култове и християнски заемки, че исканията на салафитите (поддръжници на „чистия“, оригинален ислям) бяха отхвърлени от тях.

Тогава салафитите разшириха обхвата на средствата за влияние - от предоставяне на „невръщаеми“ заеми на бедните до обезглавяване на напълно „непоправимите“. Така ислямистите заменят неработещите обществени и държавни институции и започват да формират собствена социална структура, осигурявайки база за новобранци.

Разбира се, местните жители бяха длъжни да „помагат“ на групата по всякакъв възможен начин, която се нарече „Ансар ал-Сунна“ (АС). АС има обширна мрежа от клетки и подземни джамии, благодарение на тесните връзки със сомалийските „братя по ум“ от организацията Ал-Шабаб, установено е взаимодействие, канали за доставка на оръжия, обучение на бойци и дори за финансова подкрепа са били (разработени са канали, носещи приходи от контрабанда на наркотици, слонова кост, розово дърво или палисандър и др.).

По съобщения от редица източници, през 2018 г. Ансар ал-Сунна /Ansar al-Sunna/ е положил клетва за вярност към Ислямска държава и е обявил създаването в нейните рамки на „провинция Централна Африка“ (Vilaet Wasat Ifriqiya), а след това дори са започнали да говори за създаването на отделен „вилает на Мозамбик“.

Тези планове не бяха изградени само върху пясък - през октомври 2017 г. група от три дузини бойци атакуваха полицейски участъци в град Мочимбоа да Прая и заграбиха намиращото се там оръжие. Това обаче беше само разузнаване с бой.

През септември 2020 г. бойци превзеха остров Уамизи, където се намираше международен луксозен курорт. Терористите прогониха жителите, изгориха хотели и вили и превърнаха острова в своя база. И въпреки че след месец битки армията изгони ислямистите от този остров, до края на 2020 г. АС вече контролираше 45% от територията на провинция Кабо Делгадо (за справка най-голямата графитна мина в Африка и големи газови находища се намират там).

През март 2021 г. ислямисти атакуваха град Палма, където имаха офиси на газови компании. Населението избяга, бойци убиха християни и чуждестранни специалисти. Властите срещнаха трудности при евакуацията на 1,8 хиляди работници на чуждестранни компании, главно от френската Total.

След като унищожиха града, бойците напуснаха. Едва през август 2021 г. части на армията на Руанда успяха да освободят злополучния град Мочимбоа да Прая от АС, който беше в ръцете на ислямските бойци почти година. През 2021–2022 г. броят на принудително разселените хора в страната надхвърли един милион.

Властите на Мозамбик положиха всички усилия да спрат атаката на терористите, но скоро стана ясно, че националната армия не е достатъчна. На помощ им се притекоха военни контингенти от страните от Южноафриканската общност за развитие (SADC) с техническа подкрепа от САЩ и Португалия, като беше отбелязана дори появата на ЧВК Вагнер. Желаният резултат обаче не беше постигнат - от януари тази година броят на нападенията дори се увеличи.

През май ислямисти атакуваха град Макомия и това не беше обикновено събитие. Първо, това беше отговор на продължаващото изтегляне на контингента на SADC, чийто тригодишен престой беше обявен от властите за успешен и „сложи край на дейността на терористите“.

Второ, целта беше град в провинция Кабо Делгадо, откъдето през 2017 г. екстремистите, свързани със забранената в Русия „Ислямска държава“* започнаха бунта си.

И третото, но не по важност обстоятелство. Град Макомия се намира на почти 200 км южно от най-голямото газово находище на континента, към което проявиха интерес такива „акули на бизнеса“ като френската TotalEnergies, американската ExxonMobil и италианската Eni.

При това, това не бяха „меморандуми за разбирателство“ или „протоколи за намерения“, толкова популярни сред местните бизнесмени, а началото на изпълнението на три проекта на континента и на шелфа с инвестиционен обем от 20 милиарда долара.

Но в допълнение към гигантските запаси от газ, графит и въглища, страната разполага с обширни обработваеми земи и изобилие от водни източници. Мозамбик има три дълбоководни морски пристанища, които осигуряват огромни геостратегически предимства. Всичко това гарантирано ще извади страната от най-бедните в Африка: днес почти две трети от 35-милионното население живее с по-малко от два долара на ден.

Тази опция обаче не е включена в плановете на крайните ислямисти - те пренасят структурата от 8-9 век в 21-ви век, като я модернизират само с Калашников, дронове и мобилни комуникации. Много по-просто и по-лесно е да се контролират потъпкваните бедняци, да се въвежда сред тях идеологията на „единствената истинска религия“ и да се вербуват нови бойци. Следователно мирното съжителство на Средновековието и съвременния свят е невъзможно.

Въпреки това ExxonMobil заяви, че „остава оптимистично настроен и се движи напред“, а главният изпълнителен директор на TotalEnergies Патрик Пуяне потвърди интерес към Mozambique LNG и изрази намерението си да обсъди възможността за възобновяване на работата (спряна през 2021 г. поради опасения за безопасността) с новоизбрания президент. И тук може би започва най-интересното.

На 9 октомври се проведоха следващите избори в Мозамбик - имащите право на глас граждани имаха възможност да подкрепят своите кандидати за новото събрание на републиката (еднокамарен парламент от 250 депутати), губернаторите на всичките десет провинции, регионалните парламенти и най-важното , новият президент на страната.

Бившата португалска колония, Мозамбик придобива независимост през 1975 г. до голяма степен благодарение на помощта и подкрепата на СССР. Най-новата история на страната трудно може да се нарече типична, но още по-малко може да се нарече уникална.

Мина се през Гражданска война, която официално приключи през 1992 г., когато южноафриканското и подкрепяното от САЩ въоръжено движение RENAMO (Resistência Nacional Moçambicana) стана легална политическа партия, но периодичните сблъсъци с FRELIMO (Frente de Libertação de Moçambique) продължиха до 2019 г.

В продължение на почти 50 години Мозамбик се управлява от партията FRELIMO и се прогнозира, че ще спечели и настоящите избори. Случи се обаче неочакваното - на преден план излезе 50-годишният Венансиу Мондлане, бивш член на RENAMO, който, след като напусна тази партия през 2023 г., създаде своя собствена Коалиция на Демократичния алианс, наричайки я „Подемуш“ (“Ние можем”).

Този „харизматичен новодошъл“ успя бързо да спечели подкрепата на доста голям брой избиратели, предимно разочаровани младежи, изискващи промяна. Според официалните резултати, кандидатът на управляващата партия Даниел Чапу печели президентските избори с три пъти повече гласове от най-близкия си съперник. В. Мондлайн нарече тези преброявания фалшифициране и заведе дело в Конституционния съд с искане за повторно преброяване на гласовете.

Започнаха масови протести на привържениците на Подемуш, които обхванаха не само столицата, но и други части на страната. Южна Африка беше принудена временно да затвори границата, работата на редица мозамбикски пристанища беше нарушена, а социалните мрежи в страната бяха блокирани.

Властите разположиха подсилени полицейски части, които първо използваха сълзотворен газ, а след това и гумени куршуми, за да разпръснат демонстрациите. Активността на демонстрантите не стихна и за потушаване на протестите в столицата на страната Мапуто беше приведена в действие редовната армия - по улиците се появиха бронирани машини, а войниците получиха правото да използват бойни патрони.

До началото на декември броят на жертвите надхвърли 70 души. По-рано, на 21 октомври, В. Мондлан напусна страната, след като неговият адвокат и един от видните функционери на неговия блок бяха застреляни.

Протестите продължават, властите планират да одобрят окончателните резултати от гласуването до 23 декември. Но вече беше обявено, че основното предизвикателство пред страната е борбата срещу ислямските терористи в богатите на природен газ северни провинции. В тази връзка е интересна активността, която неотдавна прояви посланика на Мозамбик в Москва Хосе Катуфа, който участва в много значими събития.

Така в кулоарите на форума „Русия – ислямски свят“ (Казан, 14-19 май) дипломатът отбеляза, че това събитие е важно, защото помага на много ислямски държави да установят връзки. „Посланиците на ислямските страни високо оценяват ролята на Русия в създаването на многополюсен свят. Едно пътуване до Казан дава възможност за установяване на връзки между хора от различни националности.“

На 15 май руският външен министър Сергей Лавров в приветствието си към участниците във форума на младите дипломати на Организацията за ислямско сътрудничество в Казан отбеляза, че Русия заедно с ОИК ще се бори с ислямофобията, християнофобията и русофобията в света. . Лавров подчерта, че Русия е последователен привърженик на формирането на многополюсен световен ред, който ще бъде по-справедлив, демократичен и основан на принципите на Устава на ООН.

На 4-5 октомври в Ставрополския край се проведе поредният форум „Северен Кавказ: нови геостратегически възможности“. Той се провежда ежегодно от Севернокавказкия институт, филиал на РАНХиГС, от 2017 г. с подкрепата на офиса на пълномощния представител на президента на Руската федерация в Севернокавказкия федерален окръг и Обществената палата на Руската федерация.

В кулоарите на този форум посланикът на Мозамбик в Руската федерация каза: „Много бих искал полетите на Аерофлот да бъдат пуснати от Москва или Минералние Води до Мапуто . Според него липсата на директни полети между Русия и много страни от африканския континент, включително Мозамбик, „сега е предизвикателство за развитието на сътрудничеството “ .

На 9 ноември съветникът на президента на Руската федерация Антон Кобяков по време на министерската конференция на Форума за партньорство Русия-Африка обяви, че Русия води преговори за стандартизиране на търговското и инвестиционното законодателство с редица африкански страни, включително Мозамбик. „Бих искал да отбележа засилването на взаимния интерес за разширяване на икономическите връзки чрез ЕАЕС с африканските интеграционни обединения“, завърши Кобяков.

Така целите са ясни, задачите са поставени. Остава да пожелаем успех и на двамата дипломатически служители на руското посолство в Мапуто, както и да разчитаме на подкрепата на нашите партньори в Съвета за сигурност на ООН - въпреки че представителството на Мозамбик като непостоянен член на Съвета за сигурност приключва през 2024 г., неговото място ще бъде заето от Сомалия през следващата година.

Превод: ЕС