/Поглед.инфо/ Когато за пръв път се срещнах с Джулиан Асандж преди десет години го попитах защо е започнал Уикилийкс. Той ми отговори:
"Прозрачността и отговорността са морални въпроси, които трябва да бъдат есенцията на обществения живот и журнализма".
Никога преди не бях чувал издател или редактор, който да се аргументира с морала по този начин.
Асандж вярва, че журналистите са служители на хората, а не на властта, както и че ние хората, имаме право да знаем най-мрачните тайни на тези, които твърдят, че действат от наше име.
Ако силните ни лъжат, имаме право да го знаем. Ако те казват едно нещо в личен разговор и съвсем друго пред обществото, имаме право да знаем. Ако плетат интриги срещу нас, както Буш и Блеър правиха заради Ирак, преструвайки се на демократи, имаме право да знаем.
Именно тази висша морална цел заплашва толкова групата от могъщи сили, които искат да хвърлят голяма част от света във война и да заровят Джулиан жив във фашистка Америка на Тръмп.
През 2008 година топ секретен доклад на Държавния департамент на САЩ разкри в детайл как Съединените щати ще се борят с новата морална заплаха. Срещу Асандж беше насочена специална подривна и очерняща кампания, която да доведе до "излагане и криминално преследване".
Целта беше Уикилийкс да замълчи и да бъде криминализиран, както и собственикът му. Страница след страница разкрития за предстояща война срещу всяко човешко същество и самите принципи за свобода на словото, мисълта и демокрацията!
Имперските щурмоваци трябваше да са тези, които се наричат журналисти - големите ударници на мейнстрийма, особено така наречените "либерали", които маркират и патрулират периметрите на недоволството.
И точно това се случи.
Бил съм репортер повече от 50 години и никога не съм виждал такава очерняща кампания като тази. Изфабрикуваното убийство на личността на един човек, който отказа да се присъедини към клуба, и който вярваше, че журнализмът е в служба на обществото, а не на тези отгоре.
Асандж засрами преследвачите си. Той издаваше лъжичка по лъжичка. Той разкри измамността на войните, които медиите ни рекламират, както и убийствената природа на американската агресия, корупцията на диктаторите и злините на Гуантанамо.
Той принуди нас, Западът, да погледнем в огледалото.
Той изобличи официалните разказвачи на истината в медиите като колаборационисти - тези, които аз наричам журналисти от Виши.
Никой от тези колаборационисти не вярваше на Асандж, когато той предупреди, че животът му е в опасност, както и че т.нар. "секс скандал" в Швеция е нагласен и американска адска дупка е крайната дестинация.
И все пак той беше прав, в продължение на много пъти и случаи прав.
Изслушването за екстрадирането му в Лондон тази седмица е финалното действие в англо-американската кампания да се зарови Джулиан Асандж. Това не е честен процес. Това е отмъщение.
Американското обвинение очевидно е пристрастно и е демонстративна измама. Засега прослушванията приличат на сталинските си еквиваленти през Студената война.
Днес, страната която ни даде Магна Харта, Великобритания е разпознаваема като тази, която се отказа от собствения си суверенитет, давайки на злонамерена чужда сила да манипулира правосъдието.
Англия е известна вече и с жестокия психологически тормоз над Джулиан - форма на мъчение, както отбеляза експертът на ООН Нийлс Мелзер, която е развита и рафинирана от нацистите, защото е най-ефективна при пречупването на жертвите.
Всеки път, когато посетя Асандж в затвора Белмарш, виждам ефектите от това мъчение. Последния път, когато го видях той беше загубил десет килограма от тежестта си, ръцете му нямаха никакви мускули. Но удивително, хитроумното му чувство за хумор си беше останало.
Що се отнася до родината на Асандж, Австралия, тя показа собствената си идиотска страхливост, след като правителството й тайно конспирира срещу един от собствените си граждани, който трябва да бъде наричан национален герой.
Но не случайно Джордж Буш миропомаза австралийския министър-председател като "свой заместник-шериф"!
Казва се, че каквото и да се случи с Джулиан Асандж в следващите три седмици, ще намали, ако не и унищожи свободата на пресата на Запад. Но коя преса? Гардиън? Би Би Си, Ню Йорк Таймс, Уошингтън пост на милиардера Джеф Безос?
Не, журналистите в тези организации могат да дишат спокойно. Юдите от Гардиън, който флиртуваха с Джулиан, експлоатираха работата му, направиха си парите, а после го предадоха без да се страхуват от нищо.
За тях ще е спокойно и сигурно наистина!
Свободата на пресата сега зависи от малцината достойни и честни - изключенията, дисидентите в интернет, които не принадлежат към клубове, които не са нито богати, нито награждавани с Пулицър, но създават добър, непокорен и морален журнализъм. Точно като самия Джулиан Асандж.
Междувременно, наша отговорност е да заставаме зад истинската журналистика, чийто кураж трябва да бъде вдъхновение за всички нас, които вярваме, че свободата е възможна. Слава нему!
Превод: СМ