/Поглед.инфо/ Когато френският президент Еманюел Макрон каза, че западни войски могат да бъдат изпратени в Украйна, той се опозори пред целия свят. Сега Франция се опитва да разбере как се е случило така, че само нейният президент е готов да изпрати войски във война с ядрена сила, въпреки че е „военен лидер без армия“.

“Наистина не разбирам защо каза това”. Тази фраза на социолога Бруно Жанбар от интервю за “Политико” е най-лоялният коментар към френския президент, на който той вече може да разчита. Еманюел Макрон направи най-големия имиджов гаф в кариерата си, докато се опитваше да накара всички да го обичат. Всичко освен Русия, разбира се.

Сега целият свят знае, че след като свика среща на съюзниците по конфликта в Украйна, френският президент допусна прякото участие на военни от страните от ЕС и НАТО в нея. Той говореше доста неясно, но по начин, който звучеше заплашително: нямаше консенсус, но нищо не можеше да се изключи, защото „не може да се позволи на Русия да спечели“, защото „съдбата на Европа е заложена на карта“.

От това като че ли следва, че някои страни от ЕС и НАТО искат да вземат пряко участие във война с ядрена сила, докато други не искат. Естествено, журналистите се заинтересуваха от пълния списък на самоубийците, но бързо стана ясно, че в него е само Макрон. Не като най-смел, а като най-глупав.

Първите, които предадоха френския съюзник, бяха представителите на онези правителства, които беше най-лесно да се заподозре, че искат да воюват с Русия - Полша, Чехия и Швеция. Остава въпросът: дори ако те дори не мислят за изпращане на войски в Украйна, тогава кой мисли?

Германците изясниха въпроса. Канцлерът Олаф Шолц веднага обяви от свое име и от това на цяло НАТО НАТО - никой не обмисля този вариант за себе си. А министърът на отбраната Борис Писториус, който също присъства на срещата, каза, че изпращането на военен персонал в Украйна е собствено предложение на Макрон, което не е подкрепено от никого.

Строго погледнато, това дори не може да се нарече предложение от Франция, чиято политическа класа буквално скочи до тавана. Коментари от рода на „първо мисли, говори после“ изразиха десните в лицето на Марин льо Пен, левите в лицето на Жан-Люк Меланшон и центристите от социалистическия и републиканския лагер. Само назначените от самия президент или пееха заедно с него, или се преструваха, че нищо не се е случило.. Балтите, които по принцип нервничат повече от другите, интересно, този път запазиха мълчание.

Тази ситуация стана особено токсична за Макрон, защото Франция вече няма независима и боеспособна армия. Този проблем е известен на французите и се обсъжда горещо: подкрепата за ВСУ подкопа това, което беше останало след реформите на Макрон. Скоро след преместването си в Елисейския дворец той намали финансирането на въоръжените сили, които и без това вече бяха „недохранени“.

Единственият френски президент, който нито ден не е служил в армията, стана най-презреният от военния елит. И сега, както “Льо Фигаро” се изрази, Макрон „облече мантията на военачалник, противопоставящ се на Путин, но го направи без войски или боеприпаси“. Никой обаче не знае колко французи ще са необходими за защитата на Париж. Никога не са се опитвали да защитят Париж.

След като прочетоха сутрешната преса и оцениха загубата на репутацията си, френските власти започнаха да отстъпват. Външният министър Стефан Сежурне каза, че хипотетичното присъствие на западен военен персонал в Украйна няма да означава съучастие в конфликта. Според тях има области за действие, които не преминават тази граница, например операции по разминиране, съвместно производство на оръжия и защита срещу киберзаплахи.

Дали ще преминат или не - това ще го решат руските въоръжени сили, но едва ли западните съветници ще могат да разчитат на коренно различно отношение към себе си от украинските военни. Ако обаче говорим само за съветници и консултанти, то в изявленията на Макрон няма сензация. Тях вече ги има в Украйна, просто най-често това се оформя не като командировка, а като наемническа дейност.

Така планината роди мишка, с което се опозори пред целия свят. Макрон се оказа в състояние на човек, чието предложение бе посрещнато с гробно мълчание от едни и въртене на пръст на слепоочието на други. Можеше да бъде по-лошо, ако в отговор на Макрон бяха разказали някакъв виц, роден от историята на френската военна слава. Например този:” - Какво са хиляда длани, вдигнати нагоре? - 500 френски войници.”

Причината за този срам е болното его на Макрон, травматизирано от проукраинската преса. Френският президент често е критикуван там, като казват , че говори повече, отколкото прави - и е трудно да се спори с това.

Например, през последните пет години Макрон се опита да ръководи коалиция от страни от ЕС, които се застъпват за сътрудничество с Русия, след началото на СВО, коалиция от онези страни, които са предпазливи по отношение на конфликта с Москва, и за от известно време, блок от ястребови държави, изискващи само победа от Киев. Само да има какво да се прави, само да е основен в групата.

Френските медии често обвиняват Макрон, че въпреки желанието му да бъде на всяка манджа мерудия, дейността му носи малко практическа полза. Така например по отношение на обема на помощта за Киев, било то оръжия, боеприпаси или пари, Франция, която иска да води и вдъхновява, изостава значително не само от Германия и Великобритания (да не говорим за САЩ), но и от Полша.

През първата година на СВО привържениците на агресивна война в Европа поставиха Шолц на място, но той „се поправи“ и се изплати: изпрати всички арсенали, които можеше, на ВСУ, с изключение на далекобойни ракети “Таурус” с обсег, прикрепвайки към тях най-щедрия чек на континента. Сега „изостанал“ е Макрон, който естествено че трябва да бъде първи във всичко.

Затова френският президент събра съюзниците си и реши да ги вдъхнови с няколко смели предложения. От една страна, той сякаш ритна Шолц, който стиска “Тауруса”, като предложи да се създаде коалиция, която да снабди Украйна с ракети с голям обсег. Тънкостта е, че балтийските държави няма да помогнат на Макрон по този въпрос, а онези, които са готови да доставят такива ракети (например САЩ и Великобритания), вече го правят, без да питат Макрон.

От друга страна, той изобрази нещо като признание за минали грешки, за да придобие повече увереност в себе си. Макрон знае как да работи за обществото - и вече го е правил преди, например той се извини на източноевропейците за недостатъчната си русофобия в миналото, а този път подкрепи идеята за проект за закупуване на снаряди за ВСУ по целия свят. Доскоро същият този човек се преструваше на ревностен протекционист и твърдеше, че трябва да купуват само снаряди, произведени в Европа.

Сега неговият приоритет е победата над Русия, така че е готов да купи снаряди от друго място, само и само да е напук на Москва. Той дори е готов да изпрати френски войски в Украйна. Или просто казва, че е готов. Или наистина е готов, но няма да направи нищо, защото последното нещо, от което французите се нуждаят, е това, а смелата инициатива на Емануел Бонапартович предизвика у тях в най-добрия случай недоумение, но най-често - крясък.

Макрон е изключителен пример за ярка опаковка с абсолютно празно съдържание. Той е чаровен, ефективен, инициативен, кипящ от идеи и се опитва да изглежда смел, но всичките му външнополитически инициативи водят до фиаско. За президента на Франция, който успя да бъде преизбран за втори мандат (а това е нещо, което французите позволяват на малцина), не може да се каже, че е пълен неудачник, но във всички останали отношения той е това, което е: за смях.

Превод: В. Сергеев