/Поглед.инфо/ Случайностите не са случайни. На 9 февруари (разбира се, по московско време) 2024 г. беше публикувано дългото интервю на Владимир Путин с Тъкър Карлсън. А на 10 февруари се навърши поредната, 17-та годишнина от най-важната реч на президента - така наречената Мюнхенска реч, където той директно предупреди Вашингтон и Запада като цяло за последствията от политиката, която провеждат. Последствията, които тъкмо доведоха до сегашната криза, за което Владимир Путин разказа на Тъкър Карлсън.

В същото време руският президент не е нито пророк, нито предсказател. Той просто беше, е и ще бъде държавен лидер, който отлично познава историята, законите на функциониране на международните отношения и следователно разбира последствията от определени решения, които световните лидери вземат.

И в същото време, като президент на велика сила, той се чувства отговорен за световния мир и затова говори открито за всички рискове. И не е той виновен, че през 2007 г. гласът му звучеше като плач в пустинята - управляващите в САЩ неоконсерватори осъществяваха мечтата си за еднополюсен свят. Те отметнаха думите на Путин и не ги забелязаха.

17 години по-късно се оказа, че е било напразно.

„Без значение как се украсява този термин, в крайна сметка той означава на практика само едно нещо: това е един център на власт, един център на сила, един център за вземане на решения. Това е свят на един господар, един суверен. И това в крайна сметка е разрушително не само за всеки, който е в тази система, но и за самия суверен, защото го разрушава отвътре“,

- говори Путин за еднополюсния свят на конференцията в Мюнхен.

И сега всички виждат, че Америка, която поддържаше еднополярността през цялото това време, е разрушена отвътре.

Неговата правителствена система (способна да функционира само в случай на сътрудничество между републиканци и демократи) е парализирана от почти екзистенциален конфликт между двете партии. Джоузеф Байдън изисква като ултиматум да изтегли 60 милиарда долара от джобовете на данъкоплатците, за да подкрепи режима в Киев, докато е крайно необходима подкрепа за южните щати, страдащи от масивен приток на нелегални имигранти.

И би било хубаво, ако тези жертви бяха довели до някакво външнополитическо изтощение - но не, строгата еднополярност доведе до факта, че дори американските съюзници започнаха да се уморяват от американската диктатура.

Онези от тях, които имат суверенитет, например Саудитска Арабия, вече са поели по пътя на многополярността, разреждайки отношенията си със Съединените щати с укрепване на връзките с Русия и Китай. Тези, които засега все още не могат да си спомнят за независимостта, в частност сегашното ръководство на Германия, се дискредитират, като мълчаливо наблюдават как американците потъпкват германските интереси.

„Това, което е тук и това, което е в главите им, е едно и също“, обясни Путин на Карлсон, почуквайки по дървената масичка. „Хората там са много некомпетентни.

И германският избирател (страдащ от подкопаването на Северен поток от САЩ, от нежеланието на Берлин да купува евтин газ, от задълженията да финансира режима в Киев и разбиращ до какво ще доведе изпращането на танкове с кръстове на куполите на руска земя) прави изводи. Които, разбира се, безусловно ще бъдат озвучени на следващите избори.

През 2007 г. президентът предупреди Америка, че преследването на еднополюсен свят ще унищожи не само самата Америка, но и глобалния ред. глобалните правила на играта, приети колективно и предписани в Устава на ООН.

„В международните отношения все повече се появява желанието да се реши този или онзи въпрос въз основа на така наречената политическа целесъобразност, въз основа на настоящата политическа ситуация. И това, разбира се, е изключително опасно. И това води до факта, че вече никой не се чувства в безопасност. Искам да подчертая това: никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да се крие зад международното право като зад каменна стена. Тази политика, разбира се, е катализатор за надпреварата във въоръжаването“, - обясни тогава Владимир Путин.

Ето какво се случи. Освен това става дума не само за руския пробив в областта на хиперзвука и други нови оръжия (които, според президента, станаха отговор на опитите на САЩ да разрушат стратегическия баланс чрез създаването на система за противоракетна отбрана), но също и за действията на други сили.

Иран се намира в предядрено състояние. Китай инвестира огромни суми пари в развитието на своя океански флот. Близкият изток и Източна Азия активно се милитаризират - осъзнавайки, че в контекста на глобалния безпорядък и радикализирана Америка могат да разчитат само на себе си. Е, и на онези държави, които се държат предсказуемо, разбираемо и най-важното, зачитат суверенитета на своите партньори.

Към същия суверенитет, който Путин призова за уважение още през 2007 г. и който американците потъпкваха през цялото това време с техния „износ на демокрация“. Ето защо руско-китайските формати (ШОС, БРИКС) активно се разширяват и Вашингтон постоянно е принуден да използва сила или заплаха със сила, за да поддържа единството в своя блок.

И добре, ако играта поне си струваше свещите. Би било хубаво, ако американската намеса в суверенните дела на трети страни доведе до някакви победи. Но не - Америка така и не е спечелила нито една война дори не от 2007 г., а от 1999 г.

И по-голямата част от революциите, организирани от американските раздавачки на бисквитки и „неправителствени организации“, само създадоха допълнителни проблеми за Съединените щати, въвличайки ги в ненужни, изключително скъпи конфликти. Като например украинския Майдан.

Резултатът беше това, което - отново - Путин прогнозира през 2007 г. Светът беше разделен на блокове. „Сега се опитват да ни наложат нови разделителни линии и стени – макар и виртуални, но все пак разделящи, разрязващи нашия общ континент. Наистина ли ще са необходими отново много години и десетилетия, смяна на няколко поколения политици, за да се „разглобят” и „демонтират” тези нови стени?” - каза тогава президентът.

И да, американците казват, че говорим за конфронтация между „автокрации и демокрации“. В действителност обаче всичко е по-сложно. От една страна е Америка с останалите си съюзници (или по-скоро сателити), която се опитва да „закърпва“ еднополюсния свят, който се пука по шевовете под натиска.

От друга страна, има група суверенни държави, които или открито се застъпват за създаването на нов, справедлив ред (Русия, Китай, Иран), или мълчаливо подкрепят тази идея (десетки държави от Глобалния юг). И, разбира се, подкрепят морално и материално действията на Русия на територията на бивша Украйна, знаейки много добре, че този ред се кове там.

Да, и преди 17 години, и сега Москва е готова да реши всички проблеми по мирен начин. Москва се надява, че Вашингтон ще се опомни и ще застане от правилната страна на историята. „Бихме ... искали да имаме работа с отговорни и независими партньори, с които бихме могли да работим заедно за изграждането на справедлив и демократичен световен ред, гарантирайки сигурност и просперитет в него не за малцина избрани, а за всички“, каза Путин през 2007г.

И тогава, и сега думите му обаче не срещат разбиране в Белия дом. Администрацията на Байдън, наводнена от глобалисти, е готова да „кърпи“ еднополюсния световен порядък до последния украинец. И не е сигурно, че сменилата го администрация на Тръмп ще се държи по-рационално.

В крайна сметка, както отбеляза руският президент, това не е въпрос на личност, а в подхода на елитите.

„Ако идеята за господство на всяка цена и с помощта на сила преобладава в американското общество, тогава нищо няма да се промени - само ще стане по-лошо. И ако в крайна сметка се разбере, че светът се променя поради обективни обстоятелства и ние трябва да можем да се адаптираме към тях навреме, използвайки предимствата, които САЩ запазват и днес, тогава вероятно нещо може да се промени“, - каза Путин на Тъкър Карлсън.

След година ще видим дали ще дойде това осъзнаване. Ще успее ли елитът да разбере, че всички поражения от последните години (Ирак, Сирия, Афганистан, Йемен, Украйна) са свързани с погрешен курс, а не са някаква случайност. Че случайностите не са случайни.

Превод: ЕС