/Поглед.инфо/ В конфронтацията между Армения и Азербайджан може да се намеси Турция и то на напълно законни основания. Баку съобщи, че арменската армия като че ли е стреляла по азербайджанския анклав Нахичеван. Колкото и да е удивително, съгласно споразумението между Ленин и Ататюрк, Анкара може да изпрати своите войски в Нахичеван в случай на агресия срещу този анклав. Споразумението е все още валидно.

В петък Министерството на отбраната на Азербайджан докладва за ракетно нападение от Армения на територията на региона Ордубад в автономната република Нахичеван. Нападението е извършено сутринта „от територията на окупирания район Губадли“. Баку твърди, че Армения е нанесла удар с оперативно-тактическа ракета. Снимки с фрагменти от тази ракета бяха публикувани на уебсайта на азербайджанското министерство на отбраната. „Цивилни и граждански обекти не са пострадали“, каза министерството.

Министерството на отбраната на Армения незабавно отрече изявлението на Баку, като го нарече "поредната лъжа на военно-политическото ръководство на Азербайджан с цел разширяване на географията на конфликта". Но ако посланието на официален Баку е вярно, то наистина става въпрос за разширяване на географията на конфликта.

„Арменската страна също отрече удар по град Гянджа. Ако не арменската страна обстрелва Нахичеван, кой тогава? Азербайджан сам си нанесе удар? " - каза пред вестник VZGLYAD бакинският експерт, ръководител на политическия клуб "Южен Кавказ" Илгар Велизаде. Той припомни, че в Нахичеванската автономия е съсредоточена доста мощна група азербайджански войски. „Ако нашите гарнизони бъдат редовно обстрелвани от територията на самата Армения, възможно е азербайджанската армия да започне да реагира. Лесно е да се провокира. И тогава за Ереван ще бъде по-лесно да кандидатства за защита от ОДКС и Русия “, каза Велизаде.

Следва още в началото да се изяснят географските подробности за потенциално новия театър на войната. Нахичеванската автономия е азербайджански анклав с население от малко над 400 хиляди души, притиснат между Иран и Армения. Освен това автономията има малък, но стратегически значим участък от границата с Турция. Република Нахичеван е отделена от Азербайджан от Зангезур - ивица от арменска територия с ширина не повече от 50 километра. По-нататък на изток се намира същият този „окупиран район Губадли“, откъдето се съобщава, че арменската ракета е била изстреляна срещу Нахичеван.

Губадли е част от пояса за сигурност на Нагорни Карабах, който се контролира от армията на Карабах. По този начин, според Баку, ракетата, изстреляна от де юре територията на Азербайджан, прелетяла Армения и отново ударила на азербайджанска територия. Важно е да се каже, че както Губадли, така и Ордубад са много близо до границата с Иран, който е откровено недоволен от приближаването на военните действия към неговите граници.

Случайно или не, иранското външно министерство заяви в петък: властите на Ислямската република няма да толерират повтарящи се атаки на тяхна територия от участниците в конфликта в Карабах. Общо според Техеран по време на обострянето на конфликта, до Иран са долетели около 50 ракети и снаряди. Очевидно е, че Иран е въвлечен в конфликта в Южен Кавказ, но със сигурност не по същия начин като Турция.

В края на юли азербайджанското министерство на отбраната обяви прехвърлянето на атакуващи и бойни хеликоптери на турските ВВС в град Нахичеван. Официалната цел бяха тактически летателни учения със стрелби. През септември, след избухването на конфликта в Карабах, източниците на канала Telegram на военния кореспондент Семьон Пегов заявиха: след летните учения в Нахичеван турската техника остана в азербайджанските части. Нещо повече, става дума, очевидно, и за наземно оборудване.

Турските танкове и други сухопътни сили може и сами да стигнат до Нахичеван. В края на краищата Турция и Нахичеванската автономна република са свързани с ивица турска територия с дължина 23 километра и широчина само шест километра. Този „език“ се използва за маршрута от турския Игдир до Нахичеван. По същия маршрут се изгражда железопътна линия, по която също ще бъде възможно прехвърлянето на различни видове стратегически товари.

Причината за появата на този „език“ е точно същата както и причината за появата на самата Нахичеванска република. Това може да се нарече последица от Гражданската война.

През 1921 г. Съветска Русия подписва договор с турските националисти на Мустафа Кемал (бъдещ Ататюрк). Следвайки Москва, трите съветски републики на Закавказието - Армения, Азербайджан и Грузия - сключват договор с турците. Благодарение на тези споразумения в СССР се появиха две уникални автономии - Аджарската автономна съветска социалистическа република за мюсюлманите в Грузия и Нахичеванската автономна съветска социалистическа република за азербайджанците, живеещи в Югозападното Закавказие,за която (подобно на Карабах) Армения също имаше претенции. Но най-важната разпоредба на Карския договор от 1921 г. е следната:

Турция и Русия оставят за себе си правото да въвеждат войски в Аджария и Нахичеван в случай на военно нахлуване на други държави в тези региони. 

Противно на твърденията, появяващи се в мрежата, Московският и Карският договор от 1921 г. с Турция не са ограничени до 100 години. Сроковете не са посочени в документите, поради което от гледна точка на международното право споразуменията се считат за валидни и сега.

Арменските историци и политици смятат Нахичеван (Нахчиван) за историческата територия на Армения, където има много исторически паметници. Но сега тази автономия е по-скоро основният елемент на азербайджанската държавност - родното място на бившия президент Гейдар Алиев, баща на настоящия президент Илхам Алиев, както и на много от настоящите ръководители на републиката. За разлика от „основния“ Азербайджан, тук на практика няма национални малцинства: 99% са азербайджанците, 0,3% - кюрди и няма арменци. Армения не претендира да си върне Нахичеван, за разлика от Карабах. Но по време на арменско-азербайджанската война от 90-те години на миналия век бойните действия засегнаха също и автономията.

Тогава Анкара приложи разпоредбите на Договора от Карс по случая. Турската артилерия откри артилерийски огън по арменските позиции - както беше обяснено в Анкара, за да предотврати превземането на Нахичеван от арменската армия. Между другото, по същото време Иран организира военни учения в близост до границата с Нахичеванската република, "за да предупреди Армения за нежелателността на ново настъпление". Изглежда, че нещо подобно може да се случи и сега по време на втория конфликт в Карабах.

„Армения може да нанесе ракетен удар по Нахичеван, за да предизвика отговор от страна на Турция, която остава един от гарантите за сигурността на автономията на Нахичеван. Турция има право да се намеси в случай на агресия срещу тази република “, смята политологът Велизаде.

Експертът смята за очевидно, че самият Ереван иска да разшири географията на конфликта - например за сметка на далечна Гърция, която е във вражда с Турция. „В петък гръцкият външен министър Никос Дендиас посети Ереван. Една от основните теми на разговорите му беше ролята на турците в конфликта в Карабах. Арменските лидери казват, че очакват конкретна помощ от Атина. Ще бъде ли военна помощ или от някакъв друг вид? Тоест говорим за визуално участие на външни играчи в процеса “, казва източникът.

Военните експерти в Москва също не изключват, че обстрелът на Нахичеван ще провокира Анкара да да се намеси. „Все още има малко конкретна информация за този обстрел. Армения изобщо отрича факта на обстрела, но е преждевременно да се твърди на сто процента, че Нахичеван не е бил атакуван “, заяви пред вестник VZGLYAD Кирил Семьонов, експерт на Руския съвет по международни отношения. Според него новите атаки на Армения срещу този анклав могат да променят характера на целия конфликт. Ако военните действия наистина се разпространят в Нахичеван, Анкара може да изпрати своите части там, използвайки вече съществуващата там азербайджанска военна инфраструктура.

Ако турските войски атакуват Армения от анклава, т.е. от територията на бившия Съветски съюз, това може да принуди Русия да предприеме някакви ответни стъпки. „Това ще се превърне в предизвикателство за международната сигурност в целия Южен Кавказ“, каза Семенов. По думите му обаче версията, че самият Ереван провокира атаките на Азербайджан на своя територия, заслужава правото да съществува. „Подобни атаки дават на Армения като член на ОДКС правото да кандидатства за военна помощ в централата на ОДКС и руското ръководство.

Неслучайно премиерът Никол Пашинян свързва неотдавнашното унищожаване на джихадистите в Чечения с евентуалното прехвърляне на бойци от Сирия в Карабах. Подобни изявления на Пашинян са забулен призив към Русия да се намеси на негова страна във войната “, каза Семьонов.

„Няма нужда да се въвлича Турция в конфликта, тъй като тя вече е замесена, въпросът е само за мащаба“, заяви пред вестник VZGLYAD Константин Затулин, първи заместник-председател на Комитета на Държавната дума по въпросите на ОНД. Депутатът посочи, че Азербайджан използва турски оръжия в битки, по-специално ударни безпилотни летателни апарати.

Затулин призна, че не знае дали Нахичеван е бил обстрелван: „Всички лъжат във войната, но Азербайджан като атакуваща страна лъже много повече от Армения, тъй като трябва да скрие участието на Турция. Не подкрепям никоя от страните, още повече осъждам всякакви удари по граждански цели, но трябва да призная, че Азербайджан е „шампионът“ в това. “

Късно в петък вечерта имаше съобщения за въздушна атака в южния арменски град Капан, на по-малко от 40 километра от границата с автономията Нахичеван. Жителите получиха SMS известия за необходимостта да слязат до бомбоубежищата, съобщи Sputnik Армения.

Министерството на извънредните ситуации на републиката също потвърди съобщенията за включването на сирени в два други южни града - Горис и Мегри, но това беше обяснено с техническа грешка.

Превод: ЕС