/Поглед.инфо/ В контекста на специалната операция в Украйна, от една страна, се появиха дългогодишни и настоящи съжаления за липсата на ядрено оръжие в страната. От друга страна, има публикации за работата, която вече е извършена с външна подкрепа в редица институции и центрове на Украйна по подготовката за създаването на ядрено оръжие.

Въпреки факта, че днес териториалните граници, научния и инженерен персонал, производствените възможности, ресурси и други характеристики остават неопределени, не е изключена възможността за оценка на съществуващите и перспективните условия за развитието на Украйна като ядрена или неядрена държава. Това зависи до известна степен от способността за самостоятелно производство на ядрено гориво с различно качество и предназначение.

Ядрената история

На 23 май 1992 г. в Лисабон е подписан протокол към Договора START-1, според който Украйна, Беларус и Казахстан се обявяват за страни без ядрени оръжия и се присъединяват към Договора за неразпространение на ядрени оръжия (ДНЯО). Те се ангажираха да прехвърлят цялото ядрено оръжие на Русия като правоприемник на СССР. Съгласно Лисабонските споразумения Договорът START-1 влиза в сила след ратифицирането му от всички страни, подписали Лисабонския протокол.

През 1992-1993 г. парламентите на Беларус и Казахстан ратифицираха Договора START-1 и Лисабонския протокол.

С Украйна ситуацията се оказа по-сложна, тъй като на 24 август 1991 г. Върховният съвет на Украинската ССР прие Закона за обявяването на независимостта на Украйна и на 5 април 1992 г. Украйна обяви прехвърлянето под своя юрисдикция на 43-та ракетна армия със 176 МБР, както и стратегическите авиационни формирования (44 тежки бомбардировачи), разположени на нейна територия. Личният състав на 43-та ракетна армия положи клетва за вярност на Украйна.

За ратифицирането на Лисабонския протокол и Договора START-1 ръководството на страната поиска 2,8 милиарда долара компенсация и гаранция за сигурност от всички сили, които официално притежават ядрени оръжия (Русия, САЩ, Великобритания, Франция и Китай). На 18 ноември 1993 г. Върховната Рада ратифицира Договора START-1 с едностранни изменения, които предвиждат запазването на ядрените оръжия от Украйна. САЩ и Русия не приеха тази ратификация.

На 14 януари 1994 г. ръководството на Украйна все пак се съгласи с премахването на всички ядрени бойни глави и тяхното обезвреждане в Русия.

Подписани са три документа:

„Споразумение за обезвреждане на ядрени бойни глави“;

„Основни принципи за обезвреждане на ядрени бойни глави на стратегическите сили, разположени в Украйна“;

„Споразумение за реда за осъществяване на гаранционен авторски надзор върху действието на стратегическите ракетни системи на стратегическите сили, разположени на територията на Русия и Украйна“.

След интензивни преговори на 3 февруари 1994 г. Върховната Рада най-накрая ратифицира Договора START-1 и Лисабонския протокол. На 16 ноември 1994 г. Украйна се присъедини към ДНЯО като неядрена държава. Като компенсация Украйна получи около 500 милиона долара по програмата Nunn-Lugar /Нън-Лугар/.

Едва след това се извършва размяната на ратификационни инструменти между Русия и САЩ и през декември 1994 г. влиза в сила Договорът START-1.

Изтеглянето на стратегически ядрени бойни глави от Украйна продължи по план до 1996-1997 г. Впоследствие носителите бяха унищожени с помощта на програмата Нън-Лугар.

По тази програма бяха доставени финансови средства, защитени контейнери за транспортиране на ядрени бойни глави, специално оборудване и други продукти. Оттогава Украйна стана не само формално, но и реално безядрена държава.

Ядреният ренесанс

За да направите това, е необходимо да разполагате с опитен квалифициран персонал, необходимите ядрени материали, индустриална база и преодоляване на най-трудните политически пречки.

Има всички основания да се смята, че проблемът с персонала, свързан с производството на ядрени бойни глави в страна с 4 атомни електроцентрали и 15 реактора, където има ядрени физици в Националната академия на науките на Украйна (доскоро тя се ръководеше от легендарният академик Евгений Патон, когото Леонид Брежнев убеди, след като напусна Мстислав Келдиш да стане президент на Академията на науките на СССР), има физици, работещи в изследователски реактори, включително има такъв реактор в Харковския физикотехнически институт (по време на подготовката на статията беше получена информация за взривове в този институт), конструктори на бойни глави в Днепропетровското конструкторско бюро „Южное“ и в Харковския „Хартрон“, може да бъде решена.

Конструкторите на ракети, работещи дълги години съвместно със създателите на ядрени бойни глави, са проучили перфектно системите за наблюдение на състоянието на бойните глави, схемите за осигуряване на тяхната готовност за използване и др. Случайно бях свидетел как ракетните учени, по-бързо от ядрените, откриха грешки в своите схеми и ги коригираха.

Конструкторско бюро „Южное“, Южен машиностроителен завод, Хартрон разработват Междуконтинентални балистични ракети (течно- и твърдо-горивни) със среден обсег, както и бордови и наземни системи за управление от десетилетия. Вярно е, че задвижващите системи, корпусите и зарядите на ракетите с твърдо гориво са произвеждани в Русия. Но тези задачи за създаване на оперативно-тактически ракети вече са решени.

През 2014 г., след Майдана, случайно ме поканиха на юбилея на КБ „Южное“, което работеше по своя профил с около 50% натоварване. По това време там се разработваха отделни степени на ракети-носители по поръчки от САЩ, Бразилия и други страни. Разговарях с много стари приятели и другари, припомняхме си успехи и неуспехи, спорове в спешните комисии.

Разговарях с Леонид Кучма, с когото се познавахме още от времето на неговото директорство на завод „Южмаш“, за перспективите за преговори с Москва. По тази тема тогава той не изрази почти никакъв ентусиазъм.

Завършвайки оценката на качеството на украинските физици и инженери, може с увереност да се потвърди способността им да проектират успешно ядрени оръжия. Въпреки това, способността за проектиране не означава реална възможност за създаване на такова оръжие.

Всичко, което Украйна прави, е да извлича естествен уран, чието съдържание в добитата руда не надвишава 0,03% в най-добрия случай, и да го преработва по хидрометалургичен метод за получаване на уранов концентрат, който съдържа 70-90% уран под формата на смес от оксиди с обща химична формула U3O8.

Според наличните данни, за осигуряване на гориво за всички реактори, работещи в Украйна, е необходимо да се преработват 2500 тона уранов концентрат годишно, но само 1000 тона от него се произвеждат в страната, така че липсващата част трябва да бъде закупувана от доставчици от Русия, Казахстан и Европа.

Сега е трудно да се предвиди възможността за запазване и смяна на доставчиците на уранов концентрат за Украйна, както и обема на неговото производство в страната. Всички разработени находища на природен уран са съсредоточени в малка площ в Кировоградска област, където се намират три рудника: Ингулская, Смолинская и Новоконстантиновская, и работи „Източният минно-обогатителен комбинат (ГОК), който добива руда в своя хидрометалургичен завод в Желтие воды и преработва уранова руда в концентрат.

Перспективите за функционирането на всички мини също не са достатъчно ясни. Например, още през 2016 г. беше взето решение за нецелесъобразността на по-нататъшната работа в мина Смолинская. Беше направено официално изявление, че остатъчният ресурс на запасите в мината не надвишава 1,4 хил. тона уран и че тя ще бъде затворена.

Съобщава се, че съгласно договорите за 2014-2015 г. ПК е трябвало да закупи до 1000 тона уранов концентрат чрез австрийски посредник (приблизително годишния обем на собственото им производство). Сега всички тези схеми ще бъдат отнесени в съда.

Определени надежди за увеличаване на украинското производство на уран се свързват с Китай. Напоследък китайски делегации редовно посещават рудника "Новоконстантиновская" и хидрометалургичния комбинат. Говорят за възможна инвестиция от 160 милиона долара, но китайците все още не са коментирали процеса и финансовата страна.

Има обаче информация, че в мината Новоконстантиновская ръководството вече е започнало ползотворно сътрудничество с Китайската банка за развитие. Както се посочва, „китайската страна отбеляза значителния опит в разработването на уранови находища и подчерта интереса към реализирането на тези проекти“.

Пекин има свои собствени разчети за добития уран за сметка на своите инвестиции. Миналата година Китайската национална ядрена корпорация, заедно с концерна за ядрено гориво, одобри план за действие за създаване на съвместно производство на ядрено гориво за реакторите ВВЕР-1000 в Украйна.

Всички украински АЕЦ с 15 реактора с вода под налягане ВВЕР-1000 използват като гориво уран, обогатен до 3,5–5%. Обогатяването на уран до това ниво се извършва от структурите на Росатом и американската компания Westinghouse, тъй като това никога не е правено в страната, докато атомните електроцентрали на страната се нуждаят годишно от 267 тона такова гориво. За него Украйна, като се вземат предвид разходите за горивни касети, плаща около 600 милиона долара годишно.

Опитите да се създаде съоръжение за обогатяване на уран на нейна територия завършиха с неуспех. За да направите това, такова производство трябва да бъде наситено с хиляди центрофуги. (За справка: например в Иран са сглобени повече от 15 хиляди центрофуги от различни поколения за производство на обогатен уран в базата в Натанз и в подземната база Фордоу.)

По този начин може да се твърди, че създаването в Украйна на ядрени бойни глави, използващи оръжеен уран от собствена производствена база, без да се вземат предвид колосалните разходи и нужната външна помощ, ще изисква десетилетия.

Има изявления на отговорни фигури относно възможността за разработване на ядрени бойни глави в Украйна, използвайки оръжеен плутоний, получен в процеса на преработка на отработено ядрено гориво (ОЯГ) от атомната електроцентрала в Чернобил. В тази връзка експертите обмислят различни хипотези. (Обърнете внимание, че през 1991 г. Съединените щати и Русия подписаха споразумение за окончателно спиране на реакторите за производство на плутоний за оръжие. До момента всички те в Русия са затворени или са в някакъв етап на извеждане от експлоатация.)

В случай, че преработката на отработено ядрено гориво в Чернобил започне под контрола на МААЕ, тогава освободеният по време на преработката плутоний ще се използва като гориво, смесено с уранов оксид. В същото време, след обработка, почти две трети от плутония представляват изотопи Pu-239 и Pu-241 и около една трета за Pu-240, поради което не може да се използва за създаване на надеждни и предвидими ядрени заряди (Pu-240 изотопът е силен замърсител).

Друг сценарий е, ако Украйна реши да създаде свои собствени ядрени оръжия. Тогава отработеното ядрено гориво /ОЯГ/ не само от Чернбил, но и от други атомни електроцентрали в затворената чернобилска зона ще се използва за производство на оръжеен плутоний.

В същото време, според физиците, е необходимо да се разберат всички проблеми, които съпътстват сложните и продължителни процеси на преработка на отработено ядрено гориво, да не говорим за производството на плутоний с високо съдържание на изотопа Pu-239. Един от основните проблеми е появата след пълното разтваряне на горивните касети на огромно количество радиоактивни отпадъци с различен период на полуразпад: от дни и десетки дни до стотици хиляди години.

Този кратък преглед на способността на Украйна да произвежда самостоятелно ядрени бойни глави не отчита разходите за такава задача, като например разходите за изграждане на инфраструктура за безопасно съхранение, контрол и тестване на ядрени оръжия като цяло.

За решаването на целия комплекс от тези задачи, според експерти, ще са необходими повече от дузина години. Такъв сценарий обаче трябва да се разглежда само в случай на апокалиптично развитие на кризисна ситуация, при това без да се отчита решителното противопоставяне на този процес от страна на преобладаващото мнозинство от членовете на безсрочния Договор за забрана-неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО).

Митове и реалности

Привържениците на легалния ядрен статут на Украйна периодично се показват. Например, Андрий Мелник, украински посланик в Германия, каза по радиостанцията Deutschlandfunk: „Или сме част от съюз като НАТО и помагаме на Европа да стане по-силна, или имаме само една възможност: да се въоръжим, може би отново да помислим за ядреното оръжие и статус. Как иначе можем да гарантираме нашата защита?” Същото каза и бившият министър на отбраната на Украйна Валерий Хелетей. Съвсем наскоро в Мюнхен президентът Владимир Зеленски говори за възможността за преразглеждане на безядрения статус на своята страна.

Всички тези емоционални съжаления за липсата на ядрени оръжия в страната и желанието да се сдобият с тях нямат практически смисъл не само поради посочените по-горе причини, но и поради последствията от нарушаването на международноправните норми.

В същото време всичко това предизвика редица публикации и изявления на представители на руските законодателни и разузнавателни агенции относно резултатите от научноизследователска и практическа работа с подкрепата и знанието на Вашингтон по създаването на ядрени оръжия в Украйна, извършена в Чернобилска зона, в Харковския физико-технически институт, в институтите и центровете в Киев, Лвов, Одеса.

Обща характеристика на всички тези материали е пълната липса на каквито и да било фактически данни с множество препратки към анонимни източници. Често това периодично се обяснява с необходимостта от запазване на тяхната тайна. Но, доколкото е известно, има многоходови техники за легендиране на реални източници, които не позволяват те да бъдат открити. А липсата на фактически материал поражда съмнения относно реалното им съществуване.

И накрая, най-сериозната пречка пред развитието на ядрени оръжия в Украйна е членството в ДНЯО, което включва 190 държави. За цялото време на действието си само една държава се осмели да се оттегли от него - КНДР.

Държавите с ядрена енергетика са под контрола на МААЕ, чиито инспектори са натрупали дългогодишен опит в анализирането и на най-малките признаци и критерии за прехода от гражданска към военна енергетика. За да затегнат и разширят контрола, те използват Допълнителния протокол към Споразумението за всеобхватни предпазни мерки на МААЕ, който установява по-строги мерки за наблюдение на спазването на ДНЯО.

Само опитите на Украйна да откаже членство в този договор, камо ли да се оттегли от него, биха предизвикали остра негативна реакция от огромното мнозинство от световните държави. Ще й бъдат наложени политически, финансови и икономически санкции, сравними с тези, приети срещу Иран и Северна Корея. Разбирането на тези обстоятелства от всяко ръководство на Украйна и познаването на реалните ресурси не трябва да водят до решение за създаване на ядрено оръжие. По този начин всички представени тук материали могат да се считат за достатъчно основание да се включи само едно заключение в папката за доклада до ръководството: в обозримо бъдеще Украйна няма да има ядрено оръжие.

За автора: Владимир Зиновиевич Дворкин - доктор на техническите науки, професор, главен научен сътрудник в Центъра за международна сигурност към ИМЕМО на РАН, генерал-майор в оставка.

Превод: ЕС

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?