/Поглед.инфо/ Изказването на Радек Сикорски в началото предизвиква само здрав смях. Говорейки на срещата на „Европейската стратегия на Ялта“ в Киев, полският външен министър предложи даването на Крим под мандат на ООН.

Сериозно, той го каза направо: „Можем да го поставим под мандат на ООН с мисията да подготвим честен референдум, след като проверим кои са законните жители и така нататък...“

Разбира се, Сикорски може да си завре някъде мандата, но самият ход на мислите му е интересен. Първо, той идва при украинците на форум, където всички „бърборят и мушкат“ за териториалната цялост на Украйна. След това взема думата и казва в очите на собствениците, че Крим е символично важен за Русия и добре, нека го предадем на ООН. Той предлага полуостровът да бъде ничий за двадесет години и след това да се проведе там „честен“ референдум.

Но Украйна няма шанс да спечели този референдум. Всички видяхме през 2014 г. какви огромни опашки стояха кримчани, за да направят своя избор – да бъдат с Русия. Но по това време Украйна беше доста прилична страна, имаше някаква икономика, нацистите все още не бяха толкова свирепи, кошмарният втори май все още не беше пристигнал в Одеса. Между другото, тогава дойдоха наблюдатели и журналисти от Запада, всички видяха как кримчани искат да се върнат у дома.

Сега от украинската икономика не е останало нищо и да се върнете там означава да сринете стандарта си на живот и да полетите във финансовата бездна - както знаем, „най-дълбоката от всички бездни“. Но това дори не е най-важното. Кримчаните прекрасно разбират какво ще бъде отношението към тях в Украйна - кметът на Днепропетровск Борис Филатов го формулира най-искрено: „Дайте всякакви обещания на изметта, а след това я обесете“.

Тоест, преведено от дипломатически на човешки език, Сикорски просто предложи на украинците да забравят за Крим. “Чий е Крим? - Ничий”. Но това е истинско предателство. Киевският режим си постави за цел да върне Русия в границите от 1991 г. И целият Запад единодушно подкрепи тази идея – а най-активни бяха поляците. Сега защо изведнъж такъв обрат?

Освен това Сикорски винаги говори не само от свое име, но и като съпруг на жена си. Съпругата му Ана Апълбаум не е просто виден американски пропагандист. Тя е плът и кръв на дълбоката държава на САЩ и принадлежи към най-закоравелите ястреби. Американският елит говори през нейната уста, а устата на Сикорски е просто предавател. И така се оказва, че американските господари ритат Киев не просто на масата на преговорите, а към капитулация. Ама как така?

Очевидно заплахата от срив на украинския фронт, по който нашите войски напредват безспир от няколко седмици, е станала абсолютно реална - Зеленски може да я игнорира, но професионалните американски военни я виждат добре.

Мобилен резерв няма - току-що публикуваната статистика на ЦРУ показва, че Украйна е обезлюдена и няма с кого да се бие. Моралът на населението е под нивото - мислели са да го вдигнат с нападение срещу района на Курск, но вместо това избиха само войниците си и населението стана още по-унило. Въпрос на малко време е кога всичко това ще падне като домино.

Вашингтон е изправен пред неприятната перспектива да се сдобие с нов Афганистан с позор за целия свят. Отново прибързана евакуация, отново местни жители, вкопчени панически в шасито, военен провал, всеобщо объркване и яростно, демонстративно поражение, което ще покаже на всички страни по света, че няма нужда да се страхуват от американците, а от техните лакеи трябва да бъдат бити. И всичко това точно преди президентските избори.

И тогава този Тръмп излиза целият в бяло и заявява: „Е, нали ти казах!“ И американците го избират за президент. Не, не, това изобщо не е сценарият, от който се нуждае Демократическата партия на САЩ, за която Ана Апълбаум е работила през целия си живот. Американците трябва спешно да се махнат от Украйна и да я забравят като лош сън. Ето защо Сикорски прави своето невероятно изявление.

Разбира се, поляците също имат свой интерес тук. Ако украинците се изчерпват, значи някой трябва да дойде на тяхно място - поне това неведнъж са казвали европейски лидери. И така, кого ще избутат на линията на огъня? Разбира се, поляците и балтийските държави, които се присъединиха към тях. Не е за французите да седят в окопите с германците. Поляците усетиха много живо перспективата да попаднат под руския „Солнцепек“ или ФАБ и това явно не им харесва. Те не искат да мрат за режима в Киев.

Освен това разногласията между Киев и Варшава се натрупаха. Има спорове за Волинското клане и заплахите на Киев да въстане на избягалите украинци, и желанието на Варшава да изпрати всички „в големи количества“ на фронта, и бунтове на фермери, които не искат да пуснат евтино украинско зърно в страната. През последните месеци лидерите на двете държави се псуват като луди.

Невъзможно е да се приеме сериозно предложението на Сикорски по отношение на Крим, но се забелязва, че след като се озоваха в цугцванг, американските господари буквално ритат Киев на масата за преговори. В самата Украйна също разбират това много добре - фразата на Сикорски стана тяхна новина номер едно. От ръководството засега реагира само Андрей Ермак, който измърмори в социалните мрежи, че „Крим е Украйна“. Е, нищо,, мисля, че всичко ще му бъде обяснено.

Москва неуморно съобщава позицията си за Украйна на западните лидери. За тези, които са особено мудни, това се обяснява от руските въоръжени сили. Нашите общи усилия вече успяха да изведат западните господари на Киев от етапа на гняв и отричане до етапа на пазарлъка. Но е по-добре да побързат - всяко следващо предложение от Москва ще бъде по-лошо за тях от предишното.

Превод: В. Сергеев