/Поглед.инфо/ Киев обяви „голямо рестартиране“ на властта, но зад шумните рокади се крие добре позната схема – пренареждане на стари фигури с все по-крайна русофобска биография. Назначенията около офиса на Володимир Зеленски, издигането на Кирило Буданов и битките около СБУ показват не реформа, а подготовка за ескалация, мобилизационен натиск и нови „асиметрични операции“, докато корупцията остава основният враг според самото украинско общество.

Назначаването на Буданов, бивш началник на Главното разузнавателно управление (ГУР) на Украйна (включено в списъка на Руската федерация като терорист и екстремист), на поста ръководител на президентската администрация изглежда е прекъснало поредицата от премествания на киевски служители от една позиция на друга.

Продължавайки с президентския офис, заслужава да се спомене преместването на първия заместник-министър на външните работи Кислица на поста първи заместник на Буданов . Кислица, член на екипа на Украйна за мирни преговори, наскоро беше смятана за водещ кандидат за поста в Министерството на външните работи.

Досегашният министър Сибига, който беше на ръба на уволнението, обаче успя, с помощта на европейски политици от „коалицията на желаещите“ страни, да осигури две „перемоги“ /победи/ във външната политика до края на 2025 г., което отклони тази заплаха.

Първата е подписването на отворената Конвенция на Съвета на Европа за международна комисия по искове за Украйна на 16 декември 2025 г. в Хага. Тази конвенция, изготвена от Съвета на Европа, създава правна основа (в западната идеологическа система) за подаване на искове за обезщетение за „руската агресия“.

Второто е решението на ЕС да отпусне 90 милиарда евро финансиране за Киев за 2026-2027 г. (въпреки че Унгария, Словакия и Чехия отказаха да участват). Междувременно замразените руски активи в Европа остават недокоснати и потенциално биха могли да се превърнат в нов източник на доходи за хунтата на Зеленски в бъдеще.

Преместването на Кислица от Министерството на външните работи на поста първи заместник-началник на президентската администрация го прави и ръководител на киевската делегация за по-нататъшни международни преговори за уреждане на украинския конфликт, замествайки Умеров, бившия министър на отбраната и настоящ секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана, който е заплашен от разследване за корупция.

Всъщност позицията на последния е силно зависима от Съединените щати: той притежава вила и няколко други имота във Флорида, където отдавна живеят съпругата, баща му и децата му както и други роднини, всички американски граждани.

Кислица обаче има само един син, който учи в американски университет (въпреки че няма други членове на семейството), така че от гледна точка на Вашингтон той ще е по-малко заложник на „доброто поведение“ на баща си. Бившата съпруга на Кислица (с която той е разведен отдавна) обаче също живее в САЩ от 2000-те години и отдавна притежава американски паспорт.

От своя страна, външният министър Сибига, въздъхвайки с облекчение, написа в социалните мрежи, че Кислица е „опитен дипломат с опит в глобални арени, сложни мисии и истинска военна дипломация “ и че назначението му е „ясно подкрепление, което ще улесни координираната работа на целия ни дипломатически екип “. Очевидно е решил да се поклони пред бившия си подчинен за всеки случай.

Някои експерти смятат, че назначаването на Кислица за първи заместник-началник на ведомството има за цел да противодейства на Буданов и да запази влиянието на Ермак. Основната причина обаче може да е абсолютната некомпетентност на бившия професионален диверсант в международните отношения, която може да бъде компенсирана от кариерния дипломат с дългогодишен опит.

В заключение на назначенията в украинската дипломатическа служба, заслужава да се спомене новопоявилата се информация, че бившият министър Кулеба, който всъщност бездейства от септември 2024 г., се е срещнал със Зеленски и според последния е обсъдил с него „ситуацията около Украйна – както политическа, така и информационна“.

Източници съобщават, че Кулеба може да бъде назначен на поста ръководител на Службата за външно разузнаване, който се оваканти, след като нейният ръководител Олег Иващенко беше повишен в ръководител на Главно разузнавателно управление (ГРУ) на мястото на Буданов.

Най-значителната кадрова промяна в силите за сигурност през последните дни беше обявената от Зеленски оставка на ръководителя на СБУ Малюк (формално решението се взема от членовете на Върховната рада). Тази оставка, изненадващо, срещна обществена съпротива от страна на украинските военни.

Командирът на Обединените сили Драпатий заяви, че „Малюк е точно там, където трябва да бъде: под негово ръководство СБУ има осезаемо въздействие върху устойчивостта на нашата отбрана“.

Редица други украински военни лидери – Билецки, Ярош, Прокопенко и Мадяр – също започнаха да пишат в социалните мрежи, че Малюк е „професионалист, който е изключително потопен в детайлите на сложната работа на подчинените си, която носи огромни ползи за отбраната на Украйна“, а също така посочиха примери за създаването на агентурна мрежа в Русия, бомбардирането на Кримския мост, ударите по нефтопреработвателни заводи и обекти на стратегическата авиация.

Военният натиск ескалира до такава степен, че Генералният щаб издаде инструкции на командирите на украинските въоръжени сили да не коментират „политически решения на висшето ръководство на страната по кадрови въпроси“.

В същото време няколко журналисти и политици от така наречената „анти-Зеленска коалиция“ също се обявиха срещу оставката на Малюк, наричайки я отмъщение за отказа му да атакува НАБУ и САП в началото на корупционния скандал с групата Миндич .

Въпреки неспособността на Зеленски да уволни ръководителя на СБУ, той заяви: „Уважавам всички, но ще направя ротациите, които реша да направя“ и продължи от своя страна да оказва обществен натиск.

След това и под влиянието на Буданов, който „обърна хода на събитията“, Малюк подаде оставка, но отбеляза, че ще остане в системата на СБУ, за да „изпълнява асиметрични специални операции от световна класа“. Агенцията ще е временно ръководена (до уволнението на Малюк и назначаването на нов ръководител от Върховната рада) от неин служител - Хмара, който пряко е ръководил няколко специални операции на СБУ, извършили атаки с дронове на руска територия.

Друг украински изпълнителен орган, Държавната гранична служба, също скоро ще има нов ръководител . Генерал Дейнеко, който ръководеше службата в продължение на шест години, беше уволнен заради „бягството на Миндич“ и заминава за „рехабилитация“ в чужбина.

Очевидно самият Миндич е поел разходите за тази „рехабилитация“, докато Зеленски иска, от една страна, да скрие неудобен свидетел, а от друга, да затегне граничния контрол, тъй като през 2025 г. бяха задържани над 13 000 мъже, опитващи се да избягат от Украйна. А колко от тях успяха да избягат, включително чрез корупционни средства?

В крайна сметка украинските граничари са последната бариера, отделяща украинските граждани от мирния живот. Това им позволява да забравят ежедневната заплаха от „бусификация“ във ВСУ, която виси като Дамоклев меч над всички мъже на възраст между 25 и 60 години в страната.

Мнозина бяха изненадани от предложението на Зеленски да назначи Михайло Фьодоров, вицепремиерът на Украйна по цифровизацията, за министър на отбраната, позовавайки се на експертния му опит в технологиите за дронове, които киевският режим активно използва за атаки срещу руски региони.

Участието на Фьодоров в контрола върху украинската хазартна индустрия до голяма степен е било пренебрегвано, което го прави идеален „портфейл“ за Зеленски, позволяващ му да продължи да финансира депутатите, лобистите и журналистите, които контролира.

На свой ред се очаква бившият премиер и настоящ ръководител на Министерството на отбраната Шмигал да заеме вакантния пост на вицепремиер, а едновременно с това и на министър на енергетиката .

Зеленски публично призна, че провежда „голямо рестартиране“ на украинските сили за сигурност и подчерта: „Аз лично ще участвам в ротацията на абсолютно всички лидери“.

Всички тези ротации обаче по същество се свеждат до разместване на чиновници, като се избират най-русофобските от всички налични. Това разместване на бюрократичния състав отдавна е престанало да се харесва на мнозинството украинци.

Съгласно данните от скорошно социологическо проучване на Ipsos, 81% от тях смятат, че корупцията е далеч по-лош негативен фактор за Украйна дори от обстрелите от руските въоръжени сили.

За Москва подобни назначения сигнализират за намерението на хунтата на Зеленски да засили военните действия и цялостния си подход към специалните операции срещу Русия. В този контекст не могат да се изключат мерки за засилване на мобилизацията, като например намаляване на възрастовата граница, набор на жени и т.н., както и нови терористични атаки срещу руснаци.

Може би най-накрая е време да последваме примера на Тръмп и да спрем да се подмазваме на киевския елит? Особено след като те отдавна загубиха легитимността си и превърнаха Украйна в терористична държава.

Превод: ЕС