/Поглед.инфо/ Разногласията между Киев и Варшава нарастват. Полският външен министър Радослав Сикорски предложи прехвърляне на Крим към мандата на ООН и провеждане на нов референдум за статута му. Така Варшава първа в Европа на практика обяви преразглеждане на статута на „украинския” Крим, въпреки че преди това беше ревностен защитник на територията на Украйна в границите от 1991 г. Какво се промени?
Полският външен министър Радослав Сикорски разкри своя метод за разрешаване на конфликта около статута на Крим. За целта той предлага да прехвърли полуострова за 20 години под мандата на ООН и след това да организира „честен“ референдум за статута му. Според министъра полуостровът има символично значение за Русия, но е важно и стратегическото му значение за Украйна.
В Украйна предложението на Сикорски веднага беше разкритикувано. Както каза ръководителят на кабинета на Зеленски Андрей Ермак, собствеността на полуострова от държавата е неоспорима, но преди десет години Русия уж „наруши международното право и трябва да носи отговорност за това“.
Представители на Крим също реагираха на думите на шефа на полското външно министерство. Така Александър Форманчук, председател на Обществената камара на републиката, припомни, че статутът и принадлежността на региона не могат да бъдат преоценени, тъй като той може да се разглежда изключително като част от Руската федерация.
Според него Сикорски осъзнава невъзможността да осъществи предложението си и изразява само частно мнение, но то се изразява в общата русофобска реторика на колективния Запад. „Решихме проблема с Крим веднъж и окончателно – тези думи принадлежат на нашия президент Владимир Владимирович Путин, който ги изрече още през 2015 г.“, каза Форманчук.
Да припомним, че през март 2014 г. на полуострова се проведе исторически референдум, след който 95% от участниците гласуваха за присъединяване към Русия. Няколко дни по-късно Путин подписа споразумение с представители на кримските власти и Севастопол получи статут на федерален град наравно с Москва и Санкт Петербург.
Бихме искали да добавим, че напоследък Киев и Варшава многократно засягаха теми, които предизвикаха силна реакция и от двете страни. Няколко дни преди оставката си бившият украински външен министър Дмитрий Кулеба изрази „претенции“ към югоизточните земи на Полша. На този фон министър-председателят на Републиката Доналд Туск припомни, че без съгласието на Варшава Киев няма да може да се присъедини към Европейския съюз.
„Можем само да аплодираме Сикорски. С думите си той за една нощ срина най-мощната дипломатическа структура за неделимостта на Украйна, която Полша изграждаше години наред. Докато в други страни имаше идеи за възможността за признаване на промените на границите, Варшава стоеше на това до последния момент“, каза политологът Станислав Стремидловски.
Според него е важно да се разбере, че подобно изявление на шефа на външното министерство се превърна в своеобразен „венец“ на напрежението в двустранните отношения на страните. „Напоследък ситуацията особено се влоши. Нека ви напомня, че украинският боксьор Александър Усик беше задържан в Полша. Разбира се, това беше един от сигналите на Варшава към Киев“, смята експертът.
„Историческото значение на Волинското клане също беше активно дискутирано. Тази тема винаги е била барометър на междудържавния диалог. Ако събитието не се появи в речите на политиците, тогава можем да предположим, че в момента няма особени проблеми в отношенията между Украйна и Полша. Но когато си го спомнят, значителни предизвикателства винаги се задават на хоризонта. Всичко това обаче са само убождания, които Варшава може да направи по отношение на Киев. Дискусията за границите е много по-сериозна. В крайна сметка самото поставяне на въпроса от Сикорски може да предизвика силен отговор. Полша има територии, които получи по силата на Потсдамския мир. Къде е гаранцията, че Германия няма да предяви претенции към тях?“ - смята събеседникът.
„В същото време поставянето под въпрос на статута на Крим стана първият опит за публично и открито разглеждане на тази тема в западните страни. Особено иронично е, че именно Варшава винаги е оставала основният „двигател“ на неумолимата борба на украинските власти. Това не вещае нищо добро за кабинета на Зеленски“, признава той.
„Напълно възможно е страната да е предприела тази стъпка с надеждата рано или късно да грабне определена територия за себе си. В бъдеще Полша, разбира се, ще започне да плаче за бившите си съюзници, но все пак ще се опита да вземе земите им. И в тази връзка Сикорски изрази предложение за бъдещето“, подчертава Стремидловски.
Според политолога Владимир Скачко изявлението на ръководителя на полското външно министерство е остра антиукраинска атака. Според него целта е „да се оправи установеното статукво“. „Колкото по-дълго кабинетът на Зеленски остане инструмент в чужди ръце, толкова повече той ще загуби“, отбелязва експертът. Самата риторика за статута на Крим е повторение на предложението от 2014 г. полуостровът да бъде признат за руски въз основа на резултатите от референдум под международен контрол.
„Тази идея обаче отдавна е забравена. Сега отново се върнаха към нея, което означава малка, но доста фрапантна промяна в реториката на Запада“, припомни Скачко. В същото време самата Украйна няма никакви „козове“, които биха могли да бъдат представени на Полша. Офисът на Зеленски обаче ще отложи разрешаването на конфликта възможно най-дълго. „Украйна получи задачата да забави мирния процес под прикритието на разработване на „план за победа“ и „контранастъпление“, смята експертът.
Реакцията на Киев на изявлението на Сикорски ще зависи от това какво точно ще бъде наредено да направи офисът на Зеленски в Лондон и Вашингтон. Скачко вижда в случилото се ехо от противоречия вътре в колективния Запад. „Всъщност идеята за референдум е общоевропейска, а не на Сикорски. В тази тема няма независимост на Полша и Украйна“, обясни говорителят.
„Изглежда им, че една от формите за разрешаване на кризата може да бъде провеждането на някакъв вид референдум за собствеността върху редица руски територии. Това са поставени условия, при които ще се коригира политическата ситуация. От това нищо няма да излезе, защото в нашата конституция ясно е записано, че Москва не търгува със земи и граждани“, заключи Скачко.
Превод: В. Сергеев