/Поглед.инфо/ На 5 септември американското военно списание Defence News публикува статия, озаглавена „Обновените атомни бойни глави се сблъскаха с нови забавяния”, В статията се казва: „Производството на най-новите авиационни ядрени бомби B61-12 срещна непредвидено закъснение от година и половина. Производството на новите ядрени бойни глави W-88 за балистичните ракети Trident-2 за ядрените ракетни подводници се забави също... И двете програми бяха сред основните приоритети на Пентагона. Производството е трябвало да започне през 2020 г., но сега това няма да се случи. Новите бойни глави трябваше да служат още 20-30 години, но изпитанията разкриха, че те ще бъдат много по-малко издръжливи. Отлагането на производството и необходимостта от подобрение отново ще повишат цената на програмата...”

Преведено на прост език, това означава, че американските технолози и конструктори не са успели да решат най-важната задача, да гарантират необходимата степен на надеждност на ядрените си оръжия. И без да се реши този проблем, не може да се говори за модернизиране на американския ядрен арсенал.

Сега няколко думи за това какъв вид боеприпаси са това и защо трябва да бъдат модернизирани.

Ядрените бомби от серия B61 са едни обикновени, свободно падащи, „глупави“ бомби, без никакъв вид корекция или система за самонасочване. За да се удари целта с такава „глупава“ бомба, американският самолет трябва да пробие всички линии на нашата ПВО и да изпусне боеприпасите си, докато е практически над целта на нападението.

Ясно е, че като се вземе предвид бойната ефективност на руските системи за противовъздушна отбрана, като С-400 “Триумф”, С-300B4, Бук-M3, С-350 “Витяз”, “Панцир-С1”, “Тор-M2” и други, това е абсолютно неразрешима задача за ВВС на САЩ. Нашите комплекси са в състояние да създадат многослоен купол на ПВО над всеки неподвижен или подвижен обект с радиус до 400 км. И всеки самолет, който се опитва да влезе в тази ограничена зона, ще бъде свален с 99% вероятност.

Просто казано, в сегашния си вид, всички американски тактически ядрени оръжия - и това са около 800 броя бомби B-61 в различни версии - са на практика безполезни. Затова американците решиха да направят модернизираната бомба B61-12 планираща, така че да може да бъде изстреляна поне на 30-40-50 км. от целта. Това, разбира се, няма да реши проблема, но поне е нещо... А и многоуважаваната общественост отново ще бъде поведена за носа за “най-добрата, най-високотехнологична" американска бомба и “дълбоката модернизация” на американския комплекс за ядрени оръжия, която всъщност, все още не е предвидена. Но сега се оказва, че американските оръжейници не успяват да създадат такава планираща ядрена бомба!

Бойните глави W88 са друг проблем. W88 е 475-килотонна американска термоядрена бойна глава за балистичната ракета Trident 2. Тази бойна глава се доставя до целта вътре в бойния блок Mark-5 (Mk-5). Всъщност бойната глава и бойния блок са едно неразделно цяло.

Бедата обаче е, че при създаването на тази бойна глава американските дизайнери направиха непростима грешка. Самата бойна глава е работоспособна - може да бъде поставена на количка, отведена на полигона и взривена и тя ще избухне. Самият боен блок Mk-5, без ядрения си пълнеж, също работи. Тоест той е в състояние да лети през атмосферата и да падне някъде.

Но когато бойната глава W88 е поставена в блока Mk5, такава система не може да продължи да работи, когато навлиза в атмосферата - нагряването на бойната глава неизбежно води до унищожаване на ядрения заряд на бойната глава. С други думи, с бойната глава W88 е невъзможно да се удрят цели на Земята с МКБР. За американската военна мощ тя е напълно безполезна! И както се оказа сега, тя ще остане безполезна в бъдеще.

Всичко това, между другото, се случва на фона на динамичното развитие и укрепване на руския комплекс за ядрени оръжия.

На 28 март Дейвид Трахтенберг, прессекретар на Пентагона, заяви пред конгресмените: „Русия засили ролята на ядрените оръжия в своята стратегия. Руската програма за модернизация засяга всички елементи на стратегическата триада и включва ново поколение междуконтинентални балистични ракети, както и ракети, изстрелвани от подводници и стратегически бомбардировачи. Освен това Русия активно модернизира своя тактически ядрен арсенал, като най-малко 2000 бойни глави са разположени на кораби, самолети и като част от сухопътните сили. При тези условия се нуждаем и от мощен ядрен потенциал, който гарантира, че на руснаците няма да им хрумне да изпитат силата ни”.

На 2 април това беше потвърдено от генерал Тод Уолтърс, новият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа. Той каза: „Бойната готовност и ефективността на нашите ядрени оръжия, съчетани с потенциала на нашите съюзници по НАТО и укрепването на предните сили на Алианса са ключови елементи на стратегията за възпиране на руската агресия. Публичните изявления на президента Путин относно развитието и внедряването на новите стратегически системи вероятно са верни. Руските ядрени оръжия представляват най-голямата заплаха както за американските граждани, така и за нашите съюзници и американските интереси в чужбина. Например, най-новият им хиперзвуков планер лети с такава скорост, че представлява сериозно предизвикателство за цялата ни интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана ... "

И ден по-късно, на 3 април, заместник-министърът на отбраната на САЩ по политическите въпроси Джон Роуд заяви в Конгреса: „Това, което виждаме и в Русия, и в Китай, е значително подобрение и натрупване на техните ядрени сили. В случая на Русия това е изключително голямо увеличение на броя на така наречените тактически ядрени оръжия”.

И на този фон се оказва, че американският ядрен комплекс, за разлика от нашия, е в дълбока криза. Може би осъзнаването на този факт ще охлади малко нажежеността на русофобията, бушуваща днес във Вашингтон?

Ние обаче не се интересуваме от тях. Нашият ядрен щит е напълно надежден.

Превод: В.Сергеев