/Поглед.инфо/ Неотдавнашната нервност на американските елити, техните шеметни мятания от заплахи към искания за примирие, получиха своето обяснение: Съединените щати са изключително разтревожени от предстоящото изтичане на Договора СТАРТ-3. До 5 февруари 2026 г. като време е останало едното нищо.
Двустранният договор между Русия и Съединените щати, както си спомняме, ограничава броя на междуконтиненталните балистични ракети, ядрени бойни глави и други средства за взаимно гарантирано унищожение, а също така предписва системи за контрол и инспекция.
След като американците нарушиха всички съществуващи споразумения за оръжия, като се оттеглиха от Договора за ПРО и Договора за ликвидиране на ядрените сили със среден обсег, СТАРТ III остана последният гарант за поне някаква стабилност в ядрената сфера.
Виждайки, че американците не се интересуват от това споразумение, Москва спря START-3 през 2023 г., но се ангажира да не увеличава броя на ядрените бойни глави до изтичането на срока му.
И тогава американците разбраха, че са се вкарали в капан. Отначало им се стори, че напускането на всички договори ще им бъде от полза според принципа: ако един джентълмен не може да спечели по правилата, той променя правилата.
Въпреки това през годините Русия направи огромен технологичен скок напред в ракетите със среден обсег и другите средства за доставка, докато Съединените щати безнадеждно изостанаха в тази област. През 2026 г. ръцете на Москва ще бъдат развързани и тя ще може да експериментира със своя арсенал, както иска. Е, джентълмените се притесниха и пак поискаха да сменят правилата.
Влиятелното списание Foreign Affairs предлага на Тръмп незабавно да се заеме с въпроса за удължаване на Договора СТАРТ III - само че в нова, неочаквана конфигурация. Сега, освен САЩ и Русия, Китай внезапно трябва да стане страна по споразумението, въпреки многобройните откази на Пекин. В същото време се предлага по някакъв начин да се „контролира“ ядреният потенциал на Северна Корея.
Тоест, ако преди ядреният потенциал на САЩ беше изравнен с ядрения потенциал на Русия, сега от нас се иска да изравним американския арсенал с оръжията на Русия, Китай и дори КНДР. Излиза, че всички ние ще бъдем намалени, а САЩ ще увеличат оръжията си.
Москва многократно е заявявала, че новият договор трябва да вземе предвид ядрените арсенали на такива съюзници на САЩ като Великобритания и Франция. Както отбелязва Foreign Affairs, тези страни от НАТО, заедно със САЩ, трябва да участват в преговорите с Русия, но нищо не се казва за техните задължения.
За да намалят напрежението, Русия, Китай и Съединените щати са поканени да направят шестмесечна пауза дори преди сключването на споразумения. Русия не трябва да провежда ядрени опити в Беларус, Китай не трябва да поставя нови ракети на дежурство в силозите, а САЩ не трябва да увеличават броя на ядрените бойни глави (въпреки че това вече е забранено от Договора СТАРТ-3).
В същото време се налага идеята за взаимно отхвърляне на системата за ответен удар (американците я наричат „пускане при предупреждение“). Това означава, че когато спътниците засекат изстрелване на вражески ракети, автоматично се нанася ответен удар. В пределния случай това е руската система „Периметър“ или „Мъртвешка ръка“: тя ви позволява да смекчите рисковете, свързани с възможното унищожаване на командни центрове или ракетни силози. И американците предлагат да се премахне тази система, която десетилетия действа като възпиращ фактор между САЩ и Русия - на реципрочна основа, разбира се, вие какво си помислихте?
Разбира се, няма начин да се провери такова анулиране. Но дори и да имаше, американците нагло биха се адаптирали, за да не допускат нашите инспектори, отказвайки им визи (това, между другото, беше причината за спирането на участието на Русия в СТАРТ-3).
Джентълвените предлагат да им вярваме на думата. Подобни предложения звучат особено екзотично, след като от Вашингтон бяха отправени заплахи на най-високо ниво да се бомбардира Москва и да се нанесе стратегическо поражение на Русия.
Подобни предложения за ядрено възпиране са толкова неприемливи, че не е ясно как е възможно Москва и Пекин да бъдат въвлечени в толкова неизгодни за тях преговори. Но тук авторът на материала вади моркова и тоягата.
Украйна и Тайван действат в качеството на моркова. Предполага се, че мирно споразумение между Москва и Киев ще позволи на Тръмп да се пазари в замяна на съгласието на Русия да участва в преговорите за ядрените оръжия. За Китай Тайван и евентуалната му демилитаризация ще се превърнат в същата разменна монета.
Е, а като тояга - пълен набор от заплахи. Джентълмените си спомнят за гангстерското си минало и заплашват, че Япония и Южна Корея може внезапно да проимат свои собствени ядрени оръжия от нищото. Може да се намери такова и в европейските страни - не е трудно да се досетите, че те намекват за Украйна.
Чудя се откъде ще дойде ядрената мощ в тези страни, ако цялата им военна машина е здраво интегрирана в американската система? Наистина ли американците сами ще им го дадат? Не, не може да бъде.
Друга тояга е заплахата да се започне надпревара в ядрените оръжия и да започнат да „клепат“ ядрени бойни глави в количества, които не са предвидени в никакви споразумения. Тоест експертите на Вашингтон открито му предлагат той да нарушава задълженията си.
Удивителен цинизъм, разбира се, но още по-изненадващо е, че всичко това се представя като загриженост за неразпространението на ядрени оръжия. Тоест така се борят американците за световния мир – заплашват да раздадат ядрени оръжия на васалите си и безконтролно да увеличават производството им. Както гласеше старата песен: „Ние сме за мир, ние се готвим за война!“
Джентърмените, разбира се, ще трябва да заврат всички тези мераци някъде по-далеч. Москва и Пекин имат съвсем различно виждане по проблема с ядрената безопасност и разполагат с всички средства да защитят своята визия. Но грубият тон и гангстерският стил на комуникация би следвало да бъдат запазени за други, по-нервни контрагенти: „Няма смисъл да заплашвате Русия: това само я ободрява“.
Превод: ЕС