/Поглед.инфо/ Това извънредно събитие се случи сутринта на 13 януари 2018 г. Световните и руските медии в този ден дадоха за него кратки съобщения. Ще предам описание на събитията, възпроизвеждайки текст от американски източник:

„В събота сутринта, 13 януари, жителите на Хавайските острови получиха извънредно предупреждение за ракетно-ядрена атака ибяха призовани да се укрият в най-близките убежища. Жителите на Хонолулу в страх за живота си бягаха към отдалечените райони на остров Оаху. Съобщението се появява по мобилните телефони на хората в 8:07 часа местно време. След това, 38 минути след обявяването на тревогата, на жителите им бе съобщено, че всичко е фалшива тревога. Някой не е натиснал правилното копче. Предполага се, че отговорният за това човек ще бъде намерен. Губернаторът на Хавайските острови Дейвид Ийдж назначи разследване. Основното внимание в медиите бе съсредоточено изключително върху властите на щата Хаваи, всички обяснения се склониха към това, че човек е натиснал грешно копче. Според официалния график на събитията, Тихоокеанското командване на САЩ уведомява щатските власти на Хаваите, че сутринта е произведено изстрелване на ядрена балистична ракета. След това местните власти се опитват да информират обществото по няколко начина, че предупреждението за балистичната ракета е било лъжлив сигнал. Но едва в 8:45 часа сутринта, 38 минути след първоначалното предупреждение, второ уведомление за извънредната ситуация е изпратено през обществената система за предупреждение, където се съобщава за грешката“.

Само след два дни медиите забравиха за инцидента. Но събитието не е забравено. Съгласно някои източници, все пак е имало пуск на ракета, произведен от неидентифицирана подводница. Ракетата е била унищожена във въздуха от американската противоракетна отбрана, едновременно с това е унищожена и подводницата, от която е изстреляна. Редица експерти смятат, че е била предприета провокация, подобна на Пърл Хърбър.

Предполага се, че цел на провокацията от 13 януари 2018 г. е да се обвини в ракетна атака Северна Корея и да се развържат ръцете на Вашингтон за нанасяне на „ответен“ удар по КНДР. Историята е крайно объркана. Не съм специалист, но по време на дискусията относно хавайската история, ненадейно изплуваха теми, за които все пак нещо разбирам и които заобикалят световните медии.

Става дума за бюджета на САЩ в сянка, т.е. тези доходи и разходи, които преминават през министерствата, ведомствата и прочее държавни организации, но не се контролират нито от законодателната власт, нито от президента. Изобщо в бюджета на почти всяка държава има т.нар. закрити пера на разходите. Документите, съдържащ дешифриране на закритите пера имат, по правило, гриф за висока секретност. Бюджетът може да бъде не само сенчест, но и „черен“. Това са парите от т.нар. извънбюджетни източници (интересна и сложна тема, излизаща от рамките на дадената статия). Най-големи мащаби „черният“ бюджет има в САЩ. Формира се и се изразходва почти изключително от Пентагона и от специалните служби.

Сенчестият и „черният“ бюджети на САЩ осигуряват жизнеспособността на „дълбоката държава“ (Deep State). Този феномен е разгледан от Майкъл Лофгрен, бивш сътрудник на държавния департамент в книгата си The Party Is Over, който определя „дълбоката държава“ като „хибридно сливане на държавните чиновници и представителите на промишления сектор, които ефективно управляващ щатите, без да питат за това избирателите“.

По принцип Лофгрен не прави откритие. За това, че собствениците на пави управляват обществото, заобикаляйки народните избраници е известно отдавна. Още Ротшилд в по-миналия век казва: „Дай ми възможност да печатам пари и не ме интересува какво пише в закона“.

В САЩ през последните десетилетия са издадени немалко книги, в които се анализира феноменът „дълбоката държава“, макар и авторите да използват различни термини. Така през 1956 г. Чарлс Райт Милс, американски социолог от ляворадикалното направление публикува книгата „Елитът на властта“ (Power Elite). Книгата е предадена на руски език и е издадена през 1959 г. но и досега не е преиздавана. Милс разкрива произхода на властта в САЩ и прави извод, че към средата на ХХ Век властта в Америка се оказва съсредоточена в три сектора – военнопромишления комплекс, Уол Стрийт и в Пентатона.

А вече сравнително новата книга „Скриването на държавата“ (The Concealment of the State) е издадена в САЩ през 2013 г. Авторът ѝ проф. Джейсън Рон Линдзи вече използва термина „дълбоката държава“, който, според него, помага по-добре да се разбере заплахата за националната сигурност в развитите държави, особено в САЩ. Линдзи пише, че „дълбоката държава“ парализира институциите на националната сигурност и разузнаване, превръщайки се в царство, където секретността е източник на власт.

Следва да се подчертае, че изразът „дълбоката държава“ става особено активно употребяван от предизборния щаб на Доналд Тръмп през 2016 г. за обозначаване на американските длъжностни лица, които организират информационните атаки срещу кандидат-президента, след това и президента през контролираните медии и снабдяват журналистите със секретна информация, очерняща хората в обкръжението на Тръмп. Ярък пример за такава атака са нападенията срещу съветника на президента на националната сигурност Майкъл Флин.

Мощта на дълбоката държава се опира на финансово икономическа и материално техническа основа. Тук се връщаме на хавайската история от 13 януари 2018 г. Тези експерти и анализатори, които смятат, че ракетната атака все пак се е случила, се опитват да научат, на кого са принадлежали ракетите и подводницата, с която са изстреляни. Една от най-вероятните версии е че са принадлежали на ЦРУ на САЩ и са влизали в състава на „Секретния флот“ (друго име „тъмен флот“ на „дълбоката държава“. Тези лодки плават без да са подчинени на военното командване на САЩ, било без идентификационни знаци, било под флаг на друга държава. Флаговете може периодически да се сменят.

Според някои експерти, това което може би се е случило на 13 януари не може да се сравни със събитията от 11 септември 2001 г. В началото на новата година можеше да започне ядрена война. В най-добрия случай можеше да се случи обмен на удари между САЩ и Северна Кория. В най-лошия случай в конфликта можеха да се въвлекат и други страни с ядрено оръжие.

Пред 70 години в списанието на Чикагския университет „Бюлетин на атомните учени“ (Bulletin of Atomic Scientists) съвместно със създателите на първата атомна бомба стартират проекта „Часовникът на страшния съд“. От тогава периодично на обложката на списанието се публикува изображението на часовник, показващ няколко минути преди полунощ. Времето оставащо до полунощ символизира напрежението на международната обстановка и прогреса в развитието на ядреното въоръжение. В последния доклад на списанието, публикуван на 25 януари, виждаме че стрелката се е придвижила с половин минута напред и се намира на две минути от „Полунощ, символизиращ глобална катастрофа. За последен път стрелките са така близки до полунощ през 1953 г. в разкара на Студената война. Експертите смятат, че стрелката на символичния часовник се приближава до полунощ в резултат на хавайския инцидент.

Още веднъж подчертавам, че не се опитвам да оценявам хавайските събития. Просто тази история освети сериозния проблем с американските сенчест бюджет, чиито мащаби са толкова големи, че с него могат да се създадат алтернативни въоръжени сили на САЩ и да се финансират военни и специализирани операции в различни части на света.

Бившият служител на специалните служби на САЩ Едуард Сноудън през 2013 г. предостави на изданието The Washington Post секретно бюджетно резюме на националната разузнавателна програма на САЩ (доклад с общ обем 178 страници) . Според вестника т.нар. черен бюджет на разузнаването на САЩ през 2013 финансова година е бил 52,6 милиарда долара. Най-голямо финансиране получава ЦРУ – 14,7 млрд долара. Бюджетът на Агенцията за национална сигурност (АНС) и на Националното управление на въздушно-космическото разузнаване съставят 10,8 и 10,3 милиарда долара съответно. Към посоченото досие трябва да се добавят и 23 млрд. долара за военно разузнаване на Пентагона. При това за контраразузнаването и борбата срещу чуждестранните спецслужби да отделени с пъти по-малки суми от 3,8 милиарда долара. Освен това, пише The Washington Post, в бюджета на АНС е заложена сума от няколко стотин милиона долара, които това ведомство годишно плаща на американските компании за възможността тайно да прониква в комуникационните им връзки.

А основното е, че американското законодателство предоставя голяма свобода на ведомствата в изразходването на отделените средства. Като довод в полза на безконтролността се издига аргументът за секретността. Приетият през 1949 г. закон „За ЦРУ на САЩ“ на първо място предвижда засекретяването на бюджета му. На второ място ръководителите на ЦРУ не се ограничават при решаването на въпроса за обема на финансирането .

Още по „черен“ се оказва бюджетът на Пентагона. Скандалите по повод нецелевото използване на военния бюджет на САЩ са несметни. Не по-малко от половината от този бюджет, според експертите, всяка година се хвърля на вятъра. В крайна сметка не на вятъра. На първо място отива за личното обогатяване на подизпълнителите и доставчиците. На второ място за формиране на специални фондове, от които военните, намиращи се са служба на „дълбоката държава“, могат да осъществяват необходимите разходи (да кажем за заплащането на услугите на частни военни компании).

В САЩ от края на миналата година набира обороти най-големият за цялата история корупционен скандал, тласък за който даде докладът на група изследователи от Мичиганския университет начало с икономиста Марк Скидмор, посветен в сенчестия бюджет на Пентагона. Изяснява се, че несанкционираните разходи на военното министерство в периода между 1998 до 2015 г. е в размер на 21 трилиона долара. Част от тези пари са разграбени, друга отива за формирането на бюджета на „дълбоката държава“. Някои подозират, че подготовката да доклада е инициирана от Белия Дом: може би Доналд Тръмп да е обявил война на „дълбоката държава“, за да я лиши от финансови източници.