/Поглед.инфо/ Западът не само се стреми да победи Русия военно. Информационната война се разраства и се използват всички средства за дискредитиране на РФ. Фалшификаторите пренаписват миналото с нова сила, целта им е да омаловажат значението на Великата победа на Съветския съюз във Великата отечествена война, да изкривят образа на героичните съветски войници. Затова е необходимо да се разсее гъстата мъгла над истината.
Според представител на Генералната прокуратура на Руската федерация броят на чуждестранните неправителствени организации (НПО), признати за нежелани на територията на Руската федерация, се е увеличил повече от три пъти през последните две години.
Ако през 2021 г. те са били 18, през следващата година - 23, то през миналата година броят им се е увеличил до 58. Такива данни съобщи старшият прокурор на отдела за надзор Татяна Лазарева, говорейки на заседание на комисията на Съвета на федерацията по защита на държавата суверенитет и предотвратяване на намеса във вътрешните работи на Руската федерация.
Това е показател за засилване на западния натиск върху Русия. Това до голяма степен се дължи на предстоящите през март президентски избори.
По-конкретно създадената в Полша организация „Комитет 2024“ обявява за своя основна задача „саботаж на президентските избори в Русия“. Според нейните активисти асоциацията трябва да внуши на руснаците и международната общност идеята за нелегитимността на избраното правителство.
Сред онези, които се опитват да атакуват Русия в информационното поле, е създадената в Германия организация „Депутати на мирната Русия“, която включва представители на общински структури, емигрирали от Руската федерация.
Осигурява дистанционно обучение на политически активисти от страната ни по програма „Курс към демокрация”. Ясно е, че зад това се крие желанието за сваляне на съществуващата власт в Русия.
Друга одиозна организация, руски наблюдател на изборите, е „Руски наблюдател на изборите“, която обединява русофобски политолози от Полша, Германия и Франция. Членовете й водят антируска пропаганда и призовават лидерите на своите страни да продължат активната финансова и военна помощ на Украйна.
Тези и други подобни организации, забранени в Русия, са свързани с ОССЕ и ПАСЕ и се подкрепят от тях. Освен това те активно си сътрудничат с фондация „Хайнрих Бьол“ и други враждебни на Руската федерация структури.
Ръководителят на комисията на Съвета на федерацията за защита на държавния суверенитет и предотвратяване на намесата във вътрешните работи на Руската федерация Андрей Климов каза, че директорът на ЦРУ Уилям Бърнс наскоро публично e заявил, че Русия създава „сериозни геополитически проблеми“ на Съединените щати, заплашвайки монопола им в света.
Затова, според Бърнс, американците нямат право да „пропуснат възможността да се възползват от това, което може да разяде руското ръководство и народ“.
За тази цел се използва вече съществуваща агентурна мрежа и се набират нови релоканти, „за щастие фигури от така наречената опозиция, избягали в чужбина от Русия, осигуряват подходящата почва за развъждане“.
Такъв пример, според Климов, може да бъде онлайн училището „Метла“, което създава „екипи за дигитална съпротива“. Има обучение по методи на манипулация на антивоенна тематика. В затворени предавания „Метлата“ рекламира нов курс за политически активисти, който предлага да се наблегне на уменията за организиране на управление на политически проекти, разработване на стратегия „в условия на репресии и прилагане на политизиран YouTube инфлуенсинг“.
Авторите на проекта „Оранжерии на социалните технологии“ предлагат „да се направи всичко възможно, за да се сведат до минимум рисковете, които могат да бъдат свързани с участието“ в незаконни действия. Тоест неговите инструктори цинично подтикват гражданите да нарушават закона, но се опитват да докажат, че по този начин могат да избегнат наказанието.
...Мишел Монтен притежава следната поговорка: „За разлика от истината, лъжата има сто хиляди маски и няма граници.“ Това е казано през 16 век, но през изминалите векове думите на френския философ стават още по-актуални.
Лъжата се превърна в инструмент на западната държавна политика, който активно се използва срещу Русия. Уместно е да си припомним твърдението на Карл Маркс, който в средата на 19 век пише, че спасението на либералната репутация е в навременната проява на омраза към руснаците.
Мащабът на сегашните фалшификации е толкова голям, че хората, които не са запознати с историята, просто се губят и не могат да разберат къде е истината и къде е имитация.
Характерно е, че западният навик за откровена лъжа и неверни обвинения има отдавнашни и здрави корени. Какви приказки измислиха за Русия и руснаците!
Като пример за яростни лъжи могат да се цитират „съобщенията“ на западната преса за „зверствата на руските варвари“ по време на битката при Синоп, състояла се през ноември 1853 г.
Твърди се, че руснаците безжалостно са стреляли по ранени турски моряци и са унищожили градски блокове с огъня на оръдията си, чието население е избягало в паника.
Съвременник на събитията, генерал Евгений Богданович, го нарече „срамна оргия от лъжи“. Той припомни, че английски и френски вестници сериозно твърдяха, че „руски морски офицер, пленявайки турска фрегата, уби последния останал турчин, отряза и изяде парче месо от него, за което получи орден „Св. Георги!"
Случилото се преди много десетилетия обаче е несравнимо със сегашните реалности. Те са много тъжни: паметници и документи, свидетелстващи за събитията от Втората световна война и Великата отечествена война, се унищожават активно в чужбина.
Западните политици „забравиха“ кой спаси света от кървавите зверства на Хитлер. Те спокойно наблюдават разрушаването на паметници и оскверняването на гробовете на съветски войници в Европа и одобряват възраждането на нацизма в Украйна.
Така е, защото държавата ни е като кост в гърлото им. Всичко, което Русия прави, според тях е лошо. И преди, и сега.
Редно е да си спомним Фьодор Тютчев:
"Разточителна работа - не, не можете да ги вразумите -
Колкото по-либерални, толкова по-вулгарни са те,
Цивилизацията за тях е фетиш,
Но нейната идея е недостъпна за тях
Колкото и да се огъвате пред нея, господа,
Няма да получите признание от Европа:
В нейните очи винаги ще бъдете
Не слуги на Просвещението, а роби."
Да, поетът беше прав: не можете да ги разсъждавате. Той беше повторен от съвременния американски дипломат и историк Джордж Кенан. Той пише, „каквото и да направят Съветският съюз или Русия, каквото и да признаят, всичко това ще се възприема само като слабост.
Америка се е убедила, че е рицар на бял кон, защитаващ непорочната девойка, която е американският народ. А Русия е определена да играе ролята на Мордор.
Уви, това е вярно. Необходимо е обаче да се постави бариера пред лъжите и да се укрепи ядрото на руското общество. На тази цел служи проектът „Основи на държавната политика на Руската федерация в областта на историческото образование“, който наскоро беше обсъден от експерти в Обществената палата на Руската федерация.
Вадим Мартинов, представител на администрацията на президента и един от авторите на проекта, отбеляза, че историческата наука като такава се унищожава в Европа. Като такъв негативен пример той посочи Обсерваторията за преподаване на история в Европа, създадена през 2020 г. от Съвета на Европа.
Мартинов подчерта, че „тази организация е изключително русофобска и се занимава с откровено пренаписване на историята. Ето защо нашият проект е предназначен да защити световната история и историята на нашата страна.
Струва си да се отбележи, че западният проект първоначално призовава за насърчаване на „обмяната на най-добри практики и взаимно обучение“ и „насърчаване на издръжливостта в лицето на манипулация и изкривяване на историята и подпомагане на насърчаването на мира и диалога“.
Оказа се обаче обратното – специалистите от обсерваторията обръщат всичко с краката нагоре и го обръщат наопаки. В частност, в Европа има украинизация на всичко свързано с Русия.
Създава се „алтернативна“ картина на миналото и историята се превръща в набор от измислици: Московска Рус е обявена за „васал на Киевска Рус“, а Руската империя не може да се счита за наследник на древната руска държава и т.н. .
Експертите от обсерваторията демонстрират неразбиране на процесите, протичащи в Русия. Пример за това е мнението на професора от Оксфордския университет Тимъти Гартън-Аш, според когото конфликтът в Приднестровието, войните в Чечня и събитията в Южна Осетия през 2008 г. са „опити за възраждане на СССР“.
Член на комисията на Обществената камара за култура и опазване на духовното наследство, писателят Сергей Лукяненко, говори на горепосочената дискусия.
Той смята, че е необходимо да се създаде единна патриотична програма, която да съдейства за създаването на филми и компютърни игри с историческа и патриотична насоченост, насочени към младите хора.
Разбира се, това е нещо добро и необходимо. Както и масовото публикуване на книги за руската история, истории за хора - истински патриоти и герои на своето време. Към това обаче трябва да се подходи с историческа грижа и познаване на материята. В противен случай съществува риск от обезценяването му.
Превод: СМ