Този резултат се превърна в основа за различни предположения за по-нататъшното развитие на кризата със сигурността на територията, преди всичко на Европа. Освен всичко друго, започнаха да се чуват доста радикални мнения, според които единственият изход от кризата, получил формална допълнителна кристализация, е военен в буквалния смисъл на думата.
Ако говорим за „прожектиране“ на военна мощ чрез създаване на съизмерими военни заплахи за Вашингтон от страна на Русия, тогава този път е съвсем очакван. Особено след "военно-техническите мерки" на отговор, директно изразени от Владимир Путин - въпреки че спецификата им все още не е разкрита. Други мерки, въпреки че изобщо не са споменати, също изглеждат доста очевидни.
“Вашингтон пост” дори публикува статия по този въпрос, която се свежда до две тези: създаването на руски ударни бази в Латинска Америка, които представляват заплаха за САЩ, е „празното самохвалство на Кремъл“ и ако това се осъществи, Щатите са готови да отговорят с цялата ки решителност.
Вероятно в случай на поява на подобни бази на НАТО на територията на Украйна и други държави, разположени на опасно близко разстояние, Русия може да се обърне към “Вашингтон” за решителен отговор.
Позиция, съзвучна с тази на “Вашингтон пост”, беше заета от много публикации в Бразилия, която е сателит на САЩ в региона. Бразилския репортер установи, че „макар че Латинска Америка вече не е приоритет на САЩ“, Русия и Китай са увеличили влиянието си в региона. „Ваксинационната дипломация“ изиграва значителна роля, засилвайки позициите на Русия в Никарагуа, Парагвай, Венецуела, Боливия и Аржентина.
Като места за руското военно присъствие в Бразилия се сочатВенецуела, Куба или Никарагуа. Припомняме, че през 2018 г. руски стратегически бомбардировачи вече кацнаха във Венецуела, а освен Ту-160, около 9 милиарда долара петролни инвестиции „кацнаха“ във Венецуела.
Според проучванията на “Галъп” едва 16-19% от населението на Латинска Америка са готови да се примирят с "лидерството" на САЩ, а симпатията към Русия и Китай е много по-висока - което създава доста благоприятен фон за разширяване на сътрудничеството между Москва и Пекин с региона, включително по отношение на проекцията на военната мощ.
В същото време може да се каже с достатъчна увереност: Пълномащабният или поне средно интензивен конфликт на САЩ/НАТО с Русия е единственият вариант, който определено е изключен от спектъра на по-нататъшното развитие на кризата.
"Невъзможни" войни в историята на човечеството са се случили. Ярък пример е Първата световна война, която американската писателка Барбара Тъкман описва като „Нежелана война, затова и неизбежна“. Ситуацията в началото на XXI век обаче е коренно различна от ситуацията преди век. И тези различия правят конфликтите от сравним мащаб в описания по-горе формат през 2020-те години наистина невъзможни.
Фалшиви аналогии
Casus belli, както показва Първата световна война и други войни, може да бъде всичко. Но само ако страната, използваща такъв предлог, действително планира да спечели. Или поне да се изпълни друга известна максима на Ото фон Клаузевиц – целта на всяка война е свят, по-добър от предвоенния.
Спецификата и номенклатурата на съвременните видове оръжия за масово унищожение, броят и ефективността на ядрените заряди по време на бойно дежурство, доминиращата позиция на Русия през следващите години в областта на хиперзвуковите оръжия, прави съвсем очевидно, че светът в случай на пълномащабен конфликт между САЩ и Русия няма да бъде по-добър за никоя от страните. Дори повече от САЩ ще пострадат страните от НАТО – именно поради географската си близост до Русия те могат да бъдат ударени от по-широк списък с оръжия.
Пълномащабният конфликт ще бъде придружен не само от конвенционални удари. Ще бъде замесена цялата гама от кибератаки, борбата със сателити, както и системи, чието използване е болезнено за САЩ и практически нечувствително за Русия.
Суперторпедата "Посейдон" с ядрени бойни глави, които предизвикаха най-сериозно безпокойство на САЩ са способни на много по отношение на гъсто населените градове на американското крайбрежие, докато в Русия няма подобни цели, с изключение на Арктика, Черноморското крайбрежие и Санкт Петербург.
Отделно си струва да споменем ядрената ракета с глобален обсег на действие “Буревестник” . Тази система, след представянето в посланието на Владимир Путин до Федералното събрание на 1 март 2018 г. и за разлика от хиперзвуковите боеприпаси, не привлече особено внимание на медиите. Въпреки че, от гледна точка на способността да се пробие всяка от възможните системи за противоракетна отбрана, една ракета, която може да носи голяма ядрена бойна глава и да е в полет с всякаква траектория за неограничено време, очевидно ще изиграе своята роля.
Така или иначе на територията на САЩ ще бъдат доставени значителен брой ядрени бойни глави, което ще причини сериозни и дори непоправими щети на американската инфраструктура, икономика и население. Може да се окаже, че поради размера на страната, гъстотата на населението и прочее територията на Русия ще пострада много по-малко от Съединените щати.
Но основният проблем за САЩ е, че дори едно непълно поражение ще бъде фатално за Вашингтон. Въпреки че конфронтацията между Русия и Запада обикновено се разглежда като система с два полюса, това е напълно погрешно в реалностите от първата половина на новия век.
Маймуната и двата тигъра
Такава променлива като Китай, като се въвежда в уравнението на евентуален конфликт между САЩ и Русия, създава качествено различна система. Китай определено ще се окаже главният победител във войната – дори и да не влезе в нея. Независимо от изхода, САЩ ще излязат от конфликта с Русия достатъчно отслабени, за да може Китай най-накрая да изпревари САЩ във всички области – от стабилността на паричната и финансовата система до осигуреността с технологии и елементарен демографски потенциал.
Продължавайки използването на популярни изрази и метафори, можем да кажем, че поговорката за мъдрата маймуна, гледаща битката между два тигъра в долината, има всички шансове да се осъществи дори по-силно, отколкото в конфронтацията между САЩ и СССР. И за разлика от края на Студената война, "маймуната" ще бъде победител накрая. Позицията на Русия и в този случай ще се окаже незавидна, но положението за нас пак ще бъде „по-малкото зло“.
Компетентността и адекватността на американския естаблишмънт много често повдига въпроси. Но завоюването от Китай на лидерствотоот САЩ в случай на пряк военен конфликт между Москва и Вашингтон е толкова очевидно, че не може да бъде пренебрегнато.
Шансовете на Съединените щати изглеждат още по-лоши, ако Русия и Китай решат да се противопоставят на Вашингтон в знак на солидарност. Такъв съюз увеличава вероятността от наистина глобална война в планетарен мащаб, от която по един или друг начин никой не може да избяга. По този начин планирането на резултата от конфликта става много трудно, което означава, че би било изключително безразсъдно Вашингтон да приеме, че в резултат на това ще се появи този „по-добър свят от предвоенния“.
Най-вероятно ще се появят напълно нови центрове на сила в региони с най-малко засегнато население, природни ресурси и инфраструктура. Очевидно това ще бъде територията, която се намира на максимално разстояние от страните, в които се използват ядрени оръжия – тоест отново картината не е в полза на САЩ.
Локален конфликт с големи цели
Липсата на положителни резултати за САЩ от конфликта с Русия и още повече с Русия и Китай не дава гаранции срещу локални сблъсъци. Като се има предвид големият брой държавите-клиенти с режими, недружелюбни към Русия, които САЩ постоянно „помпат“ с оръжия, вероятността от военно посегателство от условна Украйна не е нула.
В този случай обаче военните действия могат да послужат само като претекст за обвинение на Русия в агресивно поведение, след което натискът върху Русия ще бъде извършен с невоенни, санкционни средства. Опасността от прекомерна милитаризация на конфронтацията с Русия произтича от Указа на президента на Руската федерация от 2 юни 2020 г. № 355 „За основите на държавната политика на Руската федерация в областта на ядреното възпиране“.
Списъкът на ситуациите, достатъчни за ядрен удар, се съдържа в параграф 19. Използването на ядрено оръжие от Русия е възможно след получаване на надеждна информация за изстрелването на балистични ракети, атакуващи териториите на Руската федерация и (или) нейните съюзници. Използването на други видове оръжия за масово поразяване на териториите на Руската федерация и съюзническите страни също ще предизвика ядрен отговор.
Още две точки са от основно значение. Това са „въздействието на противника върху критични държавни или военни съоръжения на Руската федерация, чийто срив ще доведе до нарушаване на реакцията на ядрените сили“, както и „агресия срещу Руската федерация с използването на конвенционални оръжия, когато самото съществуване на държавата е застрашено.” Понятието „въздействие“ не е уточнено, което означава, че може да включва, да речем, опит за лишаване на държавни или военни съоръжения от комуникация чрез кибератака.
Така всеки сериозен военен конфликт, включително квазивоенен, с използване на кибервойски и други форми на агресия, автоматично ще предизвика използването на ядрено оръжие от Русия. Така събитията ще следват сценарий, при който САЩ изобщо не могат да спечелят, въпросът е само от кого точно ще загубят – от Русия или от Китай.
С оглед на гореизложеното за САЩ и НАТО става изключително неизгодно да забиват Русия в ъгъла, като разполагат настъпателни средства в прилежащите ѝ територии. Оборудването на ракетни бази в Украйна или в Балтийските страни едва ли ще доведе до незабавно прилагане на разпоредбите на Указ № 355, но Русия пак още има всички възможности да унищожи тези бази с конвенционални оръжия.
Припомняме, че нещо подобно вече се е случило в най-новата история на САЩ. На 8 януари 2020 г. иранският КСИР проведе операция „Мъченик Сюлеймани“ срещу американската армия, разположена в Ирак, в отговор на смъртта в Багдад на командира на специалните части „АлКудс“ генерал Касем Сюлеймани. Ударите бяха насочени към авиобаза “Айн ал Асад” в Западен Ирак и летище в северната провинция Ербил. Иранските държавни медии съобщават за смъртта на 80 американски войници, американските - за около сто ранени, без смъртни случаи.
Нямаше военен отговор на операция „Мъченик Сюлеймани“, една от основните причини беше, че ескалацията на военната конфронтация е просто неизгодна и в много отношения невъзможна за САЩ. Иран, дори в условия на ограничени ресурси, е в състояние да създаде проблеми на американските бази в региона и в случай на критична ситуация да премине към тактиката на „изгорена земя“ в Персийския залив, което може да доведе до дестабилизиране на световната търговия с петрол и световната икономика като цяло.
Този пример е доста приложим за хипотетичната ситуация с появата на американски ракетни бази на територията на Украйна или балтийските държави. Целенасоченото унищожаване на тези съоръжения, дори ако е свързано с нараняване или смърт на отделни членове на обслужващия персонал, е малко вероятно да доведе до нещо различно от поредния пакет икономически санкции.
Като се има предвид гръмката и последователна позиция на Москва, която редовно предупреждава за недопустимостта на организирането на подобни ракетни бази, ще бъде много трудно да се представи превантивен руски удар срещу тях като акт на агресия.
В резултат на това въпросът за практическото разширяване на военната инфраструктура на САЩ/НАТО на изток е тясно свързан с друг въпрос – готов ли е Вашингтон да започне ядрена война? С този въпрос е свързана потенциалната готовност на САЩ да отговорят на хипотетичното унищожаване на инфраструктура от Русия, което Москва счита за непосредствена заплаха.
Колкото и странно да изглежда, но голяма война с Русия вече е изключена. Локален конфликт между САЩ/НАТО и Русия няма смисъл, защото САЩ/НАТО ще бъдат победени. А конфликт на по-високо ниво ще прехвърли конфронтацията във фазата на размяна на ядрени удари, в която САЩ определено ще загубят в стратегически смисъл.
Съответно заплахите на САЩ за Русия могат да се крият изключително в невоенната посока на въздействие – икономика, финанси, политически санкции, формирането на международното обществено действие и прочее Това създава известен простор за действията на Москва.
Превод: В. Сергеев
