/Поглед.инфо/ Южното командване на американските въоръжени сили започна военна операция в региона на Латинска Америка. Там бяха изпратени военни кораби и самолети, заради наркокартелите, по които Тръмп иска да нанесе "решителен удар". Но в същото време САЩ повдигнаха обвинения за наркотрафик срещу президента Никола Мадуро. Означава ли всичко това, че Пентагонът се впуска в нашествие във Венецуела?

Операцията на въоръжените сили на САЩ в Карибите включва десетки военни кораби и самолети, вариращи от разузнавателни самолети и хеликоптери до дронове. Обявената цел на американците са базите и инфраструктурата на наркокартелите. Но имиджът на Пентагона е такъв, че каквато и да е заявената цел на американските войски, които внезапно се появиха в региона, е нормално човек да се стресне. Особено в Латинска Америка, където Съединените щати имат устойчиво многозначителен образ: от една страна, това е мечтана страна, в която мнозина биха искали да се преместят, от друга, това е агресор колониален тип от мрачното минало, който никога не е взел предвид интересите на туземците.

Трудно е да се каже защо му е на Тръмп да води война срещу наркокартелите сега, когато всички говорят само за пандемията и кризата на световната икономика. Можете да изберете една от многото версии, но две заслужават специално внимание - драматичен и конспиративен .

Нека започнем с първия.

Проблемът с наркотиците в САЩ, където опиатите отнемат около 70 хил. живота годишно, е личен за президента. Не от гледна точка на личната употреба (самият той е известен като пълен въздържател), а от гледна точка на достатъчно ярки емоционални преживявания.

Средният портрет на американеца, умиращ от свръхдоза хероин (евтин наркотик ) е следният. Той е сравнително млад, бял е, живее в малък град с висока безработица и принадлежи към работническата класа. Такива семейства често гласуват за Тръмп.

По-рано са разглеждани подробно причините за наркотичната зависимост в Америка, както социално-икономическите, така и тези, свързани с алчността и безпринципността на фармацевтичните компании. Сега въпросът е, че преди четири години, по време на предизборен митинг, Тръмп трябваше да слуша много истории от родители, чиито деца станаха жертва на „опиоидната епидемия“. Някои от тях са разочаровани от традиционните американски политици, някои дори никога преди не бяха гласували на избори, но тогава решиха да се доверят на Тръмп.

Тръмп обеща да помогне. И трябва да се признае, че се опитва да спази думата си. Един от първите укази, които той подписа веднага след встъпването си в длъжност, беше посветен на борбата срещу международните наркокартели. И през есента на същата година Тръмп за първи път се сблъска с концепцията за „извънредно положение“. Без коронавирус изглеждаше по-малко зрелищно и напрегнато от сега, но трагедията беше на ниво - въвеждането на извънредно положение на местно равнище беше посветено на експлозивното увеличаване на броя на отравяния с опиати в няколко щата.

Въпреки това, президентството на Тръмп се оказа нервно, интензивно, усложнено от тежка вътрешнополитическа конфронтация и много скоро проблемът с наркотиците отстъпи на заден план за него - имаше достатъчно притеснения и без това. Нещо беше направено, но радикално ситуацията не се подобри. Родителите на загиналите от свръхдоза, тези, които наскоро казаха на кандидата Тръмп „Ще се молим за вас“, споделиха разочарованието си пред медиите. Това беше наистина тъжна картина.

И сега, когато страната е в треска от коронавирус и рецесия, президентът сякаш се връща към списъка с отложени дела и решава да премине през наркокартелите с огън и меч. Може би Тръмп си е спомнил молбите и сълзите - той е сантиментален човек. Може би той е взел предвид новата президентска кампания и факта, че без гласовете на щатите от “Ръждивия пояс“, в които „работниците със сини яки“ загубиха работата си поради изтеглянето на производство в чужбина и са станали наркозависими - няма да спечели изборите. Не че семействата на починалите наркомани са важна избирателна единица, но придружаващите ги истории са наистина трагични и трогателни. Колкото и парадоксално да звучи, времето за нанасяне на удара беше добро: икономическата криза не пощади и наркокартелите, особено тези, чиито вериги за производство и продажба са обвързани с Китай.

И фактът, че държави като Колумбия или Мексико (чийто президенти Тръмп, между другото, не понася) толкова лесно се съгласяват на нахлуването на американските военни на тяхна територия, не е учудващо. Влиятелните наркокартели са като квазидържава с бойна армия, развита шпионска мрежа и огромни финансови ресурси. Войната с такива е именно война с пълномащабни бойни операции. Съединените щати знаят как да ги провеждат, а на местните национални сили им се няма доверие в това отношение.

Разбира се, местните нямат доверие и на САЩ, но въпреки всичко преди Вашингтон да излезе с идеята да съди южноамериканските наркобарони на своя територия, те неизменно излизаха сухи от водата. Подкупите са само един от методите. Отвличането на най-близките роднини на съдии, съдебни заседатели, свидетели (както и самите свидетели) също е често срещано явление. Краен вариант е, например, щурмуването на затвор, но дори това няма да изненада никого в региона.

Ето как удачно се наредиха нещата: Карибският регион има интерес да помогне на американската армия в борбата с наркотрафика, а Тръмп се сеща за обещанията, отправени към неутешимите майки. Това е мелодраматична версия на събитията.

Но има и конспиративна теза. Да не забравяме, че в края на март Генералната прокуратура на САЩ официално повдигна обвинения на ръководството на Венецуела и президента Никола Мадуро. Те са обвинени в пране на пари и подкрепата на наркокартелите. В същото време беше обявено възнаграждение в размер на 15 милиона долара за екстрадирането на Мадуро. С неговото дело, както и с делата на тези наркобарони, които бъдат заловени в рамките на военната операция, ще се занимава един и същи човек - генералният прокурор Уилям Бър. Той участва в “презентацията” и на двата проекта.

Свалянето на властта във Венецуела е друг въпрос на президента Тръмп, който той не е завършил: той го изостави, след като не успя да постигне бързи резултати. И когато Джон Болтън, главният вдъхновител на необявената война срещу Каракас, беше уволнен от поста съветник по националната сигурност, изглеждаше, че американският президент е загубил целия си интерес към тази тема.

Самозваният президент на Венецуела Хуан Гуайдо пристига във Вашингтон, а генералният прокурор на САЩ изисква екстрадицията на Мадуро, ръководител на суверенна държава, заблуждавайки обществото, че става дума за наркотици. Може би основната цел на онези военни кораби и хеликоптери е именно Мадуро - който доведе страната до просешка тояга, загуби цялата си електорална подкрепа, който беше принуден да приватизира петролната индустрия и другите сектори на икономиката, но който все пак остана на президентския стол?

Има прецеденти. През 1989 г. американските войски свалят ръководителя на Панама Мануел Нориега и го отвеждат в САЩ, където съдът осъжда генерала на 40 години затвор за наркотрафик и изнудване. Правната логика (по-точно това, което е представено така) е същата като в случая с Мадуро и Пабло Ескобар: тези лица участват в трафика на наркотици, наркотиците убиват гражданите на САЩ, така че това е американска работа - затова моля, предайте се и седнете.

В латиноамериканския регион политиката и наркотиците отдавна са преплетени в едно кълбо. Когато генералният прокурор Бър казва, че има връзка между парите на наркомафията, различните леви партизански групировки и социалистическите правителства, които ги подкрепят, като Куба, Венецуела и Никарагуа, той не лъже - групировките получават помощ и от двете страни. Но от това не следва, че Мадуро, бивш известен синдикален лидер, е наркобарон. Това е тласкане на мисълта в правилната посока, когато на дневен ред стои въпросът за свалянето на неугоден политик. Това е, което американците обичат и знаят как да правят.

Версията е красива. И все пак американската войска, която се изпраща в Латинска Америка, не се е запътила към Венецуела. Ако си представим, че Вашингтон наистина се реши на пълномащабно нахлуване в Боливарианската република, няма да има нужда от прикритие под формата на мисия за борба срещу наркотрафика - всичко ще бъде направено явно, а и има налична инфраструктура за това.

Най-вероятно в конфронтацията си с Мадуро Белият дом разчита на предателство. Разчита, че в крайна сметка отслабеният и непопулярен лидер ще получи своето, а за това някой ще получи места в преходното правителство, както и пари. Разбира се, нищо не може да бъде изключено на 100% - както и поредната военна агресия от страна на САЩ, но в момента нахлуването във Венецуела би било чисто безумие. Ако имаше добър момент за това (всъщност нямаше), той отдавна е пропуснат.

Ексцентричен човек седи в Белия дом, но е предпазлив, ако стане въпрос за война. Почти всички негови предшественици, като се брои от Втората световна война, вече са започвали някакъв въоръжен конфликт към четвъртата година на мандата си и само Тръмп се е в въздържал засега от това. Вероятно, той ще се въздържи дори сега. А това, че засиленият натиск върху Мадуро съвпадна с операцията на американските въоръжени сили в региона срещу трафика на наркотици, наистина е просто съвпадение - няма да има намеса. Поне засега . Поне до края на карантината.

Превод: В. Сергеев