/Поглед.инфо/ До дни служебното правителство ще внесе проекта за бюджета за 2023 г. в Народното събрание с дeфицит oт близo 12 млpд. лв. или от 6,4% в края на годината. Стремежът, той да остане наполовина, сиреч на 3% - остана в миналото. Иначе казано, държавата е на ръба, защото на практика вече няма пари. От депутатите се очаква да решат, как да излезем от ситуацията, а вариантите са само три:
Първи – качват се данъците.
Това е най-логичният, но най-нежелан вариант от партиите. Причините за това са, че никой не иска да настройва бизнеса срещу себе си и то в условия на голяма вероятност от нови предсрочни избори. Ако данъците бъдат вдигнати, има немалка опасност част от бизнеса да фалира, да мине в сивия сектор или да избяга навън. И ще обвини за това – народните представители.
Втори – орязване на разходите.
Това е най-вероятният но крайно недостатъчен за решаване на ситуацията сценарий. Депутатите, водени от мисълта, че не искат да губят гласовете на частния бизнес, като му вдигат налозите, ще започнат да режат държавните разходи по министерства и администрация. Истината е, че въпреки негативните обществени настроения към държавата и държавните служители, редица министерства имат крещяща нужда от експерти. Много от специалистите минаха отдавна в частния сектор, а други се ориентираха в чужбина. Мотивите и на едните и другите са – по-добро заплащане. Ако не бъде направено внимателно съкращаването на администрацията може да се стигне до оголване на цели звена, сиреч до блокирането им. Рязането на капиталови разходи пък може да доведе дотам, че част от отделите към министерствата буквално да не могат да продължат да работят.
Трети – теглене на заем
Третият вариант е най-проблемен за и държавата и за гражданите, но вероятно ще бъде предпочетен. Причината са първите два – нежеланието на партиите да си навличат гнева на бизнеса и осъзнаването им, че не може до безкрай да се обезкървява администрацията и като цяло на министерствата.
Защо обаче този сценарий е най-рисков?
Причините и тук са няколко. От края на миналата година САЩ първи започнаха повишаване на лихвите, в опит да се овладее инфлацията. Малко по-късно опитът им беше последван и от Европейската централна банка. И ако до третото тримесечие на миналата година заемите бяха с изключително ниска лихва, то новите са драстично по-високи. Сиреч, нов държавен заем ще бъде значително по-скъп, а хазната се нуждае от колосалните над 12 милиарда лева до края на годината. Ако същите бъдат изтеглени ще платим само за лихви през следващите 3 – 4 години 4,5 млрд. лв.!
И тук възниква спонтанно въпросът, ще поискат ли партиите да гласуват изобщо проектобюджетът на служебното правителство или не, ако ще ходим пак на избори? Със сигурност на нито една от тях не ѝ се иска приемане на нова финансова рамка, защото и трите сценария не им носят ползи. Но по-лошият сценарий е да не го направят, защото ще блокират държавата в края на юни, когато изтича удължителният срок, в който хазната може да се разплаща в параметрите на миналогодишен бюджет. Ако отново го удължат само, ще изправят служебното правителство пред реалната опасност да няма пари да изплати например пълния размер на пенсиите, защото увеличението им не е било предвидено в края на 2021 година, когато е гласуван ползвания в момента бюджет от 2022 година. Проблем ще изникне и пред общините, които ще получат средства за разходи, каквито са имали преди година, но инфлацията от тогава е двуцифрена и е изяла стойността на парите. Сиреч, държавата ще е неспособна да плаща в един момент адекватните разходи. И този реален проблем нито една от партиите на би искала да се случи.
Какъвто и ход да предприемат народните представители описаните последствия висят като дамоклев меч над главите им. Но трябва да вземат държавническо решение, защото именно заради това сме ги пратили в парламента!
