/Поглед.инфо/ Твърде многото антибиотици са станали нарицателно за злоупотреба с лекарства. Но понякога те са наистина от полза.

На някои те спасяват живота, а на други създават здравословни проблеми. Някои си ги купуват без рецепта, което в никакъв случай не е препоръчително, а по закон е и забранено да се продават без лекарско предписание. Други не ги приемат дори когато са им изписани от лекар.

И все пак, как да извлечем максимална полза от антибиотиците и да сведем до минимум вредата от тях.

1. Защо лекарството “не работи”

Има случаи, когато антибиотиците не спомагат за оздравяването. Трябва да се знае, че те са ефективни единствено при лечение на бактериални и гъбични инфекции, т.е. срещу вирусни заболявания, каквито са например грипът и настинката, те са безсмислени.

Приемането на който и да е антибиотик може да доведе до резистентност - живеещите в организма микроби престават да реагират на него и при нужда се налага да се назначава друг.

Много от съвременните антибиотици действат само на причинителите на конкретни заболявания. Тяхната специфика е добре позната на лекарите. Самопроизволното избиране на антибиотик (дори без да се прочетат инструкциите) е безполезно, а и може да бъде опасно за здравето.

Само лекар може да прецени и възможната алергична реакция, взаимодействието с другите лекарства и евентуалното изостряне на хронични заболявания. “Самоизписването” на антибиотици може да доведе до астма, копривна треска или проблеми с бъбреците и черния дроб, както и до нарушаване в баланса на чревната микрофлора.

2. Да ги пием докрай!

Подобряването на здравословното състояние или намаляването на температурата 2-3 дни след началото на приема на антибиотици не е повод за неговото спиране. За да се излекува човек, трябва да премине пълния курс на лечение, назначен от лекаря.

Специалистите препоръчват едновременно с антибиотика да се приема и кисело мляко. То наистина поддържа лактобактериите, които живеят в червата, но не е достатъчно защитно средство.

За да се избегнат алергичните реакции лекарите често назначават антибиотик “под прикритието” на антихистаминови (противоалергични) средства, но и тогава няма 100% гаранция, че ще се избегне алергията.

Особено важен е изборът на подходящ антибиотик за хората, страдащи от алергия. Кръвните изследвания за наличието на антитела към различните антибиотици помагат да се определи кои от тях са по-малко опасни.

Рискът от развитието на алергия при приемането на антибиотици се предава от родителите на децата.

Антибиотиците унищожават вредните бактерии, които предизвикват остри инфекциозни заболявания – ангина, пневмония, цистит. Често те са животоспасяващи, но едновременно с това унищожават и полезните бактерии, които изработват ферменти и витамини и осигуряват усвояването на минералите, укрепват имунната защита и регулират абсорбирането на мастните киселини и хормоните в червата.

Поради намаляването на полезните бактерии имунитетът отслабва. Често е налице следният парадокс: от една страна имунитетът е отслабнал, организмът не може да се справи с вредните бактерии и приемането на антибиотици е задължително, но от друга, когато имунитетът е отслабнал, антибиотиците са особено опасни.

За да се сведе до минимум негативното влияние на антибиотиците се предписват:
- пробиотици, които трябва да увеличат полезните бактерии. Но антибиотикът убива една част от тях още по време на техния път към червата. Ето защо най-успешно действат пробиотиците, които са в капсулна форма.
- пребиотици – те укрепват организма с бифидо и лактобактерии, като достигат до червата, където стимулират растежа на “добрите” бактерии. Много пребиотици се съдържат в лука, чесъна, млечните продукти, хляба, бобовите растения, бананите.
- симбиотици – комплексни препарати, поддържащи живите бактерии и тяхното хранене.

От всички спорове и разнопосочни изказвания и изследвания, все пак могат да се направят няколко извода:

• Антибиотиците са едно от най-значимите открития на 20 век.
Това е безспорно.

• Те са силно действащи препарати и в никакъв случай не са безопасни. Възможните последствия от тях са:
- отслабване на имунната система;
- нарушаване на естествената микрофлора на червата;
- изостряне на хроничните и възникване на гъбични заболявания
- алергична реакция.

• Антибиотиците предизвикват зависимост.
Ако се приемат неоправдано често, вредните микроорганизми мутират и стават резистентни.
Не трябва да се забравя, че човек получава определено количество антибиотици заедно с храната и водата.
Дори никога през живота си да не сте приемали антибиотици, вие имате все пак известна резистентност към тях.

• За всеки конкретен случай трябва да се претеглят плюсовете и минусите.
Ако инфекцията е очевидна или потвърдена от изследвания, тя трябва да се унищожи. Но ако лекарят ви е дал отсрочка и 2-3 дни си правите инхалации, приемате витамини и т.н. и имате видим положителен резултат, може би ще се излекувате и без антибиотик.

• Ако все пак той е необходим, трябва да се приема докрай.
Едновременно с това трябва да поддържате микрофлората на червата и да се предпазвате от възможните алергични реакции.

• Антибиотиците постоянно се усъвършенстват.
В сравнение с пеницилина съвременните антибиотици са по-ефективни и безопасни –дават по-малко странични ефекти. Препаратите, насочени към унищожаването на конкретен възбудител работят “по-меко”, отколкото антибиотиците с широк спектър на действие.

• Страховете, свързани с антибиотиците, не са безпочвени. Но опасни са не самите лекарства, а тяхната неправилна употреба!(а)