/Поглед.инфо/ След като в продължение на много месеци правителството ни и лично външният ни министър си играха на „иди ми-дойди ми” по въпроса за избора на най-висшия дипломатически пост на най-голямата световна организация, най- накрая се доиграха...

Днес се оправдават. Всички са им виновни... Традиционният заподозрян Русия. Орешарски, издигнал кандидатурата на Бокова. Самата Бокова да не говорим колко е виновна... Не я е срам, да се класира втора, вместо предпоследна и така да мъти водата на Георгиева. Вярно е, че „мътенето на водата” е като в народната приказка – знаете как агънцето мъти водата на вълка...

Не съм бил български дипломат, нито имам такова образование. За международните отношения се информирам главно четейки...Това обаче надали е голям проблем, доколкото не съм имал честта да бъда по какъвто и да е начин в българската дипломация.

Но и Даниел Митов е политолог, работил е в Българското училище по политика, сп. „Разум”, като експерт в отдел „Публикации” на НСИ, директор на фондация „Демокрация”. От 2010 до 2014 работи за Националния демократически институт на САЩ1. Обаче от 2014 той, не аз или Вие, уважаеми читателю, е министър, ръководител на българската дипломация. И би трябвало да се е понаучил. Има апарат от хиляди специалисти. Огромен брой специалисти са готови да го съветват. Тоест, има всички шансове да се очаква една добре дълготрайна /т.е. допускаща и основана на приемственост/, премислена и балансирана, отчитаща националните интереси и предвидима външна политика.

Вместо това какво получихме?

Получихме точно обратното:

Първо, „Мен някой питал ли ме е преди три години дали искам Бокова?” вече няколко пъти си изпуска нервите Бойко Борисов. Истинският въпрос е: А защо трябва да се пита г-н Борисов преди 3 години – тогава са питали министър председателя на България. Фактът, че сега е друг, не отменя нито правата, нито задълженията на България, защото тези хора са действали от нейно име. И следващите кабинети, които ще връщат дълговете на този, няма да крещят насам-натам „Борисов да си ги връща парите”, нито ще обясняват на учителите, че отменят повишението на заплатите им и т.н. Затова не може днес да подпомагаш „развитието” на умерената опозиция в Ирак и/или Сирия, т.е. да бабуваш на ИДИЛ, а после да настояваш Лавров и Кери да се разберат и да спрат войната /за разпалването на която лично си помагал/. Това не се нарича дългосрочно планирана и реализирана политика, не се нарича приемственост!

Второ, за да може да се осъществява дългосрочна политика, тя трябва да е премислена и балансирана. Такава, че само извънредно случващи се и извънредно важни промени в света и в световните баланси да налагат промени. Експромтът и импровизацията, все пак, понякога се случват, но тук важи поговорката че „добрият експромт е подготвеният експромт”. Не може, когато някой „шеф” от Брюксел, Вашингтон или Москва, ти каже нещо, веднага да го приемаш, а после, под натиска на следващия шеф, да се отмяташ. Не може ту да приемаш бежанците, дори когато нелегално влизат в страната ти, ту да вдигаш зидове и по никакъв начин да не ги допускаш. Няма как проектът „Белене” днес да е „гьол, утре – прекрасен, „Южен поток” веднъж да е страшно изгоден и важен за България, след месец – да загуби тези си качества, после пак да стане важен и т.н.

В случая какво пречеше дипломацията ни да заработи сериозно с групата страни от Източна Европа, да постигне договорености със страни, с които имаме добри връзки, така че, ако не успеем да преодолеем конкуриренцията между „наши” кандидатури, то поне да не допускаме осем от 13 кандидати да бъдат от България и страните от бивша Югославия? Защо 9 от кандидатите са от Източна Европа и само четири от целия останал свят? И един от тези четирима спечели. Защото не става дума за махленско сбиванe, когато бройката е решаваща, а за съгласуване на действия в името на общи цели.

И като говорим за балансираност, това предполага, да се отчетат позициите на всички страни и тяхните възможности и интереси! Защото ако за новата ни мамица Цачева, отношението към Русия е „като към всички световни столици, извън тези, които са ни приоритет”, Митов трябва да знае, че става въпрос за страна с право на вето в СС на ООН.

Трето, „Ние нямаме вечни съюзници и нямаме постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни и тези интереси са наши задължения, които трябва да следваме” е казал един умен господин през 1848 г.2

Който и да реализира външната политика, това не е негова, а българска политика. Затова и отстояването на националния интерес е основна задача на българската дипломация. Това означава първо да мислиш за интереса на България и българите, а после за онзи чичко Джон, Ханс, Иван или Хасан... Независимо колко близки са ти, кои са твоите политически пристрастия, какъв е твоят личен интерес и твоята кариера, независимо че този чичко те е хранил и разчиташ да те храни и в бъдеще...

Сега, когато резилът е налице, Митов се гърчи и публикува безумни оправдания насам-натам... Но въпросът: „Кога МВнР и Кабинетът са следвали националния интерес – когато предложиха Бокова като представител на България или когато започнаха да работят против нея и стигнаха до безпрецедентното решение да я заменят?”, няма отговор.

И най-важното: В политиката може понякога да се блъфира. Но не може, още повече постоянно, да се лъже! Най-малкото, защото лъжите, дори един път да успеят, създават у другите усещането за ненадежден партньор. При това „ненадежден” е не само Митов, а България!

Чета текста на г-н Митов във Фейсбук, който бе следвало да го оправдае и все повече се удивлявам. Сметката на неистините в текста е лесна – колкото изреечения, толкова и лъжи. А липсата на логика е потресаваща:

Първо, кандидатите на всяка страна са такива, каквито са.Имат съответната подготовка, опит, компетенции, професионализъм и квалификация. В това отношение И. Бокова бе от най-добрите кандидати, тя и сега ръководи ЮНЕСКО и има ранг на зам. секретар на ООН.

Задача на дипломацията на всяка държава с кандидат е да влезе в контакт и с другите, и да направи възможното за най-добро представяне на своя кандидат. При това може и да потъргува, да обещае, да отстъпи в нещо, което за нас не е много важно, но е важно за партньора, да получи подкрепа срещу минали услуги, бъдещо „връщане на жеста” и т.н.

Това очевидно не е направено! Нещо повече, компетентни в дипломацията хора твърдят, че от маса месеци дипломацията ни работи против българския кандидат – още на срещата на Г20 в Китай, действията на Тафров и други дипломати, че и самото изказване на президента Плевнелиев пред ООН, който се изхитри да говори дълго за качествата на българския кандидат, без да му спомене името... Българската дипломация сега очевидно мълчи като риба, но обърнете внимание на гласовете от света, които потвърждават, че „петдневната” Кристалинка е за пред хората, а зад нея наднича интригантският лик на близо двегодишната кампания на г-жа Георгиева, г-жа Меркел, Европейската народна партия, в съюз с българските мушмороци.

Второ, след целенасочената атака на българската държава срещу българския кандидат логиката на Митовци става още по-перверзна. „Когато знаем, че един кандидат няма никакви шансове и не може да бъде избран, е очевидно, че трябва да предложим друг”, твърди този пишман дипломат, при условие че поведението му е като на пияния в трамвая от стар виц:Шета пияница, закача се със спътниците, заговаря този-онзи. Изведнъж се надвесва над издокаран гражданин в костюм и изповръща съдържанието на стомаха си. Пострадалият скача и започва: „Това на нищо не прилича, как може да се напиваш така, като не носиш на пиене, стой си вкъщи и т.н.” През цялото време пияният се усмихва и го гледа снизходително: „Я па тоя, я се виж на кво приличаш бе...”.

Трето, г-н Митов обосновава включването на г-жа Георгиева с факта, че: „Българското правителство беше наясно с това /налагането на вето на г-жа Бокова - б.м./. Това вето беше непреодолимо, въпреки всичките ни усилия.”

Седмица преди провала на Георгиева, същият твърди: "Имаме големи шансове, няма възражения на Русия"3

Във ФБ излиянието си, сега обаче оправдава провала си с Русия! Доста прозрачно намеква, че е измамен от поведението на „някои държави, постоянни членки на Съвета за сигурност, уверяваха, че държат да е жена и да е от Източна Европа”.

Тук отново има сериозни проблеми с логиката:

Когато имате проблем във външните отношения, от кого търсите помощ и подкрепа? От враговете си ли или от приятелите?

Ха сега великият български дипломат да обясни защо ветото, наложено от новия ни Голям брат, най-близкия ни приятел и съюзник, е „непреодолимо”? И какви са „всичките ни усилия”, които са положени, ама „не става”?

Защо страната, която:

  • Унищожи армията ни, съсипа оръжейната ни промишленост и ни накара да нарежем най-добрите ни ракети, а сега ни кара да си купуваме скъпо и прескъпо неговите оръжия;

  • Получи безплатно военни бази в страната;

  • Принуди ни да дадем небето си за да удря народите от бивша Югославия, а и други страни;

  • Забърка ни в редица военни конфликти /Афганистан, Ирак и пр./, заради което загинаха българи, а разходите ни за „мисии” са от порядъка на милиарди;

  • Нахендри ни доживотно да плащаме милиарди за тока от построените от нас „Марици”;

  • Накара ни да прекратим три /а със „Син поток” – 4/ от най-значимите ни енергийни проекти, с което България от незаобиколим фактор в енергетиката се превърна кротко в „заобиколен” /по думите на Л. Кючуков/;

  • От 20 и повече години има безвизов режим с България, но изисква визи от българските граждани?

Списъкът може да се удължи поне с още толкова. Важно обаче е да се разбере, защо САЩ, които не са получили от България само това, което не са поискали, сега, когато България иска една и то не чак толкова голяма услуга, ни отговаря с вето? При това става въпрос за човек, който без подкрепата на САЩ не би могъл изобщо да оглави и ЮНЕСКО?

Алтернативите са две:

Или сме искали подкрепата на Съединените щати „с половин уста”, за отбиване на номера;

Или новият ни „Биг брадър” пет пари не дава за верния си балкански съюзник.

Коя от тези алтернативи е вярна, господин Митов, господа български дипломати?

И в правото си ли сте да упреквате Русия, че не откликва в защита на българските интереси, при условие:

  • Че сте наложили ембарго на Руската федерация;

  • Че искате подкрепа за човек, прочут като русофоб и един от двигателите на това ембарго;

  • Че сте работили дълги години и особено през последните 2-3, срещу интересите на Русия /тук изобщо не говоря за българския интерес/;

  • Че сте провалили дългосрочните й проекти и сте я накарали да търси парите си чрез съда;

  • Че сте пращали остри ноти, защото руски самолети прелитали, не в българското въздушно пространство, а „в близост” с него и т.н и т.н.

Трябва или Вие, г-н Митов, или руската дипломация, съвсем да си е загубила ума, за да разчитате на руска подкрепа за решение, което сте замислили и реализирате именно, за да навредите на Русия.

И последно: Даваше ли си сметка българската дипломация, че Кристалина Георгиева е много по-неизбираема от Ирина Бокова? Че „идеалният ни втори кандидат”, който, според послушните Ви медии, се къпеше в „световната народна любов”, когото предпочетоха кръговете около „Политико” /нищо че са 400 души/ и всички приближени Ви лобисти, който „блестящо се представи” на изслушванията в ООН, не успя да събере обикновено, просто мнозинство? Че се класира също на „второ място”, но отзад-напред?

Ако Вие бяхте мениджър „Човешки ресурси”, в която и да е фирма, щяха да Ви изхвърлят. Защото вашите действия наподобяват:

1. Недоволни сте от офис мениджър, който пише бързо и сносно, не забравя важна информация, организира прилично работата на офиса, но примерно има проблем със стила на облеклото;

2. Заменяте го с човек с облекло по Ваш вкус, усмихващ се мило, който обаче е неграмотен и се подписва с кръстче, забравя всичко, което не е свързано с мода и купони и т.н.

Късметът Ви е, че сте министър в кабинет, който се е вкопчил със зъби и нокти във властта.

Но какво следва след събитие, оценено от света като:"най-големият външнополитически провал на България през последните 25 години";„огромна политическа катастрофа“; „политическа грешка“;„огромна издънка“; „световен провал“; „България загуби своя веднъж на хилядолетие шанс да участва в управлението на света“; „срив на национален интерес“; „най-големият позор на българската външна политика“; „унижението, опозоряването на България“ и още много други подобни определения?

Правилно пишете: „Нека да поздравим г-н Гутериш, когото познаваме като бивш министър-председател на Португалия и като Върховен комисар на ООН за бежанците.”

Той заслужава поздравления. Че и Вие с Вашите неумели /или умишлени/ действия му помогнахте...

Съвсем не съм съгласен обаче със следващото Ви изречение: „Надяваме се, че тепърва ще работим добре с него.” Аз се надявам България да работи добре с ООН и г-н Гутериш.

А Вие и подобните вам калинки-малинки, интриганти и безпринципни дипломати час по скоро си идете. Това, което се твори през последните години, най-добре е описал Поетът:

Слепец ще те води по правия друм 

и може би тъй ще се случи, 

че някой глупак ще те учи на ум, 

клеветник на чест ще те учи. 

Хайде да свършваме с това, а? Не само ние, и Вие ще спечелите...
___________________________________

1Данните са от биографията на Д.Митов от сайта на МВнР. Апропо, знае ли някой защо биографията му е като на Иисус – ражда се, изчезва и на 33 г. се връща, за да ни спаси. Животоописанието на ДМ започва от 25 год. му възраст /т.е. от 2002 г./ и обхваща само 14 г. от битие на кажи-речи 40 год.мъж.

2Тест за г-н Митов – ако за 30 секунди си спомни кой е казал това, може пък някога да стане дипломат... В някой друг живот?

3Вж.:http://www.mediapool.bg/kristalina-georgieva-razbarka-kartite-predi-reshavashtiya-vot-za-shef-na-oon-news254643.html/.