/Поглед.инфо/ Ежедневно ставаме свидетели на антилогични обяснения за мотивите на действия на различните актьори в Сирия, двойните стандарти на западни съюзници, циничен отказ да се придържаме към международното право, поток от фалшиви новини и отдалечаване от реалните факти. Това води до загуба на доверие и затруднения в прогнозата за сигурността на региона и на света. Сякаш се движим през гора с тръни и поляни с отровни гъби. Поражения неизбежно ще понесем всички – както народите в Близкия Изток, така и ние в Европа.

Министрите на външните работи на страните от ЕС излязоха с декларация по Сирия, но не можаха да прикрият разнобоя между тях. От оформилите се 4 групи с различно отношение към проблемите, най–твърдолинейните и тези, които подкрепят военните удари, но не желаят да участват, като че ли не отчитат, че собственото им население не одобрява този силов и рискован подход и не им вярва. Поне проучванията на общественото мнение показват това.

Медиите не извеждат на преден план неудобния сигурно въпрос, че влиятелни политици в САЩ поискаха уволнение на генералите, които наложиха аргументите си за ограничаване на първоначално планираната по–мащабна военновъздушна операция поради риск от поражение със сериозни политически последици за САЩ и за президента Тръмп. А неоконсерваторите поискаха тези генерал–щабни длъжности да бъдат заети с „по–надеждни” воени кадри.

Твърде различните версии за резултатите и ефективността на ракетните удари създадоха смехотворни ситуации. 110 ракети само срещу три обекта, унищожени складове с химическо оръжие и лаборатория в столицата без да бъде заразена средата и дори да има следи от химикали. /Оказа се, че са ударени и три летища, но за това не се говори./ Реакцията на Тръмп: „Нито една наша ракета не е свалена”, но безспорно имаше доказателства и видяхме снимки на парчета от американски ракети. Изборът на времето за нанасяне на зрелищни удари по неизползвани от 20 години обекти съвпадна с най–гледаното телевизионно време в САЩ. Американските военни и Путин спасяваха имиджа на Доналд Тръмп.

Как да повярваме обаче, че операцията няма да има продължение, когато не чухме американският самолетоносач „Хари Труман”, който се нуждаеше от 14–дневен преход, да е получил заповед за завръщане в базата си? А имаше конкретна информация за планове да се разположи корабна групировка срещу сирийското крайбрежие, да се проведат кибератаки срещу командни центрове и се парализира противовъздушната отбрана. Самолети за зареждане във въздуха също не се изпращат само за нанасяне на еднократен удар. Дори репликата на президента Тръмп „Мисията е изпълнена”, предизвика аналогия с абсолютно същата фраза на Джордж Буш от май 2003 г., когато войната в Ирак не завърши, а тепърва започна. Русия продължи и след ракетния обстрел да прехвърля с товарни кораби през Босфора бронетранспортьори, военно–транспортна техника и съоръжения за изграждане на мостове. Разкритите под Източна Гута, на 13 км от Дамаск, тунели и цял подземен град и такива под болницата в Дума с командно–щабни центрове и производствени мощности за муниции, показват солидна подготовка, възможна само с външна помощ и с дългосрочен замисъл. Въпреки потвърждението от френското разузнаване за заловени и убити американски, британски и израелски офицери в тила на терористичните групировки в Източна Гута, което вбеси съответните страни, медиите удобно премълчаха и не коментираха тази очевидна подкрепа на тероризма и двойните стандарти на тези, които носеха демокрацията за сирийския народ на върха на ракетите си.

Пак след военната операция САЩ отправиха молба към страни като Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства и др. да предоставят сухопътни сили, финаснови помощи и по–широко участие в Сирия. Логична стъпка, защото не е необходимо да си военен за да знаеш, че война не се печели само от въздуха. А тези страни са доказали враждебността си към режима на Ассад с дългогодишната си подкрепа за ислямистки, салафистки и джихадистки групировки. Но ако досега воюваха с „прокси–сили”, то вече им се предлага да влязат в ролята си на окупатори, макар че и понастоящем са проксита на САЩ. Единствено Саудитска Арабия веднага заяви готовността си да изпрати войски за „стабилизиране на Сирия” и министърът на външните работи Адел ал–Джубейр потвърди това дори пред генералния секретар на ООН Антонио Гутереш. Странна или отчаяна е стъпката на новия американски съветник Болтън да се обърне и към шефа на разузнаването на Египет Аббас Камел със същата молба за участие? Защото президентът Ал–Сиси едва ли би могъл да си позволи да изпрати войска без покана от сирийския си колега Ассад и още по–малко да тръгне срещу Русия, с която Египет поддържат добри отношения и има включително и перспективни оръжейни сделки.

Израел е много недоволен от ограничения удар на американски, британски и френски сили по обекти в Сирия. Поведението му отговаря напълно на замисъла за мащабен удар по ирански обекти и инфраструктура в Сирия като увертюра към една голяма война срещу Техеран. Западни коментатори отбелязаха, че моментът е много подходящ за Израел, а президентът Тръмп е може би троянският кон на неоконсерваторите и военно–индустриалния комплекс в САЩ, особено ако съдим по последните кадрови назначения в екипа му– съветника Джон Болтън, яростен привърженик на война срещу Иран, новият външен министър и бивш шеф на ЦРУ Майк Помпео, новата шефка на ЦРУ Джина Хаспел, посланичката в ООН Ники Хейли и др.

Определено има съвпадение на интересите на Израел и САЩ за разкъсване на Сирия на отделни зони за влияние. Докато Доналд Тръмп очевидно иска да предостави на арабските си съюзници съвместен контрол на териториите източно от река Ефрат, най–богати на газ и петрол, Израел ще гарантира сигурността си и ще сложи ръка на водоизточници и трасета за тръбопроводи, а Турция ще доведе дкорай пълното турлцизиране на Северна Сирия, етническото прочистване от кюрди и заселване на бежанци и ислямисти.

Подготовката на войната срещу Иран включва още оттегляне на подписа на американския президент от споразумението за ядрената програма с Техеран, което ще стане през май т.г., яростна кампания срещу Русия и ерозиране на съюза Русия–Иран–Турция. Първото ще постави останалите страни, подписали споразумението с Иран в положението да го защитават, съзнавайки риска и последиците за себе си, независимо от отношенията си със САЩ. Второто ще стимулира Турция и Украйна да се възползват от ситуацията и увеличат натиска си върху Русия с оглед извличане на дивиденти.

Класическият подход за прекратяване на един конфликт е политическото решение или преговори. В случая обаче, твърде различните интереси на големите актьори, от които зависи това са серизона пречка. Лидерите ва тези страни са трудни партньори, във всеки от който има и голяма доза непредсказуемост – Тръмп, Путин, Ердоган, Ассад. ООН се оказва безпомощна и уязвима под влиянието на силни постоянни членки на Съвета за сигурност. Европейският съюз показа неспособност да използва шансовете си досега, затова и не играе съществена роля, независимо от периодичните декларации по Сирия. Когато хирургическият екип е разединен относно начина на интревенцията и прикрива неспособността си да оперира, пациентът е обречен.

Посланията на ЕС и този път бяха неадекватни, а някои коментари дори цинични. Грубото погазване на международното право не е „нещо формално”, сляпата солидарност не е решение, призивите за „връщане на масата на преговорите” е меко казано странно, когато никой друг не успя досега да преговаря и привлече към масата на преговори толкова много ислямистки организации и да постигне съгласие дори с най–крайните ислямиски групирвки да бъдат изведени със семействата си и дори с оръжията си по хуманитарни коридори, както това постигнаха руските сили и сирийската армия.

След случая „Скрипал” във Великобритания, ситуацията в Сирия, а от два дни обвиненията, че Русия подготвяла масирани кибератаки в цял свят, няма съмнение, че пропагандната кампания ще продължи, независимо и въпреки каквито и да било факти или доказателства. На война като на война!

В такава ситуация за Сирия се очертават три сценария: гореща война, горещ мир и агония.

1. Военен конфликт на територията на Сирия като етап от последваща война с Иран. Само на първия етап от нея може да се очакват 100 000 жертви и 5 млн бежанци. Следващ по–мащабен военновъздушен удар може да се очаква при опита да сирийските и руски сили да овладеят последната крепост на джихадистите в провинция Идлиб.

2. Утвърждаване на разпределените между основните актьори зони на влияние и контрол в Сирия, но периодична ескалация в някои от тях, в които остават телерираните и въоръжавани от запада радикални ислямистки групировки. Нещо като „горещ мир”.

3. Продължаваща агония на страната и редуване на преговори и на формати с международно участие поради неспособността да бъдат изпълнени две условия: да демонстрират истинска политическа воля, отказвайки се от двойния аршин и свои интереси и преодолявайки задръжките си за приемане на преговорната маса на всички актьори в конфлрикта като равноправни.