/Поглед.инфо/ Когато разчитаме новогодишните послания на лидерите на държавите не би трябвало да очакваме те да ни поднесат ключа към незабавно и трайно решаване на многобройните международни или специфични национални проблеми. Напълно разбираемо е, че дълги и досадни сериозни анализи не са подходящи за такъв празничен момент. Затова някои критики в социалните мрежи, защо президентът Радев не се бил спрял на националната сигурност, изглеждат аматьорско–смешни. В тези няколоко минути е важно президентът да докосне личните радости и болки на хората, да вдъхне надежда, да посочи, какво не ни достига. Можем ли да си представим, ако Румен Радев бе заговорил за самолети и за НАТО, когато очакваш съкровения миг да целунеш най–скъпото същество до теб и му пожелаеш много здраве и щастие. Но това е нивото на някои бъларски коментатори или на тези, които се правят на такива.

Как се справиха президентите на водещи държави в света?

Разбира се, трябва да отчетем, че президент на страна с парламентарно управление не може да си позволи детайли, каквито може да формулира колегата му на президентска република. Но първото впечатление от техните послания е, че бяха много различни. Единствено президентът на САЩ Доналд Тръмп остана верен на досегашния си подход при публични изяви. Коренно противоположни бяха оценките на президента Доналд Тръмп и генералния секретар на ООН Антонио Гутереш: първият изрази очакване за «фантастична година», а вторият с тревога отбеляза, че светът е направил огромна крачка назад и отправи предупреждение– «червената лампа свети»! Единствено президентът на Франция Емануел Макрон намери място в текста си, да се обърне към всички европейци за «суверенна, обединена и демократична Европа».

Една обща нишка в новогодишните обръщения на повечето от лидерите обаче, се забелязваше в три посоки:

Първо, социалните проблеми /бедността – в словото на китайския партиен лидер, социалния проект с акцент здравеопазване и грижа за бездомните в словото на френския президент, грижите за възрастните хора – в обръщението на руския президент, заетостта като приоритет и най–сериозен социален въпрос, изтъкната от италианския им колега/. Изненадващо президентът на Германия Франк– Валтер Щайнмайер засегна един въпрос, който тепърва ще занимава политици и коментатори: растящата пропаст между селата и градовете. За първи път той говори за обезлюдени села и изоставени градчета, където няма и една бензиностанция или магазин за хранителни стоки или за затворен единствен ресторант. Все неща, които много приличат на картини от българската провинция, въпреки че говорим за една от най–богатите европейски страни.

Второ, необходимостта от съвместни усилия, единство, обединение – подчертано от генералния секретар на ООН, като условие за решаване на конфликтите, преодоляване на омразата и защитата на общите ни ценности. Този дух се съдържаше и в словото на Емануел Макрон и други президенти.

Трето, думата «бъдеще» както в оптимистичен план при условие на обединени усилия / според генералния секретар на ООН Гутереш/, така и в очаквано безпокойство за задачите на политиката да се опре на иновациите и управлението на промените /според президента на Италия Серджо Матарела/.

Самохвалствен «отчет» за направеното през годината си позволи единствено американският президент Доналд Тръмп, придружен дори с видеоклип. Трябва да го отбележим не защото е в стила му, а защото някои «умници» в българските социални мрежи задаваха въпроса, защо президентът Радев не отчел, какво е направил през годината. Да оставим настрана въпроса, това ли е мястото. Пък и би било унизително българският президент да оборва авторите на обвинението, че бил в «изолация», като изброява в този празничен момент например 21–те посещения в чужбина през първата му година / Плевнелиев направи 17, а Първанов 19 такива /.

Единственият лидер пък, който прояви самокритичност, беше китайският председател на Партията Си Дзинпин. Той призна, че е имало пропуски в управленската политика.

В новогодишните обръщения на президентите логично намериха отражение специфични за съответната страна въпроси. Така например италианският президент Серджо Матарела използва празничния повод за предизборен апел, предвид предстоящите на 04 март 2018 г. избори, тъй като в последния четвъртък преди Новата година разпусна парламента.

Президентът на Германия Франк –Ваелтер Щайнмайер обаче, не използва повода за да окаже още веднъж натиск върху ХДС/ХСС и ГСДП, водещи безрезултатни досега преговори са сфориране на правителствена коалиция. Едва накрая на безкритичната си реч призова за повече доверие. Най–лошото можело да се случи, ако хората забележат, че се влезе в белгийския модел и 1 ½ година може да се управлява без ново правителство. В словото на канцлера Ангела Меркел също се чувстваше тежестта на вътрешнополитическата ситуация и пролича известно безсилие.

Емануел Макрон пък обеща «френски ренесанс» през новата година и продължаване на реформите.

Руският президент Владимир Путин в кратко слово акцентира повече върху връзкта между поколенията, което не е изненада и косвено насочва към сериозни вътрешни проблеми с младото поколение. «Важните промени», които той обяви, ще бъдат постигнати «ако разберем децата си, техните надежди и мечти». И отново призова да ценят семействата си. Поздрави децата и подчерта «любовта към Родината». Трудностите и предстоящите на 18 март избори очевидно обясняват този подход в словото му.

Личностните качества на съответния президент, както вече отбелязахме, също се отразяват върху поднасянето на посланията. Така например Доналд Тръмп започна словото си в частния клуб Mor-a-Lago в Палма Бийч, Флорида, като типичен шеф на фирма с въпроси като борсов пазар, поведението на фирмите и т.н. Впрочем, гостите в този клуб трябваше да заплатят 750 долара за входна карта, докато членовете му– 600 долара, но последните пък са внесли по 200 000 долара за правото да станат членове в него. Верен на стила си, президентът не пропусна да „захапе” медиите, които публикуват „фалшиви новини” за него. Нямаше как да не чуем амбициозните фрази „Ние родихме модерния свят и ние ще оформим утрешния свят със силата и уменията на американския народ» и «Америка ще бъде велика отново!»

Президентът на Турия Ердоган също не изненада с нищо. Тй обеща по–активна външна политика /през 2017 г. има 34 посещения в други страни/ за да постигне решения на регионалните проблеми, визирайки очевидно събитията в Сирия и кюрдския въпрос. Отново чухме за «изключително важните стъпки» срещу «терористичната група» на гюленистите, които впрочем никога не са извършили и един терористичен акт и се отличават от управляващата в момента турска партия единстено с методите си за постигане на ислямизация с помощта на образованието и заемане на влиятелни постове в държавата. За пореден път Ердоган осъди решението на Доналд Тръмп за преместване на посолството на САЩ в Ерусалим. Както можеше да се очаква, Европа вече не беше «на мушка» на ердогановите остри критики, предвид смекчаването на отношенията през последните седмици.

Разочароващо е, че не държавните лидери, а само отделни политици в някои страни обърнаха внимание на преследваните и хвърляни в затворите, изтезаваните и уволняваните, за ограничаване свободата на словото, на търговията са хора и умиращите от глрад и холера деца.

На този фон, краткото, стегнато и смислено слово на президента Румен Радев отговаряше напълно на момента и очакванията на хората. То бе човечно и нормално, но предразполагащо и към размисъл. Нямаше дежурни фрази, а мисъл за «онези, които преживяват трудни моменти, за обезверените, болните и самотните». Да си върнем достойноството като общество, минава наистина през отношението към слабите и онеправданите. Изрази като «бяхме заедно въпреки различията» имат допирни точки с казаното от президента Макрон и генералния секретар Гутереш. Но призивът «да бъдем взискателни и към себе си толкова, колкото към другите» е очевиден намек за типичното българско поведение– да критикуваме лесно и всичко, но без да правим достатъчно за да променим нещата. Затова президентът продължава: «да осъзнаем силата на единството». Какво друго, ако не да призове към повече мъдрост, е в реда на нещата за един президент? Не е ли до болка вярна констатацията: «Изминалата година донесе надежди, но не и прелом. Истината, справедливостта остават несбъднати очаквания.» За един лидер е важно да бъде честен и откровен към хората и Радев го прави. В следващото изречение, че новата година ще е изпитание за българската демокрация, се крие в известна степен и предупреждение, но нима това не е така? Можеше ли президентът да бъде по–остър и да използва понятието «фасадна демокрация» или «заплаха за демокрацията». Да, можеше, но заострянето на вниманието е достатъчно и всеки необременен идеологически и необвързан с интересите на управляващите разбира откъде идва тази заплаха.

А всички, които лекомислено хвърлят необосновани критики срещу президента, нещо, което с изключение в САЩ и при този президент, не се забелязва никъде другаде като отношение към президентската институция, очевидно неспособни да коментират същността на проблемите, а не роклите на първата дама, мълчали, когато Плевнелиев позореше страната ни, днес не съзнават, как дребнавата им злоба изтрива всякакъв авторитет, уважение или експертиза, ако са имали някога такива. Когато го правят хора по политически подбуди или зависими журналисти е по–разбираемо и обяснимо само с политическа незрялост или морал, но много по жалко и грозно е, когато тази липса на обективност е породена от лична, кариерна неудовлетвореност, недоволство от неизпълнени желания, завист и други личностни недостатъци.

Дано Новата година ни донесе повече мъдрост и човечност и ни дари със способност да проумяваме посланията.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели