/Поглед.инфо/ На 12.10.2018 г. под вх. № 854-04-160 трима народни представители от ПГ „БСП за България”, а именно Иван Валентинов Иванов, Явор Руменов Божанков и Пенчо Пламенов Милков, подават предложение за изменение на Закона за адвокатурата чрез Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ № 802-01-33/30.08.2018 г.

На пръв поглед тази информация не провокира бурен интерес сред масовите читатели на новини, които повече вероятно биха се впечатлили от разкриването на някое широко обсъждано престъпление или от някоя пикантна клюка. Мнозина дори биха си казали, че това изменение в Закона за адвокатурата, дори да се запознаят с него, не ги засяга, а касае само адвокатите. Само че при внимателен прочит на предложеното изменение в Закона за адвокатурата (ЗАдв), можем да стигнем да малко по-различни изводи.

Предложението гласи:

1. Създава се §4:

§ 4. В чл. 33, ал. 6, т. 1 думите „за срока на лишаване от право да упражнява адвокатска професия” са заменят с „до придобиване на право да упражнява адвокатска професия, в случаите на наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за адвокатурата.

2. Създава се заключителна разпоредба с §5:

Заключителна разпоредба

§5. В закона за адвокатурата в чл. 22, ал. 1, т. 3 в края на изречението след думите „4 и 5” се поставя запетая и се добавя „поради загубване на качеството адвокат, до нов прием по реда на Глава втора.”

С предложеното изменение новата редакция на чл. 22, ал. 1, т. 3 би била: „Адвокатът се отписва от адвокатската колегия, а адвокатът от Европейския съюз се отписва от Единния регистър на чуждестранните адвокати и от регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия: 3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5, поради загубване на качеството адвокат, до нов прием по реда на Глава втора.”

Това означава, че с новите предлагани от горепосочените господа изменения, налагането на дисциплинарно наказание „лишаване от правото да се упражнява адвокатската професия” за срок от три месеца до пет години, вече няма да бъде временно, а ще има постоянен характер, като последиците ще бъдат и много по-тежки – загубване на адвокатска правоспособност и необходимостта от нов прием на адвоката в колегията. Иначе казано, ако на адвоката бъде наложено наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАдв, то той вече ще губи адвокатската си правоспособност и ще трябва наново да се впише след като изтече срокът на дисциплинарното наказание. И ако от изложеното не става ясно защо предлаганите изменения са толкова опасни и вредни, при това не само за адвокатите, а и за обществото като цяло, в следващите редове ще бъде обсъден този въпрос.

На първо място, мярката е извънредно непропорционална, тъй като дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия” за срок от три месеца може да се наложи и на адвокат, който не е плащал редовно членския си внос към колегията или е разгласил дейността си, а дисциплинарният съд е решил, че е налице реклама на последната. Същото наказание, но за срок от 18 месеца може да бъде наложено на адвокат, който използва нецензурни изрази по отношение на колегите си, на съда и на клиентите, налита на бой в открито съдебно заседание и т.н. С новите изменения и адвокатът, който е забравил да си плати членския внос, и този, който грубо нарушава обществения ред, морала и адвокатската етика, ще търпят една и съща санкция – загуба на качеството адвокат. Тази санкция е абсурдно тежка за някоя „дребна простъпка”, но дисциплинарният съд няма да може да преценява дали тази последица да настъпи, ако наложи наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 или т. 5 ЗАдв, тъй като загубата на качеството адвокат ще настъпва по силата на закона.

На второ място, новият прием по реда на Глава втора е свързан със заплащането на определена встъпителна вноска в полза на адвокатската колегия. Тази вноска в някои колегии не е никак ниска (Софийска адвокатска колегия примерно), а и нараства с натрупания от лицето стаж. Изправени сме пред проблема онзи, който обвинява (адвокатският съвет), да е материално заинтересован от налагането на дисциплинарно наказание, за да получи след това встъпителна вноска от лицето, което желае отново да се впише. Това обстоятелство, доведено до абсурд, би означавало непрестанни дисциплинарни производства срещу адвокати, за да бъдат събрани впоследствие встъпителни вноски, а защо не и периодични атаки срещу едни и същи адвокати. Не бива да забравяме, че едно от дисциплинарните наказания (по чл. 133, ал. 1, т. 2 ЗАдв) е глоба от една до осем минимални работни заплати, което наказание, съгласно чл. 133, ал. 2 ЗАдв, може да бъде наложено заедно с наказанието по чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗАдв. С други думи, адвокатът може да бъде първо глобен (глобата също е в полза на колегията), после лишен от адвокатска правоспособност и след това от него отново „ще се съберат едни пари” за встъпителна вноска. Създава се отявлена икономическа заинтересованост от повдигането на дисциплинарни обвинения срещу адвокати.

На трето място, новите изменения поставят и въпроса дали адвокатът, лишен от адвокатска правоспособност, няма да трябва да се явява отново на изпит по реда на Глава втора, озаглавена „Придобиване права на адвокат”. Ако губи адвокатското си качество, то най-вероятно ще се наложи да държи повторно изпит. Целта на изпита обаче е да провери знанията на адвоката. Щом веднъж е започнал да упражнява адвокатската професия и е бил вписан, това означава, че е издържал успешно изпита, т.е. че разполага с необходимите знания. Няма никаква логика да доказва знанията си адвокат, който е дисциплинарно наказан било заради лошия си нрав, било заради разсеяността си, поради която не е заплатил месечната си вноска. Знанията и характеровите особености не са свързани или поне не дотам, че да се проверяват по един и същи начин.

На четвърто място, с оглед зачестилите оплаквания на адвокати за репресии срещу тях, новите изменения могат, а най-вероятно и ще доведат до премахване на неудобни адвокати. Неудобни на монополистите, против които водят делата на обикновените граждани (и ги печелят), неудобни на мафиотските организации, от които защитават клиентите си, неудобни на висшите органи на адвокатурата или просто на колега адвокат, с когото се „борят” за клиенти. Новите изменения създават идеалната среда за чистки. Само трябва да бъде достатъчно добре скалъпено обвинението срещу адвоката, да бъдат изфабрикувани доказателства и да му бъде наложено наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 или т. 5 от ЗАдв и той вече „няма да създава проблеми” на онези по чиято поръчка е образувано дисциплинарното производство. Вярно е, че адвокатът има възможности да обжалва наложеното му наказание, но също така е вярно, че който разполага с пари, разполага и с власт, негови са и доказателствата (а защо не понякога и съдиите). Та нима един адвокат разполага с икономическата мощ, с която някое дружество – монополист?

На пето място, благовидният претекст, че така адвокатурата щяла да се саморегулира, отстранявайки адвокатите, които са изгубили нравствените си качества, не издържа на критика. И в момента временното лишаване от правото да се упражнява адвокатската професия цели същото, но то дава възможност на адвоката да се превъзпита, без да се стига до крайности. Целите на индивидуалната и генералната превенция по отношение на адвоката могат успешно да бъдат постигнати и при сегашната уредба. Все пак наказание от година и половина лишаване от правото да се упражнява адвокатската професия не е за пренебрегване, то със сигурност е в състояние да подейства отрезвяващо на нарушителя. Но да изгубва и адвокатската си правоспособност… Да се поставят изискванията за заплащане на нова встъпителна вноска (по-висока от вече веднъж платената заради натрупания стаж), евентуално за полагане на нов изпит, кому е нужно всичко това? Очевидно е, че се преследват други цели, различни от „стягането на редиците” на българската адвокатура. Но какви са тези цели и чии интереси биват обслужвани?

Изменението не засяга само българските адвокати. То засяга и техните клиенти. Защото онези адвокати, които съвестно са защитавали правата и законните интереси на обикновения гражданин, утре могат да станат жертва на някоя чистка. А онези адвокати, които не искат да паднат под ударите на репресиите, може и да направят компромис със съвестта си и с благото на клиентите си. И в двата случая потърпевш е клиентът – или силните на деня ще злоупотребяват с него поради липса на квалифицирана правна помощ, или ще го тъпчат поради съзнателно опорочена правна помощ. Това ли е нужно на една правова държава – репресии срещу защитниците на правата и законните интереси на гражданите ѝ?


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели