/Поглед.инфо/ „Безгрижно детство“ – словосъчетание, все повече лишавано от смисъл. За да са безгрижни децата, възрастните трябва да мислят и да се грижат за тях. Така е било, така и трябва да бъде. Но преходните години промениха навиците и поведението на всички ни, затрупаха и децата с грижа за собственото си жизнерадостно „безгрижие“.

Дядовците и бабите, а и родителите на днешните деца, спортуваха, посещаваха кръжоци, пееха и танцуваха, когато имат време, а не ако имат пари да си го позволят. Пазарното ни време промени мисленето ни. Днес повечето деца преди да кажат, че искат да спортуват, да пеят или да танцуват, питат родителите си дали могат да платят. Питам се как преди двадесет и пет години, когато броят на децата в училищна възраст надхвърляше милион и половина, имаше възможност всяко дете да намери себе си в спорта или в изкуствата – било в училище, било в читалища или в спортни клубове, а днес, когато децата ни са с милион по-малко, това е невъзможно без солидно заплащане от семейния бюджет.Тогава плащаше държавата, а обществото го приемаше за съвсем нормално и естествено. Сега плащат родителите ... които могат. За децата на онези, които не могат да платят, има достатъчно кафенета, има наркодилъри и всякаква измет, която дебне по улиците. И обществото отново го приема за нормално и естествено. Е, един от двата случая нито е нормален, нито е естествен.

Същевременно всички институции – министерства, агенции и подобни, в един глас каканижат за грижата на държавата и обществото за децата, за здравето и за подкрепата на талантите им. Отделените средства са недостатъчни, но все още има по нещо и в училищатата, и в извънучилищните звена. И затова е още по-неприемливо, когато някой се опита да щипне от тези средства. Неотдавна небезизвестното сдружение „Музикаутор“ поиска заплащане на авторски права за използваните музика, песни и текстове от клубовете и групите в Националния дворец на децата. В писмо, подписано от Константин Стоянов, мениджър „Лицензиране на концерти“, се настоява да се „уредят“ авторските права, разбирайте - да се платят. Цитира се член от Закона за авторското право и сродните му права, който разпорежда това. А в случай на неизпълнение на разпоредбата се цитират главозамайващи за образователната сфера глоби, достигащи до 30 000,00 лева, даже се стига до заплаха за съдебно преследване. И всички тези заплахи са отправени към една национална образователна институция. Вероятно споменатият господин трудно прави разлика между концерт в питейно заведение и в Двореца на децата. Моралът на този човек е твърде смутителен, тъй като в същия Закон за авторското право и сродните му права, който той би трябвало да познава в детайли, ясно е записано „Чл. 24, ал.1 Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: ... т.8. публичното представяне и публично изпълнение на публикувани произведения в учебни или в други образователни заведения, ако не се получават парични постъпления и не се заплащат възнаграждения на участниците в подготовката и реализирането на представянето или изпълнението“ и т.9. „възпроизвеждането в необходими количества на вече публикувани произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведения, ако това не служи за търговски цели“. Какво да мислим за удобното подминаване на едни законови текстове и позоваване на други. Подозирам, че това писмо е само проба. Ако то мине без обществена реакция, подобни писма ще получат хилядите училища и детски градини, центровете за работа с деца, които и така едва вързват бюджетите си. И за които ще остане единствената възможност – да закрият училищните хорове, певчески групи, хореографски ансамбли. А децата – е, за тях нали казахме, че са осигурени места в кварталните кафенета, както и компанията на наркодилъри и друга социална измет. Чудя се дали въпросното „Музикаутор“ дотолкова е закъсало финансово, че се опитва да обере стотинките, предназначени за развиване на детските таланти, подобно на квартален хулиган? Това писмо е отражение на грубо пазарно мислене, на безогледното печалбарство и на изкривения морал. Вероятно се разчита, че в образователните среди биха се стреснали от цитираните законови разпоредби и ще платят, за да не разсърдят важните особи, пазители на авторски права. Без съмнение в „Музикаутор“ разчитат на добре платени и квалифицирани юристи. Питам се те как биха нарекли човек, който съзнателно въвежда в заблуда някого с цел да набави средства за собствена облага и как биха квалифицирали подобно поведение?

Сега е време държавата да реагира и да защити правата на децата ни. Образователното министерство отговаря за дейностите с деца, в това число и за извънкласните и извънучилищните дейности, и е издало стотици страници с наредби, планове и указания. Сега трябва да напусне чиновническото спокойствие, да заяви позиция и да поиска обяснение за щенията на „Музикаутор“. Министерството на културата пък трябва ясно да заяви дали ще налага споменатите глоби на образователните институции – училища, детски градини, центрове за работа с деца -или ще постъпи като достоен пазител на националната духовност.