/Поглед.инфо/ Кой лъже? Десислава Атанасова - депутат от ГЕРБ, обвини в свое изявление, че "видни фигури на БСП се изказват в подкрепа на Конвенцията". Казва също така, че това е лицемерие и деменция.

По повод нейното изказване, проф. Иво Христов - депутат от "БСП за България", направи следното изявление: "Г-жа Атанасова е патологичен лъжец. Нека извади точните ми думи от някакво изказване, в което аз съм казал, че подкрепям въпросната конвенция. Аз съм се изказвал единствено на събитие, на което се обсъждаше насилието срещу жените. Нормално е да се изкажа против насилието на жените, но никъде не съм говорил за конвенцията. Да видим какво ще стане сега, ако г-жа Атанасова не може да извади подобно твърдение, за което така упорито говори".

Доклад на проф. Христо Монов, изнесен на 25.11.2017г., във връзка с кръгла маса на движението на жените-социалистки от София и Смолян ”Насилието през очите на жената”, проведена в Смонян по повод Деня за борба срещу насилието над жените.

 Медиите и насилието или ...насилието на медиите

Ще представя моята теза, а тя е, че  медиите не само формират насилническо поведение, но и упражняват насилие над аудиторията си. Аргументирам тезата си с доказателства от повече от 20 годишнния ми опит в кризисната психологическа интервенция на терен и наблюдението върху стила на работа на българските медии. Под медии разбирам както традиционните до края на ХХ век, така и нововъзникналите - дигиталните . Вече може да се каже, всички медии са дигитални, не си спомням откога не съм си купувал вестник /чета електронните им страници/ или слушам радио извън колата.

Изследвания през 50-те години, проведени в САЩ, доказват че излъчваните по телевизията анимационни филми за Том и Джери, провокират в децата от детските градини и началното училище агресия и насилническо поведение. Същото правят и холивудските филми/най-вече уестърните/ и телевизионните новини при юношите и младежите. За да не каже някой, че съм пристрастен, ще попитам - искате ли  да попаднете на мястото на вълка от " Ну погоди" и милото зайче да развихри садистичната си фантазия върху Вас? Да не говорим, че патроните в картечниците на "нашите" никога не свършваха, както и жертвите им. Изводът е, че за следвоенните поколения от Европа, не преживели ужасите на войната, но преживели ги от филмовия и телевизионния екран, насилието беше естетизирано и се превърна в нещо приемливо в историята и ежедневието ни. Говоря за Европа, защото живея в нея, но така е и в целия свят, с тази разлика, че там се водеха и войни. Определени кръгове изнасяха не само естетизирано насилие, но и демокрация, чрез бомбите си. Нарасна прагът ни на чувствителност към агресията и насилието в човешкото поведение, приехме, че това са нормалните начини за себеутвърждаване и решаване на конфликти. Престанахме да мислим за другия, дори и за противника ни, като  ценност.

С ерата на дигиталните медии светът наистина стана едно голямо село, в което случващото се на хиляди километри от нас веднага е на екрана на телевизора, компютъра или телефона ни, при това с ярки картина и звук. Толкова ярки, че все едно сме там, непосредствено преживяваме случващото се и много често зрителят се чувства като жертва на събитието. Това е т. нар. ревиктимизация и тя е добре изследвана и в България. Ще дам пример с излъчения в централната новинарска емисия на БНТ репортаж за обезглавяване на руски войник - на другия ден кабинетите на моите колеги бяха пълни с жени, които имат деца и приятели на тази възраст. Подобен ефект върху всички нас имаше и отразяването на драмата с българските шофьори заложници в Ирак през 2004 година. Само да се случи нещо трагично и веднага тълпи " храбри" репортерки и по-рядко репортери хукват да го отразяват, блъскат се, надхитрят се да са по-близко до мястото, да намерят свидетел или пък близък на пострадалите и първи да го покажат. По време на траурната церемония за изпращане на децата, удавени в река Лим, един такъв ударник се беше промъкнал в амвона на църквата и снимаше през олтара!

Но да оставим трагичните събития - как се отразяват по-дългите почивни дни? Пак тези " лидери " на общественото мнение, застанали на някои изход на София или на граничен пункт, ни плашат, че ще има задръствания, катастрофи или безкрайно чакане, щом сте дръзнали да напуснете прекрасната ни Столица. Добре, че психиката притежава механизма на автоматизацията и само припознаващите се от 80-те% на присъстващия тук проф. Христов, гледат подобна пошлост. Нейната цел не е да ни информира, всеки нормален човек знае какво е трафик и се готви за него. Целта на подобни  "новини" е да се плаши и емоционално тормози аудиторията. Вижте как се подреждат новините. Ако Бойко Борисов не е рязал лента или не го е целувала  кака му Ангела, първите 5-6 новини са с негативно съдържание и емоционално въздействие. Ако няма катастрофа или убийство у нас, ще се намерят по света. Паднал повечко дъжд и ... ето идва края на света. За по-въздействащо ще се извика и някой експерт или пък гадателката. Важното е ние да сме убедени, че светът и животът ни са несигурни, че сме малки, нищожни и нищо не зависи от нас. Добре, че има едни, които ще оправят всичко. Те обикновено се появяват на апокалиптичния фон и решават проблема.

Кои са те ? Може би тези , които създадоха Рамбо.

По-важно е да знаем, че създавайки около всеки от нас атмосфера на несигурност и насилие, медиите ни превръщат в жертви и насилници. Това с особена сила важи за децата. Днешните деца са  "он  лайн поколение ", за тях медиите имат това влияние,  каквото е влиянието на семейството. Само че едва ли семейството иска детето му да израсне като насилник и лош човек, каквито личностни образци детето вижда най-често в медиите. Но детето е повече с дигиталните медии, отколкото със семейството си. Ето защо на Вас, жените от БСП, прилича да бъдете просветители на българските семейства по въпроса за въздействието на медиите върху поведението на децата ни. Надявам се да обсъдим това на друг форум, а и час по-скоро да сме в състояние да превърнем препоръките ни в конкретни политики, като управляващи.

___________________

* Докладът на проф. Христо Монов е взет от стенограмата на кръглата маса на движението на жените-социалистки от София и Смолян ”Насилието през очите на жената”, проведена в Смолян по повод Деня за борба срещу насилието над жените, проведена на 25.11.2017г..

- Проф. Ваня Добрева: Агресията в образованието

- Проф. Иво Христов: Ние не се харесваме, когато се виждаме в огледалото на обществения образ

* Уважаеми приятели и читатели на Поглед.инфо! За да бъде гарантирана връзката ви с нашия сайт и да следите новините, които ви интересуват, включете се в новата Фейсбук група на Поглед.инфо и добавете вашите приятели: https://www.facebook.com/groups/227850304424018/