/Поглед.инфо/ На 8 май базираният във Вашингтон мозъчен тръст „Брукингс“ официално стартира нова инициатива за бъдещето на средната класа. Чрез нея той публикува проучвания, аналитика и мнения, мотивирани от желанието да се подобри качеството на живот за членовете на американската средна класа и как да се подобри социалната им мобилност нагоре. Тръстът вече е обсъждал как определя групата, отбелязал е променящия ѝ се расов профил и е призовал експертите да очертаят важните политики, необходими за подобряването на съдбата ѝ. Но защо е цялото това внимание? Ето седем причини да бъдем притеснени за американската средна класа.

1.      Приходите на средната класа са в застой.

Въпреки увеличаването на националния доход през последния половин век, американските домакинства в средата на разпределението имат твърде малък растеж на приходите през различните десетилетия:

Средният доход на домакинствата едва се е увеличил през последните десетилетия.

Застоят в растежа на средните приходи е в рязък контраст с траекториите на приходите на тези, които са в горните етажи на разпределението на доходите. Според агенцията за бюджета към Конгреса на САЩ средните по доход три пети от населението са имали ръст от 28% от 1979 до 2014 г. в реално изражение. Горният квинтил – групата, която Ричард Рийвс нарича „Групата на складиращите мечти“ има ръст от 95% за същия период. Данъците и трансферите намаляват равнището на неравенство, но не могат да повлияят много на тази тенденция. Освен това преразпределяща роля на подобни политики е по-слаба в САЩ, отколкото в другите напреднали икономики, които имат по-слабо увеличаване на неравенството в сравнение със САЩ.

Тенденциите в неравенството на богатството са дори по-драматични, отколкото при неравенството на приходите. Според широко цитирано изчисление на Еманюел Саез и Габриел Закмен най-богатите 0,1% от населението са притежавали 7% от общото богатство срещу 22% през 2012 г.

Не само, че ръстът на доходите се е забавил през последните десетилетия, измерванията на общото благосъстояние също показват забавяне – най-малко след 2007 г., както се показва от колегите Бен Бернанке и Питър Олсън в първа глава на книгата „Големите идеи за Америка“.

2.      Безработицата се увеличава, а заплатите спадат

Бягството от работа сред по-необразованите лица в работоспособна възраст, особено сред мъжете е добре отразена. Една от причините за увеличаващата се безработица и по-ниското участие в трудовата сила е, че трудът е по-зле заплатен. Заплатите на тези, които са на дъното или по средата според уменията и разпределението на заплащането са намалели или са в застой. „Бонусът от завършеното висше образование“ е престанал да расте през последните години, но работниците с диплома могат да очакват средно 80% повече от тези, които са завършили единствено средно образование.

Тези тенденции не влияят единствено на тези на дъното – те влияят и на работниците в средата. Нашият колега Алан Берубе демонстрира, че докато работниците на всички равнища на умения са здраво ударени от Голямата рецесия, тези в средата на скалата (такива, учили в колеж, но без диплома за четиригодишно образование) са пострадали от най-рязко намаляване на приходите.

Тези спадове предхождат Голямата рецесия. Докато заплатите все пак са започнали отново да пълзят нагоре, спечеленото в рамките на целия живот спада вече десетилетия за мъжете-работници. Този тип приходи за мъжете са с една четвърт по-ниски за кохортата, влизаща в пазара на труда през 1983 г., в сравнение с тази, която започва да работи през 1967 г. Това е еквивалент на 136 хил. долара за предвиден 30 годишен трудов живот.

Средното припечелено за целия живот намалява за по-скорошните набори мъже, като жените все още не са ги настигнали.

Историята е обратната за жените, които в момента печелят повече от предишните женски набори. Но те все още трябва да настигнат мъжете.  И за мъжете, и за жените неравенството в спечелените през целия живот средства се увеличава.

3.      Възможностите за развитие на децата от средната класа намаляват.

Застоят в приходите и падащите заплати означават, че все по-малко американци ще живеят по-добре от родителите си. Интеграционната мобилност на горе някога бе почти универсална сред американската младеж, но вече не. Сред тези, родени през 1940 г. около 90% израстват с по-големи приходи от родителите си, според проучване на проекта „Равни възможности“. Този дял е едва 50% сред тези, родени през 80-те:

Възможностите за социална мобилност намаляват с времето.

Независимо от степента на мобилност нагоре, семейният произход продължава да играе сериозна роля при определянето на това кой ще се изкачи по социалната стълба и кой не. Децата, родени в бедни семейства, трудно се превръщат в средна класа като възрастни, като това се наблюдава повече в САЩ, отколкото в някои други развити страни като Канада. Освен това изглежда има „стъклен под“ на самия връх, който предпазва децата от падане по стълбата на доходите. Тези открития опровергават самата американската идея, че мобилността се основава само на упорита работа и заслуги. Докато различията в семейното формиране, стиловете на родителско отглежда, оценките в училищата, качествата на жителите и ученето на висше образование и неговото завършване продължават да се увеличават, мобилността нагоре по социалната стълбица за днешните деца е все по-подложена на риск.

4.      Съдбите се раздалечават, особено според расата

Докато тенденциите по отношение на мобилността и доходите, споменати по-горе, са достатъчно притеснителни, те маскират една още по-тревожна история за чернокожите и испаноговорящите домакинства:

Реален среден доход според расата

Добрата новина е, че „процентът на чернокожите домакинства с доходи от поне 75 000 долара се е удвоил от 1975 г. до 2016 г., адаптирайки се към инфлацията“,  както съобщава Уилям Юлиус Уилсън. При белите, чернокожите и испаноезичните домакинства делът на доходите между 15 000 и 75 000 долара е намалял през този период и това до голяма степен се дължи на увеличение на дела на тези с над 75 000 долара. Делът на домакинствата, които печелят по-малко от 15 000 долара, намалява за всяка група. Все пак увеличаването е по-голямо за белите и испаноезичните домакинства:

Делът на домакинствата с поне 75 хил. долара доход се увеличава при всяка раса, но най-много сред белите.

В резултат на тези печалби средната класа става все повече „расово разнообразна“, според думите на Ричард Рийвс и Камил Бъзет. Но ще остане ли такъв? Последната работа на Радж Чети и колегите му показва, че макар и испаноезичните да имат относително високи нива на мобилност нагоре, чернокожите американци са по-малко склонни да се изкачват нагоре по стълбата на доходите и по-вероятно ще паднат надолу. Тази тенденция се обяснява до голяма степен със забележително високите темпове на намалена мобилност сред чернокожите. Сред тези, родени в квинтила със средна доходност, повече от половината черни момчета попадат в долните два квинтила като възрастни, в сравнение с 40% от испаноговорящите и малко над една трета при белите мъже:

Чернокожите момчета от средния квинтил се движат повече надолу.

Мобилността надолу е много по-рядко срещана при чернокожите момичета, което предполага сложно взаимодействие между чернокожото и мъжкото начала.
Тези пропуски по отношение на мобилността по раси могат да бъдат приписани на различни източници, включително бедността, семейната структура, социалния капитал, сегрегацията и расова дискриминация. Както отбелязва Чети, кварталите с по-ниска степен на бедност, по-ниски нива на расова пристрастност и по-високи проценти на бащинско присъствие сред чернокожите са склонни да имат по-малки различия в  мобилността на чернокожите и белите. Но тези квартали са малко на брой.

5.      Мястото има значение повече от всякога

Мястото има значение. Къде ще завършиш, зависи много не само от твоето семейство и раса, но и от това къде си израснал. Възможността едно дете, родено в долния квинтил, да се качи на горния квинтил като възрастен варира от около 4% в Шарлот до 13% в Сан Хосе.

Наред с различията в съдбата на отделните индивиди съществува голямо разнообразие в просперитета на цели общности и региони в страната. Заетостта и икономическият растеж далеч не са последователни от дори в съседни градски или селски общности. Тъй като в различни части на страната се намират различни индустрии и професии, търговията и технологиите имат различно въздействие по региони. Равнищата на заетостта, например, най-драстично са паднали в селските райони на страната, въпреки че в градовете има повече мъже, които не работят, отколкото във вътрешността.

Нашите колеги от „Брукингс“ Марк Мъро и Джейкъб Уитън установиха, че най-големите градски райони отговарят за по-голямата част от населението, заетостта и растежа на нацията от 2010 г. насам. За пръв път населението в селските райони всъщност се свива. Това, заедно с намаляващата роля на производството и минното дело, означава, че ръстът на заетостта, важен фактор за общия икономически растеж, намалява в много части на страната:

Приносът на общините в САЩ към ръста на заетостта.

Както отбелязват Мъро и Уитън, „големите общности на нацията ... сега се разрастват значително по-бързо и влияят все повече и повече  на растежа на нацията отпреди, дори когато малките градове вехнат и повечето от селските райони се плъзгат към дълбок спад". Поради това съдбите и бъдещето на домакинствата от средната класа се различават рязко според география, а националните тенденции в доходите не отразяват случващото се в много общности. Някои „процъфтяващи“ градове предполагат ръст на средния доход, докато други, особено по-старите производствени общности в Средния Запад и в Югоизтока, бележат остър спад.

6.      Усещането за благополучие е подронено, най-малко за някои

Повечето американци едва ли ще разберат последните статистически данни за мобилността между поколенията. Но много от тях са наясно, че американската мечта е далечна перспектива за днешните деца. Делът на американците, които са уверени, че животът на днешните деца ще бъде по-добър, отколкото е бил за днешните възрастни, е едва 21% през 2014 г., в сравнение с една трета през 2007 г., според проучване, проведено от NBC News и Wall Street Journal. Три четвърти не са уверени, че днешните деца ще пораснат с по-добър живот от родителите си:

Американците се чувстват по-малко уверени, че поколението на децата им ще живее по-добре.

По подобен начин, според проучване на бюрото за социологически проучвания Pew, все повече американци мислят, че днешните деца ще бъдат финансово по-зле от родителите си, отколкото тези, които вярват, че ще бъдат по-добре.

Тази липса на оптимизъм за бъдещето се отразява и чрез други признаци на социално бедствие. Както нашият колега Карол Греъм документира в книгата си „Щастие за всички?“, надеждата, стремежите и оптимизмът варират значително сред населението. Всъщност чернокожите и испаноезичните обикновено са по-оптимистични от белите, в зависимост от доходите. Това показва важността на относителното състояние. Чернокожите и испаноезичните американци могат да бъдат в неравностойно положение в сравнение с белите, но през последните няколко десетилетия те са претърпели поне някакво движение нагоре, докато много бедни бели и бели от средните класи може би усещат, че техният относителен статут в обществото е сравнително залязъл за същия период от време.

Доказателството, че социалното благополучие намалява сред много американци, особено сред белите, се простира извън данните от проучването. Както отчитат на Ан Касе и Ангъс Дейтън, смъртността сред неиспаноезичните без образование в колеж всъщност се увеличава, докато останалите образователни и расови групи преживяват непрекъснато подобряване на продължителността на живота и намаляването на смъртността. „Смъртните случаи от отчаяние“, които са главните причини за това повишаване на смъртността сред неколежаните, включват предозиране с лекарства, самоубийства и свързана с алкохола чернодробна смъртност. Макар че е трудно да се разбере връзката кое е причина и кое последица, авторите предполагат, че намаляването на възможностите на пазара на труда и перспективите за живот могат да бъдат причина за това увеличение на смъртността. Така че намаляването на икономическите перспективи, обсъждани по-горе, не е просто въпрос за мобилността на доходите между поколенията. Те също така могат да засегнат емоционалното и социалното благополучие на средната класа и често по непредсказуеми начини.

7.      Семействата от средната класа са по-уязвими и по-зависими от възможността за две работни ръце

Макар и скромно, подобряването на положението на доходите на семействата от средните класи през последните няколко десетилетия се дължи изцяло на увеличеното работно време и печалбите на жените. Според Хедър Буши и Кавая Вагъл от Вашингтонския център за справедлив растеж, ако не беше икономическият принос на жените, семействата със среден приход щяха да пострадат от рязък спад на доходите в периода между 1979 и 2013 г. Съветът на икономическите съветници съобщи, че икономиката е с 13,5% по-голяма (2 трилиона долара) в резултат от увеличеното участие и работно време на жените от 1970 г. насам. Както те отбелязват: „По същество всички печалби, които американските семейства от средната класа са получили след 1970 се дължат на нарастването на доходите на жените“.

Участието на жените в работната сила обаче се забавя и наскоро се понижи. Това има сериозни последици за много семейства със средни доходи, тъй като добавянето на второ работещо лице значително увеличава финансовите ресурси, които са на разположение на семейството. Намаляването на работната заплата сред жените, заедно с намаляването на честотата на браковете и драстичното нарастване на броя на децата, отглеждани само от един родител, означава, че много семейства трябва да се справят с по-ниски доходи:

Делът на семействата с един родител се е утроил от 1960 г. насам

Рязкото намаляване на броя свързани бракове и увеличаването на самотното родителство засяга всички, с изключение на тези с висше образование. По-голямата част от първите раждания на жени без такива дипломи сега се случват извън брак. Като се има предвид значението на второто лице за доходите на семейството, нарастването на броя самотни родители и скорошния спад на женската трудова сила представляват сериозна заплаха за продължаващия просперитет на средната класа.

Заключение

Тези статистически данни са отрезвяващи и те предполагат, че трябва да се положат много усилия за подобряване на перспективите пред американската средна класа.

Предизвикателството ще бъде подобряването на тези перспективи в лицето на промените в търговията и технологиите, които разрушават някои работни места, като същевременно създават други, които пресичат расовите различия, неравния икономически растеж на различните места и масовите промени на ролите на двата пола и на семейството.

В хода на инициативата „Бъдещето на средната класа“ ви каним да се ангажирате с нас, докато се впускаме по-задълбочено в тези теми в търсене на най-добрите начини за създаване на по-силна средна класа.

Превод: Поглед.инфо