"Разбира се, че изпитвам респект към Христо Стоичков, единствения българин, прославил България навсякъде по света", казва Иво Аръков за бащата на своята любима Мика.
Иво Аръков е роден на 27 септември 1988 г. във Варна, детството му преминава в Белослав. На 13 години заминава заради работата на баща си в Ростов на Дон, Русия. Когато се връща, се записва в детското театрално студио "Златното ключе" във Варна. Учи солфеж, композира песни със свой текст. През 2011 г. завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ, в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. Играе в редица театрални постановки, сред които „Козата, или коя е Силвия” на Явор Гърдев. Близо три години беше в трупата на МГТ “Зад канала”. Има силен дебют в киното във филма „Кецове”. Модел е на агенция “Ивет моделс”, а участието му в сериала "Фамилията" го нарежда сред родните секссимволи. Сред многостранните му таланти са писането на стихове, свиренето на пиано и китара.
На маса пред ресторанта на Иво на последния етаж в столичния мол “България” седи баща му, Максим Аръков. Синът е в период на изтощителни снимки за сериала “Фамилията” и таткото се е вдигнал от Белослав, за да му помага в бизнеса. Максим с носталгия споделя за залеза на професията си - стъклар. Специализирал е в Русия върха в занаята - гравюра върху стъкло, правил е изящни фигурки, произведения на изкуството… Но днес там, където е бил стъкларският завод в Белослав, е голо поле, а няколко поколения потомствени майстори вече са си отишли. Пристигат “децата”. Мика Стоичкова кротко присяда до своя любим, отваря лаптопа си и “потъва” в своите си неща, като нито веднъж не се намесва в разговора. “Колега съм ви, знам правилата: това интервю е на Иво. Това е неговият свят”, казва тя. Двамата, изглежда са открили перфектната формула за здрава връзка: всеки подкрепя другия, без да го лишава от свободата да бъде себе си и да прави нещата, които му харесват.
-Иво, баща ти е притеснен за здравето ти, казва: “Много снима това момче, малко спи”…
-Снимам много, но не достатъчно, не, колкото ми се иска. Чувствам в себе си енергия за повече и смятам, че в България има много таланти, които заслужават това. Но кога ще се случи – не знам. Просто се надявам.
-Какво да очакваме от Антон Велев в новия сезон на “Фамилията”?
-Той претърпява голям крах, минава през две много емоционални кризи и започва да се превръща в нов човек, може би по-добър. Много съм благодарен на продуцентите, които повярваха, че мога да се справя с това предизвикателство. Изключителна рядкост е някой да рискува и да ангажира с години по-млад човек. Беше ми трудно в началото. Явно изглеждам много по-различен от Антон в действителност, защото ми се е случвало хора да ме питат: “Вие ли сте…” Отговарям – “да, същият, Тони от сериала”.
-Снима се и в сериала “Четвърта власт”, как гледаш на това – като на трамплин за известност, като на възможност за осигуряване на доходи?
-Сериалите са конвертируемият формат на киното. Не че това е лесен начин за снимане, или че не е предизвикателство от актьорска гледна точка, напротив. Само екипът знае колко труд стои зад изработването на една серия.
-Беше водещ на актьорското риалити “Стар машин” по ТВ 7, оказа се, че и за това имаш талант…
-Добрата дикция и постановка на гласа - всичко дължа на моите професори от НАТФИЗ. Както казва проф. Атанасов, всички студенти имат талант, но важното е колко труд ще положиш след това, и колко силна воля, за да се изградиш.
-Сега какво би предпочел – театър, кино или сериали?
-Защо трябва да се степенуват? Всичко ми е интересно. Не се отричам от нито едно от трите. Просто сега съм в такъв период – на сериали.
-Напуснал си трупата на театър “Зад канала”.
-Много глупости се изписаха по темата, а истината е, че искам да се развивам като актьор. Искам да огледам новите хоризонти, да се запозная с нови хора. Напуснах, защото нямаше как да се направи такава координация, че хем да играя, хем да си преследвам моите мечти и идеали.
-Но не си затворил категорично вратата към театъра?
-По никакъв начин. Ръководството на театъра не са ме изпратили на кораба на Колумб и не са ми казали “Сбогом”. Вече сме толкова глобализирани, че за 8 часа съм на другия край на света.
-Освен всичко друго, кичат те с епитети от рода на “красив като млад бог”, все още си в каталога на модна агенция “Ивет фешън”.
-Да, не съм се отказал от ангажиментите си като модел, защото не са в противоречие с работата ми като актьор. Има нормален диалог между агенцията и мен и е от взаимен интерес да работим заедно.
-Определението секссимвол радва ли те, гали ли суетата ти, или те притеснява?
-Нито ме притеснява, нито пък му отдавам прекалено голямо значение. Приемам го като комплимент, радвам се, но не галя прекомерно егото си с него. Това е нещо, което получаваш като титла, то е същото като зрителската оценка в актьорството. Изглежда, че у нас е много модерно мъжете, които са желани и търсени, да се правят на скромни, да казват: “Ами не, аз не съм секссимвол”. Не сме свикнали да сме искрени и откровени. Някак трудно ни е все още, когато някой направи нещо хубаво и то е безспорно, да му ръкопляскаме.
-Като син на детска учителка, от малък свириш на пиано и китара, композирал си. Имаш ли време за това сега?
-Сега свиря на китара. А композициите бяха в студио, зад пулт, по съвременния начин за правене на музика. Но напоследък нямам време за това.
-Пишеш и поезия: “Изяден от несъвършенството на разума си/ ще клонирам само най-добрите си черти/ с градация и гравитация, гръмоотвод и грация/ в надмощието си да притежаваш преживяното/ десет точки за изграждането, двайсет за разрухата”… Предизвикваш фурор в социалните мрежи… Ще издаваш ли стихосбирка?
-Имах голямо желание да издам една,получих и няколкои предложения от издатели, но доста удари понесох и се отказах. Хората днес са ангажирани с други неща, фокусирани в други проблеми, встрани от това, което искам да предам като послание. Опитвал съм да пиша и проза, нопоезията ми идва като по-голям синтез, като една квинтесенция на всичко преживяно.
-Какво обичаш да четеш?
-Много обичам и намирам време да чета български автори – Смирненски, Яворов, Йовков, Радичков, Дамян Дамянов. Обичам много също испанска литература, Федерико Гарсия Лорка ми е един от любимите поети. Обичам и поезията на Уилям Бътлър Йейтс, изчел съм всичко от него и дори започнах да си превеждам стиховете му.
-От поезията – в прозата – имаш ресторант, готвиш от 14-годишен, казват, че и в това си талант...
-Готвенето предава голяма част от вътрешна ти енергия и се радвам, че намерих правилния екип. Това са хора, които имат усещане за здравословно хранене, а също и воля и качества да доказват, че да се грижиш за себе си е правило номер едно.
-“Ел торо” на испански е бик. Това е символ за теб, нали?
-Да, на пробивност, на успех. Исках да намеря за ресторанта си символ, който обединява тези важни качества на волята. Ако човек подчини себе си на волята и не позволява тялото да я контролира, това е златна формула за успех.
-Като дете в тази посока ли си представяше, че ще продължи животът ти?
-Винаги съм усещал, че нещо такова съществува в мен, но никога не съм го формулирал, нито пък съм знаел как да го изразя. Докато не попаднах на един приятел, който ходеше в “Златното ключе” и тогава просто оседлах живота си, който преди това преминаваше нагоре-надолу. Вече знаех какво искам, как да го постигна и рискувах. Винаги съм се занимавал с много неща, както сега.
-Какво най-много те дразни у сънародниците ни?
-Това, че сме доста неблагодарни, много завистливи и подхождаме към всичко с огромна корист. Това не го разбирам и казвам, че България не е това. Българинът не е това. Когато отидем някъде, аз задължително казвам, че съм българин. Аз искам да представлявам България. Това, което правя – това е България. А не онова, коетоBBCили някоя друга чужда медия пуска и се опитва да развали имиджа ни и да внуши, че сме страна на пияници, нехранимайковци и будали. Напротив, срещал съм се с българи - величия! Това е, не се ценим. А другото лошо нещо е, че се опитваме да се намразим един друг. Когато една страна е разединена, е много лошо. Както пиша в стиховете си, “съединението ме разедини напосоки”. Това агресивно обединение просто ме разгражда.
-Кое те възмущава най-много?
-Това, че много мои състуденти и съвременници вече са извън България. Аз все още съм тук и се опитвам да направя нещо хубаво, но нищо хубаво не се получава, освен това, да ми петнят името… Ами не виждам смисъл и аз да оставам за дълго тук. Аз се опитвам да генерирам някаква идея, а само ми се казва: “Махни се, ти не разбираш”. Ами щом е така, ще отида да разбирам някъде другаде. Не се дава шанс за никакъв успех и просперитет. Опиташ ли се да накажеш едно младо дърво да не никне, то ще намери път, заобиколен, но пак ще изникне. Има хора с потенциал, които наистина искат да останат, но никой не иска те да успяват, никой не иска да развие потенциала им. Това ги депресира и комплексира, отиват в чужбина и там се развиват.
-За любимата си казваш: „Мика е моят лъч светлина, който ме обогати и обнадежди… Много е трудно да намериш някого, с когото говориш на един език и двамата сте на еднаква честота”. Вече сигурен ли си, че това е голямата ти любов?
-За мен голямата любов е една единствена в живота и това е човекът, с когото искаш да остарееш. Но за да продължи любовта, трябва да се стараеш всеки ден.
-Приемате ли сватбата за следващ, близък етап в отношенията ви?
-Не, вярващ съм, но не религиозен. А подписът – пред кого е важен и за какво?
-Някои хора, не знаейки, че имаш стабилни собствени доходи, смятат, че ще разчиташ на тези на Стоичков?
-Това малко ме натъжава и е проблем на едни други хора. Всичко около мен съм го постигнал с огромен труд и се надявам да се вижда. Никога не съм настоявал хората да виждат колко много се трудя, защото винаги изглеждам свеж, отпочинал, дори и когато съм спал два или три часа.
-Някъде споменаваш, че си бил Стоичков на карти на първата среща. Респектът не беше ли по-голям?
-Не знам защо така странно се тълкуват думите ми. Разбира се, че ще имам респект към единствения българин, който прослави България навсякъде по света. Преди него някои хора не знаеха въобще, че има такава държава. Величав е!
-Но освен това е баща на любимата ти…
-Не трябва да се смесва едното с другото. Стоичков за мен е една легенда, която, за съжаление, е подиграна в България. Той няма нищо общо с това, което медиите се опитват да наложат като образ. Тъпото е, че у нас се опитват да го провокират и да го вкарат в ненужни манипулации. Но това са игри на едни други хора, игри на интереси.
-Той не те ли стресна, не каза ли ти какво би ти причинил, ако разбиеш сърцето на малкото му момиче?
-Не. Той е един широко скроен човек, не се ограничава само със своите ангажименти, много е комуникативен. Можем да играем боулинг с него, може да водим някакви супер сериозни разговори, да ходим на опера, да спортуваме заедно.
-Какво правихте с него по мъжки в Маями?
-Играхме футбол, обиколяхме из града, карахме джетове, забавлявахме се. Общо-взето, наслаждавахме се на живота заедно.
-Вярно ли е, че през април-май с Мика емигрирате окончателно в Маями?
-Бих искал да сложа край на тези коментари. Няма такова нещо като край на кариерата ми тук. Единственото ми желание и интерес е да се задълбочавам и да намирам нови хоризонти в тая кариера. Предстои ми една сериозна крачка: среща с хора, които са оценили моите качества като актьор и ме канят в Маями. Но това ще се случи, когато най-официално приключа с ангажиментите си тук – снимките на 3 и 4 сезон на сериала “Фамилията”. По щастливо стечение на обстоятелствата, с Мика ни се отварят перспективи на едно и също място – в Маями.
-Мика развива собствена марка модни облекла, би ли зарязал нещо свое и да заминеш някъде в името на кариерата й?
-Намирам това за доста нормално и адекватно поведение. Не е нормално в една двойка хората да си казват: “Ами защо пък ще правя нещо за теб, какъв си ми ти?” Аз съм твоята любов, аз съм част от теб! Да, бих подкрепил Мика, както и тя мен, защото и двамата вярваме, че когато си набележиш някаква цел, трябва да я преследваш докрай.
Преса
