Миро: Един артист струва толкова, колкото е честен в изкуството си

(Визитка)

Мирослав Костадинов – Миро е роден на 10 март 1976 г. в Добрич. От 1994 до 1999 г. печели Гран При и награди от 11 престижни национални и международни фестивали като „Откритие” „Златен Орфей” и др. През 1999-а заедно с Галина Курдова основават проекта «КариZма», който през 2006-а, след 7 години на върха на класациите, издава албума «Еклисиаст». През 2007-ма Миро започва самостоятелна кариера и само за няколко месеца е класиран като изпълнител номер 1 на България. След първия му соло албум «Омиотворен» през 2008-ма, предстои излизането на втория – «Месия». Носител е на около 30 награди във всички музикални категории, тази година за втори път е треньор в музикалния формат «Гласът на България».

В началото на април Били Ферос, мениджър на Бон Джоуви, пристига в България и споделя във фейсбук профила си парчето на Миро – Power. Скоро след това претенциозният фронтмен на Аerosmith Стивън Тайлър, който никога нищо не харесва, и самият Джон Бон Джоуви също го качват на стените си с много топли думи, към тях се присъединява и Боно от U2. Музикалните легенди препоръчват Миро, а Тайлър коментира, че има възможност скоро българинът да работи с него и с момчетата от Бон Джоуви… Не, това не е първоаприлска шега. “Преди да чуя как по телефона Джон Бон Джоуви каза “Хай, Миро”, и аз се чудех, дали не се шегуват с мен”, смее се артистът и в типично негов стил започва интервюто с любезното: “Как си в този хубав ден?”…

-Миро, какво си помисли първо, като видя отзивите на тези легенди в музиката?

-Все едно се е случило на някой друг. Хубаво е, куриозно е, но толкова. Преди дни Яна Янчева, моят агент за чужбина, и Били говореха с Джон Бон Джоуви, тя каза: “Миро е тук” и по лауд спийкъра (високоговорителя – бел. ред.) чух: “Хай, Миро!”… Толкова е... Мило. Страхотен жест от негова страна е всичко, което прави.

-Какво говорихте с агента Били Ферос?

-Каквото си говорят приятелите. Той е приятел с всички, и всички наричат Били “ангел”. Животът му е като филм. Преживял съм много неща и предпочитам да не се превъзбуждам. Ако нещо стане, ще стане, когато трябва… Предпочитам да бъде Божията воля за моя живот. Истината е, че Стивън Тайлър, Бон Джоуви, Боно – това е почти пълната колекция от плакати над моето легло, когато бях малък. И да си призная - Мадона…

-Тук ли е още Били Ферос?

-Да, на гости е на Яна Янчева. Чрез нея влязоха у нас Ал Бано, Кутуньо и Тоци, по покана на “Жокер Медиа”. А Ал Бано е много топъл. И страхотен певец. Беше ми беше достатъчно да му стисна ръката на “Гласът на България” и да му се поклоня.

-Каква е историята на създаването на това парче – Power - и клипа към него, харесано от тримата големи музиканти?

-Ами в България никой не го хареса, но по-лошото е – че никой не го и разбра. Построено е върху 18-ия сонет на Шекспир. Когато го подготвях, слушах изпълнението на големия актьор от Кралския Шекспиров театър сър Лорънс Оливие. Архаичният шекспиров английски от 16-и век е голямо предизвикателство, затова се постарах в песента да звуча с неговата дикция. Нямам никаква идея какво им е харесало на тримата музиканти. Яна също се изненада и ми изпрати sms, че “ако днес не умре от инфаркт, ще живее вечно”… Защото веднага след като Били е качил клипа във фейсбука си, Стивън Тейлър е реагирал. За него ми казаха, че е изключително взискателен и почти никога нищо не харесва.

-Ти си сред единиците български артисти, който сам пише музиката и текстовете и дори прави аранжиментите на парчетата си. Казваш, че новият ти албум “Месия” ще е много личен и твой, това означава ли, че няма да гониш комерсиалното?

-Слава на Бога, с възрастта поумнявах. Докато едно време за мен беше важно песента, която пусна, да звучи отвсякъде, сега си мисля, че един артист струва толкова, колкото е честен в изкуството си. Не знам каква е причината да се родя, но мога да осмисля живота си, като бъда верен на себе си и правя това, което смятам за добро. КариZма беше плод на много молитви. Не вярвахме в успеха на първата си песен, но аз не спирах да се моля на Господ да направи чудо и песента “Рискувам да те имам” да стане хит. И тя се превърна в мегахит. Чаках момента, в който да направя християнския албум.

-При големия успех на КариZма не е ли логично е да се съберете отново?

-Има неща, които не се продават. Щастието е едно от тях, макар че парите помагат… Дните в кариZма са моето минало, от което не се отричам, но това е затворена страница за мен. Категорично.

-Последното си видео на “Върха на планината” си заснел на карстовите извори в Карлуково…

-Да ми се чуди някой на акъла, като толкова ме е страх от високото, защо трябваше да пея от ръба на пропаст... Кошмар! Карстовият комплекс в Карлуково е изключително красив. Това е едно от местата в България, които трябва да популяризираме.

-Освен Дивна, с която спечелихте риалити формата “Пей с мен” през 2008 г., кого още покровителстваш?

-Да си помагаме един на друг е нещо, което съм научил от големи за мен хора. Ще започна от Митко Щерев, макар че не е първият. Ние с Галка го наричахме на шега чичо Митко, а той мен - чичо Миро. Та „чичо Митко“ ни канеше редовно на вечери у тях, защото знаеше, че понякога нямаме пари и за вечеря. Митко Щерев се държеше с нас като част от семейството си, и ние вечеряхме заедно с красивите му дъщери… Той продуцира като подарък първата версия на “Рискувам да те имам”. Щерев беше пътеводната светлина на Каризма. Много добронамерени хора ме водят с мъдрост и досега. Така че, това което аз давам, е това, което ми е дадено даром, а аз съм получил много. Логично е да го предам нататък.

-Какво ти дава контактът с участниците в “Гласът на България”, не ревнуваш ли от новите таланти?

-Да помагаш на талантливи хора, да се съгласиш с мечтите им и да ги познаваш, е привилегия. В моя отбор тази година има много талант, но и в таланта има степени. Вася Попова за мен е „Гласът на България“... Ако усети със сърцето си нещо, ще го направи, ако не, ще намери правилния аргумент да не го направи. Бъди убедена, че това момиче ще работи и като водопроводчик, но няма да стане певица в пианобар. Когато бях на 19, работех в първия пианобар у нас, който беше във Варна, и се отказах. Ненавиждах момента, в който тръгвах на работа, въпреки добрия шеф и готиния персонал. Парите също бяха добри, но рутината отне удоволствието ми от музиката. Затова напуснах. Майка и татко ми казваха, че съм луд, защото за седмица изкарвах парите, които те изкарваха за няколко месеца.

-Какво ще запомниш от бекстейджа на “Гласът…”?

-Сълзите. Този тип формати създават нереални очаквания в участниците. Да, това е бърза слава и ако са достатъчно умни, ще форсират този “турбо двигател” в ускорението към успеха си. А наградата на bTV е по-добра и от договора с “Юнивърсъл”. Победителят ще учи в Бъркли. Най-хубавото нещо, което може да спечелиш в този живот, е да се научиш!

-Какво очакваш да се случи в шоуто следващата седмица?

-Вася и част отбора ми ще пеят на сцената. Това за мен е празник. За мен Вася е в графата “Арета Франклин”. Подобни гласове са единици в целия свят..

-Обожаваш и класическата музика и дори беше ангажиран от Христина Ангелакова да пееш оперни арии?

-Това е друга класа. Когато пея опера, е с намигване - аз нямам нужната постановка на гласа, нито пък съм платил цената в труд, за да съм на класическата сцена. Участвал съм в няколко концерта, организирани от Маестра Ангелакова. Бях част и от Моцартовите дни миналата година. Пял съм също и арията на Ескамильо от “Кармен” и на Мефистофел от “Фауст”. Ама как съм ги изпял… Като поп певец съм ги изпял (Смее се).

-За кои моменти от миналото си на беден амбициозен младеж се сещаш?

-Младостта е арогантна. Ако срещна онзи човек, който бях на двайсет години, не бих си казал нищо. Бих си зашил два шамара. Младият Миро не би разбрал този, който съм в момента. Тогава бях просто… глупав. Мислех, че знам и мога всичко. Сега поне си давам ясна сметка, че сферата на моето незнание е огромна.

-С кого се виждаш, когато си в Добрич?

-Мама, татко, сестра ми, племенникът, приятелите от детството… Изпускам как расте Давид, така че се старая да съм в Добрич по-често.

-През 2010-а беше модна икона, а преди с Галя си правехте сами оригинални тоалети. Сега?

-Сега се обличам в дрехи на големите артисти в модата, 99 процента от гардероба ми е Армани. И не защото е марка, а защото дрехите му са произведения на изкуството.

-В артистичния ти дом има много книги, картини и един роял. Изкушен ли си и от друго изкуство?

-Рисувам, но малко над средното ниво. Цената на майсторството е висока във всяко изкуство. Янко Янков, например има усет към светлината, и ми е достатъчно да погледна платната му, за да си кажа, че няма смисъл изобщо да опитвам. Рисувах, предимно защото обичах да ми мирише на маслени бои, на терпентин и да създавам нещо с ръцете си. Преди да завърша картина, се обръщам и поглеждам „Житата“ – на Янков, и се отказвам…

-Каква е съдбата на платната ти?

-“Хващат крачета” и стават постоянни гости в домовете или офисите на приятели.

-Една от големите ти страсти са книгите…

-Напоследък се хващам, че много чета в Уикипедия, обичам да правя справки в “Гугъл”. Продължавам да чета много. Не се разделям със сонетите на Шекспир, нося томчето където и да пътувам.

-С писателката Людмила Филипова имате много силна интелектуална и духовна връзка, тя се е снимала в клипа ти, ти пък си на корицата й… Как се роди това приятелство?

-Има хора, които като срещнеш, все едно си ги познавал винаги. Те предизвикват инстинктивно в теб нежност и симпатия. Там няма нужда от много думи. С Людмила беше искрена симпатия от първи път, освен това много й харесвам книгите. Чел съм всичките, освен “Мастиленият лабиринт”. Любима ми е “Анатомия на илюзиите”.

-Приятелите ти твърдят, че си готов да помогнеш на всеки в нужда, като избягваш да го афишираш?

-А споменаха ли, че съм отмъстителен реваншист? (Смее се) Човек не може да помогне на целия свят, но би могъл да опита, като започне с хората, които среща.

-Обгрижваш с много любов няколко помиярчета - котетата Мирко и Грибко и кучето Розичка, но защо само животни от улицата?

-(Бурен смях) Може да са от улицата, но са моите (Усмихва се). Те просто идват при мен и остават. Всъщност кучетата са шест, защото петте деца на Роза вече пораснаха и съвсем не влизат в графата кученца (Смее се). В началото на седмицата се купува около 20 кг суха храна, за хляба да не говорим, а в четвъртък-петък вече оставаме без нищо и отново се пазарува. Много ми се иска да имам нюфаундленд, но такъв е животът (Усмихва се). Тези сладури, които съм приютил, живеят с мен, защото няма къде другаде. И нося отговорност. Сутринта ставам, преди да съм направил за себе си каквото и да е, първата ми работа за деня е да нахраня „добитъка” (Усмихва се). Преди да изляза, нямам време за мен.

-Когато пътуваш, предпочиташ пасторалната селска идилия, не държиш на лукса?

-Явно съм човек от друг век. Обичам да ми е спокойно. Ню Йорк като град например не ме привлича. В Лондон обичам кварталите.

-Обожаваш морето, с какво те зарежда то?

-Ами, аз съм жабе. На мен ми дай басейн, вана, море, езеро и няма мърдане от там. И не смятам, че е свързано със зодията ми – Риби.

-Близките ти те хвалят, че създаваш невероятен уют, че в дома ти винаги има свещи, готвиш превъзходно, дори месиш питки…

-Меся, и готвя защото няма на кой да го прехвърля (Усмихва се) Правя го за себе си. Хубаво е човек да е добре нахранен, и да му е вкусно. Това е част от „долче вита“. След хубаво хапване не само чувството за ситост е важно, а да ти е мирно и комфортно в душата.

-Заради кое свое занимание би зарязал всичко останало?

-Заради живота. Животът е хубав, а живеем в такъв стрес, че забравяме да живеем. Приятелите ми знаят, че се заканвам - ще зарежа всичко и ще стана овчар, или рибар. Това е достоен живот, но и там се иска майсторлък (Смее се).

-Ти си силно вярващ човек, До каква степен вярата определя начина, по който живееш?

-Не мога да се променя от самосебе си, но опитвам. Разчитам на Бог и в този аспект от живота си. Някои хора смятат, че християнството е патерица, че е за слаби хора. Грешат. Когато Христос говори на учениците си, те му казват: “Какво е това учение, трудно е дори за слушане?”. Не е лесно да обърнеш другата си буза, когато те ударят. Инстинктът ти е да отвърнеш със същото. Християнството е всекидневно възстановяване на разрушените взаимоотношения със Създателя.

-Ти цениш много празниците, наближава Великден…

-Аз вече го празнувах по католическия календар, сега ще го празнувам по православния. Не съм част от деноминация.

-Какво би си пожелал на себе си и за България за Великден в това време разделно на гняв, протести и предстоящи избори?

-Цяла България, всички трябваше да излезем още преди години. За мен проблемите ни идват от това, че не сме духовен народ. Затова политиците ни нямат морал за 5 стотинки… Те не вярват в Бог и правосъдието му! Пожелавам на себе си и на България вярващи хора във властта. Не си ли забелязала, че вярващите нации живеят добре?

Преса