/Поглед.инфо/ Както се и очакваше около Македония се развихриха страсти политически, етнически, исторически, филологически, културни и всякакви други, които могат да ви дойдат на ум. Живеем в епоха на хибридни войни, които биват най-различни. Хибридната война е мултифасетна. Най-важната нейна особеност е, че тя се води между врагове, неприятели, приятели и съюзници. Всеки си гони националните интереси. Днес ни натискат да си загърбим нашите. Мачкат ни съвместно обединени по отношение на Северна Македония съюзници по линия на ЕС и „православни братя славяни“. Парадоксално, но факт!
Да караме подред. Първо, защо Берлин ни натиска да неглижираме своята история и национална идентичност? В момента Германия председателства ЕС, а от друга страна се проведе седмата среща на високо равнище на „Берлинския процес“. Светът се разпада на макрорегиони. Всеки глобален и регионален фактор си огражда своя запазен периметър. Открай време Берлин счита Западните Балкани за свое „ловно поле“. Затова бърза да ги интегрира в ЕС, в който има първа и последна дума. За първи път съпредседател на „Берлинския процес“ бе северомакедонският премиер. На съвещанието в София на 10 ноември, което бе почти виртуално, присъстваха само Бойко Борисов и Зоран Заев. Всички останали лидери се включиха във видеоплатформата. Целта на „Берлинския процес“ е да евроинтегрира Западните Балкани в лицето на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Албания и Косово. Естествено аниматор и най-голям икономически и политически изгодополучател от реализирането на замисъла е Берлин. Не е случайно, че организаторите нарекоха идеята „катализатор на движението към пазара на Евросъюза“. По-ясно казано, формирането на общ регионален пазар на Западните Балкани, който реално е образуван от съюзните републики на бившата Социалистическа федеративна република Югославия плюс Албания. Даже има изготвен работен план за периода 2021-2024 г. Така че напълно е разбираемо защо германците натискат за по-бързо реализиране на целите на „Берлинския процес“. Ангела Меркел призова София и Скопие да се помирят и да постигнат консенсус. С цената на какво няма значение за канцлерката. „Не трябва да забравяте, че вие трябва да живеете заедно“. Именно защото българите живеят от много векове на Балканския полуостров, най-малко на нас трябва да ни се дава този съвет. Естествено, както и на останалите балкански народи.
Турците казват, че „интересът клати феса“. Това е обяснението защо българските „експерти“ от наши НПО-та, които се спонсорират от германски фондации, веднага осъдиха в медиите решението на българското правителство да спре преговорния процес за приемане на Северна Македония в Евросъюза. Паралелно на това германски дипломат разказа, че „ГЕРБ беше измислена в Германия, надявахме се Цветанов да въведе ред“. Ама Меркел се прегръщаше и целуваше с Бойко Борисов. Изказването на германският дипломат по правителствената „Дойче веле“ е намеса във вътрешните работи на България. Уважаемият бивш зам.-посланик на Германия в София Гудрун Щайнакер остава да отговори на въпроса... защо точно сега се сети да се изкаже публично по темата в германската държавна медиа? И да наплюе индиректно Бойко Борисов. Въпросът ми е реторичен.
Тези дни се активира и информационно-аналитичният сайт „Балканист“, рупор на антибългарската пропаганда в Русия, който яростно защитава тезите на Коминтерна и великосръбския шовинизъм. Никаква изненада! На 16 ноември излезе коментар на родения през 1968 г. в Черновци, Украйна, Олег Хавич, експерт по въпросите на регионалната политика на Украйна. Както се казва у нас „нерде Ямбол, нерде Стамбол“. Неговият коментар е „Канцлерът на Германия не успя да помири София и Скопие за Берлинския процес“. Той в общи линии дефинира конфликтът между България и Северна Македония по следния начин: „ ...работата е там, че между София и Скопие от много години се развива конфликтът около националния въпрос. В България считат, че жителите на съседната страна са българи и говорят на диалект на българския език, а в Югославия изкуствено им е натрапена македонска идентичност“. Олег Савич вкарва и една нескопосна интрига. Според него „Бойко Борисов не се трогва от думите на германския канцлер... тъй като той подозира лидерите на ЕС в подкрепа на антиправителствените акции в България“. Напълно разбирам, че е естествено един експерт по въпросите на регионалната политика на Украина да не познава българската вътрешнополитическа обстановка и да пише подобни глупости. Проблемът е, че „Балканист“ ги публикува с претенцията за професионален анализ на събитията на нашия полуостров.
След като на 17 ноември цитирана от „Ройтерс“ Екатерина Захариева заяви, че „ние казваме „не“ на началото на преговорите с ЕС, а не на членството на Северна Македония в Евросъюза“, „Балканист“ реагира светкавично на следващия ден. На 18 ноември излезе коментар на Катарина Лане, която се представя в youtube като „RUSKINJA U SRBIJI“. Материалът бележи връх в нахалството и безочието по темата. Неговото заглавие е „Подмяната на историческата правда е опасна: балканските историци се застъпиха за македонците в техния спор с България“. Коментарът на Катарина Лане започва с „историци от Белград, Сараево, Загреб, Любляна и Подгорица“ изпратиха писма в Евросъюза и други международни организации с искане да се прекрати ревизията на историческите факти в контекста на евроинтеграцията на Северна Македония...“. Връх на цинизма е изказването на Хусния Камберович (единственият цитиран по име), професор по история в Сараево: „Ние считаме, че такъв подход (българският) заплашва не само историята като хуманитарна дисциплина, не само демокрацията и благополучието на региона, но и самия Евросъюз. Подмяната на историческата правда е опасна и неприемлива. Възникването на македонската нация с нищо не се отличава от подобен процес при другите народи, а правото на самоопределение е основно гражданско право“. Професорът не си е направил труда да прочете внимателно българската позиция. София няма нищо против след 1945 г. северомакедонците да се обявят, ако искат за сенегалци и да твърдят, че говорят на сенегалски език. Въпросът се свежда до това северомакедонците да не крадат с потни и мръсни ръце българската история до 1945 година, която ни е завещана и защитавана векове с кръв от нашите прадеди. Нищо повече. Самият Хусния Камберович също го разбирам отлично. По времето на СФРЮ през 1987 г. той е завършил история във факултета по философия в Сараево. В периода 1988-1989 Хусния Камберович работи в Института по история в Баня Лука, днешна Република Сръбска, където сърбите са по сърби от тези в Белград. След разпадането на СФРЮ нашият „герой“ в Сараево ръководи босненски екип, който разработва международен проект „Нови и двусмислени процеси на изграждане на нация в Югоизточна Европа: колективни идентичности в Босна и Херцеговина, Македония, Молдова и Черна гора в сравнение с периода 1944-2005 г.“ Цитираният проект, чиито ръководител е Хусния Камберович е реализиран в Института за източноевропейски изследвания, в департамента по история на Свободния университе в Берлин, Германия. Очевидно той в определен период си е изкарвал хляба с германски хонорари, за да придаде „научно“ звучене на понятието „бошняци“. По-ясно казано, Хусния Камберович в два от своите най-важни жизнени научни цикъла е бил в югославска (сръбска) и германска орбита. Спирам дотук. Както казват руснаците „козе понятно“ (абсолютно ясно) за какво иде реч. Защо тогава руският „Балканист“ защитава по отношение на Северна Македония тезите на Коминтерна? А по отношение на украинците се солидаризира с постановката, че те са проект на Австро-Унгарската империя с цел разкол на руския народ? И това го разбирам. Екипът на „Балканист“ е близък до КПРФ (Комунистическа партия на Руската федерация). Явно и там са останали някакви троцкисти с носталгична мечта за времената на вездесъщия Коминтерн. Проблемът е, че екипът на „Балканист“ нанася тежки щети на двустранните отношения между България и Русия.
Накрая, защо все пак София има твърда позиция и в лицето на Бойко Борисов и Екатерина Захариева публично обяви непримирима позиция. Наближават парламентарни избори. Никой от действащите български политици няма желание да се снима до Георги Димитров и да сложи тази снимка в своята предизборна диплянка. Ако го направи ще извърши публично сепуко. Всеки истински български патриот няма да приеме раболепно и смирено ограбването на българската история от войнстващите македонисти в Скопие. Те и днес са яростни последователи на заветите на Коминтерна и са борци за сръбските национални интереси за сметка на българските.
На Балканите няма 100% съвпадение на интересите на Германия, Франция, Великобритания и САЩ. В последно време се забелязва все по-отчетливо разминаване на балканската политика между германци и англосаксонци. В началото на 90-те Берлин призна първи независимостта на Хърватия и Словения. Без да се съобразява с Брюксел. Евробюрократите се раздвижиха по-късно. В момента, в който германските масони овладяха хърватските и словенски елити... германците мигновенно реагираха и Хърватия и Словения станаха независими държави. Катарина Лане пише, че „историците от Белград, Сараево, Загреб, Любляна и Подгорица са изпратили писма в Евросъюза“, за да протестират срещу взетата от България позиция. Всички тези столици са били в рамките на СФРЮ, където УДБА (югославска тайна полиция) е имала, има и още ще има позиции. Макар, че те във времето отслабват. Яростният македонизъм в Северна Македония, за да съществува, си има свой исторически „патрон“, на който вече 30 години се отчита. И който блокира развитието на българо-северомакедонските отношения. Същият този „патрон“ изгони българските инвестиции в македонско, но не препятства гръцките бизнесмени. Затова няма нормални транспортни комуникации между София и Скопие. Нивото на македонизма е мерило за влиянието на Белград в Северна Македония. Елементарно, Уотсън!
Планираната нова администрация на Джо Байдън вече подкани „София и Скопие бързо да се разберат „защото бъдещето на Северна Македония е в ЕС“. Малко по-късно и Държавният департамент на САЩ повтори тази позиция. Няма изненада. Американските демократи още от времето на Бил Клинтън се стремят да хомогенизират в евроатлантически план Балканите. Успяха да построят военната база „Бондстийл“ в Косово. Техният геостратегически проект на Балканите е срещу Русия и Китай. Американците са практици. Българските национални интереси в момента пречат на редица глобални и регионални фактори. Но разбират ли балканските експерти от „Балканист“, че руските позиции в Сърбия изтиват не с дни, а с часове? Позицията на екипа на американските демократи е косвено доказателство, че Белград в суматохата се преориентира от Москва към Вашингтон. Скоро можем да очакваме, че сърбите ще бъдат принудени да се разберат с косоварите. След което ще дойде ред на Воеводина и Санджак (област в Сърбия)... и така до белградския санджак.
Северомакедонските албанци разбират сегашната ситуация отлично. Затова и тяхната позиция е за диалог с България и е дружелюбна към нас. Бойко Борисов на 19 ноември заяви: „България твърдо подкрепя Албания по пътя й към европейското семейство“. Реално към този момент София води смислен диалог само със северомакедонските албанци, които имат позиции в държавните институции в Скопие или са в опозиция. Публична тайна е, че албанският фактор е този, които има най-голяма подкрепа от американци и британци на Балканите.
Подарявам на руския информационно-аналитичен сайт „Балканист“ стихотворението на Иван Вазов, „Па шта си ти“.
Забележка:
Денят е 14 октомври 1912 година, първите дни след началото на Балканската война. Докато българските войски коват победа след победа в Тракия, в Скопие, начело на сръбската армия, влиза сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич. Посрещнат е от местното население като освободител, а първите думи, отправени от княза към българския владика Неофит, са „Да се помолим, владико, в цар-Душановата църква!“. Сърцето на българския духовник се свива от тези думи и става ясно, че сърбите смятат Македония за своя земя. Малко по-късно през деня, на Каменния мост князът е посрещнат от група деца, които му дават цветя. Сред тези деца е и малката, едва седемгодишна Васка Зойчева. Малките ръце подават букета на княза:
– Па ща си ти? – пита престолонаследникът.
– Българка! – отговаря малката Васка.
Наследникът на престола на Сърбия замахва с ръка и тежката му плесница се стоварва върху бузата на малкото момиче. Мълвата за „мъжката“ постъпка на сръбския княз бързо се разнася из българския град Скопие. За съжаление, случката е само предвестник на ужасната върволица от събития, които бележат сръбското владичество по тези земи. Наред със сръбската администрация и войска, в Македония се настанява и ужасяващата тайна сръбска организация „Черна ръка“, ръководена от печално известния подполковник Драгутин Димитриевич-Апис. Систематична, методична и жестока борба се води срещу всичко българско – езика, духовенството, училищата, семействата. Целта е ясна – налагане на сръбската идея в Македония без оглед на средствата и методите. Иван Вазов написва това стихотворение след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на момиченцето в Македония, което на наглия му въпрос отговаря, че е българче.
Па шта си ти?
"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;
"Па шта си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"
Иван Вазов
