/Поглед.инфо/ БСП си поставя за приоритет (1) демографски растеж и (2) запазване на плосък данък с две стъпала. Въпреки че между тези два феномена няма пряка корелация, ще докажа че има косвена връзка.
Има множество изследвания които доказват убедително че въвеждането на плоския данък в България не донесе нито по-висок икономически растеж, нито по-ускорен приток на чуждестранни инвестиции, нито по-висока степен на социална справедливост1.
Нарастването на справедливостта изисква промени и в трите направления: по-високи данъци за по-богатите; по-пълно обхващане на плащането на данъци и некорумпирано използване на събраните данъци. Изследвания показват, че по-голяма равенство и по-плоско общество са по-силни и по-устойчиви2.
Какви са обаче възможностите за промяна?
Първо, в данъчната система съществува принципа че тя е наистина система. Пипането на един данък дава отражение върху всички останали.
Второ, чрез данъчната система се реализират редица държавни политики. Разбира се, ако ги има. Включително и политика за демографски растеж.
Трето, вярно е че „лесно се намаляват данъци, трудно се увеличават“.
Какво да се прави?
1. Само чрез системата на националните сметки може да се прецени как да се промени балансът между данъците на физическите лица и корпоративните данъци. МФ има необходимата информация, НСИ – не.
2. Съотношението „преки данъци – косвени данъци“ може да не се променя при бурен растеж на доходите. Такъв бурен растеж не може да се очаква, затова може да се помисли за диференциране и на косвените данъци. Премахването или намаляването на ДДС по някои групи стоки (хляб, учебници и други), както практиката показва, не води автоматично до намаляване на цените им, а променя съотношението „заплати – печалби“ в полза на последните. Облекчава се не крайният потребител, а производителят.
3. Не са ясни, поне в момента, бъдещите държавни политики.
3.1. Да се спрем върху един примерен вариант: спиране на демографската катастрофа. Всички прогнози сочат, че населението в Р България отива към катастрофален спад3. През 2015 г. населението е било 7 168 009 души, а по реалистичната прогноза през 2030 г. ще е 6 554 784, през 2050 г. - 5 813 550, и през 2070 г. - 5 132 023. Казано на икономически език, ако страната България желае да „произвежда“ повече деца, които да живеят при по-добри условия, то обективна необходимост е въвеждане на семейното подоходно облагане. Обратно казано, няма да се облагат поотделно и мъжът, и жената, а доходите на 2+N (мъж, жена и броя на децата).
3.2. Има пряка връзка между социален минимум и заплащане на данъци. Ако се приеме, че през 2016 г. линията на бедността у нас е била 300 лв. месечно, това означава че едно семейство с 3 деца (под 18 години, или продължаващи обучението си) трябва да притежава минимум 1500 лв. месечно. казано по друг начин, ако двамата родители имат сумарен доход 1200 лв., то данъкът върху техните доходи ще е -300 лв. (Negative Income Tax4). „Отрицателният ДОД“ ще елиминира всички допълващи социални подпомагания – за отопление, за осветление, за подпомагане и т.н. Обратно, ако друго семейство също с толкова деца има месечен доход (в рамките на цялата година по толкова всеки месец!) в размер на 8000 лв., то облагането ще започне след приспадането на 1500 лв. Разбира се, има и други варианти.
3.3. Най-трудно ще е „ограмотяването“ и осигуряването на достатъчно „фенове“ на прогресивна данъчна скала. Препоръчително е въвеждането на стъпала по години, за да бъде подготвено гражданството. Например, може да се започне с 0% данъчна ставка на доходи на член от семейството под 300 лв. месечно; около 10% за всички с доходи между 300-1000 лв. месечно на член от семейството; 12% за доходи 1001-2000 лв.; 14% за доходи 2001-4000 лв.; 16% за доходи над 4001-6000 лв., 18% за доходи 6001-8000 лв., 20% за доходи 8001-10000 лв. „Работи повече и по-новаторски, печели повече, потребявай повече!“. Скалата е условна, но след допълнителни сметки в МФ може да се приеме по-конкретно изображение.
Фината пренастройка на данъчната система трябва да гарантира не само провеждането на нови политики, но и постигането на голям обществен консенус за качествен демографски растеж.
___________________________________
1 Ганчев, Ганчо, Плоски данъци или плоски заблуди. http://bg.mondediplo.com/article174.html; Ангелов, Иван, Истината за ниските „плоски” данъци. http://epicenter.bg/article/Istinata-za-niskite--ploski--danatsi/115218/11/33
2 Уилкинсън, Ричард и Кейт Пикет, Патология на неравенството. Защо равенството прави обществата по-силни. Издателство „Изток-Запад“, С., 2014 (2010).
3 http://nsi.bg/bg/content/2994/прогноза-за-населението-по-пол-и-възраст
4 Схема за поддържане на доходите, която предвижда изплащане на допълнителни средства на онези граждани, чийто доход е под установените от правителствата равнища (обикновено се има предвид изчисленият екзистенц минимум). Привържениците на тази схема твърдят, че благодарение на нея може да се елиминира капанът на бедността, съкращават се административните разходи и се увеличава притокът на работна сила от домакинствата с ниски доходи, тъй като те вече не са ощетени от високото пределно данъчно облагане, в случай че преминат от социални помощи на доходи по трудово правоотношение.
