/Поглед.инфо/ В последно време и аз като всички се опитвам да плувам в морето от протестърски идеи, обилно представени в Мрежата, по радиа, телевизии, вестници, че и в „Червената къща”. Много идеи, мисли, мнения... Но като почетеш повечко, започваш да забелязваш нещо много странно, повтарящо се. Направо някакво шантаво „дежа вю”, при това не отпреди 15 г., не и от преди 23 години, а много по- старо. Замислих се. Тогава започва да ми се изяснява. И реших да видя за какво става дума.
Пръв бе проф. Калин Янакиев, който успя да теоретизира първоначалните самоопределения на „младите”, „красивите”, „успелите” в крилатата фраза за „протеста на качеството срещу количеството”.(1) Пак той отбеляза, че „...народът е разделен, това е вярно. Хора, които продължават да поддържат тази клика, защото им е обещала 5 лева за Коледа и дърва за зимата – това е друг народ, трудно ми е да живея под един покрив с него.”
Иначе казано, демократичната идея на този виден представител на „Демократи за силна България” е, че има един народ, който е качествен, съзнателен и който трябва да се слуша, за разлика от някакво презряно „количество”, което „разбира само от епидермален натиск”. Последният, почти медицински термин, не ми стана много ясен, но тъй като държа на епидермиса си, се надявам, че уважаемият професор има предвид да ни натискат с ръце или набият с юмруци. Е хайде, колкото и да е срамно, мога да приема и малък контакт „кожа в кожа”, стига да обещае, че епидермалният натиск не включва като форма, например, дрането.
Ако проф. Янакиев все пак приема, че „народът е разделен”, т.е. и тези, които разбираме само от епидермален натиск, все пак сме част от народа, проф. Александър Кьосев роди доста по-елегантна и не така грубиянска формула: "Народ" за мен са само тези, които проявяват желание да живеят заедно и притежават политическата воля заедно да определят живота си”.
Добре, правилно. Винаги съм проявявал желание да живея заедно с другите. Сериозно, считам за чест, че съм част от българския народ. Мисля, че притежавам и политическата воля заедно с другите граждани да определям живота си. Само че, сигурно за по-демократично, се оказва, че трябва да мисля тъкмо като проф. Кьосев, иначе аз вече нямам правото да съм „народ”. Как да не си спомниш максимата: Там където всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно.
Това дотук е приемливо. Господа професорите умеят да работят със словото, от това си вадят хляба, умеят да намерят формули, които поне да звучат нормално. Лошото е, че когато се изявяваш като теоретик, па макар и на просветеното малцинство, винаги имаш епигони и тълкуватели, които може да повтарят „твоята” идея, но понякога казват и това, което логично следва от нея, но ти не си казал или не искаш да кажеш:
Ето напр., Бойко Пенчев, цитирайки специфичното разбиране за народ на проф Кьосев, продължава: „Мога да добавя само едно. Погледнато така, народът в България е малко. Но все пак го има.”(2). По-лаконичен, но може би по-точен се оказва небезизвестният протестър Манол Глишев, който с мъка в душата прави своята „рекапитулация” -„профсъюзите ни зарязаха”, „дъртите, грозните, глупавите и злобните са повече от нормалните” /Вж.:https://www.facebook.com/NOresharski/posts/135122853364857/
Оттук следват още по-екзотични идеи. Същият Бойко Пенчев се сърди, че „осмислянето на събитието непрекъснато се върти около това – малко или много са протестиращите, каква част от студентството (или българския народ като цяло)” са се включили. Българският народ, както и студентството, са заети с големите проблеми на собственото си оцеляване, няма възможност да мисли за морала и бъдещето. „Затова, ако бях журналист, щеше да ме е срам да питам ехидно „Колко са окупаторите в 272-ра аудитория?” и нямаше да вра микрофон пред лицето на объркани девойчета на излизане от кафенето, които на въпроса „Подкрепяте ли окупацията?” не знаят какво да отговорят. Защото ако на повечето студенти, както и на по-голямата част от народонаселението, „не им пука”(3), вината е на медиите” /к.м/.
Пустите му медии. Ама те още колко вини имат! А. Лазаров в „Капитал” ужасно се сърди, че тъпите медии отразяват не само протестърската и окупаторската, но и други позиции. Това било неутрален, но не и обективен подход(4). А когато се представят различни мнения, това работело „в полза на властта”.
Е как да им обясниш на тези господа /другари/, че този „обективен подход” веднага води до „дежа вю”? Че сме го живяли маса години, четейки „Работническо дело”, че на това, съществуващо и сега в Пхенян явление, му се вика цензура? Че работата на медиите е да отразяват събитията, а след това други да му мислят в чия полза е станалото?
Ама какво да се прави с това скапано количество, с този „не-народ”, който не ще да окупира и излизайки от кафенето не знае „правилния” протестърски отговор за прекрасното избухване на целокупното българско студентство. Това изобщо не е народ. Затова е прекрасна аналогията на Б. Пенчев /цит. статия/, който патетично пита: „Каква е била представителността на Ботевата чета и каква част от българското население през 1876 г. е одобрявала нейните цели и методи?” Аз, невежата, си мислех, че Ботев иска освобождението на българския народ от Османската империя, а в случая казаното звучи като призив за война на българския народ с българския „не-народ”. Че защо не, може да сме българи, но не сме европейци. Това ни обяснява музикантът-протестър Лъчезар Косев /вж. цит. сайт в бел. №1/.
Очевидно протестът като дело на „целия народ” /е, „целия” по формулата на Кьосев/ дава фира. В България има народ, но е малко. /По Б. Пенчев/. Затова следва да се радикализираме, въпреки че „радикалните хора са винаги малко” /по Хр. Кьосев/(5) . Но „Ние сме на протеста, за да извършим радикални действия, а не да изнасяме концерт на Местан” /К.Янакиев, цит. сайт/. Приглася му и артистът Ивайло Захариев: „Не сме на протеста, за да слушаме полицаите какво ще кажат, а те да слушат нас. Когато има една по-голяма кауза: задържането на депутатите в парламента или недопускането на депутатите в парламента – това е демократична стъпка /к.м/ на протестиращите да спрат да слушат полицаите, когато им кажат „Отдръпнете се“./пак там/. Да ви звучи като „Целта оправдава средствата”? Ама карай, за „красивите” може. Нали те са най-съзнателната част на народа, нищо че са малко.
Радикализация – добре. Но пак сме малко. Тогава значи „Окупация” и изобщо няма да говорим /и няма да се вижда!/колко сме. Е, още не сме овладели медиите, та покрай нашия хор може да се шмугне и някое противоположно мнение на „не-народа”, ама важното е, че дори да сме малко, ние сме най-авангардната част от народа. „През 1989 г нямаше интелигенция(6), която да консолидира протеста. Сега за първи път софийската интелигенция излезе на улицата” /Деян Кюранов, цит. сайт в бел.№1/. Водещ авангард на събитията е интелигенцията, съгласи се и К. Янакиев / ТV „Европа”, 3.11.2013, 14,48 часа/.
Намерих още цитати в тази посока:
„...само съзнателното малцинство (т. е. интелигенцията.) може да ръководи широките народни маси и да ги води след себе си“. Именно в този смисъл „под диктатура на народа” ние разбираме всъщност диктатурата на неговото организирано и съзнателно малцинство“...
„Нейната сила се състои в това, че тя набира в себе си всичко най-добро из средата на народа.”
„В епохата на капитализма, когато народните маси се подлагат на непрекъсната експлоатация и не могат да развиват своите човешки способности, най-характерното за народните политически партии е именно това, че те могат да обхванат само малцинството. Политическата партия може да обедини само малцинството от народа, точно тъй, както действително съзнателните интелигенти във всяко капиталистическо общество съставляват само малцинство от цялата интелигенция. Поради това ние сме принудени да признаем, че само това съзнателно малцинство може да ръководи широките народни маси и да ги води след себе си.”
Оппааа! Усещането за „дежа вю” не просто ме връхлетя, сграбчи ме за гърлото, блокира ми мозъка.Това, за най-съзнателната, водещата, авангардната роля не сме ли го чували? И учили? И на изпит сме се явявали...
Пошегувах се, уважаеми читатели! Последните три цитата, които общо взето пасват на вижданията на протестърско-окупационните дейци, всъщност не са техни. Но за тях е поработил още през далечната 1926 г. дядо им Йосиф Висарионович Сталин. Те са взети от гл.5 на „Към въпросите на ленинизма”(7). Пипнал съм само курсивираните думи. На мястото на думата „интелигенцията” просто четете „Партията” /става дума именно за онази Партия, която се пишеше с главна буква и бе спомената още в чл. 1 на Живковската конституция/, а на мястото на „народа” – „пролетариата”. Мисля, че изкривяването не е голямо, защото и протестърското разбиране на народа не включва всички, а само измислената от тях част на народа. Тази, която мисли като тях.
Добре, извинявам се още веднъж на всички, но защо така се шегувам със сериозни неща? Много просто, защото и нещата стават много сериозни. Или както казваше дядо ми, аз майтапи, в които над 90 % е истина, хич не ги обичам.
Комунистическата партия, която тъкмо защото събира най-доброто от народа, нищо че е малцинство, е с претенцията да управлява/първи цитат/. Да ви напомня на приказките, за интелигенцията /не цялата, само дясната!/, която е водещ авангард на народа /пак не целия/, но защото е качеството този път „трябва да се чуе”? /К. Янакиев/. Оправданието, че пролетариатът, защото е експлоатиран, не може да дорасне до нивото на авангарда си /третия цитат/, та затова най-съзнателната част /съзнателното малцинство/ има право да ръководи широките народни маси, независимо от това какво искат те, не напомня ли на хленча на Б. Пенчев, че хората, защото са отрудени и загрижени за оцеляването си, не искат да повярват на „красивите” и „умните”, но въпреки това Б. Пенчевци имат право зорлем да ги направят щастливи?
Е, много благодаря, ама вече не искам. Достатъчно живях в тоталитарно общество, вече ми писна. А пътят към това общество, което за 45 г. писна на всички /затова и никой не го защити, като падаше/, също бе постлан с най-добри намерения. Също имаше млади честни хора, идеалисти, които жертваха и живота си за неговата победа...
Искам си демокрацията. Тя е пълна с дефекти, особено в българското си изпълнение. Но не съм съгласен тя да бъде мачкана, дори и с добри намерения. А вече не съм и сигурен какви са протестърско-окупаторските намерения. Освен тези болшевишки изпълнения, които досега цитирах, има още маса „червени лампички”, сигнализиращи за опасност. Сигурно така е бил пултът на АЕЦ в Чернобил 10 минути преди взрива.
Ситуацията вече се оценява като революционна. Хр. Кьосев: „Като историк на културата мога да ви кажа, че всички революции си приличат. Изначалната им точка, първото им изречение казва: Народът възстана! И това е приликата – суверенът изразява своята воля и иска да бутне тирана, да преподнови обществения договор. Това се случва и днес, то се случва не само в България.”(8) Е, като знаем какво, според г-н професора, е „народ”, чакайте революцията на качественото малцинство.
Имаме право да ви се налагаме, защото ... имаме право. Няма да слушаме полицаите, те ще слушат нас. Не е правилно журналистите да отразяват събитията от всички гледни точки, обективната журналистика е тогава, когато само „ние” сме в медиите, срамота е да питаш с микрофона хора, които са толкова умни, че не могат да запомнят „правилните отговори”.
Снимка на Найо Тицин сред протестърки, всички с лозунг „Без лустрация няма демокрация”. Изказване на Кирил Чуканов, докторант – историк и политолог, организатор на окупацията на 272 ауд. в СУ, също фен на лустрацията, съжаляващ единствено, че „вероятно, моментът е много закъснял, но това само по себе си може да е обяснение, а не извинение.”. И Чуканов осъзнава, че тези, които през 1989 е можело да се подложат на лустрация, ако са живи, вече може да им забраниш най-много да оглавят пенсионерски клуб. Но, може би, защото е политолог или може би защото има манталитет на гаулайтер, е измислил начин да има лустрация и сега: „Ако говорим за някакво прочистване на държавните институции, няма как да се отнася само за хора, свързани с държавните институции преди 1989 г. Става дума за хора, които може би са и в сегашните служби и които, поради контактите си от семеен и друг характер, са свързани с тази система на номенклатурата и са нанесли непоправими щети.”.(9)
Дойдохме си на думата. Какво значи „контакти от семеен и друг характер”? Ще следваме, ако ОФ-ето на ДСБ-то или на Реформаторския блок ни даде бележка, че не сме деца на врагове на народа? Или просто няма да ни взимат на работа? Или ще ни уволняват, защото сме деца на нашите бащи? Ще има длъжности „само за членове на ГЕРБ”, като преди да ни приемат, герберите и полицията ще правят „проучване на родата”? Ама и това е „дежа вю”, и този филм сме го гледали дълго и напоително. Моя близка за 10 г., за разлика от г-н Чуканов, който има късмета да е по-млад, не можа да стане нито докторант, нито асистент. Просто не я допускаха до конкурс, защото дядо й имал мелница. А беше първенец на випуска. Сега с г-н Чуканов са колеги. Мисли ли той, че моята близка ще подкрепи подобна дивотия? А другата, тъй наречената окупация?
Най-лошото на тези революционни и антидемократични приказки, когато излизат от устата на интелигентни хора, не е в това, че ги казват. Повтарям, при тях те са премерени, дори фризирани.. Но те имат следовници, които не са толкова умни и нямат интелектуален филтър на писанията си.
Всички знаят какво правеше ГЕРБ с Комисията за конфликт на интереси. Но се намира един не много интелигентен служител, който си пази тефтерчетата и прилежно води бележки, с които „издава четата”. Така после „гръмва” Искра Фидосова, за да не гърмят другите с инициали след нея.
Е, същото направи и „Филип Златанов на протестърството”. Вместо кротичката революция, в която „народът възстана” и която върви в комплект с преподновяване на обществения договор, както ни описва проф. Кьосев, вижте каква картина готви Манол Глишев за тази есен: „...наглостта на правителството, "Народното" събрание и полицията ще е още по-голяма, всички ние ще бъдем длъжни да мятаме камъни, да потрошим сградите на Парламента, да пребием няколко полицая и депутата, да приемем, че нашите глави също ще пострадат.... Стига дами, деца, кучета, усмивки, музика, духовитости и други такива мирновременни забавления.”(10).
После става още по-хубаво. Вземат нашите качествени хора властта и знаете ли какво следва? „Наесен - никаква милост. БСП, ДПС, АТАКА и ГЕРБ трябва да бъдат забранени, членовете им - да минат през съд, а шефовете им - направо да идат в затвора. Цената не може да бъде ниска.”(11)
Е, не става ли много едностранен този обществен договор? Едните са забранени и изправени пред съд, другите са в затвора без съд и присъда. Остава едничко Реформаторско блокче, което като Иисус на кръста между разбойниците, ще се договаря с Бареков и Валери Симеонов? Че те заедно представляват 10-ина % от населението! Не стана ли много „не-народът”?
Ако не друго, поне не ви ли смущава духовната близост с „вожда и учителя на народите” Йосиф Висарионович Сталин?
Протестиращите искат морал в политиката. И аз искам! Само че, ако „тези” управляващи са неморални, „другите” не са ли същите? Протестърският отговор е: И тях ще свалим! Само че как, след 2-3 месеца пак ли ще окупирате Ректората? А после отново? А кога ще учите? Част от студентите не знаят, че ако окупацията трябва да трае до изпълнението на тяхното искане, ще трябва да завършат като хайделбергски студенти след поне 7-8 години. А техните ментори не знаят ли? Те са интелигентни, знаят, че в Южна Корея, за да се отърват поне малко от малко от порочните връзки на политиката с бизнеса, трябваха 10-ина години. За Япония – пак толкова. В Италия на Берлускони констатират, че след 20 години операция „Чисти ръце” е „по-мръсно отвсякога”, както пише любимият в-к „Дневник” на 18.02.2012г.?12
Става дума за процес! Болезнен, но оздравителен! И съвсем не толкова бърз, колкото и на мен ми се иска. Трябва съществуващите партии да се прочистят, трябва едно цяло поколение политици, оплетени в „мрежите на прехода”, да си отидат /слава богу, този процес вече е в ход/. Трябва да се появят нови партии с нови лица и нов морал, трябва реформа на съдебната система, за да отпадне траещият вече 6 г. позорен за страна-член на ЕС мониторинг. Е това за колко време може да стане? Вдругиден? Преди януарската сесия? Е ха дано, ...ама надали!
Десницата иска властта. Има право да я иска. Това им е работата на политическите сили. Но морално ли е тъкмо „моралните” да не казват истината? Да подвеждат по-неопитните и по-необразованите с реанимирани от 1968 г. лозунги от типа на „Всичко – и то сега”, „Бъди реалист. Искай невъзможното!”.
На всичко ли е готова десницата за да получи властта? На съюз с ГЕРБ, която собствените й активисти искат да забранят? Неведнъж съм подчертавал, и всички социологически изследвания от м. юли насам категорично показват, че властта е възможна в конфигурация „БСП и желаещи” или ГЕРБ и желаещи”.(13) Първата си я имаме и сега. Не бих казал, че ми е мечтата от детинство, но при всички случаи я предпочитам пред втората. Дори без да говоря за морал, искам да попитам само: редно ли е, демократично ли е, да не уважаваш вота на своя народ /целия!/, да не се спираш пред нищо ценностно, само за да се докопаш до управлението. Докъде можем да стигнем по този път? До гражданска война?
Ще ми кажете, повече вярвай на интелигенцията, не се плаши. Умните хора ще избутат този протестър, той няма да се докосне до властта, очевидно няма качества. Гледай историята...
Аз на проф. Ал. Кьосев вярвам. Считам че като културолог прави чест на всяка нация. И на колегите си, с които мислим различно, вярвам. Ама тъкмо гледайки историята виждам как кротките и просветени учени се избутват от напористите екстремисти. Знам как във Франция след 1789 се стигна до 1793, как революцията „изяде своите деца”, как се развиха и събитията след това. Знам, че през 1926 г. имаме работа с Йосиф Висарионович, кротко теоретизиращ върху Ленин, но само след няколко години виждаме Сталин, вече не теоретизиращ, а тероризиращ народа си така, че Манолчо Глишев може само да си се сгуши в някой ъгъл и да подсмърча от завист...
Знам и какво се е случило на 6 януари 1918 г. рано сутринта, когато е протекла срещата между завършилия МГУ и Университета в Берн, юриста и философа, издателя и журналиста Виктор Чернов, с нищо незавършилия матрос от Балтфлота Анатолий Железняков, повече известен като „матроса Железняк”.
Нямаше да се спирам на последната история, ако ситуацията учудващо не напомня на днешната, ако не беше простодушната фраза на Б. Борисов при откриването на парламентарната сесия /4.09.2013/. Лидерите на парламентарно представените политически сили излагаха в 10 минутни речи законодателните си виждания. Речта на ГЕРБ не трая и 30 секунди: „Хайде, давайте оставка и всичко да си тръгне добре в държавата”.(14) И ми напомни за също тъй краткото изказване на матроса Железняк...
На 25.10 /7.11/ 1917 г. партията на болшевиките, в сътрудничество с есери, свалят Временното правителство. Защо Ленин твърди, че тъкмо тогава трябва да стане преврата? Ами защото предстоят избори, чиято организация е започнала още от април-май от Временното правителство. Всички знаят за Декретите за мира, за земята и пр., подписани още на първия ден на вземането на властта, но малцина знаят, че още на втория ден Ленин подписва постановление за провеждане в определения срок — 12 ноември 1917 г. на всеобщи избори за Учредително събрание.
Болшевишкият опит да се подмени състава на назначената от Временното правителство /доминирано от десните есери/ Избирателна комисия обаче, не успява. Изборите се провеждат, но се печелят от управляващите тогава десни есери /370 депутати от общо 715/. Болшевиките, заедно с левите есери имат около 1/3 от местата, меншевиките търпят разгромно поражение /2,1% от гласовете/. В големите градове обаче, болшевиките имат почти половината от гласовете, а на фронтовете /сред войската и флота/ печелят между 56 и 67 %.
При тази ситуация възниква идеята, да се пробва как ще тръгне това народно събрание, и ако не върви „както трябва”, да се разтури. Противници на тази идея е имало и в самата болшевишка партия, но след вътрешнопартийна дискусия Лениновите тезиси за Учредителното събрание се подкрепят. Там се казва, че „всеки опит, пряк или косвен, да се разглежда въпроса от формално юридическа страна в рамките на буржоазната демокрация, ... ще бъде измяна на делото на пролетариата...”
Тезисите са публични и десните есери също се подготвят. Носят си голямо количество свещи /ако болшевиките спрат тока/ и доста сандвичи, твърдо решени да заседават, докато законодателно не утвърдят демократични решения, които после да се прилагат.
На 5 януари 1918 г. събранието се открива. Вместо лявата Мария Спиридонова обаче, за председател избират Виктор Чернов. След бурни дискусии се отхвърлят някои от приетите от Совнаркома декрети. Ленин се разпорежда заседанието да не се разтурва, но след приключването му, на другия ден, охраната да не пуска никого в Таврическия дворец. В три часа през нощта болшевишката фракция напуска в знак на протест. В четири ги последват левите есери. В пет и половина идва началникът на охраната матросът Железняк. Качва се на трибуната, поставя яката си десница на рамото на Виктор Чернов и гръмко оповестява: „Господа, пора расходиться, потому что караул устал.”
Следващите многопартийни избори в Русия са след повече от 70 години...
Защо ви губя времето с тази стара история? Ами защото искам да напомня, че е опасно да разтуряш парламента /е, засега с формално юридически хватки/, просто защото нямаш мнозинство. Още по-опасно е да използваш тълпата, за да „натискаш” върху него, да „регулираш входа и изхода” на НС. Крайно неразумно е, просто защото имаш ресурс, както болшевиките са имали въоръжения народ, да решиш силово, чрез окупация, да си решиш днешните проблеми, без да мислиш за бъдещето.
Моля Ви, Господа от десницата, не бъдете болшевики. Или поне махнете думичките „демократичен” и „европейски” от имената си.
И, отново моля, пазете демокрацията! Тя е на всички ни.
____________________________
2 Вж.:Пенчев Б., Враговете на протеста. В: http://fakti.bg/mnenia/80477-vragovete-na-protesta
3 Бре, бре, доживяхме от протестър да чуем, че на повечето студенти не им пука за „сценките от читалищни вечеринки”, разигравани от десницата.
4 По-подробно виж: А. Симов, Едно неочаквано признание за провала на протестите. В:http://www.pogled.info/
6 Къде ли са били Кюранов, Янакиев, Кьосев?
7 Като гледам нашите протестъри как бързо вървят по пътя на „чичко Сталин”, не смея да цитирам пълните реквизити на книгата.
8 Вж: http://www.standartnews.com/mneniya-intervyuta/osven_bez_hlyab_ne_mozhem_i_bez_istina-196293.html
10 Вж.: Манол Глишев., Рекапитулация. В: https://www.facebook.com/NOresharski/posts/135122853364857
11 Пак там.
12 Вж.: http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/02/18/1769232_20_godini_sled_chisti_ruce_v_italiia_e_po-mrusno/
13 Вж.: по-подробно: Е. Степанян, Окупационният морал на лъжливите вувузели., В: http://www.pogled.info/
14 Вж.: Изказване на Б. Борисов., В: http://argumenti-bg.com/25329/boyko-borisov-mislete-za-ostavka-oshte-dnes/
