/Поглед.инфо/ Мечо Пух казва: Тази година ще се родят страшно много круши...

Прасчо пита: Откъде знаеш, Мечо?

Абе не знам, ама страшно ми се ядат круши!

Защо припомням тази популярна смешна история? Ами защото ми омръзна иначе уж сериозни хора, със сериозни научни степени от още по-сериозни „тинк-танкове” да анализират резултатите от социологически изследвания по метода на Мечо Пух.

Такива резултати, слава богу, не липсват. „Галъп”, Института „Иван Хаджийски” и др. колеги изследват състоянието на масовото съзнание на българина и коректно анализират резултатите. „Алфа Рисърч”, също се потруди и показа нови данни, в които се отразява и състоянието на т.нар. „Реформаторски блок”.Написа едно сериозно изложение, достъпно за медиите и широката публика, както и за политиците и политолозите. И се започна едно безумно тълкуване на иначе коректните резултати по метода познат ни като „дяволът чете евангелието”. Цитират се едни цифри, други благоразумно се премълчават, екстраполират се така, че стават на бомби, по-страшни и от химическите снаряди в Сирия, играе се с текста и контекста, така че слушатели, зрители и читатели изобщо да не могат да разбират какво става. Или просто да се радват като деца, съобразно политическите си пристрастия: „ние” сме първа сила, „нашите” този път влизат в парламента и т.н. Съдейки по тези „анализи” и по прочутата максима, че „Най-много се лъже след лов и преди избори”, можем спокойно да приемем, че ловния сезон все пак ще свърши през зимата, но изборите наближават, тепърва предстоят.

Оттук нататък много може да се спори, с пяна на уста дори, коя ще бъде първата политическа сила, ако изборите са сега, коя ще бъде втората, третата, кой ще влезе в парламента и кой няма да успее да покори заветните 4%. Но това е възможно най-безсмисленото занятие, освен ако не искаш да печелиш политически дивиденти.

Защо е безсмислено:

Първо, защото изборите не са днес, а и колкото и оптимистично да гледаш на изборната технология, те могат да са най-рано през ноември. И по стария избирателен кодекс. Дори ако кабинетът падне утреi, пак няма да е по-рано от ноември. А в тази динамична обстановка, както коректно посочва Б. Димитрова /„Алфа Рисърч”/, „бъдещите електорални нагласи до голяма степен ще зависят от това кой ще излезе морален победител от настоящите протести и контрапротести”.

Второ, стохастичната грешка /без да говорим за систематичната/, т.е. грешката, следваща от факта, че сте разпитали част, а не цялото население за делове от около 50 % са в рамките на плюс-минус 3 процента, т.е. 18,4 % на БСП, както и 15,6-те на ГЕРБ теоретично са в рамките на тази грешка. Тя нараства още повече, когато говорим за дялове от по 2,3 или 5%. Напр., 3,1 процента за НФСБ на практика може да са поне от 0 до 6 процента.

Трето, нека да приемем, че резултатите са абсолютно точни и ще се „консервират” до евентуалните избори, няма да се променят в никаква степен. Както и да се раздуват нещата, ситуацията от м. май тази година, се възпроизвежда буквално, хайде ако не на 100, то поне на 99%. Нека погледнем разпределението на местата в следващия парламент: присъстват 4 партии /без „Атака”/. ГЕРБ плюс евентуалния им партньор „Реформаторския блок” имат общо 23,2 % от действителните гласове, което им носи близо 120 депутатски места. БСП + ДПС получават 24,2 процента, което им осигурява малко повече от 120 места. Тоест досегашната патова ситуация се възпроизвежда със страшна сила!

Добре де, а защо тогава са всички тези приказки от сериозни хора с още по-сериозни научни степени от най-сериозни институции, защо се говори за „радикална промяна”, за „незабавни избори”, които ще преодолеят днешната криза, ще „ударят по олигарсите” в ситуация, в която това не може да стане и т.н., и т.н...? Те не знаят ли всичко това, което току що описах?

Знаят, уважаеми читателю, знаят... Ама има поне две много сериозни причини, да пазят това си знание само за себе си.

Първата е елементарна и напомня стария социалистически виц за оратора, заявяващ „След 5 години ние ще живеем много по-добре отсега!”,репликиран от залата: „А ние?” Традиционната десница, формацията на г-жа Кунева, втората „Атака” /т.е. НФСБ/ и др., по едни или други причини останаха извън парламента. Сега обаче, чрез т.нар. „Реформаторски блок”, всички, „купили си апартаменти” там, най-вероятно /ако не се изпокарат пак кой да води бащина дружина/ влизат в парламента и във властта! С всички произтичащи от това индивидуални и колективни благинки. ГЕРБ общо взето губи част от народната подкрепа, започват неприятни процеси на раздробяване, които още могат да намалят влиянието й. За Б. Борисов вече започва да става важно да има колкото се може по-ранни избори, избори преди електоратът да се е разбягал. А и не се знае, може пък след протестите да стане така, че вместо близо 120 места, да се намери заветното 121 място, което да ги върне на власт.

Втората причина се корени в едни скромни цифрички, потвърдени и от изследването на „Алфа Рисърч”. Цитирам: „Висок остава делът на „търсещите" избиратели. Около 20% не разпознават в нито една от съществуващите партии алтернатива на статуквото.” Освен тези избиратели, има още доста, които са отвратени от т.нар. ни „политически живот” и твърдо не искат да гласуват. Опитът обаче показва, че ако намерите подходящи „въдички”, може да хванете сериозно количество „риба в мътна вода”, тоест, да подобрите изборното си представяне. Но за да стане това, има едно задължително условие – да не вземат протестиращите да се самоорганизират и да създадат политически субект, който да ни обере „шараните”. Ако няма такъв субект, тогава щат не щат, хората ще гласуват за нас, пък макар и „с отвращение”. Затова и изборите трябва да са незабавни, да не вземат „протестърите” да се организират, да изградят структури по места и напр., напролет да участват в избори като организирана сила. Сакън! Това е по-лошо и от пожар в „реформаторския блок”!

А иначе положението си остава твърде и твърде трудно. Предстои тежка зима. Нужни са дълго отлагани реформи, за които настоящия кабинет надали ще има сили да осъществи /все пак това е правителство на малцинството/.

Но каквото и да се говори, изводът, който направих в мой анализ още през юни, е валиден и сега. Незабавните избори не променят факта, че каквото и да се случи, в следващия парламент е невъзможен кабинет, в който да не присъстват БСП или ГЕРБ. Не е хубаво човек да се самоцитира, но истината е, че: „Време, а и желание за възникване и развитие на нов политически субект сред основната част от протестиращите няма, а редицата „мераклии” за създаване на нови партии, за радост или за съжаление, не се ползват, /поне засега/ от подкрепата на масите. Така най-вероятно при незабавни избори, в зависимост от детайлите на новия изборен резултат ще има лява /на БСП и „желаещи”/ или дясна /на ГЕРБ и „желаещи”/ коалиция, но правителство без поне едната от тези партии е невъзможно.”ii

Е и какво излиза? Маса нерви, пари, усилия, чрезмерна конфронтация, маса проблеми и ЗА КАКВО? Или за да съхраним статуквото /коалиция БСП-ДПС си имаме и сега/, или за да върнем ГЕРБ на власт. Е, този път заедно с малко остатъци от някогашното СДС. Само че това не трябва да се казва. Колко по-добре е да разказваме приказките за страшните юнаци, които „ще свалят олигархията”, как „ще постигнат изборен резултат като този на ГЕРБ или дори по висок”, за да „върнат власта на народа” и пр. „прогнози”, на които и жената на Радан Кънев няма да повярва, по думите на Ал. Симов.

Но няма какво да се прави. Най-важното е: СДС! /Стани Да Седна!/

––––––––––––––––––

i Въпреки че кабинетът показва удивителна живучестост. И да иска, човек не може да избяга от аналогията с онази част от половата система на коча, която „все се клати, ама не пада”!

ii Виж статията в „Поглед инфо”: „Какво се случва в България?”