/Поглед.инфо/ Осемдесет години изминаха от най-страшните дни, седмици и месеци в историята на Европа и на света, от агресията на фашистка Германия над Англия, над редица европейски страни... Над Съветския съюз! От страховитата битка за Москва!
Времето е било от разделно по-разделно. Всяка страна, всеки неин водач, всеки гражданин се определя къде е и с кого е. И не само неговият народ, но и лично той също плаща цената за своето "да" или "не", когато и последният изстрел от ВСВ заглъхва, когато идва времето за Сметката. Но има и едно друго "да" или "не" - това на народите, които са хвърлени в кървавата касапница. Далеч не винаги има съвпадение между народните чувства и държавните решения.
Типичен случай в това отношение е България. Хиляди и хиляди българи са на страната на Съветите, на Червената армия, противно на решенията на властниците си. И също плащат за своето "да", но със страдания и кръв. Особено голяма роля изиграват българите, сътрудници на съветското разузнаване. Днес ще ви припомним някои позабравени страници на това сътрудничество.
Наскоро публикувахме част от доклада на изтъкнатия специалист по разузнаванията през миналия век проф. Йордан Баев (виж тук). Заглавието на публикацията ни "Разведките на СССР и САЩ срещу българския фашизъм" е достатъчно красноречиво. В нея се изнасят и неизвестни досега у нас свръхсекретни доскоро американски документи, които разкриват малко познати съвместни акции на американското и съветското разузнавания.
Сега публикуваме друга част от същия доклад с някои "нещица" по темата за съветското разузнаване в България. Повечето от сътрудниците му са известни и успели българи, отдадени на Идеята; които се добират до сведения "светая светих". Нека си припомним няколко имена - Иван Винаров, Христо Боев, Владимир Заимов, Александър Пеев, Янко Пеев, Стефан Богданов, Кръстю Белев, Каприел Каприелов, Гиню Стойнев, Елефтер Арнаудов и десетки и стотици други знайни и все още незнайни воини на Тихия фронт.
Един от забравените днес български политици от онова време е Георги Говедаров, председател на Комисията по външните работи в Народното събрание. Чрез връзките си в японското посолство в София той се добира до информация, че Япония няма да нападне Съветския съюз през 1941 г. Предава я на когото трябва, т.е. на Александър Пеев. По-късно, по искане на Центъра в Москва, я потвърждава чрез нови сведения от професор Г.П. Генов. А чрез малко известното, поне у нас, вербуване на агент в японското посолство в София Москва се сдобива със секретни шифри, чрез които разчита в началните военни месеци част от дипломатическата кореспонденция между Токио и Берлин. Изключително важни информации, позволили на СССР да насочи части от Далечния изток към Москва и към Западния фронт срещу Хитлер.
Предлагаме ви и част от изследване по темата на изтъкнатия историк проф. Недю Недев. Има ли нужда от повече думи? Не е ли това подвиг, който се извисява до този на д-р Рихард Зорге и който, може би, наистина е важен щрих към великата победа при Москва?
Стефан Богданов
Христо Боев
Александър Пеев
Владимир Заимов
Из научния доклад "България в геополитическите планове на антихитлеристката коалиция: разузнавателни операции 1944 г." на проф. Йордан Баев, изнесен във Велико Търново на 27.09.2019 г.
За да се разбере и оцени активността на разузнавателната дейност на СССР, Великобритания и САЩ на Балканите в годините на Втората световна война, е необходимо да се припомни накратко реалното присъствие на техни представители и наличието на разузнавателни групи и мрежи в региона до присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Всички исторически сведения недвусмислено показват изключителната доминация на съветските разузнавателни институции на българска територия, далеч преди установяването на дипломатически отношения между Съветския съюз и Царство България през 1934 г. Това се дължи главно на доктриналните схващания на болшевишкото ръководство от първата половина на 20-те години на ХХ век за мястото на Балканите като плацдарм за бъдещата европейска и световна пролетарска революция. Специфичен проблем в началото на десетилетието е и дейността на белогвардейските войски на ген. Врангел на българска територия. Всичко това предопределя създаването на тайни разузнавателни мрежи още през 1920-1921 г. от страна на съветското военно разузнаване (Четвърто управление на РККА) и Отдела за международни връзки (ОМС) на Коминтерна. По същото време основната грижа на Великобритания и Франция е доколко българските правителства спазват клаузите на Ньойския мирен договор и поради това тяхната активност е концентрирана предимно в състава на Съглашенската ликвидационна комисия, която приключва своята дейност в края на 1927 г. През 1921 г. са привлечени бъдещите кадрови офицери от съветското военно разузнаване Иван Винаров и Христо Боев, които по-късно ръководят разузнавателни групи в редица европейски държави, както и в Китай.
Първата легална резидентура на НКВД в България е създадена с решение от януари 1935 г., два месеца след откриването на съветска дипломатическа мисия в София. Предвидено е резидентурата на външнополитическото разузнаване да се състои от резидент (под прикритие на втори легационен секретар), негов помощник и технически сътрудник (радист). В сравнение с военното разузнаване НКВД/НКГБ има чувствително по-ограничен периметър на действие на българска територия в навечерието и в началните месеци на Втората световна война. Първият легален резидент на съветското външно разузнаване в България е Василий Терентиевич Яковлев, който пристига в съветската легация в София през март 1935 г. Той е отзован в Москва, след като ръководителят на дипломатическата мисия Фьодор Разколников отказва да се завърне в СССР и през април 1938 г. заминава за Париж. По-значителна роля изиграва Василий Пудин, служител на външнополитическото разузнаване от 1921 г. По време на мисията си в София в края на 30-те години Пудин успява чрез вербуване на агент в японското посолство да се сдобие със секретни шифри, позволили на Москва да дешифрира в началните военни месеци част от дипломатическата кореспонденция между Токио и Берлин.
Скоро след установяване на дипломатически отношения между България и СССР през юли 1934 г. за първи военен аташе и резидент на съветското военно разузнаване в София през декември 1934 г. е назначен полковник В.Т. Сухоруков. Още в Москва той се консултира със своя колега по разузнавателна дейност в Китай Иван Винаров за обстановката в България. Именно Винаров препоръчва установяване на неформални контакти с генерала от артилерията Владимир Заимов. Василий Сухоруков обаче е спешно отзован през март 1937 г. и арестуван след пристигането си в Москва. В периода май 1937 - декември 1939 г. за военен аташе и резидент в София е изпратен полковник А.И. Бенедиктов (в секретната кореспонденция с псевдоним "Хикс"), а след него полковник И.Ф. Дергачов. Активно участие в създаването на разузнавателни групи имат заместник военният аташе майор Л.П. Середа (Зевс) и изпратеният във Варна под прикритие на вицеконсул К.Ф. Виноградов (Винокуров). През януари 1939 г. Александър Бенедиктов организира разузнавателната група на ген. Владимир Заимов (Азорски). През лятото на 1939 г. започва своята дейност разузнавателната групи на Стефан Богданов (Арбатов), в края на същата година - групата на Кръстю Белев (Август) и Александър Пеев (Боевой), а през 1940 г. - групите на Каприел Каприелов, Гиню Стойнев (Дро) и Елефтер Арнаудов (Алюр). Най-важните сведения от съветските разузнавателни групи в България са свързани с увеличаващото се влияние на нацистка Германия на Балканите, придвижването на войски на Вермахта в региона и тяхното предислоциране след април 1941 г. към границите със Съветския съюз. Някои от разузнавателните източници заемат високи постове в командването на българската армия и държавната администрация, а други имат достъп до ръководни среди на Третия райх. Именно поради това Москва е своевременно предупредена за предстоящото нападение от страна на Германия, за отказа да бъдат изпратени български военни части на Източния фронт след 22 юни 1941 г., както и за въздържането на Япония от военни действия срещу СССР...
Из "Червената ескадра", проф. Недю Недев, Военно издателство, 1980 г.
Из глава 8 "Япония няма да воюва против Съветския съюз"
Видните адвокати от Пловдив Георги и Лука Говедарови са добри познати на д-р [Александър] Пеев...
През Втората световна война братя Говедарови играят важна роля. Те са доста приближени на Кьосеиванов, а по-късно на Б. Филов и Д. Божилов. Не случайно Г. Говедаров бе избран за председател на Комисията по външните работи в двадесет и четвъртото Народно събрание, а по-късно и издигнат за председател на току-що основаното българо-японско дружество. Това му даваше възможност да бъде в близък контакт с японския пълномощен министър и с пълномощните министри и посланиците на другите държави. По въпросите на външната политика той бе добре информиран...
До известна степен Георги Говедаров дължи популярността си като адвокат, Пеев му помага в някои съдебни дела, особено в нашумялото дело по наследството на Кочо Хаджикалчев...
Цялата ситуация бе използвана, за да се получат сведения и за политиката на Япония. Водеха разговори по политически въпроси. Чрез него Пеев се ориентира по този въпрос. Той помоли Г. Говедаров повторно да разговаря с японския пълномощен министър за политиката на Япония по отношение на СССР. От тези срещи Говедаров идва до убеждението, че Япония няма да се реши да нападне Съветския съюз, и споделя заключенията си с д-р Пеев. Пеев ги предава на Центъра. Но оттам се заинтересуват и искат да се изясни източникът на информацията.
Пеев отговаря: "Сведенията, че Япония няма да воюва срещу СССР имам от Георги Говедаров, който е председател на българско-японското дружество и се среща често с министъра и секретарите на Японската легация. Същото каза и професор Г.П. Генов." Професор Генов през 30-те години беше участник в движението на петорката, т.е. в блока на буржоазната опозиция. След започването на войната обаче, премина към монархофашизма, стана приближен на Цанков, пътуваше до Германия, играеше важна роля в организация "Отец Паисий" и бе добре осведомен.
Информацията, която Ал. Пеев събира за позицията на Япония, бе оценена положително от Центъра. Тя помогна да се прибави един щрих към позицията на Япония, да се изяснява нейната политика.
