/Поглед.инфо/ Не малко паради помни Червеният площад в Москва. Навярно най-емблематичните са два - на 7 ноември 1941-ва и парадът на победата на 24 юни 1945 г.

Но има и един друг по-малко известен „парад”, който се провежда на 17 юли 1944 г. Наричат го "Големият валс", в чест на американски музикален филм от 1938 г. Шествието водят 19 пленени германски генерали, следвани от над хиляда офицери. Общо участващите в парада на унижението са 57 600. Те, и хиляди още, са пленени наскоро в разгромната операция „Багратион” на Червената армия, която освобождава Беларус.

Безброй московчани се стичат на улиците, по които преминават върволиците. Наблюдават с презрение и погнуса дефилиращите всевластни доскоро германци, които са извършили спрямо руския народ невиждани в историята на човечеството злодеяния. Но изведнъж московчани избухват в неудържим смях, защото след края на шествието тръгват сребърните машини за миене на община Москва и най-старателно почистват следите от нацистите.

Повече по тази и други болезнени теми може да прочетете по-долу в двата текста на известния френски писател Жан Ришар Блок (1884 – 1947). На български език са познати книгите му „Сибила“ - 1932 г., „Обиск в Париж“ – 1942,, „Тулон“ - 1944 г., „Кюрдска нощ” и др. Член е на Френската комунистическа партия. През 1941 г. емигрира в Съветския съюз и става говорител на радио Москва на френски език.

Посмъртно през 1950 г. е отличен със Златен медал на мира.

Парадът на победените

Снимки: bg.rbth.com

„Проклет навеки”, Антология на световната антифашистка публицистика, Партиздат, 1985 г.

Жан Ришар Блок

Два възгледа за човека

Петен, маршал на Франция, дръзна да каже, че Германия се била възправила срещу Съветска Русия, за да защити циви­лизацията. А господин Пиер Лавал, чул-недочул, дръзна по същия повод да добави следните думи: „за да защити цивили­зацията, културата, идеалите, моралните и духовните ценно­сти"…

Но това не е всичко. Главорезът Хайдрих, помощник на шефа на гестапо Химлер, довтаса във Франция, за да повтори, да продължи кървавите престъпления, които извърши в Прага и Варшава…

Колкото до германците, знаем какво разбират те под за­щита на цивилизацията. Айнщайн, Фройд, Томас Ман, Хайнрих Ман, Емил Лудвиг, Стефан Цвайг, Бертолт Брехт, Йоханес Бехер и хиляди други учени, поети, драматурзи трябваше да на­пуснат Германия, а да не говорим за ония, които починаха от инквизициите в концентрационните лагери; библиотеките и уни­верситетите на Полша и Чехословакия бяха ограбени, разруше­ни, затворени.

От нотата на Молотов от 28 април знаем как изглеждат гнусните престъпления, които мнимите цивилизатори извър­шиха на временно окупираните територии в СССР. Всеки гер­мански офицер носи със себе си брошура с „дванадесетте за­поведи за това, как следва да се държи германецът с русна­ците". В нея четем: „Трябва да си давате сметка, че сте предста­вители на велика Германия. И затова сте длъжни да се държи­те възможно най-жестоко и безмилостно, както го изискват ин­тересите на Германия. В противен случай не можете да се на­дявате занапред на отговорни постове в партията. Дръжте руснаците на разстояние. Нито за миг не забравяйте, че те са славяни. Пазете се от интелектуалците, пък били те и емигран­ти. Не разговаряйте с тях; действувайте!"

Но как точно да действуват?

Налудничавите съвети, които умопобърканият Хитлер е фор­мулирал в „Майн кампф", се превърнаха за фашистите в едно ново "„свето писание" и всеки от тях се старае с типично пруска усърдност да „доразвие" подсказаните от повелителя идеи Съгласно с последните заповеди на маршал Райхенау „исто­рическите и художествените ценности на Изтока не струват

пукната пара". А заповедта на главнокомандуващия герман­ската армия вече гласи: „Всячески да се насърчават свещеното желание за мъст и погнусата към руснаците."

Резултатите? Къщата, библиотеката и гробът на Лев Толстой бяха ограбени, осквернени и опожарени; гробът на Пушкин бе разрушен; разрушен и е музеят в Бородино; къщата музей на основоположника на космонавтиката Циолковски бе унищожена, а портретът на великия учен – превърнат в ми­шена за стрелкови учения; всички библиотеки, всички консер­ватории, всички училища и университети бяха разрушени; нацистите застлаха калните улици с безценните книги на Харков­ската библиотека, та да могат автомобилите им да се движат по-спокойно; Минската академия на науките е нейните без­ценни сбирки бе срината до основи.

А какво ставаше в Москва, докато нацистите вършеха всич­ко това във Виши, Берлин, Париж, Варшава, Краков? Коми­сията по Сталинските награди се събра както в мирно време. Тя разискваше в спокойна, ведра обстановка, все едно че оръ­дейните залпове не огласят Русия от север и от юг. И както винаги присъди достойни награди на най-добрите учени и твор­ци на Съветския съюз. Десетки награди, възлизащи на по пет­десет, сто и двеста хиляди рубли, за изследователите и поетите.

Иля Еренбург, писател, добре познат и на парижани, по­неже е живял колкото в Русия, толкова и в Париж и обича Франция по-пламенно и от най-големия патриот сред францу­зите, бе удостоен с една от двете големи литературни награди за пропития си с нежност и мъка роман „Падането на Париж". Та нали Еренбург е видял с очите си ужасната драма от юни 1940!

Наградите за поезия получиха Тихонов, вдъхновеният певец на блокаден Ленинград, и Маршак, поет, когото би признал и Хайне. Александров и прочутият Дмитрий Шостакович са удостоени с двете големи отличия за музика. Не са забравени и театърът, режисурата, балетът, операта, киноизкуството, скулптурата, живописта. Както и Потемкин, добре познат и на французите дипломат, който бе награден за „История на дипломацията", излязла под негова редакция.

1941г. бе за Съветския съюз изключително плодовита и на важни научни открития. Известният физик Йофе бе отличен за изследванията си в областта на полупроводниците; вече го­дини наред учените се мъчат да разрешат проблема за разпро­страняването на електромагнитните вълни над земната повърх­ност – ето че Манделщам и Папалекси намериха решението. И всички тези чисто теоретични открития вече имат неоце­нимо приложение в живота.

Цяло столетие математиците работят върху общата теория на многоъгълниците. Изучавайки този проблем, математикът Александров създаде нова вътрешна геометрия на повърхно­стите. Сергей Бернщайн бе удостоен за трудовете си в област­та на теорията на вероятностите.

За съжаление невъзможно е да изброя всички награди.

Ще ми се обаче да се спра на един твърде показателен при­мер. Видният полски биохимик Яков Парнас, известен сред научните среди не само на Франция, но и на цял свят, бе на­времето професор в Лвовския университет. Лвов, в миналото украински град, през 1919 става част от Полша, а през 1939 отново е върнат на Украйна. Съветското правителство не само запази, но и положи големи грижи за университета. 1941: гер­манците настъпват. Парнас е един от малкото учени, които по чудо се спасяват (всички негови колеги, останали в града, са убити от хитлеристите). За изследванията си в областта на об­мяната на веществата той бе удостоен със Сталинска награда от двеста хиляди рубли. И само след седмица този учен, от някакви си три години полски бежанец, бе изненадан да научи в хотелската стая, че е избран и за член на Академията на науките на СССР.

Сънародници, сравнете тези две картини: от една страна, мракобесие, жестокост, разруха, позор, омраза, от друга – труд, вяра, съзидание, любов.

От една страна, смърт и безчестие, от друга – обградено с уважение и ентусиазъм съзидание. Сянка и светлина. Фран­ция направи своя избор. Светлината ще победи нощта. Но тя няма да я победи сама. За щастие днес доброто не е вече обе­зоръжено: за него се сражава Червената армия. Не я оставяй­те сама. С всеки изминал час щетите, които причиняват пала­чите, са все по-големи, все по-труден, все по-мъчителен и дълъг става пътят, който ще изведе френския народ при светлината.

16 май 1942

Видях ги

Току-що ги видях тези 57 600! Останките от германските армии „Център". Пленниците от Витебск, Бобруйск и Минск. Хищ­ниците, оцелели от различните капани, устроени им от Черве­ната армия през двадесетте дни, когато тя пренесе съветските знамена от земите източно от река Сож чак на запад от Неман. Те минаха през Москва в безкрайни колони, всички тези

57 600 германски пленници от последните сражения начело с генералите. Деветнадесет генерали. И офицери, толкова офице­ри, че да образуват цял полк.

Отидох да ги видя както всички московчани. Огромна тъл­па. По радиото я призоваха да запази спокойствие. Излишна предпазливост. Защото тълпата удиви чужденците с достойн­ството и въздържаността си. А кой народ е пострадал повече от германската жестокост? Наоколо ми имаше много жени, из­живели окупацията. Те разказваха за педантичната бруталност, за усърдната и свирепа жестокост на германските войски. Очи­те на русите не са създадени за омраза. И въпреки това очите на тези жени искряха; в тях се четеше дълбока ненавист, която ще бъде предавана на бъдните поколения още с люлчините песни.

Русите са народ човечен. Те овладяха гнева си пред пова­ления враг. Лицата им по-скоро питаха с възмущение. Какво? Нима този безкраен поток от дрипльовци е армията, която се опитваше да завладее света? Нима тези въшльовци са расата, която твърдеше, че е родена да царува на планетата?

Маршът на пленените немци в Москва

Измиват Червения площад

Лете русите се обличат с бяло платно и в светли рокли. Пръстената сивочерна река на победените течеше между два човешки бряга, сякаш целите в цветя, а тихите им, сдържани от чувството за приличие гласове се сливаха в равен шум, на­помнящ повея на летен вятър.

Всички тези милиони хора само веднъж нарушиха презри­телното си съзерцание. II този момент е толкова характерен за съветските хора, че си заслужава да бъде описан. Огромните блестящо сребристи миячни машини на общината се появиха, след като се източи и последната редица от колоната, и заляха асфалта с дезинфектираща течност. И тогава руският народ из­бухна в смях. Смехът на великана звучи някак страшно. Този смях беше признанието на московчани към техните депутати, задето изразяват чувствата на всички с толкова изящна и ви­сокомерна ирония ... И че в същото време го правят по на­чин, който да не бъде оскърбление за окаяните. Само в Русия може да се измисли подобно нещо.

На няколко крачки от мен беше германският поет Ерих Вайнерт*. председател на Комитета „Свободна Германия", трубадурът, който от толкова години – напразно за жалост! – призовава сънародниците си към бунт. Няколко крачки по-на­татък новият посланик на Италия в Москва замислено наблю­даваше безкрайната колона на победените – вчерашните му съюзници, германците, повлекли неговата родина към дъното на дълбоката пропаст.

Изведнъж масата мрачно движещи се пленници бе ударе­на сякаш от електрически шок. Шепот се понесе през редици­те, всички немци обърнаха глави към кола, която бавно идва­ше насреща им. В нея бе дивизионният генерал Ернест Пти, ръководител на френската военна мисия, заедно с неколцина от офицерите си. „Френски генерал!..." – си шепнеха фрицовете. Изумлението им беше обяснимо. Внезапно към многото теми за размисъл, които им предлагаше Москва – непокът­ната и величествена, макар и често да им бяха втълпявали, че е унищожена от бомбардировките на „Луфтвафе", – се приба­ви още една почуда. Този френски генерал бе за тях образът на възраждаща се Франция, на Франция, която вярваха, че са смазали завинаги, но тя се възправи пред очите им възкръс­нала, защото се бе върнала към това, на което по природа винаги е била вярна, върнала се бе към историческите си съюз­ници, към това, което ѝ повеляваше националната ѝ съвест.

Аз, който бях видял германецът да влиза и да се наста­нява в нашите градове, бях наистина доволен от тази гледка.

Свидетел на престъплението, сега се наслаждавах на на­казанието. Гледах жадно хората, които толкова години бяха превъзнасяли или просто подкрепяли Хитлер и неговата клика, които стигнаха дотам да търпят германският народ да бъде отъждествяван с най-долното, появявало се някога на тоя свят – с нацизма; гледах хората, повечето от които бяха паднали тол­кова ниско, че да смятат, че бъдещето на народа им се крепи единствено на подчиняваното и унищожаването на други наро­ди; хората, мнозина от които сигурно бяха марширували с гъ­ша стъпка в Париж, които бяха мечтали да унищожат роди­ната ми или поне бяха приели тази мисъл без съпротива; хо­рата, които със собствените си ръце или с ръцете на подобни­те си бяха опожарили част от Европа и бяха определили съща­та участ на Франция; хората, които умеят да садят само бесил­ки и позорни стълбове; мъжете, които бяха приели да бъдат превърнати в армия от палачи; гледах тези синеоки инквизи­тори.

О, приятели, германските пленници от неотдавнашните бит­ки, преминаващи с десетки хиляди през Москва, бяха наистина грандиозна и живителна гледка. Та дори и заради величестве­ното мълчание, което го бе обградило, този парад бе живият символ на един от най-големите обрати, които историята ще запомни.

Но този обрат не се дължи на някаква приумица на съд­бата. За русите той е плод на страхотна енергия, на продъл­жителна упоритост, на гениална прозорливост, на безпримерно последователна воля.

Близък е денят, когато и Париж ще види такъв парад. И

тогава няма да има грубо отмъщение! При нас той ще донесе освещение на огромния труд, положен за моралното ни въз­раждане и пречистване. При нас той ще бъде освещаване на избора ни между лесното и героизма.

Падението на Франция, което стигна кулминационната си точка през 1940, причини не само нашата национална ката­строфа, то допринесе Европа да бъде тласната към нещастие. Вражеската окупация на нашата територия беше отражение на собствените ни грешки. Когато победеният и обезоръжен враг преминава по улиците на Париж, ще го гледаме мълчаливо, с презрение, с достойнство – така, сякаш наблюдаваме собстве­ните си превъзмогнати грешки, собственото си преодоляно па­дение, греховете си, изкупени в борба, е жертви, със смелост. На такава цена, единствено на такава цена подобен спектакъл ще бъде достоен за един горд и мъжествен народ. А дотогава, дотогава да чукаме на дърво, както правят русите.

19 юли 1944

* Черно на бяло

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com