/Поглед.инфо/ 80 години от освобождението на Белорусия от фашизма
Може би най-близо до Русия в сегашните тежки отношения с Украйна стои държавата, също бивша съветска република, която днес наричаме Беларус, непосредствено граничеща с три натовски страни – Литва, Латвия и Полша. Президентът Александър Лукашенко прие на нейна територия руски тактически ядрени оръжия, а току що Беларус и Китай проведоха военни учения в близост до полската граница. Никакви западни “пролетни бури” не успяха да отстранят Лукашенко, а историческите реалности, които някои днес много искат да заличат, всъщност обясняват тесните връзки между Москва и Минск.
Сред най-значимите битки на Червената армия през Втората световна война е тази за освобождението на Белорусия. Една срещу друга са настръхнали армии, по-скоро фронтове, и всеки момент - на 24 юни 1944 г., ще се вкопчат на живот и смърт една в друга. Много историци и специалисти са убедени, че в голяма степен от изхода й зависи кой ще спечели войната. Червеноармейците, водени, от генералРокосовски, тръгват неудържимо напред и само след няколко дни немските фашистки армии са пометени.
Неотдавна Русия разсекрети архивни документи от битката за Белорусия, част от които ви предлагаме днес. Една дребна “подробност “ ще подразни доста днешните пишман историци: 70% от сухопътните сили на Вермахта продължават да се сражават на съветско-германския фронт, а не срещу американо-английския десант в Нормандия.
И текстове за гения на Рокосовски, който влиза в нея като генерал и излиза като маршал можете да прочетете. Тежко раняван е неведнъж, но още с патерици се връща отново в бойния строй.
До маршал Жуков за заслуги към Великата победа във ВСВ, казано шаблонно, най-близо стои Константин Константинович Рокосовски
(1896 - 1968). Тойе удостоен не само с най-авторитетните съветски отличия, но и с английски, френски и американски. Ето някои от тях:
Орден „Победа“ (1945), 7 ордена „Ленин“, ордените„Суворов“ I степен (1943) и „Кутузов“ I степен (1943), 2 пъти Герой на Съветския съюз,
френския„Орден на Почетния легион“, британския „Орден на банята“ II степен (рицар-командор), американския „Легион на честта“ степен главнокомандващ и какви ли оше не.
Невероятен звезден път изминава бедняшкото момче, родено в Полша, което през целия си живот се чувстваруснак. Майка му Атонида Овсянникова е беларуска дворянка, но забележете,православна, и какво по-естествено от товаРокосовски да получи славянското име Константин. (И в момента в Полша живеят над 500 000 православни поляци.) В семейството му се говори и на полски, и на руски език и той чете руска класическа литература под влиянието на майка си още в детството си . А израства мъж за чудо и приказ - почти два метра е висок.
Рокосовски свързва окончателно съдбата си с Русия и Съветския съюз още в дните на Великата октомврийска революция. А в началото на тридесетте години вече е командир на 7-а Самарска кавалерийска дивизия “Английски пролетариат”. В нея - дръжте се, за да не паднете, командир на полк е Г. К. Жуков, който е подчинен на Рокосовски.
През 1937 г. е арестуван и разследван, но му се разминава най-тежкото. Нужен е!
Победоносните битки през Втората световна война за Москва, Сталинград, Курск, Белорусия и Полша се свързват с името на Константин Константинович. За неговата гениалност в сраженията за освобождението на Белорусия от кървавия хитлеристки гнет и до ден днешен - 80 години след героичната епопея са опазени документи и се носят легенди. (А за завоеванията му на “нежния фронт” няма да се спираме сега.)
Ето една легенда за отношенията му със Сталин, публикувана вУкипедия:
“Рокосовски влиза в противоречие със самия Сталин, който в съответствие с дотогавашната съветска военна практика настоява за единичен пробив през германските линии. Генералът твърдо отстоява позицията си за 2 пробива. На три пъти е наредено на Рокосовски „да се върне и премисли“, но всеки път той се връща и дава същия отговор: „2 пробива, другарю Сталин, 2 пробива“. След третия път Сталин замълчава, приближава се до генерала и слага ръка на рамото му. Настъпва момент на напрежение, докато всички в стаята очакват еполетът на Рокосовски да бъде откъснат. Вместо това Сталин казва: „Твоята увереност говори за вярната ти преценка“ и дава заповед атаката да се извърши съгласно плана на Рокосовски.”
Успехът в операция “Багратион” е толкова категоричен, че на петия ден след началото й на Рокосовски му е присъдено званието маршал.
И не друг, а именно той командва Парада на победата на Червения площадна 22 юни 1945 г., в който тогава, а и сега, са вперени очите на целия свят.
Из разсекрените през 2024 г. документи за освобождението на Беларус
“И в Русия, и в Белорусия винаги ще помнят, че в годините на Великата Отечествена война нашите народи заедно защитиха Родината, с цената на огромни жертви освободиха Европа и внесоха решаващ принос за спасението на света от нацизма“.
В.В. Путин, 28 юни 2024 г.
През лятото на 1944 г. започна една от най-големите стратегически операции на Великата отечествена война - операция „Багратион“
По пространствен размах тя няма равна на себе си и по право се смята за най-голямото постижение на отечественото военно изкуство. В резултат на операция„Багратион“е разгромена много мощна групировка на Вермахта, освободени са Белорусия и нейната столица Минск (3 юли 1944 г.), по-голямата част от Литва, източните райони на Полша.
Това става възможно благодарение на безпримерното мъжество, на героизма, решимостта и самопожертвователността на стотици хиляди съветски воини и партизани от Белорусия, много от които падат със смъртта на храбрите на белоруска земя в името на Победата над врага
Подготовка на операцията „Багратион“
Настъпателните операции на Червената армия в източната част на Белорусия в края на 1943 – началото на 1944 г. не донасят очаквания успех. В резултат на широкото настъплениепо десния бряг на Украйна и на липсата на успехи в Източна Белорусия в централния участък на съветско-германския фронт се образува т.нар. „Белоруски балкон“, който надвисва над съветските войски в Украйна и не позволява настъплението да се развива по посока на Минск, Варшава, Берлин.Трябвало е на всяка цена тозиизрастък да бъде срязан.
За целта Щабът на Върховното главнокомандване планира в хода на лятно-есенната кампания на 1944 г. да проведе стратегическа операцияза окончателното освобождаване на Белорусия.
Записка на първия заместник-началник на Генералния щаб РККА армейски генерал А.И. Антонов от 20 май 1944 г.
В своите ръкописни записи първият заместник-началник на Генералния щабна Работническо-селскатаЧервенаармияармейски генерал Алексей Антонов постановява, че цел на операцията„Багратион“е: да се ликвидира стената на противника („Белоруския балкон“) в района на Витебск, Бобруйск, Минск и да се излезе на пътя към градовете Дисна, Молодечно, Столбци, Старобин.В това направление на фронта (от Полоцк до река Припят) на първата линия са били съсредоточени 42 дивизии на противника.От наша страна към провеждането на операцията са привлечени войските на четири фронта - 1-ви Прибалтийски (с командващармейски генерал Иван Баграмян), 1-ви (командващ - армейски генерал Константин Рокосовски), 2-ри (командващ – генерал-полковник Георгий Захаров) и 3-тиот Белоруските фронтове (командващ – генерал-полковник Иван Черняховски), авиация за далекобойни действия, Днепровският военен флот, а също – голям брой съединения и отряди на белоруските партизани.
Директива на Щаба на Върховното Главнокомандване от 29 май 1944 г. до командващите войските на фронтовете за осигуряване на скриването на провежданите мероприятия
Подготовката на Белоруската стратегическа операция се провежда в условията на максимална секретност и дезинформация на противника. С такава цел е заповядано в частност в червеноармейския печат да се отдели главно място на отбранителната тематика. Категорично е забранено да се публикуват информационни материали, засягащи подготовката за настъпление.
„Всички придвижвания на войски и техника да се правят само нощно време, като строго се съблюдава дисциплината на нощния ход. Движение през деня да се разрешава само при абсолютно непригодно за полети време, на отделни групи и извън наземното наблюдение от страна на противника. Денем и в новите райони съсредоточаването на войски и техника да се разполага разсредоточено, като те бъдат старателно замаскирани. В случаи на необходимост лицата от командния състав при провеждането на рекогносцировки да обличат мундири и екипировка на редови бойци. Да се забрани категорично на танкистите при рекогносцировки да се появяват във военна форма“.
Освен това, на командващите на войските по фронтовете е заповядано в районите, набелязани за активни действия, да провеждат отбранителни работи, като при това обърнат особено внимание на правдоподобността на строителството на лъжливи съоръжения и минни полета.
План за дезинформация на противника с цел да се скрие подготовката за настъпление и посоката на главния удар на войските от 2-ри Белоруски фронт
В началото на 1944 г. командването на Червената армия осъществява операция за дезинформация на противника, демонстрирайки намерение да атакува през лятото на 1944–та или в Крайния Север, или на юг. Целта на провежданите мероприятия е да се скрие подготовката за настъпление и посоката на главния удар на войските на 2-ри Белоруски фронт.
В крайна сметка тази дезинформация помага както за десанта на съюзниците в Нормандия, така и за нашето настъпление срещу групата армии „Център“. Вермахтът държи около две трети от своите танкови дивизии на съветско-германския фронт на юг от Белорусия.
„Да бъде накаран противникът да прехвърли своите тактически резерви и огневи средства в лъжливо направление. <...> Да се изготвят и поставят на огневите позиции макети на оръдия на участъка м. Ленино, м. Морозово с имитиране на артилерийски огън от отделни оръдия. Да се изготвят и разположат макети на танкове в гората и да се покаже тяхното движение денем и нощно време. <...> За обозначаване на голямото струпване на наши войски в районите на съсредоточаване нощем да се палят голямо количество огньове“.
Директива на Щаба на Върховното Главнокомандване от 31 май 1944 г. до войските на 2-ри Белоруски фронт за подготовката и провеждането на операция за разгром на Могильовската групировки на противника
Замисълът на операция „Багратион“ предвижда с дълбоки удари на четирите фронта да бъде пробита отбраната на противника в шест направления, да бъдат обкръжени и унищожени групировките на врага по фланговете на белоруската издатина – в районите на Витебск и Бобруйск, след което, настъпвайки по съединяващи се направления към Минск, главните сили на групата армии „Център“ да бъдат обкръжени и ликвидирани на изток от белоруската столица. –нататък, увеличавайки силата на удара, да се излезе на рубежа Каунас – Белосток – Люблин.
„Да се подготви и проведе операция с цел във взаимодействие с лявото крило на 3-ти Белоруски фронт и с дясното крило на 1-ви Белоруски фронт да бъде разгромена Могильовската групировка на противника и да се излезе на река Березина. <...> Най-близката задача е да се излезе на р. Днепър и да бъде превзет плацдармът на западния й бряг. По-нататък главните сили да форсират р Днепър, да овладеят Могильов и да развиват настъплението в общото направление Березино, Смиловичи“.
План за настъпателната операция на 5-та гвардейска танкова армия от 20 юни 1944 г.
„В течение на две десетдневки на юни противникът продължаваше да отбранява, резполагайки с уплътнени бойни редове от пехота и артилерия. Укрепваха се заетите от него рубежи. Най-интензивни отбранителни работи са установени във Витебското направление, на тиловия отбранителен рубеж по р. Березина“.
Директива на Щаба на Върховното Главнокомандване от 28 юни 1944 г. до войските на 2-ри Белоруски фронт за стремително настъпление към Минск
При избора на направление за главния удар на Червената армия ясно е изразена идеята за съсредоточаване на силите в Минското направление. Едновременният пробив на фронта на шестте участъка води до разкъсване на силите на противника, затруднява го да използва резерви при отблъскването на настъплението на нашите войски
„Щабът на Върховното Главнокомандване заповядва на войските на 2-ри Белоруски фронт не по-късно от 30 юни -1 юли директно да форсират р. Березина, обикаляйки срещнатите опорни пунктове на противника, и да развиват стремително настъпление в общото направление към Минск. <...> Не по-късно от 7–8 юли да завладеят гр. Минск във взаимодействие с лявото крило на 3-ти Белоруски фронт и дясното крило на 1-ви Белоруски фронт и да излязат на западния бряг на р. Свислоч“.
За подсилване на групировката Щабът на Върховното Главнокомандване през пролетта и лятото на 1944 г попълва фронтовете с четири общовойскови, с две танкови армии, с четири артилерийски дивизии за пробив, с две зенитно артилерийски дивизии, с четири инженерно-сапьорни бригади.
Месец и половина преди операцията численият състав на групировките на съветските войски в Белоруския въпрос нараства над четири пъти, увеличават се танковете, почти два пъти артилерията, с две трети са повече самолетите.
Директива на Щаба на Върховното Главнокомандване от 28 юни 1944 г. до войските на 3-ти Белоруски фронт за стремително настъпление към Минск
Операция „Багратион“ е първата голяма настъпателна операция на Червената армия, проведена в периода, когато въоръжените сили на САЩ и Великобритания започват военни действия в Западна Европа. Обаче 70% от сухопътните сили на вермахта продължават да се сражават на съветско-германския фронт. Катастрофата в Белорусия принуждава германското командване да прехвърли тук от запад грамадни стратегически резерви, което разбира се създава благоприятни условия за настъпателните действия на съюзниците след десанта на техните войски в Нормандия и за воденето на войната на коалицията в Европа.
Успешното настъпление на 1-ви Прибалтийски, на 3, 2 и 1-ви Белоруски фронтове на западното направление през лятото на 1944 г. коренно променя обстановката на целия съветско-германски фронт, води до рязко отслабване на боевия потенциал на вермахта. Ликвидирайки Белоруския издатък, те отстраняват заплахата от флангови удари от север за армиите на 1-ви Украински фронт, които настъпват по посока към Лвов и Рава.Завземането и удържането от съветските войски на плацдармите на Висла в районите на Пулава и Магнушев откриват перспективи за провеждането на нови операции за разгром на врага с цел пълното освобождаване на Полша и настъпване към столицата на Германия.
Публикуването на разсекретените документи за освобождаването на Минск от немско-фашистките завоеватели от фондовете на Централния архив на Министерството на отбраната на Русия е предназначено за защита на историческата истина, противодействие срещу фалшифицирането на историята, прослава на героичния подвиг на съветския народ.
Архив на Министерство на отбраната на Русия
2024
Minsk-80.mil.ru
Превод от руски Велиана Христова
Белоруското лято на маршал Рокосовски преди 80 г.
“Войнишки дълг”, К.К. Рокосовски, Държавно военно издателство, 1970 г.
Константин Константинович
Рокосовски - 1945 г. Снимка интернет
[...]Окончателно планът на настъплението бе уточнен във Върховното главно командване на 22 и 23 май. Нашите съображения за насочване на лявото крило на фронта на Люблинско направление бяха одобрени, но решението за удара на дясното крило бе подложено на критика. Върховният главнокомандващ и неговите заместници настояваха да се нанесе един главен удар - от плацдарма на Днепър, който се владееше от 3-а армия. На два пъти ми предлагаха да отида в съседната стая, за да обмисля предложението на Върховното главно командване. След всяко такова “обмисляне” се налагаше с нова сила да отстоявам решението си. Като се убеди, че аз твърдо отстоявам нашето гледище, Сталин утвърди плана за операцията в оня вид, в който ние го представихме.
-Настойчивостта на командващия фронта - каза той - доказва, че организацията на настъплението е обмислена щателно. А това е сигурна гаранция за успех.
Цялата операция получи условното наименование “Багратион”. Пред войските на четирите фронта бяха поставени важни стратегически и политически задачи: да се ликвидира противникът в района на Витебск, Бобруйск, Минск, да се разгроми и унищожи голямата групировка вражески армии “Център” и да се освободи Беларуската съветска социалистическа република. Впоследствие да се започне освобождаването на братска Полша и да се пренесат военните действия на територията на фашистка Германия. Голямо значение се придаваше на организирането на взаимодействието, по-специално между 3-ти и 1-ви Беларуски фронт: именно техните войски трябваше бързо да се придвижат на запад и да съединят фланговете си западно от Минск.[...]
Настъплението на 1-ви Белоруски фронт започна на 24 юни. За това възвестиха мощните удари на бомбардировъчната авиация на двата участъка на пробива. В продължение на два часа артилерията разрушаваше отбранителните съоръжения на противника по предния край и подавяше неговата огнева система. В шест часа сутринта преминаха в настъпление частите на 3-а и 48-а армия, а един час по-късно - двете армии от южната група. Разгърна се ожесточено сражение. [...]
В шестдневните боеве ние заловихме и унищожихме 366 танка и самоходни оръдия, 2664 оръдия от разни калибри. Противникът остави на бойното поле около 50 хиляди трупа, над 20 хиляди германски войници и офицери бяха взети в плен.[...]
“Синове на велик народ”, маршал И.Х. Баграмян, Военно издателство, 1988 г.:
[...] Настъплението на войските на Рокосовски започва на 24 юни сутринта с мощна артилерийска подготовка, в която на участъците на пробива вземат участие по 200 и повече оръдия на километър фронт. След това в атака тръгват пехотата и танковете. Успешно действа както винаги 65-а армия, която пробива още в първата половина на деня отбраната на противника по цялата дълбочина. Генерал П.И. Батов смело въвежда в пробива 1-ви гвардейски танков корпус на генерал М.Ф. Панов.[…]
Още на разсъмване на 27 юни крупна групировка, включваща повече от пет дивизии на Вермахта, се оказва в обръч в самия Бобруйск и североизточно от града. Летците на 16-а въздушна армия по заповед на Рокосовски стоварват върху обкръжените цялата мощ на бомбения и щурмовия си удар. Хитлеристите се бият упорито и ожесточено, надявайки се на помощ отвън. Но след като разбират, че тази надежда е илюзорна, през нощта на 29 юни те правят отчаян опит да си пробият път в северозападно направление, но в резултат на мощните удари от въздуха и решителните атаки на войските са напълно разгромени.
За пет дни настъпление войските на Рокосовски постигат забележителен успех: пробивайки отбраната на врага на 200-километров фронт, те обкръжават и унищожават неговата Бобруйска групировка и се придвижват в дълбочина на около 110 км. Двадесет и два километра в денонощие! И това - въпреки яростната съпротива на врага! Успехът бива оценен по достойнство. На 29 юни 1944 г. на К.К. Рокосовски е присвоено званието Маршал на Съветския съюз. Настойчивостта на Константин Константинович дава прекрасни резултати. Ако фронтът бе нанесъл само един удар на своето северно крило, успехът не би бил толкова внушителен.[…]
* Черно на бяло
