/Поглед.инфо/ В първите няколко години след 1944-та погледът на българския народ е вперен в Парижката мирна конференция, където се решава ще я има ли България. Много пъти сме писали за неистовата гръцка лакомия за български земи, тогава заплахата от немислимото - границата между България и Гърция да разцепи пловдивското поле, е особено реалистична. Защото зад ламтежите на днешните ни южни евроатлантически братя стои силата на Запада. Но и ние си имаме защитник и то какъв – Съветския съюз, който не позволява да загубим „и педя земя.”

Но е имало още една огромна заплаха – българският народ е заплашен от гладна смърт, от началото на 1945 г. по българските земи върлува тригодишна страшна суша. Унищожението на селскостопанската продукция през 1945-та надхвърля 50%. Загиват от глад и 2 милиона овце. Тогава цяла Европа е в плен на глада, но той е особено безмилостен в пометената от вихъра на войната руска земя. Ала правителството на Сталин буквално къса от оскъдния залък на руснаците, за да се притече на помощ на изпадналите в беда братушки. С личните разпореждания на Йосиф Висарионович тръгват безкрайни ешелони и кораби с хлебно и фуражно зърно, внася се дори слама и сено.

Защо ли никой не си спомня за това днес, когато някои бръщолевят как СССР ни бил окупирал?!

Огромна роля за оцеляването ни изиграва Съюзната контролна комисия в България, по-точно съветските представители в нея, които я ръководят. Те се противопоставят аргументирано на западните, които дори настояват България да започне незабавно да изплаща репарации на Гърция в храни. А за такива Парижката мирна конференция все още не се е произнесла. Е, ако мине. Ама не минава. Ако това е било допуснато, както се отбелязва, то е било равносилно на самоубийство на народа ни.

Когато се спори дали николапетковистите и горяните, които бленуват английски и американски войски да „освободят” България, са борци за свобода или предатели, би могло да се погледне на дискусията и от тая гледна точка.

Източникът ни днес, ген. Александър Иванович Черепанов (1895-1984), е компетентен и добросъвестен и в толкова увлекателните си спомени е вплел множество безпристрастни документи. Заместник е в СКК на легендарния съветски военачалник маршала на Съветския съюз Сергей Семьонович Бирюзов (1904–1964).

Включили сме и няколко документа от друг източник.

Актуално ще е навярно да си припомним пророческите думи на Сталин и Молотов пред българска делегация в Москва: „От вас нищо не искаме… Кажете от какво имате нужда, за да станете цветуща държава, ние сме готови във всички отношения да ви помогнем. Вие трябва да чувствате, че има на кого да се облегнете, за да имате по-голяма самоувереност. От вас искаме само вярност, т.е. България да не послужи като терен за агресия и вражески маневри против нас”…

„В ония бурни години”, генерал Александър Черепанов, спомени, превод от руски Георги Георгиев, Военно издателство, 1981 г.

Из „Организацията на СКК”

[…]На 29 ноември генерал-полковник Бирюзов изпрати на Кимон Георгиев следното писмо: „Господин министър-председателю, имам чест да ви съобщя, че Съюзната контролна комисия пристъпи към своята дейност.

Във връзка с това съобщавам Ви, че всички сношения на представителите на съюзените държави с българското правителство по всички въпроси, влизащи в компетенцията на Съюзната контролна комисия ще стават само чрез ръководството на Съюзната контролна комисия в лицето на:

Председателя на СКК маршала на Съветския съюз Толбухин.

Заместник-председателя на СКК генерал-полковник Бирюзов.

Политическия съветник при председателя на СКК пълномощния министър Лаврищев.

Помощник-председателя на СКК контраадмирал Абрамов.

Всякакви обръщения към българското правителство от страна на други лица на Съюзната контролна комисия, в това число и на съюзените държави, не се допускат.

Приемането и разрешението на въпроси без знанието на ръководството на СКК ще се смята за игнориране на ръководството на Съюзната контролна комисия.”

Икономическото положение на България

[…] 2. Селско стопанство

Състоянието на селското стопанство в България бе разгледано на заседание на СКК през декември 1945 г. във връзка с член 1 на Протокола към Съглашението за примирие с България, подписан на 28 октомври 1944 г. по пълномощие на съветското правителство от А. Я. Вишински, на правителството на Обединеното кралство от Арчибалд Кларк Кер и на правителството на САЩ от Джордж Ф. Кенан.

Този член гласеше: „Във връзка с член 9 се подразбира, че българското правителство незабавно ще предостави някои хранителни продукти за подпомагане населението на гръцката и югославската територия, пострадало в резултат от българската агресия. Количеството на всеки продукт, което трябва да бъде доставено, ще бъде определено от споразумение между трите правителства и ще се разглежда като част от обезщетението, което България дължи за понесените от Гърция и Югославия щети и загуби.”

Присъстващият на съвещанието офицер за връзка полковник Папагеоргиу от Гърция представи писмо с гръцките искания за репарации в размер на 120 млн. лири стерлинги, придружено от продуктите, за които се говореше в споменатия протокол.

С. С. Бирюзов веднага възрази на гръцкия полковник като изтъкна, че въпросът за размера на репарациите е от компетентност не на СКК, а на трите съюзни правителства. Затова полковникът би трябвало само да предяви претенциите по нормалния ред: от името на гръцкото правителство – СКК, а оттам на българското правителство. А засега е целесъобразно да се помоли министърът на външните работи Петко Стайнов да даде мотивирано заключение относно възможността за доставяне на продуктите.

[…]Голямата суша през 1945 г. се отрази толкова тежко на селското стопанство, че то не можеше да задоволи дори най-ограничените потребности на страната, да не говорим за редовното изпълнение на задълженията по Съглашението за примирие. Преди войната номиналната дневна норма на селското население на България – казваше се в доклада на Петко Стайнов – се изчисляваше на 750 г. от всички видове зърно и 250 г. царевица. А сега за тези кръгове от населението е установена номинална норма в размер 400 – 600 г. зърно според това дали потребителите са производители или не. Но и тази норма се оказа само номинален показател. Петко Стайнов съобщаваше, че на практика гражданите и неработещите селяни ще трябва да се задоволяват с гладна норма от 300 г. Но и при този режим недостигът възлиза на повече от 380 хил. тона зърно, реколтата беше около 1.1 млн. тона. Дори при норма от 300 г. реколтата би стигнала само до юни идната година. А потреблението на новата реколта в България започва обикновено на 15 август. На царевица и картофи почти не можеше да се разчита, защото те бяха поразени от сушата. През оставащите два месеца и половина българското правителство се надяваше да изхрани страната от следните източници: до 1 август от получени назаем от СССР пшеница и царевица, а след това главно чрез реквизиция на царевица в селските райони.

В резултат на войната и на ниската реколта общият брой на добитъка бе намалял непоправимо. На глава от населението се падаха 850 г. месо на месец, една трета от довоенното потребление, а от април 1945 до април 1946 г. щеше да бъде произведено само около 72 000 тона месо, включително биволско и козе.

Производството на захар даваше възможност за 2.5 кг. годишно потребление на глава от населението, преди войната 14.5 кг. Производството през 1945 г. се оценяваше на малко повече 17 000 т.

През 1945 г. бяха произведени по-малко от 5 600 тона сирене и кашкавал, преди войната 15 000 тона. Свинска мас и сланина по складовете изобщо нямаше. Според броя на свинете, които трябваше да бъдат заклани до април идната година, се предполагаше да бъдат получени 8500 тона от тези продукти. Най-после добивът на слънчогледово семе бе близо 10 пъти по-малък, отколкото през 1944, а около 2.5 пъти по-малко се очакваше да бъде производството на сушени плодове, докато износът на сушени сливи преди войната заемаше голямо място в българския износ.

С една дума, общата картина показваше просто катастрофалното състояние на икономиката на страната. Всеки лесно можеше да съпостави тези цифри с искането на гърците, за да се убеди в пълното им несъответствие на фактическите възможности на България.

Осъществяването на тези доставки щеше да означава българите да останат два месеца без хляб, средната месечна дажба да бъде намалена от 870 г. на 650 г., като се изколи значителна част от оцелелия добитък. Трябваше не само да се достави на Гърция всичката налична захар, но и да се потърси отнякъде още известно количество. Аналогично положение щеше да се получи със сиренето и кашкавала и т. н. […]

„Но Гърция не иска да получи хранителни продукти от България безвъзмездно – каза генерал Оксли, а в чл. 1 е казано, че получените продукти ще се разглеждат като част от обезщетението, което България дължи за щетите и загубите, понесени от Гърция и Югославия.”

Тук генерал Бирюзов възрази на генерал Оксли: „В същия член обаче е казано, че количеството на всеки продукт, което трябва да бъде доставено, ще бъде определено по споразумение между трите правителства. Такова споразумение няма и СКК не е оправомощена да решава този въпрос. […]

Към доклада за състоянието на селското стопанство Петко Стайнов бе приложил списък на българското имущество, оставено в Гърция и Югославия, като за Гърция бе посочена сумата 22.35 млрд. лева. Този списък предизвика изблик на гняв у генерал Оксли. На съвещанието на СКК през януари 1946 г. той няколко пъти нарече съставянето на списъка „наглост”. „Никой не е карал България да нахлува в Гърция и да върши там каквито и да било строителни работи – заяви Оксли. – Смятам, че е дошло време представител на българското правителство да бъде поканен в СКК и открито да му се каже, че то трябва незабавно да продължи изпълнението на чл. 9 и 11от Съглашението за примирие.” А американският генерал Крейн добави, че тъй като в Протокола към Съглашението се говори за незабавно доставяне на продукти на Гърция, след изтичането на 15 месеца правителството на САЩ очаква вече някаква доставка.

По-горе казах, че по онова време изпълнението на гръцкото искане щеше да бъде за правителството на Отечествения фронт равносилно на самоубийство, и по същество, и българите, и ние бяхме прави, като възразявахме против това. Ето защо аз още веднъж се позовах на изискването на чл. 1 на Протокола към Съглашението за примирие, че количеството на всеки продукт, което трябва да бъде доставено, ще бъде определено по споразумение между трите правителства и добавих: „Но през тези 15 месеца, споменати от Крейн,трите правителства не са взели конкретно решение по този въпрос. Чудно ли е, че СКК се затруднява да вземе каквито и да било мерки?”

Оксли и Крейн заявиха, че не са съгласни с данните в доклада на Петко Стайнов, че икономиката на страната не била в състояние да задоволи искането на Гърция за незабавно доставяне на хранителни продукти, и че те могат да представят на заседание на СКК свои цифри показващи, че България е в състояние да стори това.

„Следващото заседание ще бъде на 7 февруари. Може би дотогава вие ще ни предоставите вашите данни?” - казах аз. […]

Количеството хранителни продукти, което трябваше да бъде доставено от България, не бе определено от трите правителства до подписването на мирния договор и този въпрос въпреки настойчивите искания на английско-американските представители в СКК си остана открит.

3. Братска помощ

За нас обаче тук е важно, че разглеждането на този въпрос ни даде възможност съвсем подробно да се запознаем с реалното състояние на българското стопанство.

Не е нужно да припомням какво огромно напрежение на силите наложи на съветските хора историческата им победа, какви тежки жертви им костваше тя. Под ръководството на партията всичко на нашата страна бе поставено в служба на великия подвиг – изгонването на хитлеристите извън пределите на съветската страна, пълното унищожаване на фашизма, освобождението на източноевропейските народи от игото на окупаторите. Съветските хора недояждаха, недоспиваха, икономисваха всяка троха хляб с една единствена цел – победоносната армия да не изпитва недостиг от нищо. Войната като жесток пожар бе опустошила развитите в икономическо отношение области на страната, цели градове бяха още в развалини, до машините стояха жени и деца, в много села от мъжете бяха останали само старци инвалиди от войната.

И ето че при тези условия нашата държава, която все още продължаваше да води кръвопролитни сражения, твърдо се придържаше към решението си да направи всичко възможно за облекчаване на положението на българския народ. Съветските хора разбираха, че българският народ това съвсем не са еснафите, заблудени от фашистката пропаганда, не са чиновници от непрочистения още държавен апарат, а партизаните, слезли от планините в родните села и минали с трофейни автомати на гърдите по улиците на градовете, войниците, които рамо до рамо със съветските си братя се сражаваха за освобождението на Югославия и Унгария, простите селяни, които с отворени обятия посрещнаха нашите войници, с една дума всички, които вървяха под знамето на БРП (к).

Разбира се, мащабите на нашата помощ за България се определяха от конкретната ситуация. С поражението на хитлеризма, а след това и на японския империализъм реалните възможности за оказване на тази помощ нараснаха, но още през първите месеци след 9 септември се правеше всичко възможно да се облекчи положението на българите.

Значителна помощ бе оказана на българското село. Още през октомври 1944 г. интендантството на Трети украински фронт отпусна за нуждите на есенната оран 300 т петрол, 200 т газолин, 80 т бензин и 15 т минерални масла. През май 1945 г. С. С. Бирюзов уведоми Кимон Георгиев, че съветските войскови части, намиращи се в България, не са безучастни към стремежа на българските селяни да увеличат посевната площ на пролетните култури и са изразили желанието да помогнат за обработването на земята на семействата на братските български войници, намиращи се на фронта. Само в Бургас, Банкя, Горна баня, Радомир, Сливен и Ямбол части на Червената армия по предварителни данни са разорали в помощ на селяните над 13 000 декара земя и са засели 4640 декара.

През пролетта на следващата година председателят на Върховният съвет на народното стопанство Добри Терпешев се обърна към С. С. Бирюзов с молба да се окаже помощ на селяните в посевната кампания като се предоставят от ресурсите на Червената армия работен добитък, трактори и камиони. Молбата бе удовлетворена.

През септември 1946 г. от името на българското правителство Кимон Георгиев изрази на Сергей Семьонович най-сърдечна благодарност за оказаната на населението от Русенска, Варненска и Бургаска област помощ с подвоза на продоволствие до железопътните гари и пристанища и на вода в безводните населени пунктове

[…]През юли-август 1946 г. съветските войски бяха превозили над 2400 тона вода и над 9150 тона зърнени храни, с което оказаха голяма помощ на населението на трите области през трудните месеци.

Значителна помощ бе оказана на българското население и с непосредственото отпускане на десетки хиляди тона различно продоволствие[…]

През септември 1945 г. в телеграма до Анастас И. Микоян министърът на търговията и промишлеността изрази признателността на българското правителство във връзка с решението на СССР да отпусне на България овес и сено за изхранване на гладуващия добитък и същевременно молеше за доставяне на царевица, тъй като населението започнало масово да коли свинете.

През ноември същата година в писмо до народния комисар на външните работи на СССР той съобщи, че необикновената суша се е отразила крайно тежко на изхранването на населението и състоянието на животновъдството и молеше в кратък срок да бъдат доставени 30 000 т царевица и 20 000 т пшеница.

Споразумение за взаимообразно доставяне на зърнени храни бе подписано през следващия месец[…]

Лошата реколта през 1945 г. се отрази толкова неблагоприятно върху българската икономика, че правителството на Отечествения фронт бе принудено да се обърне с молба да бъдат отстъпени на България правата върху имуществата и капиталовложенията в български предприятия на германски поданици, които права бяха придобити от СССР по силата Потсдамското споразумение. Тази молба бе изложена през ноември 1945 г. от Петко Стайнов в паметна бележка до С. С. Бирюзов. Тя бе сериозно аргументирана. Националния доход на страната бе спаднал с около 30% в сравнение с предишната година, паричното обръщение се бе увеличило с 11 милиарда лева, влоговете бяха намалели, вътрешният дълг на държавата се бе удвоил и надвишил 10 млрд. лева. А на държавата предстояха извънредни разходи: изпращане на военноинвалидни пенсии, възстановяване на разрушенията от въздушните бомбардировки.

Както вече отбелязах съветското правителство по-късно се съгласи да удовлетвори молбата на България и германското имущество бе предадено на българския народ. Така че, като го взехме на времето под своя контрол, ние спестихме значителни средства на правителството на Отечествения фронт. […]

„Советско – болгарские отношения 1944 – 1948 г.г.”, Министерство иностранных дел СССР, Министерство иностранных дел НРБ, коллектив, издательство Политической литературы, 1969 г.

Письмо Председателя Совета министров Болгарии Председателю Совета Министров СССР о предоставлении Болгарии зерна в порядке займа

5 апреля 1946 г.

Уважаеми господин Министър-председателю,

Българският народ и неговото правителство непрекъснато получават от вашето правителство и особено от вас лично доказателства за благосклонно и съчувствено отношение към нуждите на нашата страна. Не би било преувеличено да се каже, че при всяко по-голямо затруднение, което е непреодолимо за скромните сили на нашата страна, погледите на всички българи се насочват към вашата страна и особено към Вас лично с твърдата вяра, че нуждата ни ще бъде разбрана и помощта в рамките на възможното и справедливото ще бъде дадена. Тия множество факти циментират за вечни времена безграничната признателност на българския народ към вашата страна.

Независимо от така щедро даденото ни политическо и военно съдействие, както и в областта на стопанското ни възстановяване, българският народ с особена признателност и благодарност посрещна трогателната готовност от страна на правителството на СССР да ни се притече в услуга, за да се справим със страшните последици на миналогодишната суша. Изхранването на хората и добитъка бе абсолютно невъзможно със собствените ни средства. Дадената ни помощ облекчи в значителна степен крещящата нужда от храни и фураж. Изхранването обаче на населението в предстоящите 4 месеца – месеци на най-усилен труд – без една допълнителна помощ в зърнени храни ще бъде крайно затруднено.

По горните причини ние се обърнахме към уважаемото правителство на СССР с молба да ни се отпуснат взаимообразно още 70 000 тона (30 000 тона пшеница и 40 000 тона царевица), с които да посрещнем нуждите си, и то при крайно намалени дневни дажби, до новата реколта. Получи се обаче съобщение от намиращия се в този момент в Москва наш министър на търговията г. Нейков, че правителството на СССР е отговорило отрицателно на тази ни молба.

Имайки предвид очертаващото се крайно незадоволително състояние на прехраната през предстоящите 4 месеца, което ще има не само здравословни и стопански последици, но и известни политически отражения, аз си позволявам да се обърна лично към вас, уважаеми г. Министър-председателю, с молба да се направи възможното, сведено до 40 000 тона зърнени храни (15 000 тона пшеница и 25 000 тона царевица) с които да можем при едни минимални, то все пак поносими дневни дажби да посрещнем нашите нужди до новата реколта.

Очаквайки, че настоящата ни молба ще бъде разгледана най-благосклонно, позволете ми да Ви отправя най-искрени благопожелания и да ви изразя дълбокото си уважение.

Министър-председател К[имон] Георгиев

Телеграма от министъра на външните работи на СССР до посланика на СССР в България С.П. Кирсанов

14 април 1946 г.

Посетете Кимон Георгиев във връзка с неговото писмо до др. Сталин от 5 април и му предайте, че Съветското правителство, отчитайки продоволствените затруднения в България, взе решение да удовлетвори молбата на Българското правителство и да достави в България в течение на три-четири месеца 40 хил. т. зърно (царевица и пшеница). Условията на доставките и асортиментът на зърното трябва да бъдат съгласувани между Министерството на външната търговия на СССР и Министерството на търговията на България. Съобщете също, че Съветското правителство разчита, че Българското правителство ще вземе предвид пожеланието на СССР за доставяне на български тютюн в предложения от Министерството на външната търговия размер. В случай на необходимост, можете да поясните, че става дума за доставянето на 20 хил. т. тютюн.

Докладвайте за изпълнението и за отговора на Георгиев.

Молотов

Писмо от Председателя на Министерския съвет на България до Министъра на външната търговия на СССР А. И. Микоян

20 април 1946 г.

Моля, господин министре, да приемете сърдечната ми благодарност за оказаното от Вас лично съдействие при водените в Москва търговски преговори. Българското правителство високо цени усилията на правителството на СССР да задоволи възможно най-широко потребностите на българското народно стопанство. Особено голяма е нашата благодарност за доставката на 20 000 тона пшеница и 20 000 тона царевица, която ще обезпечи изхранването на населението и на оцелелия добитък до новата реколта.

Българското правителство с най-голямо удоволствие желае да удовлетвори искането на правителството на СССР да се увеличи количеството на тютюни [за износ в Съветския съюз], за което прави по-долу конкретно предложение.

Българското правителство моли да се подпише час по-скоро търговската спогодба за 1946 г. За тази цел то предлага в спогодбата да бъдат включени две основни предложения: 1) стоковите листи за договорените количества по вноса и износа, които се изравняват приблизително при 10 000 тона тютюн, и 2) задължение за Българското правителство да достави допълнително до 7000 тона тютюн срещу доставки на крайно необходими за нашето стопанство суровини, машини и съоръжения по допълнително споразумение.

Българското правителство моли да се има пред вид, че то е поело някои задължения към Полша и Чехословакия за доставката на тютюни срещу срочно необходими стоки и затова не е в състояние да увеличи количеството на тютюна по спогодбата за 1946 година до 20 000 тона.

Българското правителство моли също така да се приемат онези количества пулпове, мармелади и плодови концентрати, които бяха първоначално приети от съветската страна.

По такъв начин става възможно незабавното подписване на спогодбата, което е крайно необходимо.

Министър-председател на България

К[имон] Георгиев

Следва: „Битката на СССР срещу САЩ, Англия и Гърция за България“

...

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?