Независимо от откровено политическите лозунги на протеста, спешните мерки в икономиката и социалната сфера ще успокоят напрежението
На всяко правителство са необходими поне три месеца, за да докаже, че е способно да управлява, а на това не му бяха дадени и три седмици. Независимо от грешките, които допусна, и на този кабинет те му се полагат, както това става в цивилизованите страни в света и в частност в ЕС. Вече трета седмица обаче дефилират протестиращи в София и няколко по-големи градове.
Пред настоящото и пред всяко следващо правителство на България неизменно стоят няколко основни приоритета и те преди всичко са във финансово-икономическата и социалната сфери. Това ще е така поне докато България и Румъния неизменно не са страните в ЕС с най-нисък брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението спрямо средното равнище за ЕС.
През 2012 г. по оценки на европейската статистическа служба Евростат България е
в дъното на таблицата
като нейният БВП на човек от населението, изразен чрез покупателната способност, представлява 47% от средното равнище за ЕС. Румъния по този показател е непосредствено преди нашата страна - с 49%. Най-висок е БВП на глава от населението в Люксембург - 2.5 пъти над средното равнище за ЕС, а далеч след Великото херцогство са Австрия, Ирландия, Холандия и Швеция, където този показател е с около 30% над средното равнище в общността.
В друга класация на Евростат България се нарежда на предпоследно място в ЕС по реално индивидуално потребление на глава от населението в ЕС. През 2012 г. нашата страна по този показател е с 49 процента от средното равнище за ЕС. Последното място е за Румъния (48 процента), а първи по реално индивидуално потребление на глава от населението в ЕС отново е Люксембург със 141%. Тези данни не са никак обнадеждаващи, и за да преодолее бедността у нас и особено в двата най-бедни региона в ЕС, които за съжаление са в България - Северозападния район за планиране и Северния централен район, то у нас трябва да се предприемат спешни мерки. След тежкото наследство в икономиката ни и особено в социалната сфера, оставено от предходните два кабинета на ГЕРБ, премиерът обяви в НС на 19 юни редица неотложни мерки в социалната сфера, както и мерки за подобряване на бизнессредата у нас.
Независимо от тези мерки, протестите по улиците и площадите на столицата и в още няколко големи градове не стихват. Очевидно исканията на протестиращите са изключително политически, а не са от икономическо и социално естество, каквито бяха на протестите през февруари. Тогава "искрата на протеста" запалиха високите сметки за ток и парно.
Посочените неотложни мерки бяха оценени положително от председателя на ЕП Мартин Шулц и от председателя на Групата на социалистите и демократите в ЕП Ханес Свобода на проведения неотдавна в София форум на ПЕС. На него се обърна особено внимание на растящата безработица в страните от ЕС и в частност у нас (тя е достигнала до 450 хил. души, а с тези наши сънародници, които не търсят отдавна работа - 700-800 хиляди души).
Младежката безработица
у нас е близо 30%. От предвидените 6 млрд. евро, които ЕК допълнително ще отпусне за преодоляване на младежката безработица в ЕС, правителството ни следва да договори поне 250-300 млн.евро за България, където тя е сред най-високите.
Накърненото чувство за справедливост в по-голямата част на нашите сънародници, което ескалира в големите ни градове, съвсем не е формирано през последните три седмици на управлението на това правителство. Независимо от това правителството ни екстрено трябва да обяви нови спешни мерки в най-чувствителните и невралгични сфери: здравеопазване, образование, социалното подпомагане и пенсионното дело. Това е крайно належащо и не търпи отлагане.
Следва да се има предвид, че от 3.281 млн. работещи българи през 2012 г. едва 2.770 млн. внастят трудовите си осигуровки. Над 511 хиляди работещи българи попадат в графата "сива икономика", като не се осигуряват, според данни на Националния статистически институт (НСИ) и на Националния осигурителен институт (НОИ).
Този твърде висок дял на неосигуряващите се работещи наши сънародници се е увеличил спрямо 2011 г., когато редовни вноски са правили 4308 души по-малко. Анализатори от НОИ определят това леко увеличение като "леко успокояване на пазара на труда", защото преди 2011 г. от пазара на труда и осигурителните задължения има рязък отлив от около 50 хил. души. Броят на самоосигуряващите се също незначително се е увеличил от 183 хиляди на 206 хиляди души. НОИ отчита, че работещите трябва да плащат за все повече пенсионери, защото над половината от хората взимат пенсия, преди да изпълнят общите условия.
Твърде мизерна остава средната месечна пенсия у нас. През 2012 г. нейният размер е само 271.21 лв. и това е дори с около 2 лева по-малко от прогнозирания размер. Средната заплата за 2012 г. е най-нискта в ЕС и достига едва 766 лв. При изготвянето на проектобюджет 2014, което се извършва понастоящем, и особено когато на улицата са десетки хиляди българи, МС още сега трябва да обяви увеличение на пенсиите от 1 януари 2014 г. поне със 7-8%, както и вдигане с този размер на възнагражденията на най-ниско платените категории, заети в бюджетната сфера - учители, лекари, учени, университетски преподаватели, социални работници и дейци на културата. Тази мярка, обявена сега, ще "тушира" в известна степен недоволството на част от протестиращите.
Необходим е регламент
на по-справедливото разпределение на парите в сферата на здравеопазването, в т.ч. и чрез въвеждане до 3-4 месеца на електронна здравна карта на всеки български гражданин и "озаптяване" в известна степен на фармацевтичните монополи. Тези мерки също ще намалят донякъде и недоволството от лошото здравно обслужване у нас. Отново трябва да "отворят врати" до няколко месеца и закритите по време на управлението на ГЕРБ около 14-15 общински болници, като най-добре е те да преминат на издръжка на републиканския бюджет, т.е. да станат филиали (в т.ч. и с отделения за долекуване) на областните болници.
Част от необходимия за тази цел финансов ресурс може да се акумулира в бюджета от допълнителни приходи, ако се свие контрабандата на цигари, горива и алкохолни напитки у нас. По редица оценки на икономически анализатори могат да се съберат допълнително от това между един и един и половина милиарда лева до края на 2013 г. Новото ни правителство спешно следва да изготви проектозакон и да създаде финансова полиция у нас, а до приемането му с досегашния ресурс в НАП и АМ следва да поведе решителна борба със сивата икономика и контрабандата.
Правителството задължително трябва да отдели повече внимание на подобряването на бизнессредата у нас. Най-вече като се подобри изключително тежкото положение на предприемачите от малкия и средния бизнес. Досега то въведе с до 5% намаление на цената на тока и нов начин на ценообразуване на еленергията. Налице е необходимост от насърчаване на евтините производства на ток, за което следва да се набележат екстрени мерки. Пакетът от мерки в областта на енергетиката следва да се допълни и с конкретни действия относно алтернативни доставки на газ, с оглед да се наруши монополът и се редуцират високите цени на газа, доставян от "Газпром". Такива реални мерки са: довършване на интерконекторните връзки поне с двете ни съседки от ЕС - Румъния и Гърция, и донякъде - ускоряване на разработването на газови находища у нас (независимо че концесионери са предимно чуждестранни компании, то е възможно концесиите да се предоговорят).
За представителите на бизнеса от най-съществено значение е до 3 месеца да се извърши цялостен преглед заедно с работодателските и браншови организации на административните регулаторни режими, които са около 1200. Необходими са по-систематизирани мерки (в т.ч редуциране или отменяне на такси и т.н.), и то преди всичко за тези от тях, които са най-съществени и най-тежки за индустрията режими.
Много съществена мярка, която МС обяви, е капитализирането на ББР с 1 млрд. лв. Те следва да достигнат до българските предприемачи по най-прозрачен начин и с ясни регламенти. Агенцията за експортно застраховане също следва да се укрепи. Възможно е да се обмисли и евентуалното създаване на Ексимбанк у нас, която да кредитира експортно ориентираните ни предприятия.
Предвид липсата у нас на Министерство на външната търговия, то в Министерството на икономиката и енергетиката следва да се назначи ресорен зам.-министър за външнотърговските ни връзки. Служителите в дирекциите, за които той следва да отговаря, както и съветниците по външноикономическите връзки, акредитирани в редица страни, реално трябва да подпомогнат българските фирми, за да улеснят своите външнотърговски контакти и да намерят нови пазари за българските стоки зад граница.
За подобряване на бизнессредата от твърде голямо значение е подобряването на състоянието на съдебната ни система. Тя следва да се реформира много съществено, и то най-вече от гледна точка на съдебните процедури, свързани с бизнеса. В дългосрочния т.нар. План "Орешарски" е налице изготвяне и приемане от НС на
проектозакон за личните фалити
което е мярка в правилната посока, но тя е крайно недостатъчна. От най-съществено значение е регламентирането на събирането на вземанията по съдебен ред да се осъществява и у нас за не повече от 6 месеца или най-много до 1 година, както е в останалите страни от ЕС. Другият твърде наболял проблем, който спешно следва да намери приемливо и задоволително решение, е обжалването на обществените поръчки, което става у нас извънсъдебно - пред КЗК, и от това обикновено е доволен по-силният! Цялата нормативна уредба по отношение на обществените поръчки, концесиите и на публично-частното партньорство следва да се преработи по такъв начин, че МСП да са в състояние самостоятелно да се явяват при обявени процедури.
Досегашната практика, установена при управлението на ГЕРБ - 0,5% от фирмите в строителството да печелят 80% от обществените поръчки и после да наемат за подизпълнители МСП, незабавно следва да се преустанови и да се възстанови накърнената равнопоставеност на всички бизнессубекти у нас.
Пред новото ни правителство стоят и още няколко крайно тежки задачи, които ще възстановят накърненото чувство за справедливост у българина - предоговарянето на редица крайно неизгодни договори за концесии и на договорите за задължително изкупуване на твърде високи цени на стоки, които утежняват бюджета на обикновения българин, като най-фрапиращ е примерът с еленергията.
Председателят на ЕК Жозе Барозу при срещата си с премиера обърна внимане, че ситуацията в страната няма да се промени, ако не бъде постигнат консенсус между политическите сили в името на народа, в т.ч. и с партиите, които не влязоха в парламента. Според него скептицизмът на българското общество и недоверието му в българските институции е свързано с високото възприятие за корупция и съмненията във върховенството на закона. Той препоръча българските власти да работят върху тези проблеми, за да се повиши общественото доверие към институциите. От тези препоръки новото ни правителство спешно следва да се поучи и да коригира както някои краткосрочни, така и средно и дългосрочни мерки, които следва чувствително да подобрят бизнессредата у нас. Това е от най-голямо значение за борбата с безработицата и с бедността.
Дума
