/Поглед.инфо/ Това е заглавие от пресата. Двама пратеници на нашите протестиращи студенти се включили в обсадата на украинското Министерство на образованието. Набързо видели сметката на една тамошна порта, а после се оплакали от полицейски произвол. Редакторът сигурно доста е размишлявал коя дума да удостои с кавички. Спрял се е на първата, защото отдавна е ясно, че "ранобудните" не са ранобудни. Проспаха не само изборния ден, но и няколко дълги месеца на непрестанни протести. Кавички заслужава и втората дума. Щом си изкъртил нещо, явно си приложил сила. Това, че не си бил с пистолет в ръка или с нож между зъбите, не означава, че си действал мирно. Третата дума също не е употребена в точния си смисъл. Защото къртене всъщност не е имало. "Абсолютно мирно беше извадена вратата от пантите и влязохме вътре - споделят самите "ранобудни". - Полицаите обаче направиха жива верига и ние не успяхме да разговаряме с ръководството като студенти." Да оставим настрана факта, че и въпросното ръководство, и полицаите не са разпознали в специалистите по мирно боравене с панти така настроените за диалог представители на академичната младеж. Може би защото не са забравили вица от времето на соца за мирно орящите съветски трактори, които дружно излетели и отблъснали пресеклите държавната граница противникови дивизии. Куриозното в случая е, че и четвъртата дума е за кавички. Когато една врата е извадена, макар и "мирно", без къртене, тя вече е всичко друго, но не и врата.

И какво излиза? Че не може да се пише за "ранобудните", без да се слагат кавички на всяка дума. Дотолкова онова, което правят и което заявяват, че искат, се различава от общоприетия смисъл, че биват неразбрани дори от собствените си колеги. Остават си шепа хора, въпреки щедрото им лансиране в медиите. Навярно затова помпат самочувствието си с исторически паралели, сравнявайки се с народните будители, които също били малко, и заставайки в съзнанието си дори до Левски и Ботев. И до Бенковски, защото с окупацията на Алма матер направили жестока рана в тялото на тирана, според собствената им преценка. Когато обаче ги попитат защо, ако са чак толкова големи блюстители на морала, не са реагирали при предишното управление, когато имаше предостатъчно поводи, отговарят, че това било все едно да се зададе въпрос защо Априлското въстание е избухнало едва през 1876 г., а не по-рано.
Само че не е все едно. Защото не година, но и век преди това, че и много повече сме били все в Османската империя. И сме чакали не във Великата порта да влезе някой султан, който с нещо не ни е симпатичен, та да му направим номер, а така да се съчетаят вътрешната подготовка с благоприятния политически момент в Европа, че да постигнем успех. Сега правителствата се сменят на четири години, че и по-често. И ако само преди броени месеци си мълчал, а сега се хващаш за морала като за кобур, това е лакмус за оня двоен стандарт, който прави кавичките неизбежни, а действията ти - не просто неразбираеми и неприемливи, а и обречени на несполука. В подобни случаи, а такива са повечето, е особено нелепо да се оправдаваш с Априлското въстание.

Ето как иначе светли изрази като "Ние не желаем да сваляме и възкачваме, нашата мисия е да променяме" и "Съществуваме заради народа, а не заради партиите" увисват като окупаторски катинар. И като вериги на университетска порта събуждат подозрение към добрите намерения. Защото е ясно, че евентуалният успех на протеста ще обслужи конкретна политическа сила. Знаят го и самите "ранобудни", които чрез едно от лицата си прогнозират, че "следващото правителство ще бъде чудовище". Как тогава да повярваме, че тъкмо при това "чудовище" ще можем "да седнем и да основем държавата на чисто" и "да напишем нов обществен договор"? И "абсолютно всичко да изградим наново"?

Още по-тежък е въпросът "Възможна ли е тази "чиста и нова България" не просто при следващите кабинети, а при капитализма въобще?" Някои от по-първите сред окупаторите признават, че проблемите не са типично български. Че "има цялостна тенденция за все по-силна власт зад официалната власт. И тази власт не е на гражданите, а на определени групи". Част от "ранобудните" дешифрират тези групи като олигарси (в Източна Европа) и корпорации (в Западна Европа). И припомнят как се появиха движения като "Окупирай" и "Възмутените".

Тук е разковничето! Тези тенденции се пораждат от законите, по които се развива капиталистическият строй, и няма как да бъдат преодолени, ако не се преодолее самият капитализъм. Ако това искат "ранобудните", сигурно ще получат по-широка подкрепа. Без промени върху "голямата шахматна дъска" като преди четвърт век смяна на системата едва ли е възможна, но укротяване на тенденциите е постижимо. Но не с боя, яйца и домати по парламента и шутове по опасващата го ограда. А с такова постоянство за морал в политиката, за което кавичките да бъдат излишни.

Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info

Дума