БСП започва годината в сериозна кондиция

България може да излезе от кризата, само ако бъде изтрит тоталитарният модел на управление на ГЕРБ, убеден е общинският съветник от левицата

КАЛОЯН ПАРГОВ е роден на 13.07.1977 г. в София. Завършил е Втора английска езикова гимназия "Томас Джеферсън", бакалавър по международни отношения, магистър по европейска интеграция в УНСС. Докторант в катедра "МИО" по европейска икономическа интеграция в УНСС. Общински съветник от левицата в София. Зам.-председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие. Член на постоянната комисия по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението.

Цитат:

Предсрочните избори могат да се окажат по-малкото, но необходимо зло

- Г-н Паргов, в каква кондиция започва БСП 2012 г.?

- БСП започва 2012 г. в сериозна кондиция и е мобилизирана по четири причини:

• Резултатът от балотажа на президентските избори показа, че разликата между кандидата на ГЕРБ и този на БСП е около 200 000 гласа.
• Изборът на Сергей Станишев за президент на ПЕС, независимо че е само за една година, има силно мотивиращо въздействие върху самочувствието на редовия социалист.
• Свалянето на Андрей Иванов, знакова фигура в ГЕРБ, от поста председател на СОС, което кореспондира и с последователните позиции на съветниците от БСП за изваждане на показ на истинското лице на ГЕРБ.
• Предстоящият конгрес през май 2012 г., който е важен от гледна точка на идентифициране на политики, в т.ч. и политики за излизане от кризата в краткосрочен и дългосрочен план.

Предстоят сериозни дискусии и анализи, за което говори и фактът, че БСП е партията с най-голяма членска маса. В БСП лидерският въпрос никога не е стоял на дневен ред. По-скоро на дневен ред стои въпросът за политики, които да докажат лявата идентичност.

- Какви са основните приоритети и задачи пред левицата?

- Те могат да бъдат изведени от провелия се на 14 януари НС на БСП. Първо, предстои да се направи задълбочен анализ на икономическото и социалното състояние на страната - все по-влошаващи се условия на живот, безперспективност на младите хора, висока безработица и несигурна бизнес среда. Без този анализ е невъзможно да очертаем нашите алтернативни политики и решения, свързани с изход от кризата и подобряване живота на хората.

Второ, актуализиране и доразработване на управленски политики и алтернативи на управлението на ГЕРБ. Ако при ГЕРБ е налице командно-административен подход, то при БСП говорим за политики, които се обсъждат и в един доста широк формат, след което ще станат ясни и резултатите от тях. Очакваме в дискусиите и обсъжданията да се включат не само членовете на БСП, а и всички леви сили, за да ни помогнат да вземем правилните решения.

Трето, анализ на състоянието на БСП, което ще се случи в хода на отчетно-изборния цикъл. Оттук би трябвало да получим и отговор на един много важен въпрос - в каква кондиция се намира партията с оглед предстоящите избори и кампании. Тук е важно да потърсим отговор и на въпроса кои са естествените електорални маси на левицата в днешните условия, защото очевидно работническата класа не е това, което е била за левицата преди един век? Кои са тези 1,5 милиона избиратели, които гласуваха за БСП на втория тур на президентските избори и как да спечелим тяхното доверие за постоянно?

- Кои са успехите и проблемите на БСП през 2011 г.?

- 2011-а мина под знака на изборите. Анализите на резултатите започнаха след балотажа на президентските избори. Подобни избори - с тотална манипулация, силов натиск, хаос и потъпкване на демократичните ценности, не е имало. Фактът, че министърът на вътрешните работи и силов вицепремиер беше ръководител на предизборния щаб на ГЕРБ, хвърля сянка на съмнение и недоверие върху начина на провеждане на изборите и изборните резултати. На фона на машинациите и манипулациите на ГЕРБ резултатите на БСП са повече от добри. Резулатите от втория тур бяха близки, което прави тезата на ГЕРБ за проваленото управление на тройната коалиция несъстоятелна.

Основният проблем пред БСП м.г. беше как адекватно да се противопостави на манипулациите на управляващите и да анагжира по-пълноценно общественото мнение с този въпрос. БСП не успя да се противопостави на това негативно явление, да му даде повече гласност, както и да предприеме ефективни мерки.

- Каква е вашата оценка за младежката политика на партията и за работата на Младежкото обединение?

- Младежкото обединение в БСП е най-голямата лява младежка организация в страната. МО показа, че БСП не е партия само на червени бабички, както понякога нашите опоненти се опитват да ни иронизират. БСП единствена е въвела електронното членство и в голяма степен това се дължи на Младежкото обединение. МО в БСП възникна като осъзната необходимост да обедини всички млади хора, членове на социалистическата партия, до 35 г., за да може те заедно да работят, да дискутират и да изработват политики по важни теми, свързани с проблемите на младите хора. МО получи признание и в международен план от младежките организации на ПЕС (ECOSY) и Социнтерна (IUSY), от които е канена да участва в различни форуми. Тази година предстои МО да стане официално член на двете организации, което ще бъде своебразно признание и допълнителна легитимация за Младежкото обединение.

Миналата и тази година основна тема е отново младежката безработица, която заема все по-застрашаващи размери и заплашва с безперспектива стотици млади хора у нас. Т.г. предстои отчетно-изборна младежка конференция, на която ще направим задълбочен анализ на свършеното и ще начертаем целите и задачите за следващия период в унисон с програмата на БСП.

- В Европа има мощна вълна от недоволни и възмутени хора, които протестират срещу сегашните финансови и политически системи. Мислите ли, че европейската левица може да даде глас на този протест?

- Да, тя това и прави. Преди няколко дни лидерът на европейската левица Сергей Станишев при срещата си с председателя на ЕК Жозе Барозу представи позициите на ПЕС срещу кризата, свързани с конкретни мерки за икономически растеж и създаване на работни места. Т.г. основен акцент в програмата на ПЕС ще бъде младежката безработица и стартирането на различни кампании в тази посока. БСП като част от европейската левица също ще се включи в тях, като основна роля ще има Младежкото обединение, което заедно с ECOSY ще организира различни инициативи. Не се стремим да оглавяваме протести, а да поставяме на публично обсъждане проблемите, за решаването на които търсим подкрепата на цялото гражданско общество. БСП е европейски анагжирана, но и национално отговорна партия.

- Промени ли се дефиницията за лява политика след кризата, която разтърси света?

- В момента Европа се управлява в по-голямата си част от десни популистки правителства. Налице е дефицит на лидерство от типа, познат ни от близкото и далечно минало. Оказва се, че във финансови и икономически центрове като Лондон, Париж, Франкфурт, Брюксел и др. Маркс се чете повече от всякога. Европейската левица загуби своята идентичност, което доведе до това одесняване на Европа. Третият път на Блеър доведе левицата до такава близост с дясното и либералното, че хората започнаха да не правят съществена разлика между леви и десни партии. Самите те в своите политики понякога предлагаха решения, очевидно по-характерни за опонента, отколкото за самите тях. Провалът на либералното, на неокейнсианската идея създава добри предпоставки за нов път на лявото в Европа, за ново преосмисляне на левите ценности и идеи, а защо не и за завръщане към някои позабравени формулировки.

Трябва да се преосмисли принципът на солидарност - да му бъде дадено ново измерение с конкретно приложение отвъд декларативността. Очевидно светът има нужда от нов модел на преразпределение на благата, от осмисляне ролята на банковата система върху живота на обикновения човек. Това не означава ограничаване на частната инициатива, а нов баланс между пазарна политика, частна инициатива, прогрес и жизнен статус.

- Възможни ли са предсрочни избори в България? Говори се, че управляващите сами ще ги предизвикат?

- В условията на криза предсрочните избори едва ли са най-доброто решение, но предвид политиката на ГЕРБ предсрочните избори могат да се окажат по-малкото, но необходимо зло. БСП трябва да има готовност и за подобен сценарий.

- На какво се дължи фактът, че управлението изпада в криза всеки път, когато завали сняг? Това дефект на кабинета ли е или принципна неспособност за справяне с кризи?

- По-скоро произтича от липсата на компетентност и личната амбиция на премиера да лови сам снежинките. Непрекъснатите кадрови смени на ГЕРБ доказват, че кадровият им потенциал е неспособен да реши проблемите, което може да се характеризира като кадрова слабост.

- Мислите ли, че след ГЕРБ може да се появи нов чудотворец, както прогнозират анализаторите?

- В последните десет години българският избирател залага два пъти на чудотворци. Може би имате предвид Меглена Кунева? Да, но в световен мащаб либералната идея е в упадък, а Кунева предлага да си говорим. Какво предлага тя? Каква е нейната алтернатива? И по важното - какви са политиките, които предлага? Българите трябва да осъзнаем, че решението на проблемите касае лично нас и ако говорим метафорично за спасение и решение, то то е вътре в нас, а не извън или около.

Видимо месията се е явявал само в Йерусалим, но в България все още не се е появил.

- Какво трябва да се случи, за да излезе България от кризата?

- Само едно - да бъде изтрит и забравен тоталитарният модел на управление на ГЕРБ, с което да се скъса окончателно с този манталитет на управление. Има нещо сгрешено и уродливо в начина, по който това правителство подхожда към кризата. Затова казвам, че предсрочните избори биха били по-малкото зло в тази кризисна обстановка, ако се стигне до тях.

Интервю на Александър Симов

Дума