/Поглед.инфо/ Интервю на Деляна Бобева с проф. Михаил Мирчев

Демокрацията е неефективният механизъм за прочистване на плявата от зърното. Проблемът не е в „лошия матрял”, а политиците „не са у ред” в България. Силната идеология в момента е национализмът. Това твърди един от водещите социолози и политолози в страната - проф. Михаил Мирчев - социолог и политолог, преподавател в Софийския университет, „Св. Климент Охридски”, УНСС, Бургаски свободен университет.

Проф. Мирчев е ръководител на Агенция АССА-М и председател на Българска социологическа асоциация, член на Съюза на българските журналисти и председател на ГИСДИ - Гражданска инициатива за свободни и демократични избори. С предизборни изследвания и прогнози се занимава от 1993 г.

Роден през 1954 г. в София. Син е на проф. Стоян Михайлов, един от бащите на българската социология и съосновател на Института по социология към БАН.

„Живеем в турболентно време, с ново историческо пренареждане. От нас се очакват обобщаващи анализи и системно-обосновани прогнози”, е тезата му за съвременната роля на социолозите в света и в частност в България.

Проф. Мирчев владее три езика - руски, италиански и английски. Има син и дъщеря, дядо е на едногодишна внучка. Казанлък е сред любимите спирки на проф. Мирчев, заради „особеното излъчване на този град”, както той сам твърди. 

Проф. Мирчев, на тазгодишната Бузлуджа новият лидер на социалистите Михаил  Миков каза, че „октомври не е бой последен, а битка по пътя”. В този смисъл, кой ще спечели битката за народното доверие през октомври? 

Този, който наистина се обърне към интересите на българската държава и българската нация. Всички политически играчи досега доказаха, че  обслужват нечии други  интереси: или корпоративни, или олигархически, или интереси на чужди държави. Незнайно какви и чии, но не и на българската нация и българската държава. И от тази гледна точка, доверието и възможността да бъдат подлъгвани избирателите е достигнато до точката на изчерпване. Оттук нататък имат шансове само политици и партии, които ще могат да възбудят отново доверие към себе си, към хора, които разбират и милеят и се опитват, доколкото международната обстановка го разрешава, както се казва, да зачитат и да работят в полза на националния интерес. Като под „национален интерес” разбираме българската нация и българската държава. Тези неща се припокриват, но частично, не са едно и също. 

Народът е уморен, озверен…

Не, българският народ не е уморен. Народът е изтощен. От кризи, от безобразия, от цинизъм, включително политически, от кризите, които се раждат вътре в България, такива, които се струпват на страната ни от външни фактори.

В този смисъл такъв народ има ли верни рефлекси за оцеляване или отново рискува да търси Господ, спасител, бащица? Няма ли капан, за да усети кой точно му трябва? 

Винаги съм твърдял, че българският народ има тънко политическо усещане да разпознава ментетата от истинските неща в политиката. Въпросът е, че когато говорим за една огромна маса от хора, каквато е народът, разпознаването не става веднага и не става с магическа пръчка. Обърнете внимание, че българският народ чрез демократичните механизми произнесе много присъди на партии и политици за 25 години. Виждате как десните, олицетворявани преди всичко от Иван Костов, на практика загинаха. Смалиха се до няколко партийки и сега душа берат да удържат своя Реформаторски блок. 

БСП също получи една серия от електорални наказания, тръгна се  от Андрей Луканов и финишира със Сергей Станишев. Сега БСП е на ръба да загине като голяма партия, да се разпадне като десните, ако не намерят обратен ход към своето възраждане. 

Виждате едно ДПС, което в един момент почти бе успяло да заблуди, че не са етническа сепаратистка партия, а че са едва ли не най-патриотичната, национално отговорна българска партия, а сега вече за всички е ясно, че са не просто етно-турска партия, но са и откровено сепаратистки настроени и подчинени на алчни корпоративни структури. В тази светлина и тяхното бъдеще вече става проблематично. 

Спомнете си НДСВ, когато дойде с  гръм и трясък и спечели над 2,2 млн. избиратели през 2001 г. След това за година и половина 2/3 от избирателите изтрезняха, отказаха се от тях, а в момента НДСВ практически не съществува. Това според науката политология е типична партия-светкавица. Избухва, след което изчезва. Това са все  доказателства, че българският народ има тънко политическо чувство да разпознава ментетата и лъжците от истинските и загрижените политици. Само че това не става от днес за утре. Трябва да минат един-два мандата. Да има доказателства, че поредната лъжа се явява понякога в ново лице и е нужно време, за да разпознаем това лице. Така че народът ни си е читав и си седи на мястото. Ако има някакъв проблем, то той не е в „лошия матрял”, както беше казал един, а в това, че политиците „не са у ред” в България. И този народ очаква най-после да се пръкнат и да заемат властовото си позициониране истински лидери - политици, а не някакви си лидери, а самообявили се за такива пред групички от клакьори.  Българският народ има нужда и очаква истински лидери на нацията. 

Как ще постъпи сега българският народ, според вас, за да изтрезнее или отново ще се залага на принципа „проба-грешка”? 

В политиката винаги има проба-грешка. Няма Бог, който да ни каже „този е праведният, изберете него!”. Демокрацията е неефективен механизъм на прочистване на плявата от зърното, чрез метода на опита и грешката. Нещо ще ни бъде предложено от партии и политици. Хората ще имат възможност да избират и след това практиката ще покаже дали отново са били подлъгани или са се излъгали, или са избрали нещо на принципа „по-малкото зло”, или са успели да изберат хора с позитивен потенциал, който ще бъде разгърнат в бъдеще. 

Доколко фактът, че няма консенсус за националните приоритети и никой не поема разговор за това, е в основата на избора ни „проба-грешка”? И не сме ли пак на прага на нов следващ 25-годишен период на поредна промяна в политическия ни живот? 

Консенсусът не е работа на народа, а на политиците, на народните водачи, на лидерите.  Те би трябвало да са по-умни от народа, да могат да владеят достоверни информационни източници, за да виждат развитието много надълбоко, в скритите пластове. Да виждат рисковете, катастрофите, шансовете за години напред. В този смисъл политиците трябва да стигнат до консенсус за общонационални цели, интереси  и приоритети, а не да се прехвърля тази задача върху народа. Леля Пена, която си гледа ежедневието и се занимава с някаква дребна професийка, и за нея 200 лева за страшно много пари и полага невероятни усилия да изкара още 200 лева, за да може да диша спокойно, тя няма задача да изработва национален политически консенсус. В този смисъл политиците и в това хитруват в България. Непрекъснато прехвърлят своите управленски и лидерски задачи върху обикновените хора. Обикновеният човек трябва да се довери на политика, а не да му върши работата.

По малкото зло ли е или единственото добро, което може да ни се случи, ако ГЕРБ се върнат отново на власт? 

ГЕРБ са много проблематична партия, особено сега при директното обвинение срещу двете им водещи фигури, че са замесени в престъпления. Второто лице на ГЕРБ Цветан Цветанов, вече е осъден политик на първа инстанция и забележете, престъплението е злоупотреба с властта си на министър и служебното си положение. В момента в публичното пространство излизат много доказателства, че първото лице на партията, също е замесен в престъпления. Става дума за ужасни неща - конкретни данни за участие в серия  убийства, замесване в наркоканали. За каква ГЕРБ говорим? И защо непрекъснато вие, медиите, рекламирате ГЕРБ като голямата следваща успяла партия? Дори да не се окажат верни горните обвинения, след като има съмнение, след като  половината от източниците на МВР казват, „това не е вярно, това не документ”, а другата половина от източниците на МВР казват „това е автентичен документ”, тези двама лидери на ГЕРБ трябва да отстъпят назад или встрани. Защо това непрекъснато го забравяте и говорите за завръщането на ГЕРБ, сякаш това няма как да бъде предотвратено?

Защото по всичко личи, че и тези избори ще се спечелят от задкулисието…

Ще спечелят, но ако се крие тази част от истината. Правим демократични избори. Как ще участва една партия, като двете й водещи лица са директно обвинени за криминални престъпления? Обяснете ми?  Когато има съмнение за такъв лидер, той просто се оттегля. Други хора да излязат на позиция, други хора да се явят с ГЕРБ на избори, но за тези двамата нека Съдът и Прокуратурата си свършат работата. 

Защото лидери с психически диагнози стоят начело на политически партии ли имаме такава държава? 

Вижте, днес политиката е особена дейност, сфера с много депресивност, стрес и личностни изкривявания. В такова декадентско и жестоко време живеем, което не щади обикновените хора, но още повече не щади политиците, които стоят високо на това проветриво място. Затова има много хора, включително колеги, които сериозно твърдят, че човек за да се занимава с политика в днешно време, не може да е съвсем нормален. За да се занимаваш днес в страна като България с политика, трябва да правиш ужасни компромиси. Съвсем нормалните хора не могат да издържат на тази психологическа преса и на тази репресия върху собствената им принципност и моралност. 

Това е много обезсърчително…

Но извинете, психолозите, които исторически са гледали назад и са се занимавали с политически лидери, са правили детайлни анализи. Няма велик лидер на 20 в., който да е бил нормален. Хитлер бил ли е нормален? Сталин бил ли е нормален? Ленин бил ли е нормален? Може би донякъде генерал Де Гол е бил нормален. Винаги имате някаква странност на характера, това не са обикновени хора. Хайде, да не ги обявяваме за ненормални в негативния смисъл на думата, но винаги това са хора извън нормата. 

Как ще изглежда, според вас, България след 5 октомври? 

Бидейки социолог, не съм врачка. Считам, че как ще изглежда България, зависи единствено и само от БСП.  Защото единственият компонент, който ще размества останалите пластове, е БСП. И в БСП единствено и само от личността Михаил Миков. Всички други фактори са константни. Знаем как действат. Знаем какви са им интересите, мотивацията, вредите от тях. Единствената загадка е Михаил Миков и оттам БСП като фактор. Ще видим в следващите седмици БСП дали ще се стабилизира, дали ще намери формула на излизане от сегашната си криза, за да подаде ръка на 300-400 000 бесепари, които сега са стъписани или направо ядосани. Или обратно - в БСП ще надделеят раздорите, разцепленията, бруталните компромати един срещу друг. И  тогава БСП вместо да спечели, допълнително ще потъне на предстоящите избори.  

Нови „партии светкавици” няма да се появят, но ще изтрещи ли като за последно партията „светкавица” на Николай Бареков? 

Това е една много нежна, малка светкавичка, от три бърда в деветото, през баира. „Партия светкавица” е партия, която трябва да спечели за няколко месеца над 1,5 до 2 млн. гласа. Тогава говорим за светкавица. Господин Бареков цяла една банка фалира, за да му плати кампанията и въпреки това има само 230 000 гласа. Това е една мизерна победа. Второто, което недоумявам е, защо вие медиите, непрекъснато обявявате Бареков за някакво чудо. Той с неговите 230 000 гласа би следвало да си посипе главата с пепел и да каже, че не е успял. 

А читав бостан без ДПС, би ли се получил в следващия парламент? 

Скоро българската политика няма да минава без ДПС. ДПС обективно са много голяма сила, независимо на кой това му харесва или не. Оттук нататък всички коалиции са обречени да работят официално, или неофициално с ДПС. Въпросът е ДПС да станат по-малко арогантни и по-малко агресивни. ДПС си имат своята позиция и трябва да стоят в нишата, която им е отредена. Проблемът е, че те посегнаха към нишите на другите и към позициониране, което по принцип не им се полага в държава като българската. 

Партиите ли „изядоха” национализма в България или всъщност такъв няма? 

В България има национализъм и националистичен вот, поне 12%-15% от избирателите, които търсят патриотично-националистическа партия, за която да гласуват.  И това е силната идеология в момента. Сега няма дясна или лява силна идеология, там става дума за прагматизъм: десен и ляв. Ако има идеология на идейно и на ценностно равнище, търсена от масовия гражданин, то това е търсенето на национално -патриотичното. Но си нямаме авторитетни и силни  партии. 

„Атака” успя да катастрофира след огромните усилия за това от 2005 г. насам.  „Националният фронт за спасение на България” добре се представи на парламентарните избори през 2013 г., но сега, през май, година по-късно, също катастрофираха. ВМРО е по наследство патриотична националистична партия, но те много заиграха с неясни коалиции. И с пари, най-вероятно. И от една хубава партия, законно финансово обезпечена, сега имат под половин процент електорална маса, макар уж да имат вече евродепутат. Има го патриотично-националистичният избирател, а го няма политическият представител. Сега очаквам повечето от политическите партии много патриотарски да говорят, но то ще е повече  фразеология, отколкото истинска политика и конкретни цели, които те действително си поставят. В момента няма силна патриотична-националистическа  партия у нас.

Сегашният политически елит има ли потенциал за един читав и силен следващ  министър-председател? 

Има, разбира се. В България има много кадърни хора, готови да бъдат добри министър-председатели. Въпросът е, дали ще ги излъчат персонално и когато ги направят министър-председатели, как ще стоят зад гърба им. Т. е. дали ще ги подпомагат да си вършат ежедневно работата като управленци, или ще ги саботират ежедневно. Ето пресният пример с Пламен Орешарски: общо-взето читав и образован човек, годен за министър-председател. Има някои социални сфери, в които показа некомпетентност и дори частична неадекватност, но общо взето той е държавник с възможности и професионалист, с доказани качества. Но двете партии - БСП и ДПС, повече му пречеха, според мен, отколкото да му помагат. Включително грешките, които сега се приписват персонално на него, на най-близките му министри и на Министерски съвет като цяло, се дължат донякъде на тях, като персони, но повече се дължат на двете партии, които им пречеха: с лоши кадрови назначения, с принуждаването да правят  безумни компромиси. И тук има пример: фалстартът на Делян Пеевски. Големият скандал, който тръгна, не е бил всъщност избор на Пламен Орешарски, а на партиите,  седели зад гърба му. Слагат го на една динена кора, след което се вайкат защо не се справи кабинетът и Пламен Орешарски. Личности имаме, въпросът е партиите дали са читави, за да ги изведат тези личности и след това да им помагат, когато се решават реалните проблеми на страната. Не да им пречат. 

Да обобщим така: Избори 2014: търси се следващото политическо камикадзе. 

Ако партиите продължават да бъдат нечитави, следващите управляващи ще бъдат камикадзета, изхабени хора с потенциал или обратно - еднодневки, които са дошли за малко, за да откраднат много. Това е злокобната комбинация, която мъчи България поне от 15-тина години. Все пак се надяваме, че за два месеца до изборите, ще бъдат откроени една или две действително здравословни партии, за които хората си струва да гласуват. Партии, в които се мисли нещо сериозно за народа и държавата, а не само за кражбата, чрез държавата. Това е надеждата на всички ни, всъщност.

Дарик радио