проф. Михаил Мирчев
Кандидат за кмет на София


Трета Пресконференция. Част 2

София, Национален пресклуб БТА, 13 часа
30 септември 2015, сряда


  Вижте видеото в Youtube
  канал Михаил Мирчев

Да преминем към втората тема: Сигурност и ред в София. Възможност или химера?
И много тежкият проблем, който от 25 септември вече, според мен, стана № 1 в София и № 1 проблем за българската държава. Бих казали за българската нация. „Бежанците” извън контрол. Бежанците в пряк риск да се взриви обществото в София. Да се види, че институциите до момента не искат да се регулира процесът и се оказват безпомощни.
     Не-сигурност. Вместо да говорим за сигурност и ред в София все по-очевидно за все повече хора, дори за онези, които си крият главата в пясъка, става ясно, че става дума за не-сигурност и без-ред, без-редностност.

     Защото има:
     

Изоставена квартална престъпност. Изоставена от полицията. Тя сега се занимава на друго равнище със сигурността и реда. Там в кварталите, по улиците и в домовете си, хората сами да се оправят. Така че изоставена от институциите квартална престъпност, тя да си вилнее по домовете.
     Мои колеги от ЦИД, наскоро правиха изследване. Те са специалисти в това отношение. И констатираха, че едва 50% от реалната битова престъпност се регистрира. До такава степен, толкова много хора в София са обект и са жертва на някакви посегателства. Но нямат доверие в институционалният механизъм и в полицията, и в крайния позитивен резултат – че някой ще бъде хванат, че някой ще бъде осъден, че нещо ще бъде върнато на самите граждани, че ще бъдат обезщетени, и те просто не отиват и не регистрират това, че са станали жертва.

     Второ. Мутренското високомерие – виждаме го навсякъде. То просто се лее от големите черни джипове и съответната показна безнаказаност.
     А когато говорим за пазари, за квартални магазинчета, за ателиенца и т.н., за много голямо съжаление, от страна на мутренските организации се върна организирания рекет. Той беше до голяма степен затиснат и намален, и изплашен, че държавата е силна. Това се случи някъде към 1999-2000 година. Сега – 15 години по-късно абсолютна безконтролност.

     Трето. Циганските гета. Вече можем да прилагаме понятието „анклавчета”. Колеги, кандидати за кметове, вече използват думата цигански „автономии” в съответния квартал.
     Това са си едни микрообщества. Те си живеят общностно и по техните закони. Това в науката социология, в науката политология от 20 години насам се наричат „сиви зони”. Те не са подвластни на официалните контролни институции. Доколкото полицейската кола като влезне вътре има риск да попребият малко полицайчетата, да разбият колата и да ги направят за смях.
     Това вече в София колко пъти се случва? Това значи „сиви зони”. Това значи циганска автономия в съответните гета. Много страшно явление.
     До кога официалните власти и специално кметът на София, г-жа Фандъкова, някак си ще потрива ръчички и ще казва: „Това е задача на държавата. Аз чакам държавата да се справи.” Държавата обаче не се справя.
     Кметът на София би трябвало да е много активна фигура. Много активна институция. Включително искам тук да напомня, че г-жа Фандъкова не е просто кмет на София. Г-жа Фандъкова е заместник председател на управляващата партия ГЕРБ. Тя по линия на своето заместник председателство има функции, политически, властови, управленски функции в общонационален мащаб, където са всички държавни институции. И затова тя ловко се усети на дебата в понеделник (28 септември), когато я атакуваха, че само информира полицията и моли полицията. Тя много каза: „Аз настоявам полицията да свърши първо, второ, трето.” Според мен, тя тогава много адекватно реагира като термин, като декларирана позиция. Само че практическите резултати все още не ги виждаме.

     Следващото четвърто са бежанските центрове. Три в София, но вече препълнени и преливащи. Няма капацитет. Множеството на прииждащите бежанци в момента не е чак толкова голямо, но утре може цяла една вълна да нахлуе в София.
     И накрая, големият проблем за така нар. арабско-ислямско нашествие в центъра на София. Между „Лъвов мост“ и „Синагогата“. Между „Женския пазар“ и „Мария Луиза“.
     И така. Дайте да видим има ли решение на всичко това. И аз сега като поставям проблемите, много хора ги поставят: Дайте да видим г-н Мирчев, вие като станете кмет, какви ще Ви бъдат решенията?

*     *     *
     Ето, давам ви своите РЕШЕНИЯ.
     

Кметът трябва да бъде инициативен и искащ, настояващ, да намира начин, принуждаващ държавните институции. Първо, да работят активно и, второ, да свършват работата. Защото в тези ситуации просто някой да работи не е достатъчно. Той трябва да си постави ясни и адекватни цели и да успее да ги постигне. Това е задачата на полицията в София. Става дума за искане от страна на Кмета пред Полицията, пред Гражданска защита, пред ГРАО, която е институцията, отговаряща за гражданската регистрация на всеки човек, пред КАТ.
     Но вижте един абсолютен архаизъм. Полицията в София има само 9 районни управления, при милион и седемстотин хиляди реално население. Имаме 24 района с ранг на общини, а имаме 9 районни управления. Не може ли кметът на София императивно да поиска в структурата на софийската полиция от 9 да станат 24 , за да могат хората да си вършат работата. Защото сега люлинското управление отговаря сигурно за 200 хил. души. Младост има 130 хил. жители и е без районно управление. Абсолютни парадокси има в самата институционална структура. Кметът на София е много високопоставен властник. И той може не просто да моли, той може да иска и да има съответните инициативи.

     Второ, Общинска полиция.
     Сега има някаква общинска полиция със 150 човека, които изпълняват преди всичко охранително-декоративни функции. Там пред кметството се разхождат едни момчета със съответните униформи, за да може някой турист, ако мине през кметството, да си каже: „Ааа, в София освен полиция има и общинска полиция.”
     Необходима е мощна структура на общинската полиция с добре подготвен състав, с много добра материална и всякаква друга обезпеченост. За да могат да вършат дублираща работа на полицейските структури, в синхрон с полицейските структури, но дублираща. Това е идеята за общинска полиция, която трябва да се разгърне, да стане мощна институция, респектираща институция.
     Ако някой погледне закона и наредбата за общинската полиция, там изрично пише, че общинската полиция се създава с договор. Съвместен договор между кмета и СДВР. След което рутинните договорени функции тя си ги изпълнява, но в изключителни екстремални ситуации кметът лично може да нарежда, да възлага специални действия на Общинската полиция. Докато се чака новият договор със СДВР, новото съгласие, новото синхронизиране с полицията. Кметът трябва днес да го нареди, утре те да го свършат – за да не стане голямото бедствие, в квартал Орландовци или в Центъра, ако примерно една тълпа тръгне да безчинства. Има специален текст, нормативен, който развързва ръцете на Кмета да бъде наистина властова, възлагаща институция при такива съдбоносни събития. Спешно да се извършват охранителни действия чрез Общинска полиция докато чакаме полицията, нашата, да се събуди.

     Квартален инспектор.
     На ниво улица, група блокове, малко кварталче – абсолютно назрели са нещата от всякъде. Веднага да се върне кварталният инспектор или районният инспектор. Тук нещата и професионалните термини са малко различни.
     Това е човекът, който е назначен от полицията или общинската полиция, и си е сред хората ежедневно, и всички го познават, той познава всички. Ако работи в някакъв по-краен квартал, Общината може да му осигури лично жилище, за да си живее там и допълнително да бъде ангажиран и стимулиран. За всичко това трябва да се осигури съответното финансиране – за личния състав, за цялото това обезпечаване.
     Тези хора не трябва да работят за гражданите на една пейка. Трябва да си имат съответното помещение, оборудване и така нататък. И това не може да не бъде грижа на Общината, на кмета и на общинския бюджет. С два километра свръх цени от магистрала, можем целият този състав материално и технически сигурно за три години напред да го обезпечаваме.

     И последното, граждански патрули.
     В понеделник (28 септември) правих една експертна среща по проблемите на сигурността. Дойде едно момче, което разказа, как са почнали да стават погроми по ул. „Симеон”. Момчетата, които там живеят, младите мъже са казали: „Ние отиваме вечерта да охраняваме района, за онези бандитите да се респектират и да са по-спокойни нашите жени и нашите деца”. И се събрали десетина млади мъже – тридесет, четиредесет годишни, почнали да се разхождат и бандитите веднага, те казват, че са се скрили. Три вечери нямат престъпления, нападения, опасност. Но на четвъртия ден идва народната полиция и казва: „Момчета, много хубави работи правите, но отгоре ни наредиха да стопирате и повече да не се разхождате и да не играете ролята на гражданска инициатива, граждански патрул.” Кажете ми сега за какво става дума?
     Кметът трябва да използва гражданските патрули в механизма, с който да работи. Те да са под негова защита и под неговата егида. Да действат граждански патрули навсякъде, където има рискови зони и където местните хора имат желание да допринесат и да съдействат на полицията.
     Тези граждански патрули, няма идея, никой няма идея да работят против полицаите и да пречат на Общинска полиция. Те само ще съдействат. Ако се работи в такава система, ще започнем наистина да противодействаме институционално и граждански срещу тези банди, които надигат, надигат глава в момента и създават много голям хаос и паника, вече в много квартали и то в Центъра на София. Не може така, кметът не може да се занимава с някакви телевизионни изяви и просто рязане на някакви лентички. Не може да се бяга от такъв проблем.

     

Има една Стратегия за национална сигурност, която между другото не е лоша. Тя е с визиран период 2011-2020 г. Просто тази стратегия, като нормативен и рамкиращ документ, трябва да се доработи и да се конкретизира от гледна точка на взривната ситуация, в която ни вкараха, в която ние сме.

     Има едно интересно предложение. Да се направи криминална, криминогенна карта на София, т.е. цялата територия на София, различни квартали със своята особеност и да се изясни къде има концентрация на жертви и повишен риск. За да може там да бъде концентрирано, да се пренастрой самата структура на полиция, общинска полиция и граждански патрули. Там да се съсредоточи силата на противодействието.

     И накрая, голям въпрос с фирма ЕГИДА.
     Имаше си една хубава фирма ЕГИДА, общинска, която примерно обслужваше охраната на училищата. Обаче съгласно мантрата за частна инициатива, дайте охраната да я дадем на едни частници и на практика беше забранено на фирма ЕГИДА. Общината не може да сключва с нея пряко договори и да й възлага, защото била търговско дружество. И сега училищата, всеки директор със своята автономия си намира някой, който да охранява училището. Половината училища сполучват на добри охранители. При другата половина самите охранители съдействат престъпността да влиза вътре в нашите училища, сред децата.
     Защо да не се върне ЕГИДА? За да се изплъзнем от забраната, общината може самата фирма, която е общинска, но е регистрирана по Търговския закон, да я регистрира по другия Закон за организации с идеална цел. И тогава Кметът ще може да й възлага пряко охранителни задачи. Оттам нататък ресурс, ресурс, ресурс; бюджет, пари, организация, заместник-кмет, който лично и персонално да отговаря.

     В момента госпожа Фандъкова няма заместник-кмет по сигурността. Как може? София с толкова престъпност от всякакъв вид и да няма заместник-кмет. Това означава, че по този начин, госпожа Фандъкова ни казва: „Аз нямам нужда от заместник кмет по сигурността, защото това е второстепенен проблем”.
     Нещо обратно, веднага следващият кмет трябва да има не само заместник-кмет по сигурността, а той да има дори още по-висок старт на първи заместник-кмет. Защото сигурността е абсолютен приоритет в момента. Не е ли така?

     И накрая, осветление. Като няма осветление всички престъпници са спокойни.
     Камери, като няма камери всички престъпници са два пъти по-спокойни.
     Има камери, но няма софтуер за разпознаване на лицата, той не е включен към единна система на МВР. Голяма работа, че ме е заснела камерата като не могат да ми разпознаят лицето или не ми го разпознаят на първия час, а на втория месец. Голяма работа, че има камери.
     Това са все конкретни решения, които в момента се заобикалят, не се правят – заобикалят се. Прави се нещичко, но не в пълния мащаб, няма система, а само системното противодействие може да спре наплива на престъпници и нарушители на обществения ред.

*     *     *
     Ние сме пред съдбоносна дилема:
     Бежанци, на които трябва да помагаме или ислямско нашествие?
     Заливат Европа и стават все по-агресивни. Всички четете и гледате. Няма какво да се обясняваме. Сега целият проблем е и в България.
     

Ние към кой модел като държавност трябва, кой модел трябва да приемем.
     Има два модела. Има модел на Ангела Меркел. И германците в Германия вече подлудяват – ние германците нали като държава сме хуманисти и не сме расисти, я елате още 100-200-300-400 хиляди. Това е моделът Ангела Меркел.
     Но имате и обратния модел на Виктор Орбан. Ние унгарците тук ислямисти не искаме, защото сме били 150 години под Османско робство. Бежанците приличат повече на армия.
     Ние българите, понеже сме били 500 години, дайте сега да си напълним България с ислямисти. Не просто мюсюлмани, а ислямисти. Нали правите разлика между двете.
     Та кой модел. Аз категорично съм за модела Орбан. Който иска да гласува за мен да знае, че съм радикален привърженик на модела Орбан. Тъй като Виктор Орбан си пази нацията, пази си границата, пази си националният интерес. Всичко друго са сладки приказки и самоубийствени действия. Мисля, че Ангела Меркел рискува да бъде пометена от своите германци от власт – поради неадекватната си политика спрямо бежанския проблем.

*     *     *
     

И адекватност на реакцията.
     Вижте, има два примера вече за адекватна реакция в България. И това са позитивни неща по тази много тежка тема. Искам да кажа няколко думи, защото не трябва само нихилистично да говорим непрекъснато. Има и светли неща, които трябва, първо, да ги забележим, второ, да им отдадем заслуженото и трето, да стимулираме и други да тръгнат по тази пътека.
     Първо, имаме на 25-ти септември декларация от една единствена политическа партия. И тя се нарича БСП, че проблемът бежанци вече ни пали чергата (малко перефразирам). Че трябва спешен консултативен съвет по сигурността при Президента. Спешен значи след 2 дена, а не след 2 месеца. И координирани, ефективни действия, за да застанем ясно срещу проблема. Ние като политическа система, ние като държава.
     И сега тук питам, питам всички политици, питам гражданите на София: „Къде са другите партии?
     Защо само БСП? Къде са ГЕРБ? Къде са реформаторите? Къде са патриотите, между другото? Къде е партията „Атака”? Къде е ВМРО? Къде са новите десни партии като Д3? Къде е АБВ? Къде е Движение 21? Защо ги няма декларациите от тяхна страна?” Адекватни реакции от тяхна страна.
     Какво чакат – нареждане? От кого нареждане?
     Къде е Президентът? Той ни говори, всъщност, точно обратното.
     И къде е Правителството? Обратно, Правителството отиде в Брюксел и каза, че иска от името на целия български народ България да стане ГОРЕЩА ТОЧКА, приемна страна и целият този бежански, от който цяла Европа вече се чуди как да се спаси, той да се излее в България.
     По-голямо предателство национално, престъпление, включително по текстове на Конституцията, аз не мога да си представя.

     

Нещо друго, което най-много зарадва моята душа, защото ние не сме просто българи, а сме християни, и не сме просто християни, а сме православни, източно православни. И ако имаме някаква институция, която въпреки прекъсванията на българската държавност и история, постоянно е била със съдбата на българския народ, това е Българската Православна Църква. Единадесет века. Имате 2 прекъсвания в държавността ни. Първо за 2 века, после за 5 века.
     Българската Православна Църква и Светия Синод, и Негово Светейшество Патриарх Български Неофит. Те са хора, които дълго мислят по един въпрос. Но когато въпросът, рискът, опасността назрее, тогава вече им е силна думата. И точно това се случи.
     На същия ден, 25 септември, имаме специално обръщение от Светия синод и Негово Светейшество Патриарх Български към българския народ, към българските държавници, към българските политици и всички, които милеят за България, за националния български характер, за православно християнския характер на нейния народ и нашата нация.
     Там се говори за риск за държавата ни, риска за православния ни народ, риск за българската нация. Имаме категоричност не само на оценката, но и категоричност на искането към политиците на власт, че трябва да се прекрати приема на повече бежанци. Абсолютно категорично. Трябва да се прекрати приемът.
     Но за да може да се прекрати приемът, трябва да се прекрати притокът на хора, които искат да влезнат в Европа и в България в частност. Което значи, че трябва да се премахне причината. Което значи, че трябва да се успокоят народите, държавите, от които идват тези човешки вълни – това е Сирия, това е Либия, това е Афганистан. Това са много други държави.
     Всички онези, включително европейски сили, които разбъркаха тези държави, обрекоха на бедствие техните народи, застрашиха живота и бъдещето на голяма част от тези народи. Всъщност трябва тази европейска политика да се спре и да се обърне. Защото когато идва вълната от Турция, хиляди и десетки хиляди хора, много трудно физически може да ги спрете. Радикалното решение е бедствието да бъде прекратено в онези другите държави. Това е изключително силна постановка. Това съответства с най-мъдрите гласове и в Европа и в САЩ.
     Имаме категоричност в искането. Българска православна църква иска категоричност на правителството, ако то е българско, ако то се чувства християнско. Категоричност в действията си. Включително в исканията си спрямо европейските си партньори.

     Ще ми разрешите, тъй като имам чувството, че медиите в България се постараха българският народ да не научи за това извънредно обръщение. Позволявам си от тази трибуна, тъй като мисля, че тука не сме малко в залата, но мисля че има хиляди хора, които в момента гледат и други хиляди хора, които довечера могат да го вземат от моя Youtube канал, да прочета няколко реда от самото обръщение. Слушайте внимателно.

     „ВЪЗЛЮБЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,
     Многократно през последните месеци в публичното пространство се поставя въпросът каква е позицията на Българската православна църква по отношение на така нар. „бежански проблем”...
     

По своя характер Православната църква е длъжна да мисли с категориите на Свещеното Писание, Божиите заповеди, така също и с категориите на историята, което означава да промисля позициите и решенията си с оглед на последствията от дадени събития и как те биха се отразили дългосрочно на православния народ...
     Това се отнася особено за ситуации като тази с бежанската криза. Ситуация, която по своя характер, освен моментните въпроси на материалното обгрижване и материалната солидарност с прииждащите тук хора, поставя въпроси за стабилността и съществуването на Българската държава, по принцип. Както и въпроса за това в какъв духовен контекст, в каква духовна среда, ще пребивава православният български народ, ако този поток продължи – до степен, в която да бъде разместен съществуващият етнически баланс на територията на нашето Отечество България...”
     И продължавам.
     „...Ние помагаме и ще помагаме с каквото можем на бежанците, които вече са попаднали в нашето Отечество, и не ги делим по вяра и народност. Но считаме, че нашето правителство в никакъв случай не трябва да допуска в страната ни повече бежанци. За тези, които вече са тук, е редно като православни християни и като общество да се погрижим доколкото можем и ни стигат оскъдните ресурси, но повече не. Който е създал повода за този проблем, той да го преодолее, не е редно православният български народ да плаща с цената на изчезването ни като Държава.
     Изхождайки от това виждане, Българската православна църква призовава българското Правителство, ако то е правителство на християнска държава, на всички форуми и във всички международни организации, в които то участва, да постави най-остро и категорично въпроса за незабавно прекратяване на войните в Близкия изток и Северна Африка и за отстраняването на причините, довели до масовото прокуждане на милиони хора от родните им земи...
     На второ място, искаме най-категорично нашето Правителство да постави въпроса дали е налице религиозно прочистване на тези територии от християнството...
     Считаме, че българското Правителство трябва да концентрира външно-политическите си ресурси, както казахме, за спиране на войните, а не само да проявява солидарност с последствията от тяхното безкрайно продължаване...


     ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
     † НЕОФИТ
     ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ”

     Това е, уважаеми съграждани.
     Ние можем, като българи само да благодарим на Православната ни църква.
     И отново питам: Къде са партиите? Къде е столичната интелигенция?
     Ако имаме патриотична столична интелигенция, тя до довечера трябва да се е сплотила в своите клубове и да иска, да иска, да иска от това Правителство, ако то се счита българско и ако то се счита правителство на християнска държава.
     Тези две реакции към бежанската заплаха над България са светлите неща. Трябва да им даваме гласност и да съдействаме исканите неща да стават практика.



     Още по темата вижте тук.


     Край на Част 2.