„Александър Стамболийски и фашисткият терор в България“ – сто години от зловещото му убийство

/Поглед.инфо/ Представяме доклад, прочетен на конференцията проведена на 9 юни 2023 година в София за отбелязване на 100 години от Деветоюнския фашистки преврат, както и Антифашисткото Юнско въстание от 12 юни и зловещото убийство на Народния и Земеделски водач Александър Стамболийски на 14 юни 1923 г.

Въведение

Измина един век от Деветоюнския преврат през 1923 г. дал началото на цяла поредица от трагични събития. Този преврат предизвиква непосредствената реакция на Юнското Антифашистко въстание на 12 юни. Следва фашисткият терор отнел по безумно жесток, зловещ начин живота на Земеделския и Народен водач и министър-председател на България Александър Стамболийски на 14 юни. Ескалацията на фашистката опасност предизвиква Септемврийското въстание. А след това последва и цялата кървава драма, белязала България в първата половина на ХХ-то столетие.

Именно този фашистки преврат тласка Родината ни в безмилостната Гражданска война, чийто отзвуци и последствия като фантомни болки се чувстват и днес в нашето общество.

Ето защо историческата памет за тези събития трябва да остане. Тя следва като камбанния звън на черквата на поп Андрей да буди нашето съзнание за истината за фашизма. Тъй като в днешното твърде противоречиво време ставаме свидетели на отричане на тази истина. Наблюдаваме фашизоидни фалшификации на горепосочените трагични събития и на правдата за трагедията на Гражданската война в България.

Всичко това говори, че хидрата на фашизма бавно и полека отново надига глава. Нищо ново не научила и нищо старо не забравила. И затова със сегашното отбелязване на тези събития още веднъж се обръщаме към нашия народ, перефразирайки заключителния възглас на антифашиста Юлиус Фучик от неговия "Репортаж, писан с примка на шията": Хора, обичаме Ви, бдете!!!“

За личността и обществената дейност на Александър Стамболийски

Следва още в самото начало да подчертаем, че когато говорим за личността на Александър Стамболийски трябва да избягваме хвалебствията и славословието. Земеделският и народен водач е човек със своите слабости и грешки, но и със своите силни страни и безспорни достойнства. Тук трябва да се ръководим от два основни принципа. Първият е, че в живота на немалко хора, но особено за тези, които са изправени пред исторически изпитания важи ключова истина. Има мигове, в които се решава, както се пее в песента, дали ще излезеш от тях опозорен и без чест или, казано по Ботевски, ще останеш безсмъртен в народната памет. Вторият принцип е този, че от миналото трябва да вземаме огъня, а не пепелта.

Като се ръководим от гореказаното нека да погледнем кой е Александър Стамболийски? Като първо негово качество като личност бихме посочили чудното свойство „народност“. Т.е. да се стремиш да бъдеш винаги с народа си в радост и мъки, в празник, но и в трудности. В това му качество той се родее с българските възрожденци. В този смисъл може да се каже, че той е последният възрожденец в българската политика.

А това си свойство – народност той доказва в редица ключови моменти, както в живота на народа, но и в своя живот. Първи такъв миг е този, когато Стамболийски /освободен от затвора заради това, че е противник на новата военна авантюра на Кобурга и българската буржоазия – Първата световна война/ заедно с Райко Даскалов е пратен да „утихомири“ войниците от Войнишкото въстание. Но вместо да изпълни „височайшата заръка“, чувствайки гнева на народа, той не само се присъединява към вдигналите се на въстание войници, но ги възглавява и обявява Радомирската република.

Вторият миг е, когато Стамболийски заминава за Франция за да подпише позорния Ньойски договор. Още веднъж ще кажем, че Стамболийски е човекът, който се противопоставя България да участва в Първата световна война, за което е пратен в затвора с доживотна присъда. В този смисъл той носи най-малка отговорност за Втората национална катастрофа. Обаче, носейки в сърцето си мъката и отчаянието на българския народ от наложените несправедливи условия, изразява по най-категоричен, но и по единствено възможен в тази обстановка начин своята позиция. Чупи писалката, с която подписва Ньойския договор.

Що се отнася до неговата обществена дейност тук трябва да се говори за значимостта на идеите и делата на Александър Стамболийски. Ще започнем с идеята за народовластието като ключова концепция, при което народовластието се разбира като работеща алтернатива на т.нар. либерална демокрация, която и тогава и сега в нейната вече неолиберална форма, представлява политическа игра, при която ключова роля играят парите. Казано с думите на героя-сърбин от пътеписа на Алеко Константинов „До Чикаго и назад“ „Овде е парица царица“. В този смисъл народовластието е създаването на такива условия и механизми, при които приоритет се дава на интересите на народа на трудовите хора, а не на тези с многото пари..

Друга важна идея е тази за кооперативизма като важно условие за възхода не само на българското село, но на България като цяло.

Републиканизмът е другата ключова дума, която определя идейно-политическото наследство на Стамболийски. Широко известно е, че той желае да постави въпроса за абдикация на нелегитимния „цар Борис Сакс-Кобурготски“. Започва подготовката на нова Републиканска Конституция. Съответно да се премахне нелегитимната според Търновската конституция власт на т.нар. „цар Борис III”. Тъй като в България не е създадена династия, съгласно която тронът да бъде предаван от баща на син. А според Търновската конституция едно лице може да стане цар само ако за това се гласува с мнозинство във Велико народно събрание. Но такова не е свиквано през цялото време на „царуването“ на Борис Сакс-Кобурготски.

И именно с това БЗНС и лично Александър Стамболийски става мишената на антинародния, антибългарски, фашизоиден съюз между разнородни сили – монархически настроената част от генералитета и офицерството, ВМРО на Ванче Михайлов, руската белогвардейщина, едрата спекулативна буржоазия и част от градската лумпениада, включително личности с университетски мантии. И зад всичко това стои Кобургът. И на 9 юни те стартират Гражданската война в нашата страна с насилствения Деветоюнски преврат.

Правителството на Александър Стамболийски се опитва да изведе страната от международната изолация след Първата световна война чрез активно участие в дейността на Обществото на народите и установяване на приятелски отношения с Кралството на сърби, хървати и словенци.

Във вътрешен план правителството на Стамболийски провежда някои реформи, част от които са оспорвани тогава и отричани от днешните неолиберали. Поземлената реформа ограничава размера на поземлената собственост. Въвежда се трудова повинност поради разпускането на войската, наложено от мирния договор.

През 1922 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи. На него привържениците на БЗНС и БКП с голямо мнозинство налагат осъждането на част от политическия и военен елит на България от времето на войните от 1913 – 1918 г., довели до две национални катастрофи. Всичко това са реформи, радикални реформи, които отговарят на принципите на социалното равенство, социалната солидарност, солидарната справедливост и народовластието.

За фашизма и фашисткия терор

Днес се отрича наличието на фашизъм в България, даже от хора, които претендират да имат леви възгледи. В най-краен случай те наричат режимът дошъл на власт на 9 юни 1923 г. авторитарен. Да не говорим за други, които даже смятат, че той видите ли възстановил истинската демокрация у нас.

Затова нека да се запитаме дали е имало фашизъм в България. Българският капитализъм от появата на първите негови форми още в периода на Османската империя, е много закъснял. Руско-турската Освободителна война през 1877-78 год. изиграва ролята на буржоазна революция, снемаща редица от османските феодални и полуфеодални ограничения, пречещи на развитието му. Но въпреки това до 9.9.1944 год., се проявява като недоразвит, доиндустриален тип общество.

Съответно това се изразява и в неразвитостта на социално-икономическите и съответно класовите процеси. Но дали тази недоразвитост влияе в такава степен, че да се говори за невъзможност на процеса на фашизация.Ще подчертаем, че за да има фашизъм са нужни няколко условия:

Първото условие е наличието на едра, олигархичен тип буржоазия. Такава, която е готова в името на защита на интересите си да пристъпи към упражняването на терористическа диктатура. И тук е нужно да признаем, че такава в нашата страна вече е изградена.Именно по време на Първата световна война на основата на спекулацията с военните доставки и недоимъка, причинен от военната обстановка, докато българските войници мрат по фронтовете, в тила се ражда крадливият и спекулативен български „едър капитал“.

Формиран не чрез производство той е ориентиран не към създаване на богатство чрез съзидание, а обратното чрез кражба и „далавера“.Защото той никога не е знаел, не е могъл и най-вече не е искал да се научи да печели чрез предприемчивост и производство. Което го прави изключително опасен, тъй като всички са знаели и са осъзнавали, дори той самият, че неговото „благоденствие“ е построено чрез престъпления или действия близки до ръба на престъплението. Ето защо много скоро може да дойде възмездието. И този „едър капитал“ постоянно живее с този страх.

Затова морално и физически е готов към осъществяването на терор спрямо собствения си народ. При което, както показват сетнешните събития е готов да пренебрегне и разбие духа на национален солидаризъм. Този висок патриотичен дух, създаден в предходните времена на национално-освободителна борба срещу османския поробител, както и за национално обединение, изразени в Съединението и Първата Балканска война.

Друго условие е наличието не на реална заплаха, но просто на потенциал за такава, на потенциал на усилия, насочени срещу нашенския „едър капитал“. В този смисъл фашизмът е несъмнено контрареволюция, но превантивна контрареволюция. С това той се отличава от дясноконсервативни буржоазни сили.

Да, такъв потенциал за търсене на възмездие за поруганите национални идеали през Междусъюзническата и Първата световна войни, за хилядните жертви, за народните мъки и тегоби има в лицето на значими маси от мъже-камък, минали през огън и вода в три войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Гневни мъже, защото техните най-искрени патриотични чувства са предадени и омърсени от „мръсната пяна“ – тогавашният „едър капитал“ и Кобурготската власт.

И когато дошлото чрез избори на власт правителство на Александър Стамболийски тръгва, къде колебливо, а къде не, да „търси сметка“, тогава е нанесен превантивният фашистки удар.

Да, фашизацията в България, поради особеностите на българският капитализъм, не може да не протече в различни от „класическия фашизъм и нацизъм“ политически форми.Така например у нас никога не се създава масово фашистко движение, както това става в Италия и Германия.

Българското общество, което през 20-те до началото на 40-те години, на XX век, пък и по-късно, е основно селско. То с неговото патриархално съзнание трудно се подава на въздействието на фашистките идеи, лесно проникващи сред лумпенизираните градски маси, включително част от т.нар. „Интелектуалци“.

Да, такива има и в нашата страна, но те са относително малко по брой. Те са достатъчни за отрядите на „шпицкомандите“ през 1923-та година и за жандармерията през първата половина на 40-те години. Но абсолютно не стигат за дълги колони с факли и фанатизиран блясък в очите. Съответно в такава обстановка трудно е да се излъчи „национален водач“ – „личност стояща над Бога и морала“. Цар Борис е просто „хитра лисица“, стараеща се да запази короната и монархическата институция за поколенията си.

И така на въпроса имало ли е фашизъм в България и откога започва той, мисля, че може да се отговори утвърдително. Да, имало е. Със своите особености и социално-психологически дефицити в страната ни се развива специфична фашизоидна власт – монархо-фашизъм. Още на 9 юни 1923 година се започва първата вълна на фашизация, която по-нататък се развива по една „колебателна крива”. Докато се стигне до зрялата, пиковата фаза в историята на българския фашизъм в първата половина на 40-те години на ХХ век.

Макар че даже и тогава при него липсват някои от ключовите черти на класическите примери в лицето на италианския фашизъм и германския национал-социализъм. Но въпреки тази си „непълнота” даже в пиковата си фаза режимът на монархо-фашистката власт напълно се вписва като един от отрядите на световния фашизъм в най-важни свои черти.

Той определено е терористическа диктатура, ярък пример на държавен тероризъм спрямо своя народ и съседни такива, когато в подкрепа на „приятеля Хитлер“ действа като окупационна сила в територии, за които България има моралното и национално право да претендира. Но когато това „национално обединение“ е извършено с помощта на хитлеристка Германия и в нейна поддръжка, страната ни загубва това си морално право.

Получава се точно обратното. Срамният съюз с Хитлер довежда България до ръба на поредната национална катастрофа, изразена в откъсване не само на „новите земи“, но и от опасността от отнемане на територии от „Стара България“. От която опасност Родината ни е спасена от „проклетия Сталин и Съветския съюз“.

Вместо заключение

Но, връщайки се към зловещото убийство на Народния водач Александър Стамболийски ще подчертаем, че неговите убийци не само го убиват. Те отрязват главата му и члена му, като го набутват в устата… За да предизвикат ужас и страх!!! Да уплашат народа за да могат да го тъпчат, да се разпореждат с неговата съдба, както желаят.

Днес сто години по-късно, трябва да помним Девети юни и началото на фашисткия терор, трябва да помним какво и кой доведе до Гражданската война в България белязала значителна част от времето през първата половина на ХХ век…

Защото днес отново се надига фашизоидна вълна, чуват се призиви за „Български Майдан“, за „насилие и кръв“, ставаме свидетели на нови фобии и омраза. Виждаме правителство-„сглобка“ и мнозинство в Народното събрание, които си затварят очите пред тези лозунги за нова Гражданска война. Но затова пък действат в посока на още по голямо разделение на българското общество със своите политически и законодателни актове. На всичко това следва твърдо да се отговори „NoPasaran!” /Няма да мине!/

Но готова ли е българската общественост на такова действие за защита на гражданския мир и суверенитет…?! Остава ни само да възкликнем като Левски „Народе!!!“

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?