/Поглед.инфо/ Светът днес в началото на третото десетилетие на ХХІ век се характеризира с нарастване на неравновесния тип социално, икономическо, политическо и технологическо движение, т.е. със задълбочаване на нелинейната, турбулентната динамика, а по-точно казано, на хаоса.
На този фон бъдещето в средно и особено дългосрочна перспектива се очаква да е непредвидим и непрогнозируем феномен в глобален, регионален, национален и даже локален мащаб. Настъпва епоха на „сингулярност”, т.е. формират се условия, при които досегашните модели и представи не могат да бъдат използвани и се започва нещо принципиално ново.
В тези условия една от ключовите точки на глобално напрежение е несъмнено това между Руската федерация/РФ/ и Европейския съюз/ЕС/. В този смисъл темата за взаимоотношенията между Руския свят и Европа е важна и актуална. Но самата формулировка „Русия и Европа“, като че ли не е достатъчно адекватна. Погледнато исторически това е така най-малко поради две причини: Първата е във факта, че „Руският свят“, както и да го погледнем, но той е част от Европа, той също е Европа. От друга страна самата Европа от цивилизационна гледна точка не е едно цяло. В цивилизационен план част от Европа като цяло е била враждебно настроена срещу Руския свят. И именно от тази част тръгва през определени периоди от време поредният поход срещу Русия.
Но в същото това време друга част от същата тази Европа, макар и по малка от първата, също като цяло е разглеждала Руския свят като светлина в тунела, като надежда, като сила, която ще осигури тяхното оцеляване в бурните потоци на историята. Всичко това ни ориентира към факта, че за да разберем днешните реалности, трябва да се потопим в историята, в нейните не само геополитически параметри но и в нейните цивилизационни измерения.
Относно тази Европа, за която „Руския свят“ е „изконен враг“
В географски план континента Европа, представлява западната покрайнина на огромната земна територия Евразия. Същият този континент, който се простира от Атлантическия океан до Уралските планини ясно е разделен по една мислена линия от днешния Санкт-Петербург до Ростов на Дон на Европейски материк и Европейски полуостров.
Още в Античната епоха, във времената на Римската империя Европа е разделена на Западна и Източна, което разделение съществува до днес. И то не е случайно, тъй като то не е географско, а цивилизационно. Западна Европа основно е землище на две така наречени Западни цивилизации – Германската и Латинската. Докато Източна Европа е земята на Славянската цивилизация, в частност на това нейно ядро, което днес наричаме Славяно-православна Кирилска цивилизация. Цивилизационните различия в течение на историята се задълбочават, като, например, важна точка на раздалечаване на Западните цивилизации от Източната става схизмата през 1054 г., разделила Християнския свят на Православие и Католицизъм.
Във времето настъпващи вълни от неевропейски цивилизации – Монголско-тюркска, Арабско-ислямска, Османско-ислямска нахлуват на територията на Европа и за определени периоди формират друго траектория на историческото битие на народите станали обект на тези вълни.
Но дистанцирането на Западна от Източна Европа настъпва в период, започнал след Великите географски открития, с началото на т.нар. Западен колониализъм. Под „колониализъм“ се разбира действия, т.е. определена политика на дадена страна, т.нар. „метрополия“ по завладяване на друга страна и територия, наричана колония, с главна цел експлоатация, т.е. владение, използване и разпореждане с нейните природни, човешки и прочее ресурси, които да служат за развитието на метрополията.
Историята на Западния колониализъм е една от най-трагичните страници в човешката история. Тази история се характеризира с целенасочено подчинение, съпроводени с най-жестоки репресии и системен, съзнателен грабеж на народите и страните станали обект на колониална експанзия. „Между 1492 и 1914 г. европейците завладяват 84% от света.“/1/ Philip T. Hoffman. How Europe Conquered the World.The Spoils of a Single-Minded Focus on War, Foreign Affairs, October 7, 2015 в https://www.foreignaffairs.com /articles/europe/2015-10-07/how-europe-conquered-world/ Последно влизане, 20.08.2022/
Колониалната експлоатация на народите по целия свят от една страна съдейства да се изградят условия за акумулиране на значими богатства сред имотните социални групи и класи в Англия, Холандия и Франция. Това дава възможност тези средства да бъдат влагани в големи стопански проекти, каквито стават тези свързани с индустриализацията.
От друга страна сред редовите представители на населението на Англия, но също и на други западни колониални сили, започва да се формира широк социален слой, свързан с колониалната експлоатация. Този слой от съвременна гледна точка, може да се нарече „средна класа“, т.е. хора имащи повишени покупателни възможности. Това става друго важно условие за развитие на индустриализма, тъй като именно представителите на горния социален слой стават потребителите на продуктите, създавани от първите текстилни индустриални предприятия. Тяхното потребление „дърпа“ Промишления преврат, осъществяван на Запад. Така започва явление, което на Запад наричат „TheGreatDivergence”. Това понятие може да преведем като «Великото разминаване» или «Великото раздалечаване», което е наричано още «Европейското чудо»./Вж. Kenneth Pomeranz. TheGreatDivergence: China, Europe, andtheMakingoftheModernWorldEconomy.PrincetonUniversityPress, 2001, ISBN: 9780691090108). Под него се разбира социално-икономическата промяна, при която Западният свят (т.е. Западна Европа и частите от Новия свят, където западноевропейците стават доминиращите популации) преодолява предмодерните ограничения на растежа. Съответно Западноевропйските цивилизации се появяват през XIX век като най-мощната и богата световна цивилизация, засенчваща Османската империя, Моголска Индия, Цински Китай и Токугавска Япония.
Западът, пълен с ново самочувствие, демонстрирано най-вече от Великобритания, Холандия и Франция, и родено от създадения от Индустриалната революция нов тип социално-технологическо развитие, опирайки се на формираната от този нов тип динамика военно-политическа и военно-техническа мощ, тръгва да търси суровини и пазари, като източници за по-нататъшния си социален, икономически, технологически, културен и прочее прогрес.
Новото самочувствие поражда съответната идеология, обхванала даже широки маси от населението на Западните страни. Същата е насаждана и сред подчинените колониални страни. При което значителна част от елитите на подчинените страни възприема тази идеология. Като тази продажна, компрадорска част на елитите на незападните страни съдейства за налагането на същата сред собствените им народи.
Тази идеология може да наречем образно идеология на „Бремето на Белия човек“ по едноименното стихотворение на известния английски писател и поет, автор на „Книга за джунглата“ Ръдиард Киплинг. Където под „Бял човек“ се разбира именно представителят на западноевропейските цивилизации. Основният момент в западноцентричната идеология е този за превъзходството на Западната цивилизация във всичко над другите цивилизации. Последните са разглеждани като изостанали. Те за да могат да се развиват трябва да следват пътя на Запада, да се учат от него. Това дава правото на Западната част от човечеството да бъде ментор, да наставлява, да указва и да командва другите страни и народи.
В крайна сметка Западът е съумял да завоюва това свое право със силата на оръжието. Пред него са се покорили всичко други – Индия и Китай, автохтонните цивилизации на Америка, Африка, Ислямския свят и т.н., и т.н. Както се пее в една стара колониална песничка – „На всички ваши претенции, съществува верен отговор, ние имаме картечница, а вие нямате“.
И всичко би било прекрасно в тази картина на западноцентричната идеология, ако нямаше едно голямо „НО“, което ама никак не се вписва в идеята за абсолютното превъзходство на Запада. Това „НО“ се нарича Руски свят.
За „Руския свят“ като специфично цивилизационно явление
Под „Руския свят“ се разбира специфично цивилизационно явление, създадено на територията на Североизточна Евразия. Руският свят във времето е една от най-обширните територии в света. Той притежава огромни природни богатства, в частност едни от най-значимите запаси на газ и нефт в света. Следва да се отбележи, че той е разположен много на Север, като в този смисъл е уникален, тъй като при такива студени природни условия, нито една друга цивилизационно ядро не е осъществило цивилизационно развитие.
Своето начало Руският мир води още от цивилизационните огнища на Древна Русия, минава през форматите на Руската империя, СССР и днешната Руска федерация, като цивилизационно ядро на Руския свят. В своята историческа траектория той става не просто част от Славяно-православната Кирилска цивилизация, но нейна ключова опора. Интересен е и друг момент. Срещата на Руския свят с неевропейски цивилизационни вълни създава своеобразна амалгама. Той интегрира тези цивилизационни вълни и те стават част от него. В този смисъл Руският свят придобива два вътрешни формата – Славяно-православен формат и Евразийски формат, които не само не си противоречат, но формират значителното силово единство на Руския свят.
И ето тук стигаме до взаимоотношенията със Западната цивилизация. След „делата“ на Петър I по модернизация на голямата славянска страна, тя придобива също „картечница“, т.е. възможността да произвежда и притежава модерни оръжия, което умение се старае да запази и запазва до ден днешен.
Оттогава насам всички усилия на Запада да бъде абсолютната сила в света – „Рotentia absoluta“, се срещат с усилията на Руския свят да бъде независим. Т.е. „Руската мечка“ сама да решава какво да прави в нейната гора“. Колкото пъти сили от Запада - шведи, Наполеон, Хитлер тръгват на война срещу Руския свят, толкова пъти най-често се връщат с разбити носове и войната свършва в техните столици. Или както се казва Руският свят не започва войните, той ги завършва.
Подобна ситуация ражда специфичен вид етнофобия, т.нар. „Русофобия“ – „рус“ - от руски ез. и елински ез. – „фобос“/страх/. Казваме специфичен вид етнофобия, тъй като за разлика от другите широкоразпространени етнофобии „русофобията, подобно на антисемитизма, действа като интегрална идеология, тоест като специален набор от идеи и концепции, който има своя собствена структура, система от понятия, история на генезиса и развитие, както и типичните си прояви“/Вж. Олег Неменский. Русофобия как идеология // Вопросы национализма № 13, 2013./
Необходимо е да се подчертае, че самата русофобия може да се диференцира в няколко етапа в зависимост от развитието на самия „Руски свят“ – Царска или Имперска Русия, СССР и Руска федерация. Всеки от тези етапи има съответните митове, клишета и лозунги. Така, например, на първия от тези етапи ключова фигура е известният маркиз Астолф дьо Кюстин. Същият въпреки изразените надежди, че с помощта на Русия ще бъдат спрени буржоазните революции в Европа, описва страната в най-черни тонове като земя на варвари и роби, на бюрократична тирания и всеобщ страх.
В периода на СССР най-ярък израз на русофобията демонстрират хитлеристите.Целта на Третия райх не е просто завладяването на страната и унищожаването на нейната социално-икономическа и политическа система. Според разработения Генерален план „Ост“ (нем. ез. Generalplan Ost) целта е физическото унищожаване на 70% от руския и другите народи, живеещи в СССР, а останалите 30% трябва да бъдат доведени до нивото на "говорещ скот" без историческа памет и съзнание. Тоест, нацистка Германия си поставя като крайна цел „окончателното решение“ на „Руския въпрос“.
Вече след разпада на СССР известният русофоб Збигнев Бжежински на среща в Ярославл заявява, че „Новият световен ред под хегемонията на САЩ се създава срещу Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия“./https://lina-001.livejournal.com/57671.htmlр Последно влизане 24.08.2022/.
В известен смисъл трябва да се каже без това да бъде хиперболизация, т.е. преувеличение, че „русофобията“, се явява интегрална част на западноцентричната идеология. На тази западноцентрична експанзивна идеология се противопоставя система от ценности, които трудно могат да бъдат наречени „Руска идеология“.
Но те определено са противопоставени на ключовите ценности на западноцентричната идеология. Те трудно биха могли да бъдат разбрани от хората, придържащи се към ценностите и постулатите на западноцентричната идеология. Не случайно на Запада говорят за неразбираемия руски ум и други подобни. Тъй като ценностното ядро на западноцентричната идеология е изгодата, ползата за себе си като крайъгълен камък на поведението и действието.
Докато за Руския свят в неговата борба за независимост от намесата на чужди сили по един естествен начин възниква солидарност с всички онези, които също се стремят да бъдат независими. Това може да кажат особено балканските славянски и православни народи, които дължат своето днешно съществуване като държави именно на Руската мощ. И тъй като Руският свят е могъща сила неговата роля в световната история и в миналото, и днес може да бъде най-добре изразена чрез понятие дошло от православието – „Катехон“.
„Катехон“ идва от гръцки език /ὁ κατέχων - „Придържащ“, „Удържащ“/. Това е теологична и политическа концепция, която има корени в християнската есхатология. „Катехон“ е исторически субект, който има мисия да предотврати окончателния триумф на злото в историята и идването на Антихриста. В смисъла на тази безкористност в действията на Руския свят Райнер Мария Рилке/пълно име на немски език -René Karl Wilhelm Johann Josef Maria Rilke – поет-модернист, 1875-1926 г./ изразява с думите, че всички страни на света граничат една с друга, само Русия граничи с Бога.
И накрая може да се каже, че Руският свят побеждава няколко пъти агресията на Западната цивилизация. Но никога в историята ръководителите на Руския свят не са си поставяли задачата за „окончателното решаване на Западния въпрос“, т.е. за унищожаването на Западната цивилизация. И това е важно да се знае и да се помни!!!
Трябва да си спомним, например, изказване на Ф.Д. Рузвелт: „Трябва да бъдем твърди по отношение на Германия, имам предвид германския народ, а не само нацистите. Трябва или да кастрираме германците, или да ги третираме по такъв начин, че да не могат да възпроизвеждат население, което би искало да продължи по предишния си път“./Вж. https://dzen.ru/media/id/5b3ce83974a36700a9e7804d/pochemu-amerikancy-hoteli-kastrirovat-vsiu-germaniiu-5dc2e8431e8e3f6f17212dc1/.
Това изказване следва да се сравни със „Заповед № 55 от 23 февруари 1942 г.“ по случай 24-тата годишнина от създаването на Червената армия, издадена в самия разгар на Отечествената война на СССР, в която Й.В. Сталин заявява:“ В чуждестранната преса понякога се казва, че Червената армия има за цел да унищожи германския народ и да унищожи германската държава. Това, разбира се, е тъпа глупост и тъпа клевета срещу Червената армия. Червената армия няма и не може да има такива идиотски цели. Целта на Червената армия е да прогони германските окупатори от нашата страна и да освободи съветската земя от германските фашистки нашественици. Много е вероятно войната за освобождение на съветската земя да доведе до изгонването или унищожаването на хитлеристката клика. Бихме приветствали такъв резултат. Но би било нелепо да идентифицираме хитлеристката клика с германския народ, с германската държава. Опитът от историята ни казва, че Хитлеровците идват и си отиват, но германският народ, но германската държава остава“/Вж. https://dslov.ru/pos/1/p1_1016.htm/.
Вместо заключение
Вместо заключение следва да кажем, че за нас ключов въпрос е този за отношенията България и Русия. И тук виждаме негативизъм, натрупан през последните десетилетия. За България може определено да кажем, че този негативизъм не е споделян от масата българи. Но определено е доминиращ сред т.нар. „български политически елит“. Това предизвиква въпроса доколко този „елит“ в кавички представя българския народ? И защо се получава така, че мнозинството е за дружба с Русия, а на официално равнище България се превърна във вражеска на Русия страна. Но това е дълъг разговор, който тук няма да водим.
Главна задача на всички българи патриоти, които искрено обичат Майка-България, е да може стъпка след стъпка да действаме в посока да се преодолее негативизма в нашите взаимоотношения и да се върне действително братската дружба между нашите два народа – българския и руския.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
