За протестите и реакциите на обществото ни като по социологически учебник
Аз не драматизирам охладняването на доста доскоро подкрепящи протестите хора, вкл. Фейсбук приятели.
Намирам го за логично, видял съм го с очите си, още във времето, когато в нищо и никакъв Перник, на площада от хотел "Струма" до Партийния дом събирахме на митинги по 15 000 и повече души, както никога толкова много перничани не са ходили на футболен мач на "Миньор"-о.
Нашите социолози се опозориха за 24 години, но социологията за мен е велика наука, макар и да чета системно от нея хиляди страници само като любител.
Промените у нас са в нова фаза, те започнаха от началото на тази година след дълго безвремие. Ще има много приливи и отливи. Вълните от протести могат да не сполучат. Но новият опит за радикално промяна едва е започнал. Това е дълъг процес.
Не е фатално онова, което сега ни се струва разстройващо.
- Не бива да ни дразни, например, че разумни хора само да видят някоя пренеприятна физиономия на протестите и започват да говорят гално-милно: Ах, протестите са купени, инфилтрирани, превзети.
Така и през 1989-1990 г., когато и криминални типове, и социопати се прилепваха към сините митинги в Перник, се надаваха вопли какви били протестите, без да се осъзнаваше нпълно и честно посоката на протестите и необходимостта от промени.
- Не е най-голмият проблем, че умни хора не си дават сметка, че сега насоката и фокусът на протестите се разширяват, обхващат нови зони и сфери на несъгласие, ами си знаят само едно - защо не се скандирало срещу "ГЕРБ"?!
Протестите свалиха "ГЕРБ", сега е наред безценностната и проядена от обслужване на олигархията върхушка милионери-изборни аристократи станишевци, които са задръстили нормалното развитие на страната.
"ГЕРБ" е решен проблем, сега протестите решават следващия проблем, затова фокусът е към главното препятствие пред оздравяването на политическия живот в момента - Станишев.
Ако Станишев не го проумее, ще завлече със себе си Орешарски. Нима не чувства, драпайки с нокти и зъби за поста си, че от антистанишевски протестите вече започват да набират сила като антиорешарски...
- Не е настъпил краят на света, че цяла немалка прослойка хора се стъписа и се прибира обратно в охлювните си черупки, в костенурчестите си корубки.
Социологията отдавна ги е описала тези рекции, тези поведенчески модели, анализирали си ги много видни политолози, в т.ч. Самюъл Хънтингтън в книгата си "Трета вълна" (да не се бърка с едноименната книга на Алвин Тофлър).
Най-фатални за успешния ход на едни протести в името на промените са хората, които първоначално подкрепят протестите, а после се отдръпват, спират на полупът. Те всъщност подкрепят протестите само дотогава, докато не се почувстват застрашени лично от тези протести.
▪ Едни си казват, че имат сега поне къшей хляб, ами ако после останат и без него...
▪ Други се спират, защото не могат да се адаптират към ускоряващите се темпове на социалните процеси и се износват бързо като несъгласни и бунтуващи се.
▪ Трети се отдръпват, защото им се струва, че започват да влизат в разрез с някаква лоялност (към родителите, или към обществения слой, към който към принадлежат, или към партията - както много червени мои познати и приятели, които сега се гърчат и драматично отстъпват назад).
▪ Четвърти се разочароват, защото са очаквали quick wins, бързи победи, т.е. бързи ползи, изгоди, резултати.
Тези тръгващи и спиращи се в един момент хора, лесно и леко се връщат назад, те на практика предават протестите (като си намират хиляди оправдания и утешения - а такива клокоченето и игровото начало на протестите им дават, разбира се, защото заедно със силната вода с появява винаги и пяна).
Нещо повече, мнозина от тези хора постепенно стават най-крайни осъдители и отрицатели на протестите - за да оправдаят отстъплението си, за да "изкупят" вината пред своите, за да спят спокойно...
Народите, обществата са живи системи от живи организми, от живи хора. Те се подчиняват на някои общи закони (соцологически, политологически, най-общо именно системни - на сложните, динамични, самоорганизиращи се системи).
В голяма степен това, което се случва у нас (известното спихване на енергията, редица постинги във Фейсбук - при всичките специфики и особености на постващите ги) ми дава извесни основания да си мисля, че реагирането на обществото ни е като по учебник, като по стойностна социологическа монография.
Още повече, че обществото ни все още е далеч от това да бъде съвременно гражданско общество...
