/Поглед.инфо/ Липсата на идеология отвори широко вратите на БСП за неолибералните идеи и тя бе заразена от тях. Днешните нейни болести и постоянни неразположения се дължат именно на идейната й неориентираност и идеологическата немощ на политическата й практика. БСП последователно се откъсва и отдалечава от традициите си, отказва се от тях и заживява в някакъв необясним опортюнизъм, който вместо да й позволява по-лесно да се приспособява към променящата се обстановка, за да бъде адекватна и се предпазва от тегнещите постоянно над нея опасности, още повече я откъсва от реалностите. Дори когато вижда недъзите на обществото и им се гневи, тя не намира решения за тяхното отстраняване. И няма да намери никога.

Аз отдавна обръщам внимание на ръководството на БСП за липсата на идеология. Необяснимо ми е защо няма някакъв, дори мъничък резултат и партията да започне да мисли за себе си като за социалистическа. И да се държи като социалистическа. Една от най-важните причини според мене е, че тя е скъсала напълно с традициите и историята си. И макар да чества всяка година на Бузлуджа рождения си ден, изобщо не се интересува от миналото си и не желае да се учи от него. БСП е чисто и просто антикомунистическа партия и антикомунизъмът е главен неин принцип в политическото й поведение днес. Казвам го с болка и мъка, но ето няколко аргумента, за да не звуча голословно и, недай си Боже, клеветнически.

Този антикомунизъм, който аз наричам „ляв“, е твърде коварен, защото не се афишира открито; той не е записан в програмата на партията и тя уж се възмущава от него, заклеймява го и уж се бори срещу него. Той се проявява в дребни неща, в някоя шегичка на един или друг ръководен деец, като насмешка над политическия субект-противник, който, макар да е съставен от бивши членове на БКП, сега отрича миналото, а пък на, ние не сме били и няма от какво да се срамуваме. Не са им рядкост закачки от рода на „мълчи като комунист на разпит“. Щото тази закачка е много смешна, нали! Или в някои определения, които се дават: например, „днес има цензура – също както по времето на Сталин“.Управляващите днес насаждат тоталитаризъм като от времето на Живков“. Обикновено БСП не реагира, когато неолибералите хулят социализма, наричат го „престъпен режим“, сравняват го с фашизма, апологетизират фашистки дейци. Тя мълчи, когато се подема кампания срещу Народния съд, сама го определя като „така нареченият“, мълчи и когато се твърди, че след 9 септември 1944 година властта била избила „елита на нацията“. Постоянно се плещят глупости и за лагера в Белене. Реакция обаче никаква няма. А нищо от онова, което апологетите на „демокрацията“ и „Европа“ твърдят, не е истина. Дори е скалъпено бездарно, глупаво и просташки.

Разбира се, че тези твърдения са чиста проба лъжа и клевета. БСП няма за какво да се оправдава – тя просто трябва да защити историческата истина и да не се срамува от реалностите. Защото те не са в неин ущърб, както настояват противниците и клеветниците й. Но пък са в нейната история, в политическия я и историческия й опит, благодарение на който е достигнала до наши дни. Без него тя би била слаба, немощна и безпомощна. Пък и едва ли просъществувала до днес! Тя е длъжна да ги пази и защищава от клеветите на враговете и противниците си. Нима смята, че войната, която се води срещу нея от момента на основаването й, ще престане, ако се откаже от историята си и се реформира напълно? Май го смята и както е тръгнала, сама ще сложи край на живота си.

Ето, сега се е развихрил спор за учебника по история, в който се разглежда времето на социализма. Дори министърът на образованието се е развихрил и заявява, че ще вземе мерки. Да ругаеш времето след Девети септември е допустимо и проява на свободомислие; то е защита на европейски ценности и напредничавост. А да го защищаваш, защото то е изопачено и оклеветено, е ретроградност, не е по европейски и не е позволено. Кое пречи БСП да не взима позиция и позорно да мълчи? Става дума за истината, за истината в историята и тази партия, на която принадлежи водещата роля във въпросния период, не бива да мълчи и са позволява истината да се прикрива и изопачава. Опасността антикомунизмът на нейните ръководители постепенно да обсеби цялата партия, е съвсем реална.

Ръководството на БСП не си дава сметка (а може би си дава и го прави съзнателно),че либералните ценности, наричани „европейски“, са антикомунистически, лъжовни и дори нехуманни.

Историята на БСП е история на българското комунистическо движение и тя не може да се отказва от него, да го пренебрегва и небрежно да го порицава с уличен жаргон и просташко остроумие. Отказвайки се от нея, тя подрива основите си. „Реформирането й“ е също отказ от традиция и отпушване на антикомунизма. Самото то е по същество антикомунизъм.

Как тогава БСП ще разрешава социалните проблеми? Като се доверява единствено и изцяло на пазарните правила и принципи? Както го прави сега. Дребните й хитрувания не остават незабелязани от народа и обществото, та дори и от членовете и симпатизантите й.

И друг път съм писал, че левият антикомунизъм е най-вреден и жесток, защото разлага отвътре лявата идеология, опошлява я и я приспособява към неолиберализма. С това той участва в унищожаването на левицата и на социалната държава.