/Поглед.инфо/ Уличните протести и вълнения в последно време във Франция отново показаха, макар властите там да не искат да признаят, че т. нар. „мултикултурализъм“, с който толкова се гордееха, им е създал неразрешими проблеми и конфликти. И че в крайна сметка се е провалил с гръм и трясък. Остава им само да се чудят какво да правят и откъде да я подхващат.

Очевидно е, че достигната там степен на противоречия в обществото е много по-висока и по-опасна за бъдещето на цялото човечество дори от „глобалното затопляне на климата“. Всички вече виждат, че съжителството на толкова многобройни етнически общности дори и във високо развити и културно въздигнати държави и нации става невъзможно и застрашава световния ред. Причината не е толкова, че тези общности искат повече отколкото може да им се даде, а във формирането на нови демографски и политически реалности, които са резултат на процеси от миналото. Тези процеси осигуриха на въпросните държави висока степен на производство, евтина работна ръка, източници на суровини и необозрими и незадоволими пазари на стоки и услуги. Да не говорим за глобалното политическо влияние, което те получиха даром в Африка, Латинска Америка и Азия. Но няма как да не подчертая, че в резултат на всичко това се създаде ужасяващо неравенство, провокирана бе непреодолима бедност, мизерия, глад и неизлечими болести в цели континенти.

А в бившите метрополии постепенно зрееха конфликти, които днес се проявиха в пълна сила, а властите не знаят как да ги решават.

Логично бе бедността в бившите колонии и бурното развитие на капитализма в бившите метрополии да породят невиждано преди преселени на измъчени и поробени хора. Някои от тях бяха насилствено изтръгвани от родните си места, за да бъдат продавани като животни на богатите европейци. В Европа дойде огромен брой хора, дошли тук да търсят препитание и да се реализират професионално. Западът ги прие охотно, защото някой трябваше да й върши черната и мръсна работа, неприлична за изтънчените западни буржоа.

Мина време, Европа си взе онова, което й бе необходимо, получи облаги, но вместо радост и щастие днес виждаме създадената от тези преселения грозна реалност. Тази реалност е натоварена освен с миграцията още и с изключително тежката криза на капитализма и на политическата система на неговите водещи държави. Това прави почти невъзможно бързото и ефективно решаване на възникващите постоянно проблеми конфликти и поставя под съмнение дори бъдещето на тези държави като велики сили.

В крайна сметка заграбеното, а и даром полученото, сега трябва да се връща и да се плати цената за насилието, безгрижието, охолството и богатството. Оказва се обаче, че цената е прекалено висока.

Причината за протестите и бунтовете във Франция е неспособността на властта да осъзнае и осмисли своите социално-икономическите и политическите процеси на колониална държава, която на всичко отгоре преживява и тежка икономическа и демографска криза. Тази Франция няма нищо общо с онази отпреди един век. И това също поражда политически конфликти. Затова тя се мъчи да върне нарушения обществен ред с репресии и демонстрация на сила и решителност.

Не е нужно да си кой знае колко умен и прозорлив, за да разбереш, че от това нищо няма да излезе. Само ще настроиш още повече хората срещу себе си и те в скоро време ще престанат изобщо да се подчиняват на властта.

И тогава да му мисли властта.

Мултикултурализмът бе една от най-големите илюзии за Запада, че след като колонизира половината свят и го завладя напълно, е открил модела за мирно и хармонично съжителство между колонизаторите и колонизираните. Откритието се състоеше в това, че колонизираните непременно ще възприемат с охота и радост културата и начина на живот на своите поробители и ще станат напълно като тях. Само цветът на кожата ще ги отличава. Но в общи линии ще бъдат и равноправни и ще се обичат като родни братя. Теоретиците на този модел бяха убедени, че Западът ще „интегрира“ в себе си преселниците, ще заличи родовата им памет, традициите, начина им на живот. Е, обещаваше им да съхрани своеобразието и традициите им, но по-важното бе те сами да излязат от себе си и да влязат във „високо развития свят“, който щеше да ги превърне от изостанали в напреднали.

Тази илюзия показва колко бедна е културологичната и политологичната мисъл на Запада и колко откъсната е тя от истинските проблеми на времето и народите.

Политическото инженерство изглежда просто и лесно за прилагане, но всъщност е невъзможно и винаги се обръща срещу този, който се възползва от него.

Капиталът днес е изправен пред дилемата да отдели огромна част от себе си, за да се опита да реши справедливо и хуманно възникналия проблем, или да си остане егоист и със своя егоизъм да обрече и системата, и държавата, и най-вече себе си на гибел, но да не пожертва цент за бедните народи, чиято гибел той подготвя.

Но тъй като проблемът е глобален и засяга целия свят, необходими са спешни и действени решения и мерки. Под заплаха е поставена националната държава и самата нация във Франция, а и в другите западни държави. Мигрантите вече са толкова много и обединени в здрави и неразделими компактни етнически групи, че сериозно заплашват да асимилират техните нации. Но най-скоро и бързо – френската! Това не шега или каламбур, а самата истина. И тогава да не се наложи да говорим за „обратен мултикултурализъм“, при който французите да трябва да се интегрират в новата национална общност.

Казаното не е илюзия, нито научно-фантастичен сюжет, който все повече се разработва от днешната френска литература. Просто е въпрос на време всичко това да се превърне в необратима реалност.

Радикални решения предлагат единствено националистите. Но те са неверни и дори невъзможни решения. Няма как държавата и нацията да се съхранят в класическия си вид. Другите етноси не могат да бъдат нито изгонени, нито ликвидирани, нито асимилирани насилствено. Нито е възможно Франция да спре продължаващата миграция.

Най-добре е Западът да финансира щедро своите бивши колонии, за да възстанови и въздигне техните икономики и гарантира сравнително висок жизнен стандарт, който най-напред да спре миграцията от тях към Европа. Ако това стане бързо и в кратки срокове, непременно ще започне връщането на живеещите в Европа по родните им места. Те биха могли да бъдат поощрявани да го правят. Начините са различни.

Тогава Западът ще бъде чувствително облекчен от товара, който сега му тежи и му пречи да се движи нормално.

Другото, което той непременно е длъжен да стори, е да спре разрушаването на националните европейски държави, което очевидно е задача на Европейския съюз. Разтварянето на тези държави в общности от рода Европейския съюз не работи за ограничаването на миграцията към Европа и натоварва със сегашните западни проблеми държавите от европейския Изток.

Времето не работи за Европа.

Тя ще продължава с думи да се залъгва, че ценностите й са достатъчни, за да устои и дори да се въздига. Ако не осъзнае какво се случва в нея самата и не се заеме с намирането на истински решения за собствената си съдба, ще има да се чуди какво става…

Защото става най-лошото…

ПОХОД ЗА МИР: Предвид това, че Походът за мир и суверенитет се организира с два лъча, за тези, на които ще бъде трудно и далеч да отидат пред МВнР, Ви каним отново пред пилоните на НДК на 9 юли от 18.00 часа на „Сбор за мир, против въвличането на България във война“. Двата лъча ще се слеят пред Народното събрание. https://pogled.info/bulgarski/sbor-za-Mir-protiv-vavlichaneto-na-otechestvoto-ni-vav-voina.158038?fbclid=IwAR2zebbOgMwqjReb5L_EJStf0OTEubNPWMfikLjkksoFiv08l8x0iQCFzzs

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?