/Поглед.инфо/ Коментар на Петър Волгин в предаването ''Политически НЕкоректно''
Ще бъде добре този парламент да излъчи правителство. Обаче никак няма да е добре, ако новоизлъченото правителство бъде създадено около някакви неясни договорки. Или върху приоритети, които нямат нищо общо с реалните проблеми на мнозинството българи. За да бъде един кабинет успешен, трябва да постави акцента в своите политики върху това, което действително искат хората, а не върху сектантски идеологеми. България е най-бедната държава в Европейския съюз. И е напълно естествено основното искане на българите да бъде повишаването на доходите от труд, както и повишаване на пенсиите. Ето за това усилията на едно бъдещо правителство трябва да са насочени именно в тази посока. Единствено силно идеологизирани партии, които и идея си нямат какви са истинските проблеми на нормалните българи, могат да твърдят, че сред най-важните приоритети била лустрацията.
Не знам какви точно червени линии са си начертали партиите при предстоящите преговори, но със сигурност има една червена линия, която никоя от тях не бива да пристъпва. Каквото и да нашепват разни евроатлантически фактори. Имам предвид отношението ни към Република Северна Македония. В Скопие явно продължават да се надяват, че ние в крайна сметка ще отстъпим и ще ги пуснем да започнат преговори за влизане в ЕС без никакви условия. Новото българско правителство още в самото начало трябва много ясно да каже на нашите македонски приятели: да, ще започнете преговори, обаче само тогава, когато престанете да си присвоявате българската история. Придържайте се към библейските заповеди, че не бива да се лъже и краде. И тогава ще имате нашата подкрепа. Продължавате ли със селските номера, забравете за Европейския съюз.
Ако се концентрира към тези два основни приоритета – акцент върху социалната политика и защита на националните интереси – бъдещото правителство може и да изкара по-дълъг мандат, отколкото му отреждат анализаторите. Разбира се, ако кабинетът бъде сформиран с мандата на първата политическа сила – „Има такъв народ“ – именно тази партия ще носи отговорността за него. Партията на Слави Трифонов трябва да покаже две неща. Първо, че може да управлява. И, второ, че уважава избирателите си. Хората гласуваха за „Има такъв народ“, понеже искаха да сложат край на статуквото. Както политическото, така и идеологическото. Ето защо от тази партия трябва да престанат да предлагат вкиснал неолиберализъм – нито като икономическа политика, нито като личности. А с първия си проектокабинет „Има такъв народ“ предложи именно подобен неолиберален буламач. С негативната си реакция обаче обществото показа, че няма никакво намерение да консумира манджи с изтекъл срок на годност.
Да, ИТН е млада партия, така че подобни анонси могат да бъдат вписани в графата „грешки на растежа“ и да бъдат простени. В същото време партията на Слави Трифонов трябва много да внимава, за да не заседне трайно в блатото на статуквото. Имам предвид далеч не само българското статукво. От доста време насам глобалните елити налагат една нова господстваща идеологема. Тя включва следните неща. Първо, отказ от националната държава. Второ, допълнително овластяване на наднационалните институции, които, апропо, никой не е избирал. Трето, допълнително атомизиране на обществото, посредством разрушаването на всякаква групова принадлежност. Когато си самостоен индивид, без принадлежност към родина, класа, религия, пол, ти си изключително лесно манипулируем. Истинската цел на Истанбулската конвенция, например, не е защита на жените, а размиване границите на пола, тоест унищожението на още една силна групова принадлежност. Точно такава е целта на глобалните елити – да няма вече силни общности, да няма общества, а само атомизирани индивиди, които да правят това, което им бъде казано. Класическите десни и леви партии отдавна са включени в тази схема. А всяка една политическа сила, която претендира да е на страната на обикновените хора, а не на елитите, е длъжна да се противопостави на подобни идеологеми. Не го ли стори, бързо ще се превърне в част от господстващото клише.
