/Поглед.инфо/ На сцената на Британския политически театър се играе нова версия от драмите на великия Уйлям Шекспир. И вместо танцуващата няколко месеца между Лондон и Брюксел и накрая плачеща Тереза Мей в ролята на една нова леди Мкбет, сега на сцената като главен герой е ексцентричния Борис Джонсън. Разглеждан като политически клоун от някои наблюдатели, а от други като kingBoris премиерът на Великобритания ловко използва всички клаузи и параграфи на парламентарната демокрация на Британия, която е една от най-старите в Европа.

След провала му да убеди Парламента, че на 31 октомври Великобритания ще напусне твърдо ЕС с или без сделка той претърпя няколко поражения и напускане на правителството му от “стари” консерватори, стълбове на партията му, дори от брат му Джо Джонсън, и съгласие за нови парламентарни избори на 14 октомври, при условие, че Брекзитът се отложи, според приетият от Прламента законопроект, на 31 януари 2020 г. Зсега главният режисьор на конституционата монархия (92 годишната кралица Елизабет II) стои зад завесата и мълчаливо наблюдава. Всяко бързане е заредено с много опасности за бъдещето на Обединеното кралство.Откъсването от ЕС , което беше благословено от кралицата, може да доведе не до възраждане на величието на старата колониална империя, а до разпадането на самата Великобритания. Шотландия и Северна Ирландия на няколко пъти надигаха глас, но за сега мълчат и чакат развръзката. На този фон са смехотворни напъните на някаква секция от БАН преди половин година да чертае прогнози за бъдещето на Великобритания и на ЕС “след” Брекзита.(Да претендираш, че можеш да кажеш нещо свястно по този въпрос предполага, че познаваш добре историята на обекта, световната история, конкретната глобална геополитическа обстановка, глобалните и национални тенденции и разполагаш с методология и опит за прогнозиране. Когато всичко това го няма всяко умуване по тази тема е произвеждане на поредните наукообразни алабализми!).

За сериозните наблюдатели и анализатори е повече от ясно, че от 2017 г. , когато се проведе референдумът за напускане на ЕС, спечелен с 52% Великобритания се движи вече втора година в мъгла без политически и исторически хоризонт. Потъналият в мъгла Албион в климатичния и политически смисъл всъщност преживява най-голямата политическа криза от доста десетилетия насам. А тъй като това не е някаква Андора или Малта, това е криза на целия Запад и по-конкретно на англосаксонскя му дял. Затова не са за учудване ходовете на Д. Тръмп ту на окуражаване на Б. Джонсън да действа решително, ту на изчакване на ответните действия на Китай в започнатата от него търговска война като един от фронтовете за възвръщане на величието на Америка отново( madeAmericagreatagain ) В единство с този напън на американския президент се разглежда и поведението му по отношение на упорито неприемащия натиска на САЩ Иран за анулиране на сделката по ядрената му програма с ЕС, в която страна също беше Великобритания.

Решаването на тези казуси във висока степен интересува силно самата Великобритания. И колкото и да е експанзивен Доналд Тръмп ясно си дава сметка, че хегемонията на Запада, т.е. преди всичко на САЩ и приятелите им, сред които на първо място е Великобритания, залязва и при тази ситуация е много рискован какъвто и да е мащабен военен конфликт, в който САЩ ще останат соло, най-вероятно подкрепяни от Израел срещу Иран.

По такъв начин политическата криза във Великобритания ще се разтяга и ще разтърсва британското общество най-малко още една година. При евентуална победа на опозицията в лицето на лейбъристите, водени от Джеръми Корбин ще последва, под натиска на привържениците за оставане в ЕС, нов референдум, Това ще означава силно поляризиране на обществото и усилване на националистическата риторика и ксенофобските нагласи от привържениците на Брекзита.

Както стана ясно от позициите на предишното ръководство на ЕК и на ЕС , ЕС съвсем няма намерение да прави компромиси с прословутите британски номера. Още по-малко могат да се очакват такива компромиси при настоящето ръководство на европейските институции. Публична тайна е ролята на Великобритания в ЕС на Троянски кон в интерес на САЩ. Притискани от Д. Тръмп с мита и санкции и искане да плащат за сигурността, която им гарантират САЩ в рамките на НАТО европейците все повече разглеждат необходимостта от собствена военна организация и система за сигурност.

Нещо повече, признавайки сами залеза на САЩ и напъните им за хегемония, която да определя и тяхната външна политика и политика на сигурност лидерите на Франция и Германия не веднъж недвусмислено говорят за самостойна политика на ЕС. Така погледнато и от този аспект, водещите европейски лидери съвсем малко, повече от куртоазия, преживяват политическата криза във Великобритания, а медиините анализатори още по-малко.

Така че, Brexit to be or not Brexit to be ще продължава да звучи на Британската политическа сцена още дълго време ...


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели