/Поглед.инфо/ Северна Македония не отговаря на критериите за членство в Европейския съюз

През последните дни се активизираха отново разговорите по българо-македонските отношения. Фокусът сега е така нареченият „македонски език“. Инициатор за това са нашите съседи.

На 3. Декември 2019 г. събранието на Македонската Академия за Наука и Изкуство (МАНИ) е приело „Харта за македонския език“. Този документ поражда много сериозни научни възражения. Той беше обсъден от ръководството на БАН, от специализираните научни институти на БАН и от най-компетентни езиковеди на БАН. На 11 декември 2019 г. Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН обсъди Хартата на МАНИ, научните становища на съответните институти и на отделни наши специалисти. Всички изказали се защитиха научната истина и фактите относно произхода, историята и характера на официалния език на Северна Македония, които са представени невярно в цитираната харта и вредят на отношенията между двете съседни страни.

Ние протестираме не срещу желанието на македонците да използват някакъв друг, макар и изкуствено фабрикуван, през 1945 г. език, а срещу извращенията на историческата истина за произхода на този език и против опитите за присвояване на безспорни исторически факти от нашата българска история

Според Събранието на Академиците и Член-Кореспондентите на БАН официалният език в Република Северна Македония е ПИСМЕНО-РЕГИОНАЛНА НОРМА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК. Накрая ръководството на БАН излезе със специално съобщение на 11 декември 2019 г. по този въпрос, в което обобщава позицията на нашата Академия.

Темата за така наречения македонски език е само един от спорните въпроси по нашето историческо минало, с които злоупотребяват в Скопие. Той е също част от нерешените въпроси във връзка с кандидатурата на Северна Македония за членство в Европейския съюз. Без решаването на този въпрос Северна Македония няма шансове за присъединяване към ЕС.

Най-важният проблем по македонската кандидатура и за кандидатурите на други страни от Западните Балкани за ЕС е сегашното социално-икономическо положение в тези страни и очакваното тяхно развитие. В следващите редове ще се опитам да отговоря на въпроса отговарят ли Северна Македония другите страни от така наречените Западни Балкани, на задължителните изисквания за присъединяване към ЕС

В съвременните условия на икономическа глобализация се формират мощни интеграционни общности. Наред със съществуващите от десетилетия икономически гиганти, като САЩ, Европейския съюз и Япония, растат още няколко: Китай, Русия, Индия, Бразилия и други. Засилва се конкуренцията между тези гиганти. При равни други условия, колкото по-голяма е икономическата интеграционна общност, по-развита и по-добре интегрирана е тя, толкова по-успешно е нейното участие в световната конкуренция.

ЕС с неговия общ вътрешен пазар беше създаден още с Римските договори, за да се повиши способността му да участва успешно в глобалната конкуренция. Никоя отделна европейска икономика, дори и най-голямата – Германската, не може да се конкурира успешно със САЩ и дори с Япония. А от сега нататък и с Китай.

Мащабите на интеграционната общност са важни, но не са достатъчни. Тя може да е голяма, но ако е слабо развита и слабо интегрирана между страните членки, няма да бъде успешна. Със създаването на Общия европейски пазар се целеше засилване на интеграцията между европейските икономики чрез стимулиране на конкуренцията между тях. Европейският съюз беше замислен не за поголовно обединяване на всички бедни и богати, слаби и силни европейски страни, а само за най-конкурентоспособните между тях. За създаване на своеобразен „Икономически клуб на богатите“. Само за тези, които го заслужават.

Конкуренцията е важен интеграционен фактор в условията на вътрешен пазар, само ако общността е съставена от приблизително еднакво, но високо развити икономики със сходна конкурентоспособност. В този случай всяка страна членка ще участва в конкуренцията на вътрешния пазар със сходни възможности за успех. Това ще тласка страните членки към икономическа рационализация и по-висока производителност. То пък ще повишава конкурентоспособността на цялата интеграционна общност.

Ако страните членки са разнородни: бедни и богати, силно и слабо развити, високо и ниско конкурентоспособни, резултатите ще бъдат обратни. По-развитите ще надделяват винаги над по-слабо развитите, опитните – над неопитните. Все едно, на тепиха да се борят двама души, примерно 5-годишен и 20-годишен. 20-годишният борец винаги ще побеждава с лекота 5-годишния. Ще има масови фалити на стопански субекти в по-слабите икономики. Ще расте безработицата, ще се увеличава бедността и доходното разслоение. Това ще повишава икономическото, социалното и политическото напрежение в общността. В крайна сметка, слабата интеграционна общност ще се представя по-слабо на световния пазар и ще се разпадне.

Успешни са само икономически еднородните интеграционни общности. Това са държавите със средна или висока степен на развитие и сходна конкурентоспособност. Икономически разнородните общности нямат бъдеще. Защото различията между тях постепенно ще нарастват, ще се разширява бедността, ще се изостря социалната поляризация, ще се засилват конфликтите на интереси, развитието им ще се затруднява. Ще навлизат в стагнация и в крайна сметка ще се разпаднат.

При формирането на военно-политически съюз от държави, където не става и дума за единен вътрешен пазар, приемането на икономически разнородни страни е допустимо. Тук е важно наличието на монолитно военно-политическо единство, а не непременно икономическа еднородност. Типичен пример за това е НАТО.

Механичното обединяване на икономически разнородни страни е главният фабричен дефект на Европейския съюз. Наред с високо развитите икономики в началото (Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Люксенбург), впоследствие бяха приети няколко средно развити, главно от южна Европа, а след 2004 г. - група най-слабо развити от Източна Европа, между които и България.

При формирането на интеграционна общност с вътрешен пазар и свободна конкуренция между страните членки, какъвто е Европейският съюз, наличието на икономическа еднородност е задължително условие за нейния успех и дори за оцеляването й. Ако сега нарастват съмненията по бъдещето на ЕС и се настоява за спешни радикални спасителни реформи, това се дължи на все по-голямото вътрешно напрежение и дори конфликти в общността, главно поради икономическата й разнородност. Повечето бивши ръководители на ЕС от края на миналия и началото на този век, вземали решенията по неговото разширение, след пенсионирането си признаваха в публичните си изявления, че приемането на групата слабо развити страни от Източна Европа, в това число и на България, е било голяма грешка. Цената за тази грешка плащаме сега ние с тоталната разруха в нашата икономика, масовата бедност, доходната поляризация, демографското ограбване.

Тези страни бяха приети, без да са спазили критериите от Копенхаген, а по стратегически политически причини. Целта беше да се ограничи влиянието на Русия в тази част на Европа. Да бъде тя изолирана и обкръжена с враждебно настроени държави. В повечето от тези държави, като изключим Полша и прибалтийските републики, народите им не бяха дори питани за членството в НАТО и в ЕС. Тогавашното българско правителство упорито отказваше да проведе референдум по тези съдбоносни национални решения. Защото очакваше неприятни за него резултати.

Добре известните критерии от Копенхаген очертават ясно изискванията за присъединяване към ЕС. Договорът за ЕС определя условията (член 49.) и принципите (член 6.(1) на които трябва да отговаря всяка държава, желаеща да се присъедини към ЕС. Критериите бяха формулирани на среща на Европейския съвет през юни 1993 г. в Копенхаген. Те включват:

Политически критерии: Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, човешките права и закрилата на малцинствата;

Икономически критерии: наличие на нормално функционираща пазарна икономика, способна да издържи на конкурентния натиск и на пазарните сили в рамките на ЕС;

Административен капацитет: способност да изпълняват задълженията, свързани с членството, включително и готовност за придържане към целта за политически, икономически и валутен съюз, популярно известен като Еврозона.

На Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. беше въведено допълнително изискване - страните кандидати да създадат условия за интегрирането си в ЕС, чрез приспособяване на административните си структури. Това се отнасяше до способността на тези страни не само да приемат, но и да прилагат ефективно хармонизираното европейско законодателство чрез съответните административни и съдебни институции.

Посочените критерии бяха утвърдени като задължителни с договора от Амстердам през 1997 г. За да започнат преговори за присъединяване към ЕС, страните кандидати трябваше да отговарят на първия критерий. Тези критерии са валидни и сега за всяка срана кандидат.

Проф. Ангел Димитров, бивш наш посланик в Скопие, сега съпредседател на съвместната българо-македонска комисия по историческите и образователните въпроси, заяви наскоро пред Българското национално радио: „Проблемът, който стои малко в страни, но е важен, е икономическото състояние на страните кандидати за ЕС, защото техните граждани се вълнуват повече от този проблем. Вълнуват се от дохода, който получават, от това, което осигурява тяхното ежедневие“.

Изненадан съм, че и този интелигентен човек не познава същността на критериите от Копенхаген! Не е вярно, че икономическото състояние на страните кандидати, тяхната производителност, конкурентоспособност и качеството на живота на техните граждани, „стои малко в страни“. Напротив, икономическите показатели, функционирането на пазарите, конкурентоспособността на икономиката, качеството на живота на хората, са в центъра на критериите от Копенхаген. Те са главното изискване за приемане в интеграционна общност като ЕС. Затова гражданите се вълнуват най-вече от доходите си, като членки на ЕС, а не от общи лозунги, за разлика от политиците. Тук става дума за политико-икономическа интеграционна общност, като Европейския съюз, а не за военно-политическа, като НАТО.

В тази връзка, почти при всички социологически допитвания нашите граждани заключават, че не чувстват забележимо подобрение в своя живот, след присъединяването ни към Европейския съюз. По-свободното пътуване из Европа като екскурзианти или на работа, наличието на западни търговски вериги с по-голям избор на стоки и някои битови подобрения, не са достатъчни за да се каже, че живеем по-добре. А какво да кажем за тотално разрушената ни промишленост, създавана от милиони хора от десетилетия, за съсипаното земеделие, за станалото излишно образование и квалификация на няколко милиона души, за принудителната емиграция на милиони българи по света, за наложеното ни преждевременно закриване на реакторите в Козлодуй, за третирането ни като второ качество членки в общността и т.н.

Количествено изчислимите ползи и загуби от членството ни в ЕС, в МВФ, в Световната банка и в Световната търговска организация, може би ще се изравнят някъде през втората половина на това столетие. Ако прибавим неподдаващите се на количествено измерване ползи и загуби (например свободното пътуване из Европа, отнетите ни мозъци и биологичен потенциал и много други), нетните загуби може би са стотици милиарди щатски долари. Такова национално ограбване нашата история не познава.

За да се оправдае отклонението от Копенхагенските критерии някои хора, предимно най-високопоставените политици, казваха, че за момента по-важни били политическите критерии, т.е., ограничаването на традиционното влияние на Русия в региона. Това може да е било вярно в момента за някои противници на Русия, но с такова избързване, с пренебрегване на обективните икономически, социални и институционални потребности, се натрупваше конфликтно напрежение, което в средно и дългосрочен хоризонт създава опасно вътрешно напрежение и несигурност за бъдещето на България. То дестабилизира ЕС и ускорява неговото разпадане. Оказа се, че хората, които се грижеха субективно за разширяването и укрепването на ЕС, неволно допринасяха за неговото дестабилизиране и по-скорошно разпадане. Не виждате ли какво става в България и в други източноевропейски страни сега! Вчера (12 декември 2019 г.) гражданите на Великобритания фактически гласуваха за напускане на Европейския съюз. Кои ли ще са следващите?

Ако проучим настоящото състояние на страните членки на ЕС и особено тези от Източна Европа, установяваме, че много от тях и сега, 12-15 години след присъединяването си, не отговарят на изброените по-горе Копенхагенски критерии и условия. Причините за това са в масовите нарушения на критериите, подмяната на икономическите, социалните и институционалните критерии със стратегически съображения за изтласкване на Русия от традиционото й влияние в Източна Европа, а също и допусканите груби грешки от ръководителите на ЕС в управлението на интеграционната общност.

Масово е мнението, че Европейският съюз се грижи повече за интересите на световните корпорации, отколкото за 500-те милиона граждани на Европа. На това се дължи загубата на влияние от традиционните партии, ръководили общността до сега – християндемократите и социалдемократите и засилването на крайно десните политически формации в много европейски държави. Това изостря все повече конфликтите на интереси между страните членки и вътре в тях, напускането на Великобритания, противоречивите резултати от функционирането на ЕС, настояванията за радикални спешни реформи от френския президент и други европейски политици и растящите опасения за неговото бъдеще.

На заседанието си в Солун на 19-20 юни 2003 г. Европейският съвет декларира решимостта си да подкрепи европейската перспектива на страните от Западните Балкани. Обещано им беше да станат неразделна част от ЕС, след като изпълнят критериите за присъединяване от Копенхаген и условията за стабилизиране и асоцииране.

През 2018 г. Европейската комисия прие стратегия за Западните Балкани. На 17 май 2018 г. в София се проведе среща на върха „ЕС-Западни Балкани“. На тази среща беше потвърдена подкрепата за европейската перспектива на Западните Балкани.

На 18 юни 2019 г. Съветът по общи въпроси прие заключения относно: политиката за разширяване на ЕС, която обхваща Черна гора, Сърбия и Турция и позиция за стабилизиране и асоцииране, която обхваща Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово. На 20 юни 2019 г. Европейският съвет одобри заключенията.

Напоследък се развихря кампанията за ускорено приемане на страните от Западните Балкани в ЕС, под претекста че са изпълнили изискванията на критериите от Копенхаген. Това обаче не е вярно. Те може да са изпълнили някои политически и военно-политически критерии, но то важи само за приемане в НАТО, а не за ЕС.

Както вече подчертах, натискът за бързо приемане в Европейския съюз и особено в НАТО, се прави по поръчка на правителството на САЩ и на някои западноевропейски страни, с цел да се изтласка Русия от традиционното си влияние в страните от този регион. Стратегическите политически и военно-политически критерии отново надделяват над икономическите, социалните и институционалните критерии от Копенхаген, които са задължителни за членство в Европейския съюз. Хората биват дори заблуждавани, че приемането в НАТО е условие за присъединяване към ЕС. Това също не е вярно. Австрия, Швеция и Финландия не са в НАТО, но членуват отдавна в ЕС. А Турция е в НАТО, но не я приемат в ЕС.

Повтаря се допуснатата от западноевропейските правителства грешка през първото десетилетие на този век, с масовото приемане на Източноевропейските страни в НАТО и в ЕС. Най-важната фабрична грешка с разширяването на ЕС на изток към неподготвени за присъединяване страни през миналите десетилетия, се повтаря и сега. С присъединяването тогава на групата слабо развити и неконкурентоспособни страни от Източна Европа, икономически еднородният ЕС беше превърнат произволно в механично обединение на богати и бедни, развити и слабо развити, конкурентоспособни и неконкурентоспособни страни. В неговите основи беше положена мощна дестабилизираща бомба. Той беше отслабен, зареден с вътрешни противоречия на интереси и конфликти между страните членки. Така ЕС е застрашен от саморазрушение в недалечното бъдеще, а не от някакъв външен заговор срещу него.

С евентуалното прибързано присъединяване на страните от Западните Балкани, към което ни тласкат сега, тази грешка ще се повтори във влошен вариант. Икономически разнородният Европейски съюз, с присъствието на по-слабо развити страни, като България, Румъния, Хърватска, Унгария, Литва, Латвия, Естония и други, наред с високо развитите западноевропейски икономики, ще стане още по-разнороден, по-нестабилен, зареден с още по-остри вътрешни противоречия, с още по-непримирими вътрешни конфликти между бедни и богати страни.

Новите кандидати за членство от Западните Балкани са по-изостанали от най-изостаналите настоящи членки на ЕС, като България, Румъния и други (виж таблицата). След евентуалното преждевременно приемане на най-изостаналите страни от Западните Балкани, ЕС ще се превърне в пародия на интеграционна общност. Други, по-изостанали от тях страни в Европа няма. Тази още по-разнородна смесица от бедни и богати страни ще засили процесите на разпад в ЕС, които вече са в ход.

На 18 октомври 2019 г. министър-председателят на Северна Македония Зоран Заев заяви: „Решението на Европейския съвет за отлагане на преговорите със Северна Македония за присъединяване към общността е историческа грешка... Направихме всичко, което се изискваше от нас и всичко, което беше по силите ни“.

Премиерът на Северна Македония и политиците, които разсъждават като него, не са разбрали същността на критериите от Копенхаген за присъединяване към Европейския съюз и ги смесват с критериите за присъединяване към военно-политически съюз като НАТО. Действителна груба грешка би било приемането на неподготвени кандидати. Тази грешка би била още по-груба, защото, първо, не са извлечени поуки от приемането на неподготвените източноевропейски страни през 2004, 2007 и 2010 година и второ, сегашните кандидати от Западните Балкани са още по-слабо подготвени, отколкото техните предшественици, като България, Румъния и другите от Източна Европа. Виж таблицата.

Огорчен от неблагоприятното решение на Европейския съвет за отлагане на преговорите за присъединяване на Северна Македония, на 20 октомври премиерът на Северна Македония обяви решението за провеждане на предсрочни парламентарни избори. Аз не разбирам смисъла от такива избори. Присъединяването на Северна Македония към ЕС, когато изпълни критериите от Копенхаген, по принцип не се оспорва от никого. Никой не забранява на Северна Македония да се готви за тази цел. Това беше подкрепено и от Президента на Франция Макрон. То обаче не се решава с парламентарни избори, а с форсирана подготовка и пълна мобилизация на националната енергия за изпълнение на критериите от Копенхаген.

На 12 декември тази година премиерът на Северна Македония г-н Заев реагира на съобщението на БАН от 11 декември, че ние не приемаме тона и претенциите на декларацията на Македонската Академия на Науките и Изкуствата за езика от преди няколко дни. Той бил убеден в тяхното право да имат свой език и че и ние скоро ще се убедим в това.

На събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН от 11 декември 2019 г. нашите специалисти езиковеди представиха убедителни доказателства, че такива грандиозни претенции от нашите съседи за техния език не са основателни. Ние обаче сме още по-загрижени, че декларацията на Македонската Академия на Науките и Изкуствата съдържа много кражби от нашето езиково и друго историческо минало и дори злоупотреби с исторически факти.

Те например твърдят, че корените на македонския език са в далечните антични времена, т.е. преди много векове. А истината е, че той е създаден с политическа поръчка през 1945 г. И това се признава с изявлението на македонския президент г-н Пендаровски от 13 декември, че „Македонският език е елементарен факт от десетилетия“. Ние не оспорваме това. Ние знаем, че този изкуствен език е създаден по поръчка през 1945 г., т.е. преди 75 години.

Достойно за съжаление е, че правителството на България се гордее с настоящата си активна роля в създаването на илюзии за бързо присъединяване на Балканските страни към ЕС чрез събирането на останките от най-слабо развити европейски страни, с чието членство в ЕС засега никой не иска да си губи времето. Изглежда че Бойко Борисов и неговите съветници трябва тепърва да разберат какви са критериите от Копенхаген за присъединяване към ЕС, за да не подвеждат колегите си от Западните Балкани, които може би не ги познават.

Френският президент и правителствата на другите западноевропейски страни, отказали подкрепа за започване на преговори за присъединяване сега, освен че виждат липсата на готовност на тези страни и са достатъчно откровени да го обявят публично, добавиха и още един силен аргумент – предстоящите големи реформи в ЕС. Те твърдят, че докато не въведем ред в собствения си дом, с предстоящите радикални реформи, не е време да добавяме допълнителен хаос, бедност, престъпност и корупция, с приемането на най-изостаналите европейски страни от Западните Балкани. Нашето правителство се залови с тази неблагодарна мисия. Може би по заръка от новия по-голям брат. Преди 12 години ни приеха в ЕС „с клизма“. Сега искаме да приложим същия метод за приемането на Западните Балкани. Виж таблицата.

БВП на човек от населението в ЕС за 2018 г.

Страни и региони

% от средното в ЕС-28

ЕС-28

100,0

Еврозона

106,0

Люксенбург

254,0

Ирландия

187,0

Холандия

129,0

Австрия

127,0

Дания

126,0

Германия

123,0

Швеция

121,0

Белгия

115,0

Финландия

110,0

Франция

104,0

Великобритания

104,0

Малта

98,0

Италия

95,0

Ипания

91,0

Чехия

90,0

Кипър

87,0

Словения

87,0

Естония

81,0

Литва

81,0

Словакия

78,0

Португалия

76,0

Полша

71,0

Латвия

70,0

Унгария

70,0

Гърция

68,0

Румъния

64,0

Хърватска

63,0

България

50,0

Други европейски страни

Швейцария

157,0

Норвегия

150,0

Исландия

133,0

Страни кандидати

Турция

65,0

Черна Гора

47,0

Сърбия

40,0

Северна Македония

38,0

Албания

31,0

Босна и херцеговина

31,0

Косово

?

Източник: Сайт на Европейската комисия

Подобни таблици могат да се представят и по други икономически, социални, институционални, здравословни, научни, образователни, демографски, екологични и други показатели. Те потвърждават същото, което ни показва настоящата таблица. И подкрепят с повече конкретика тоталната изостаналост на Балканските страни. Като изключим Турция, страните от Западните Балкани заемат последните места във всички европейски класации за позитивно развитие и първите места по негативните показатели. За смекчаване на тяхната изостаналост ще са нужни много десетилетия.

Някой може да каже, че през следващите години ще се вземат мерки за ускоряване на догонващото развитие на най-изостаналите в Европа Балкански страни, за повишаване на тяхната конкурентоспособност, за ограничаване на вътрешните им противоречия и конфликти. ЕС може и трябва да помага на тези страни, като подбере най-подходящите за това методи. Членството в общността едва ли е между най-ефикасните методи. По-скоро обратното.

Досегашното развитие на ЕС и на нашата страна, а и особено тежкото положение в страните от Западните Балкани, с известни изключения за Сърбия, показва че догонващото им развитие като член на общността е изключително сложна задача. Защото догонващото икономическо развитие не винаги е възможно.

Силово разширеният ЕС ще стане още по-уязвим, с още по-противоречиви интереси между страните членки и с още по-несигурно бъдеще. Под натиска на конкуренцията на общия вътрешен пазар ще се умножат фалитите на предприятия в новоприетите държави, ще се увеличи безработицата, ще нарастне бедността, ще се изостри доходното разслоение, ще се засили емиграцията на квалифицирани и млади хора. Ще се увеличи демографското им ограбване. Ще се дестабилизира както Балканският регион, заедно с България, така и целият ЕС. В тези Балкански страни ще се повтори в още по-драматична форма това, което се случи и продължава да се случва в България, Румъния и други източноевропейски страни през последните 30 години.

Изложените до тук аргументи ми дават основание още сега да заключа, че преждевременното присъединяване на страните от Западните Балкани, в това число и на Северна Македония, ще бъде нистина историческа политическа и икономическа грешка. Това не е в интереса на страните от този регион. То ще вреди и на дългосрочните интереси на ЕС като цяло.

Макар че съм впечатлен от икономическото развитие на Турция през последните десетилетия, по всяка вероятност, въпреки нейните 65% БВП на човек от населението, спрямо средното в ЕС, тя няма шансове за присъединяване към ЕС по много причини, след като е оставена да чака вече 60 години. Политическата и стопанската история на Сърбия, с нейните 40% БВП на човек от населението от средното в ЕС, се оказа много сложна и противоречива през последните 30-40 години. Бъдещето й се усложнява и от конфликта с Косово.

Северна Македония има едва 38% БВП на човек от населението, от средното в общността. Албания и Босна и Херцеговина имат едва по 31% БВП на човек, т.е. почти два пъти по-малко от нас. Косово е още по-зле и Европейската комисия дори не публикува данни за това формирование. Трудно ми е да разсъждавам за бъдещото икономическо развитие на тези Балкански страни, като го сравнявам с нашия трагичен опит, при значително по-добри стартови позиции и по-благоприятно развитие от тяхното.

Присъединяването на България, Румъния и други слабо развити страни към ЕС беше много труден процес с противоречиви резултати. Преждевременното форсирано присъединяване на още по-изостаналите Балкански страни ще бъде още по-сложен и по-противоречив процес, с още по-съмнителни резултати! Нека не бързаме да се радваме на такова форсирано присъединяване с неясни резултати.

На събранието на БАН на 11 декември беше изказана загриженост, че поради поредицата от груби грешки на нашите правителства през последните 75 години, ние вече нямаме средства за противодействие на агресивното поведение от македонска страна, посягаща на наши фундаментални исторически истини в областта на културата и националната ни идентичност. А при евентуално членство в ЕС те ще станат още по-напористи с досегашното си агресивно поведение.

Мисля си, обаче че не всичко е загубено.

Първо, българското правителство трябва да настоява за Анекс към сключения вече договор между двете страни, в който да се включат всички висящи проблеми, прехвърлени засега така лекомислено на смесената комисия от учени. Нашите колеги в тази комисия са загубили всяка надежда за успех в нейната работа, поради обструкции на македонските им колеги. Тези проблеми трябва да се решат на по-високо политическо равнище, договореното да се опише в големи подробности и със срокове за решаване, както в последния гръцко-македонски договор, и да се включи в предлагания Анекс към Договора. Желателно е това да се направи до края на 2020 г.

Второ, в нашия конкретен случай, България ще направи добра услуга на Македония и на Европейския съюз, ако, подобно на Франция, Холандия, Дания и други европейски страни, упражни правото си на ВЕТО по скорошното приемане на Северна Македония в ЕС. Нашето вето да се оттегли само след постигане на договореност по спорните въпроси.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели