Демографската катастрофа на България все още може да бъде избегната

1. Мащаби на демографската криза в България и Европа.

2. Продължителност на живота в България и в Европа.

3. Възрастова структура на населението в България и в Европа.

4. Конкретни икономически мерки за смекчаване на демографската криза в България.

5. Финансиране на антикризисната демографска програма.

1. Мащаби на демографската криза в България и Европа

България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 година до сега и особено през последните 30-35 години (виж таблица 1.)

Таблица 1. Население на България според преброяванията

Източник: НСИ

Пояснение: Данните от последното преброяване през 2021 г.

още не са публикувани.

Според оперативната отчетност на НСИ максимумът 8992 хил. души беше достигнат в 1989 г. Пак според НСИ, в края на декември 2020г. сме били около 6917 хил. души. Напоследък намаляваме с 60-65 хил. души годишно. Като се има предвид високата инерционност на този показател, влиянието на други трайни неикономически фактори и при запазване на сегашните тежки условия на живот в България, темпът на стопяване на населението ще се запази през следващите 10-15 години. А при евентуално влошаване на условията - ще се ускори и задълбочи. Особено ако настоящата здравна криза продължи по-дълго или се появят нови щамове.

Главните фактори за намаляване на населението са три: отрицателният естествен прираст поради високата смъртност, ниската раждаемост (виж таблица 2.), и голямата емиграция. Отрицателният естествен прираст определя около две трети от намалението на населението. Тук ще се спра само на него. Засега приемам условно, че през следващите десетилетия балансът между емиграция и имиграция ще е нулев, между другото и поради постепенното изчерпване на потенциала за емиграция. Този баланс трудно се поддава на надеждно прогнозиране. Той едва ли ще остане такъв и това може да влоши още повече нашето положение. По-вероятно е да бъде отрицателен, но точният размер на разликата не може да се предвиди. Особено за по-далечна перспектива.

Таблица 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението в България в промили

Източник: НСИ

Раждаемостта и смъртността са в промили (на 1000 души от населението), а естественият прираст е разликата между раждаемост и смъртност. Отрицателният знак в последната колона означава, че умрелите са повече от новородените и населението намалява. Както се вижда, спадът на населението се ускорява. За това допринася и пандемията през последните години.

Ако сегашната разлика между умирания и раждания (около 65000 повече умирания в 2020 г.) и спадане на населението в 2020 г. с 65295 души в сравнение с 2019 г. се запази ще намалеем до около 3,3-3.5 млн. души в края на това столетие. При неблагоприятния възрастов състав (виж таблица 6. за България) и ако лошите условия на живот продължават дълго, може да се свием още повече. Очаква се ромите да станат тогава най-голямата етническа група, турците – втора, а българите – трета. Защото раждаемостта при българите е най-ниска, а емиграцията най-голяма. През последните 32 години по броя на населението вече се върнахме на равнището на 1946-1947 г., т. е. с около 70 години. В края на настоящото столетие може би ще се върнем 200 години назад по броя на населението, а по качеството му – още по-назад, като имам предвид влошаването на структурните аспекти на демографската ситуация.

Таблица 3. Равнища на обща раждаемост, обща смъртност

и детска смъртност в Бълария и Европа -в промили

Източник: Eurostat and UN publications.

Пояснения: Ражданията и смъртността са на 1000 души от населението, а детската смъртност – на 1000 живородени деца.

Общата раждаемост в България е с 0,6 пункта по-ниска от средната в ЕС и е между ниските в общността. Общата смъртност у нас е с 6,4 пункта по-висока от средната в ЕС и е една от най-високите в света. Детската ни смъртност е с 2,2 пункта по-висока от средната в ЕС. Заедно с Малта и Румъния сме с най-висока детска смъртност между страните членки на ЕС. Само някои от страните кандидати за ЕС от Западните Балкани и Турция имат по-висока детска смъртност от нашата.

      2. Продължителност на живота в България и Европа

Продължителността на живота в години расте бавно, както в ЕС в цялост, така и в България (виж таблица 4.).

Таблица 4. Продължителност на живота в години

Източник: Евростат

Този растеж е малко по-интензивен в по-слабо развитите страни. Това обаче не означава, че животът на хората в по-бедните страни се подобрява по-бързо. Напротив, пропастта между бедни и богати в тези страни расте по-бързо.

През 2018 г. средната продължителност на живота в ЕС е била 80,9 години, а у нас 75 години. Близка до нашата е била само в Латвия и Румъния. В съседните ни страни картината е пъстра, но по-добра от нашата: в Турция – 78,9 години, в Северна Македония – 76,7, в Албания – 78,9 и в Сърбия – 75,9.

Важен показател за демографската ситуация във всяка страна е плодовитостта на жените (броят на живо родените деца от една жена). Виж таблица 5.

Таблица 5. Плодовитост на жените в Европа

Източник: Eurostat

Пояснение: Числата в таблицата показват колко живо родени деца се падат на една жена по години. Знакът „:” означава, че няма данни за съответната година.

Данните за последните десетина години са взети от най-нова публикация на Евростат, където може би са прилагани по-различни методи за изчисления. Това навярно обяснява повишената плодовитост на жените за някои страни в 2010 г. и следващите години, което е в разрез с общата тенденция към намаление.

Тази таблица заслужава внимание по няколко причини:

Първо, за да се види, че нашите тенденции на намаление на плодовитостта и раждаемостта съвпадат с европейските. Ние притежаваме свои български особености и интензивността им е различна, но посоката е еднаква. От таблицата личи, че плодовитостта на българските жени намалява значително (с 0,83 деца) през последните 59 години, но спадът в други европейски страни е още по-голям. Главните причини за този по-голям спад са различни от нашите. Нашата обща демографска ситуация обаче е по-неблагоприятна от тази в много други европейски страни не само и не толкова поради ниската раждаемост и плодовитост на жените, колкото вследствие на рекордно високата смъртност у нас, както посочих по-горе, и масовата емиграция от България.

Второ, за да се разбере, че различните измерения на демографските процеси, в това число коефициентите на раждаемост и плодовитостта на жените, са резултат от едновременното влияние на много фактори. Кризата в икономиката, масовата бедност, растящото социално неравенство, лошото здравеопазване, постоянният психологически стрес у хората, личната и имуществената несигурност, престъпността и корупцията и т.н. са само част от тях. Те обаче се проявяват с различна сила в различните страни.

В България те са най-важни, но все повече се чувства действието и на други фактори: вкусове, нови елементи в ценностната ни система и т.н.. През последните 50 години плодовитостта на българската жена е намаляла почти с едно дете. У нас е очевидна причинно-следствената връзка между тежките икономически условия на живот, от една страна, и намаляващата раждаемост и плодовитост на жените, от друга. В богатите европейски страни влиянието на икономическите причини е по-слабо. По-доброто качество на тяхното здравеопазване вероятно оказва решаващо влияние за ограничаване на смъртността.

През последните десетилетия има и други, неикономически фактори, които също влияят за намаление на раждаемостта и на плодовитостта на жените. Това се чувства най-силно в най-богатите европейски страни, като Германия, Белгия, Дания, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария. В тези страни се множат заможните и богати семейства само с едно дете и дори без деца. През последните десетилетия и особено през последните години, протича форсирано налагане на съмнителни стереотипи с претенции за модерност, които противопоставят кариерното развитие на жените и гонитбата за материално благополучие, на майчинството и семейството. Разширява се съжителството на семейни начала, без граждански брак. Полагат се усилия за принизяване ролята на семейството като основна клетка на обществото. Семейството с едно дете и дори без деца, става признак за „модерност”, а семейството с 2-3 и повече деца – за „старомодност”.

Да не говорим за демонстративното публично натрапване на еднополовите бракове, което е безотговорно, дори налудничаво. Ако за момент си представим върха на абсурда – че всички бракове през следващите 80-90 години са еднополови и не се раждат деца под никаква друга форма, човечеството е обречено на изчезване към края на настоящия и началото на следващия век. Дават ли си сметка хората, които ни натрапват тези абсурдни „новости” къде ни водят!. Това са част от уродливите „прелести” на западната демокрация, на абсолютната „свобода на личността“ за избор на собствено поведение, които ни се предлагат настойчиво през последните десетилетия, като „евроатлантически ценности” и някои от идеите в Истанбулската декларация. А нашето общество и държавата пасивно ги наблюдават, негласно ги насърчават и дори им се възхищават, вместо да ги обявят за противообществени деяния, застрашаващи националната ни сигурност, дори съдбата на нашия народ и държава, когато се демонстрират и натрапват публично.

В семейна среда всеки е свободен да прави каквото желае, ако с деянията си не вреди на околните и на обществото като цяло. Но не трябва да е свободен да натрапва публично перверзните си вкусове или наследеното по генетични причини (за което той не е виновен), на другите, чрез шумни улични шествия или плакати и да обявява за „старомодни” тези, които не го следват. Това няма нищо общо с демокрацията! По-скоро обратното – това е диктатура на перверзността.

Трето, в голяма група европейски държави мощното негативно влияние на икономическите фактори се съчетава с това на неикономическите и на псевдомодерността и резултатите са рязко намаление на раждаемостта. Такива са България, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия. Прави впечатление, че повечето от тези страни са известни с продължителното присъствие у тях на МВФ, на Световната банка и на други западни институции през последните 30-35 години, налагащи им политиката на пазарния фундаментализъм. Трудно е да се установи каква част от влошаването в тези случаи се дължи на догматичната икономическа политика и каква на натрапваната ни „модерност”. Но като че ли не е трудно да се установи връзката между тях, като две страни на една и съща антихуманна неолиберална политика, която Западът щедро ни предлага и дори налага.

Четвърто, Франция е по-специален случай. През 1801 г. нейното население е било 29,4 млн. души, през 1901 г. – 40,7 млн., в 1946 – 40,5 млн., в 1990 г. – 56,6 млн. и в 2021 г. – 67,4 млн. През първата половина на миналото столетие раждаемостта там беше спаднала застрашително и се стигна до демографска стагнация и дори намаляване на населението, но те взеха спешни мерки и постигнаха обрат. Въпреки последвалото влияние на страничните негативни фактори на „модерността”, плодовитостта на френските жени и сега се задържа на относително добро равнище. Според демографските прогнози към 2050 г. със своите 75,8 млн. души Франция може да изпревари Германия с нейните очаквани тогава 72,5 млн. души, (при 83,9 млн. сега). Сходни са демографските тенденции и във Великобритания.

Пето, за няколко страни има данни само за последните години. Статистическите редове не са достатъчно дълги, за да се правят надеждни заключения за динамиката на плодовитостта на жените и за характера на бъдещите демографски процеси. Това са Хърватия, Латвия, Македония, Сърбия, Черна Гора и други.

Шесто. Турция е също специален случай. Тя е известна с традиционно високата и стабилна плодовитост на жените си (около и над 2,0) Те обаче имат много сериозни демографско-етнически проблеми. Плодовитостта на жените в западните, предимно турски региони, е едва 1,93 деца, докато в източните - предимно кюрдски региони, е 3,41 деца. Плодовитостта в турските региони бързо намалява. Ако сега кюрдите са 15% (според някои източници 18%) от населението на Турция, се очаква към 2040-2050 г. да се изравнят или изпреварят по брой турската етническа група. Като се имат предвид сложните отношения между двете етнически групи в миналото и сега, това може да има драматични последствия към средата на настоящото столетие, когато се очаква общото население на Турция да достигне около 95-97 млн. души (при 83,6 млн. през 2020 г.) с леко преобладаване на кюрдите. Към 2050 г. общото население на Турция може дори да превиши 100 млн. души.

                 3. Възрастова структура на населението в България и Европа

В резултат на взаимодействието на разгледаните до тук, а и на много други фактори, се формира възрастовата структура на населението в България и Европа (виж таблица 6.).

Таблица 6. Възрастова структура на населението - в %

Източник: Eurostat.

На основата на тези данни могат да се правят важни изводи за кратко-, средно- и дългосрочните тенденции в икономическото и социалното развитие, за тенденциите в раждаемостта и смъртността, за очакваните разходи на обществото по образованието, здравеопазването и по издръжката на различните поколения, за количеството и качеството на работната сила, за миграционните процеси и т.н. за всяка страна членка и за Европа като цяло. Това е важно, но е извън обсега на моята задача в настоящия анализ. Тук ще се огранича само до някои аспекти, свързани с демографската ситуация в България.

Интересна е първата колона, която е наситена с цифров материал за комплексни стратегически анализи. Тя показва какви са демографските резерви и очакваните демографски процеси на отделните страни и на Европа, като цяло, за следващите 50-70 и повече години.

Демографските резерви на България са силно ограничени, защото е малък делът на децата и младите хора. Те са едва 14,4% от населението в 2019 г., при 15,2% средно за ЕС и 20,5% в Ирландия, 17,8% в Швеция или 23,4% в Турция през същата година. Заедно с Гърция, Германия, Италия и Португалия, ние сме в най-неизгодна позиция, поради ниския дял на най-младото ни поколение. Почти еднаквият относителен дял на най-младото поколение в България, Германия и Италия се дължи на различни причини, на които се спрях по-горе. С това се подкопава потенциалът на тези страни за икономическо и социално развитие, а също и за демографски растеж през следващите десетилетия. Залага се все по-опасно бъдещо демографско потъване.

Но докато Германия и Италия имат голям потенциал за маневриране и търсене на подходящи решения, включително и от имиграция на млади хора, това не може да се каже за малката и бедна България. Нашата страна ще бъде изправена пред още по-големи демографски и свързани с тях други предизвикателства през следващите 30-50-70 години, ако не вземе незабавни радикални мерки. Още от сега трябва да се мисли как предизвикателствата да бъдат предварително установени и своевременно смекчени. Те не могат да бъдат изцяло предотвратени.

Източниците на България за млада, предприемчива, енергична работна сила и за генетичен потенциал, са силно ограничени,поради ниската раждаемост и голямата емиграция, със всичките им негативни последствия. А да разчитаме на имигранти от Северна Африка и Близкия изток (както ни препоръчваше Кристалина Георгиева преди няколко години), е силно рисковано, дори авантюристично по много причини. Една от тях е сегашният етнически състав (роми и турци) на нашето население, който е близък до опасни стойности. Ако към него се добавят още големи маси арабски и други имигранти-мюсюлмани от горните региони, ситуацията у нас ще стане критична. Младите поколения на компактните български общности в чужбина също са скромни по мащаб и динамизъм и едва ли може да се разчита на тяхната привлекателност при не особено атрактивните настоящи и очаквани бъдещи условия за работа и живот у нас.

Нямаме друг избор, освен да си създаваме сами млад човешки потенциал чрез бързо повишение на раждаемостта, намаление на детската смъртност, ограничаване на емиграцията на младите хора през следващите години и десетилетия и увеличение на продължителността на живота. Ако се съди по бездействието на българското общество и на ръководните среди през последните десетилетия, тази страшна опасност не се осъзнава у нас. Въпреки че е трудно да се посочи по-голямо предизвикателство за България от това през следващите десетилетия! Настоящите български политици извършват най-голямото престъпление пред бъдещето на България. Това бездействие още сега трябва да бъде обявено за национално престъпление от най-висок ранг. Защото няма по-голямо престъпление пред България от нейното погубване след повече от 13-вековно съществуване.

От данните за Германия (13,6% деца и младежи от 0 до 14 години в 2019 г.) можем да си обясним отчасти и по-голямата склонност на нейното правителство да приема сега млади имигранти от чужбина, поради недостига на собствено младо поколение. Положението в други европейски страни обаче е различно. Те имат по-висок процент на собствено най-младо поколение и не се нуждаят от рискования внос на такова от Африка и Близкия изток. Това поражда естествен и трудно разрешим сблъсък на национални интереси между европейските страни. Този тип различия в националните интереси на страните членки се прибавят към различията, породени от социално-икономически причини и изострят още повече вътрешното напрежение в ЕС.

От тази гледна точка, на другия полюс са Албания, Ирландия и особено Турция, с голямо младо поколение. С всичките деликатни структурни особености на турското младо поколение, за които стана дума по-горе. Европа и най-вече съседите на Турция тепърва ще се сблъскват през следващите години и десетилетия с последствията от настоящата демографска ситуация в тази страна, която впечатлява силно, гледана от страни, но е наситена с вътрешно напрежение и конфликти, които тепърва ще се проявяват през следващите десетилетия. Сегашните европейски лидери като че ли не си дават сметка за това! Да не говорим за българските политици, които едва ли ги познават! А Турция е наш съсед, 12 пъти по-голяма от нас по население, с продължаващи нескрити исторически амбиции към България и към други страни от Евро-азиатския регион.

Освен това, германските политици силно опростяват притока на чужденци, обръщайки внимание само на техния брой и на младостта им, като източник на работна сила и смятат, че лесно ще ги интегрират, както стана навремето със част от турските и други имигранти от Южна и Източна Европа. Те не си дават сметка сега за големите различия в религията, в духовните ценности, в манталитета, в семейните традиции, във вековните взаимоотношения на мъжете към жените, в липсата на образование и квалификация на пришелците от арабските страни, от Иран, Афганистан, Пакистан, Сомалия, Еритрея, Етиопия, Нигерия, Судан и други африкански страни.

Те като че ли не познават горчивия опит на Франция, Великобритания, Белгия и други европейски страни в приобщаването на милиони арабски, африкански и азиатски имигранти на национално и битово ниво, дори от второ и трето поколение. В някои квартали на Брюксел, на Париж и други западноевропейски градове, цивилните служители на местните власти, които таксуват употребената вода, електричество, газ и други битови консумативи, трудно влизат в монолитните квартали на имигрантите, без да рискуват здравето и живота си, ако не са придружени от въоръжена охрана. Западната теория за мутикултурната интеграция се провали с трясък.

От гледна точка на краткосрочния хоризонт много показателни са данните в последната колона на таблица 6. Заедно с Италия, Германия, Австрия, Гърция, Румъния, Португалия, Финландия, Швеция и Латвия, ние сме между страните с най-висок дял на най-възрастното поколение. Но сме в най-трудна ситуация, защото разполагаме с най-ограничен потенциал, за да се справяме с произтичащите от това проблеми. Делът на поколението в ЕС над 65-години е превишавал през 2009 г. дела на поколението от 0 до 14 години само с 2,0 процентни пункта, а през 2019 г. нараства на 5,1 процентни пункта и продължава да расте. В България тази разлика в 2009 г. е била 4,9 процентни пункта, а в 2019 г. нараства на 6,9 процентни пункта. Само в Германия и Италия тази разлика е по-голяма.

Само в осем от държавите от ЕС, посочени в таблица 6. делът на тези с най-младо поколение превишава дела на най-възрастното. В останалите 19 страни е обратното. Това е тревожно за Европа. Подобно е съотношението между хората в работоспособна възраст и пенсионерите (между 15 и 64 години) у нас. То е едно от най-неблагоприятните в ЕС и продължава да се влошава. За малка и бедна страна като нашата, това е сериозен проблем, който засега не се осъзнава от българските власти. Те не правят почти нищо за неговото смекчаване. И с това извършват стратегическо престъпление пред бъдещето на България.

Задълженията на нашето общество да помага на най-възрастното поколение през следващите 20-30 и повече години, са големи. Държавата трябва да прави това при силно ограничените й текущи материални, кадрови и финансови възможности, които до голяма степен са изкуствени, защото ресурси има, но правителството не ги мобилизира за финансиране на най-важни национални програми. То трябва да им осигурява подходящи пенсии, достъп до здравни грижи и лекарства, почивка, подходяща домашна среда, особено когато останат самотни, старчески домове при крайна нужда и всичко от което се нуждаят за достойни старини, за да не ровят в кофите за отпадъци. И най-вече - уважение за техния принос за развитието на България в миналото и молба за прошка заради допуснатите спрямо тях огромни несправедливости, през последните 30-35 години. На тези грижи не трябва да се гледа като на бреме, а като изпълнение на синовен дълг към нашите родители и деди. Недопустимо е противопоставянето на поколенията, каквото някои хора на властови позиции у нас си позволяват.

На другия полюс, с по-малък дял на най-възрастното поколение, са Ирландия, Албания, Македония, Словакия, Полша и най-вече Турция. Те го дължат на собствените си усилия да поддържат по-висока раждаемост в продължение на десетилетия и да полагат много други грижи, за да имат сега солидни демографски ешалони от най-младо, младо и средно по възраст поколения и по-малък дял на най-възрастното. В някои от тези страни това се дължи на високия дял на необразовано мюсюлманско население, за което семейното планиране е непознат лукс. Не може да разчита на прогрес страна с висока раждаемост на бъдещо неграмотно и безработно поколение, което се превръща в източник на престъпност и корупция.

Поддържането на добре премислена по-висока раждаемост е по-здравословен подход от ориентацията на някои богати европейски държави да попълват недостигащото им младо поколение чрез внос на млади имигранти. Това не е достоен за уважение подход. Той е и крещящо несправедлив. Защото води до лишаване на други, най-често по-бедни страни, от тяхното младо и образовано поколение, какъвто е нашият случай сега. Поради голямата емиграция на най-квалифицирани хора ние изпитваме все повече трудности да намерим подходящ квалифициран, особено инженерен персонал за нашата икономика, главно за индустрията. Подобно е положението ни и с медиците.

У нас никой не води сметка за броя на квалифицираните български емигранти. От предполагаемите около 2,0-2,5 милиона емигранти може би около 800-900 хиляди са със средно и високо образование. Това е огромна загуба на България, превишаваща многократно официалната западна помощ към нас. През последните 30-35 години ние финансираме развитите западни страни, а не те нас. Това не може да продължава безкрайно! Ние не трябва да го търпим повече!

Този подход е паразитен, защото лишава по-бедните държави от мозъци, от работна сила и от генетичен потенциал. Той е по-лош от най-лошата кражба. Аз наричам този подход демографско ограбване. Това е една от най-големите опасности за нашата национална сигурност в средно- и дългосрочен хоризонт. Така най-богатите страни в Европа и Америка стават все по-богати, като засмукват от нас ресурси по много канали, а също и чрез демографското ограбване на бедните страни, които стават все по-бедни, лишени от най-младото си, най-динамично и предприемчиво поколение. Това поколение е най-мощният двигател за новаторство и динамизъм в социално-икономическото, научното и културното им развитие.

Паричният израз на този вид ограбване на България от богатите европейски и други страни през последните 30-35 години се измерва с десетки, а може би и около сто милиарда щатски долара. И наверно ще продължава в обозримото бъдеще. Никой не смее да му се противопостави открито, защото ще бъде обвинен, че ограничава свободата на личността за избор на място за живеене и работа. А властите на богатите страни и техните медии подкрепят мощно тази „свобода на личността”, защото им осигурява готова млада и квалифицирана работна сила за тяхното икономическо развитие, ограбена от по-бедните страни.

В същото време тези западни моралисти лишават ниско квалифицираните работници от също такова право на избор на място за живеене и работа. Следователно, за квалифицираните – може, но за неквалифицираните – не може. А нали и едните и другите са хора и трябва да имат еднакви човешки права! Или лицемерните „грижи“ за човешките права са предназначени за стотиците милиони наивници по света, с промити от западната пропаганда мозъци.

Логичен е въпросът: до кога ще бъде толерирано и дори стимулирано това безогледно демографско ограбване? До кога бедните страни ще издържат богатите? Политиците на богатите страни като САЩ, Германия, Великобритания, Франция и други дължат отговор на този въпрос пред човечеството. И този отговор, изразен в дела, трябва да дойде скоро. Той не може да бъде отлаган безкрайно! В противен случай народите на ограбваните страни ще си го поискат , като излезнат на улиците. Желателно е да не се стига до там.

Всяка цивилизована държава трябва да осигурява балансирана възрастова структура на населението си със собствената си демографска политика, а не да разчита на „вноса” на млади поколения, чрез демографско ограбване на други страни. Това означава самостоятелно разширено възпроизводство или поне поддържане на стабилно население с рационална възрастова структура, при все по-добро качество на живота на хората.

Настоящият анализ показва, че България е в най-тежка демографска ситуация между всички страни в ЕС. Сериозно е и положението на Гърция. В трудна ситуация е и Унгария, особено поради ниския дял на най-младото поколение, но не така трудна като нашата. И въпреки това, унгарският министър председател г-н Орбан отдавна говори публично с тревога за надвисналата опасност от демографска катастрофа и се опитва да противодейства с активна държавна политика, включително и на семейно равнище - той има 4 деца. Неговата демографска политика на семейно равнище е много активна.. Същото не може да се каже за нашия бивш премиер, чиято демографска политика беше нулева, както на семейно, така и на държавно равнище. Управленският му хоризонт се изчерпваше с магистралите, при това не винаги качествено изградени и поддържани. Неговата загриженост за демографското бъдеще на България ние не чувствахме през 12-годишното му управление. Да сте го чули някога да говори загрижено за демографската криза - тази най-страшна за България тема? И още по-малко – да действа! Аз не съм.

Освен негативното влияние на някои дългогодишни обективни процеси в цяла Европа, което ние не можем да избегнем, от 32 години у нас се провеждаше държавна политика, която изостряше допълнително демографската криза. България нямаше позитивна демографска политика. Нашите правителства провеждаха от десетилетия деструктивна демографска политика. Това беше едно от последствията на рестриктивната политика на десния пазарен догматизъм, на тоталното недофинансиране на всичко, включително и на демографското ни развитие. То беше висша степен на национална безотговорност пред българския народ!

              4. Конкретни икономически мерки за смекчаване на

демографската криза в България.

Демографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, кризата се превръща в опасност от демографска катастрофа и смекчаването й става още по-трудно, а овладяването - невъзможно. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, пенсионната, финансовата, регионалната и миграционната политика, кризата все още може да се смекчи и да се овладее постепенно през втората половина на настоящото столетие. Може – ако има политическа воля. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Активните мерки в демографската политика дават осезаем, макар и скромен резултат, след 20-25 години.

Средното българско семейство сега е с около 1,5 деца, с нарастваща неграмотност, намаляващо средно ниво на завършено образование и нарастващ дял на новородените деца от турската и ромската етническа група.

Главна стратегическа демографска цел на България трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050-2060 година и поврат към бавно повишение до края на столетието, за постигане на около 7,5-7-7 млн. души, при преобладаващ дял на българската етническа група и едновременно осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. Защото в демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството.

При необходим минимум за българското семейство 2,1 деца, за да се запази неговият размер, стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство 2,3-2,5 деца, с близка до нулата неграмотност и средно ниво на образованието – завършен 12-ти клас.

Известни са ми няколко стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години, но те остават на книга. Главната вина за това не е в техните автори, а в ръководните политически среди. Веднаж направени, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи. Освен това, най-важните - икономическите мерки са слабо застъпени в тези стратегии. Така повече не може!

До края на 2022 г. трябва да се задействат няколко големи пакета от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт. Подготовката на тези пакети от мерки трябва да започне незабавно – от началото на 2022 г.

А. Изработване на комплексна програма от мерки за предотвратяване на демографската катастрофа. Програмата да бъде приета от Народното Събрание до края на 2022 г. и да се конкретизира и допълва ежегодно с приемането на Държавния бюджет.

Б. Изработване на пакет от мерки за ограничаване на демографското ограбване (изтичане на мозъци и на генетичен потенциал) на страната ни. Срок – юли 2022 г.

В. Изработване на пакет от мерки за работа с децата и младото поколение. Срок – юли 2022 г.

Г. Изработване на пакет от мерки за подпомагане на възрастните хора (над 60 години), с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила. и повишаване продължителността на живота у нас до 80 години към 2030 г. Срок - юли 2022 г.;

Наред с много други конкретни мерки за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:

• предоставяне на работещи родители от 1 януари 2022 г. на еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ дете – 5000 лв.; на трето дете – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв. Предоставянето на тези средства да става най-късно до 6 месеца от раждането на съответното дете;

• въвеждане от 1 януари 2022 г. на платен отпуск по майчинство за работещи майки с 90% от основната заплата преди излизането в отпуска: – 8 месеца за първо дете; - 12 месеца за второ дете; - 24 месеца за трето; - до 3 месеца за всяко следващо. По желание на майката отпускът да може да се удължава с още до 12 месеца до трето дете при 70% възнаграждение;

• повишаване от 1 януари 2022 г. на детските надбавки за работещи майки: - с 50% от сегашното равнище за първо дете; с 100% за второ; 150 % за трето; 80 лв. за всяко следващо;

• да се въведе задължение на родителите да прилагат семейно планиране. Основно изискване да бъде: всяко семейство да си позволява толкова деца, колкото може да издържа, като им осигурява нормално качество на живота и средно образование. От нарушителите на това изискване да се търси отговорност от местните общински власти;

• от 1 януари 2022 г. да се предоставя по-голямо и продължително допълнително финансиране при отглеждане на деца с увреждания;

• от януари 2022 г. по желание на майките да се използва схемата „отново на работа” по време на полагащия се отпуск по майчинство, чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;

• бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;

• да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т. н.;

• да се ускори строителството на детски ясли и градини, като до 2025 г. се осигурят необходимите места във всички населени места;

• от 1 януари 2022 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, а до края на 2024 г. да бъдат отменени изцяло. От началото на 2025 г. те да се издържат изцяло от държавата и общините;

• от началото на 2022 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища, което да бъде завършено до края на 2024 г. От началото на 2025 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;

• от началото на 2022 г. да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 400 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование;

• от началото на 2022 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 75 лв.; в средно училище - 200 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава месечна стипендия от 400 лв. при успех минимум 4,50;

• от началото на 2024 г. да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища при минимално заплащане;

• от началото на 2023 г. за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се предоставя безплатна здравна помощ и безплатни лекарства, без да се изисква да са здравно осигурени;

• от 1 юли 2022 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;

• от началото на 2022 г. да започне чувствително повишение на заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болници. При база заплатата на медицинска сестра, примерно 1500 лв, заплатата на лекар да бъде примерно до 5-7 пъти по-висока, а на директор на болница – до 15 пъти. Да се увеличат значително доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинските болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;

• От началото на 2024 г. на лекарите в държавни и общински болници, които нямат собствени жилища, да им се предоставят жилища без наем или срещу символичен наем в продължение на 10 години;

• да се осигури реален общ достъп до здравни услуги на всички здравно осигурени български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Ако се налагат промени в техния статут, те да се преобразуват в здравни служби за оказване на солидна първа помощ.

• Да се осигури нормална здравна помощ и подходящо снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и в малките градчета, като при нужда се осигурява държавно финансиране;

• от началото на 2023 г. да започне повишение на процента на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, като до 2025 г. се достигне средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места в ЕС;

• засега пациентите в България плащат най-висок дял в ЕС от разходите по здравеопазване с лични средства – около 50%. Държавата и общините да вземат необходимите мерки за намаляване на този дял към 2025 г. до средното равнище в ЕС;

• от януари 2023 г. да започне съществено увеличение на дела на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса, като до 2025 г. достигне средното равнище в ЕС. От началото на 2024 г. разходите за зъболечение на бедни възрастни хора над 60 години да се поемат от държавата;

• от началото на 2022 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2025г. средната месечна пенсия, като процент от средната месечна заплата да достигне средното равнище в ЕС, без

ограничения за максимума. Да не се въвежда облагане на пенсиите с данък върху доходите;

- солидарното начало като основа на пенсионната система да се запази през следващите години и десетилетия. Това обаче не осигурява дори жизнения минимум на пенсионерите. За преобладаващата им част, обаче с най-ниски пенсии, трябва да се приложи система за паралелно допълнително подпомагане, финансирано с бюджетни средства. Считано от началото на 2023 г., на тези хора да се осигури минимален месечен доход над 10% от линията на бедността – сумарно от двата източника: пенсията и допълнителната помощ. Тази смесена система да се прилага, докато бъде извършена радикална реформа в доходите и в основната пенсионна система. Така че тя бъде способна да поеме сама пенсиите на българските граждани. Този преходен период наверно ще трае много години.

• от началото на 2024 г. държавата да изплаща 10% от жилищния наем на работещо младо семейство с едно дете; 20% на младо семейство с две деца и 40% с три и повече деца;

• от началото на 2023 г. всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;

• от началото на 2022 г. ДДС да се намали на 9% за лекарствата, учебниците и учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст, като се увеличи на 30% ДДС за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;

• от началото на 2023 г. да се правят облекчения на млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;

• всички български граждани, завършили държавни висши училища и използвали настоящите допълнителни помощи, могат да заминават на работа в чужбина само след като са работили у нас поне пет години преди отпътуването;

• от началото на 2023 г. държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища.

• От началото на 2023 г. да се въведе различен режим на финансови и други взаимоотношения на НЗОК с държавните и общинските болници, от една страна и частните болници, от друга.

• 5.      Финансиране на антикризисната демографска програма

Пазарните фундаменталисти – политици и икономисти могат да възразят, че няма пари за финансиране на такава щедра спасителна демографска програма в България. Това не е вярно!

Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят още през следващите години чрез провеждане на отдавна предлаганата от мен и други икономисти данъчна реформа. България е член на ЕС и е длъжна да изпълнява писаните и неписани закони и правила на тази общност. Ако се прилагат данъчните принципи и правила на преобладаващата част от страните в ЕС само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно. Заедно с другите данъчни реформи, които предлагам многократно през последните 10-15 години, при по-висока ефективност на данъчната администрация и по-добра данъчна дисциплина, общият размер на данъчните постъпления може да нарастне с около 4,0-4,5 млрд. лева годишно още през следващите няколко години.

През 2024-2025 г. да се приложи еднократно облагане с 5% данък „Солидарност” на недвижимите и част от по-големите движими имущества на обща стойност по данъчна оценка над 200 хил. лева на домакинство. Приходите от него да се използват само за финансиране на мерките по смекчаване на демографската криза. Това не е репресивен данък, а средство за подпомагане на активната демографска политика в сегашните трудни условия.

През 2024-2025 г. да се създаде целеви фонд „Родина”. Да се поканят работещите в чужбина българи да правят ежегодни доброволни вноски в него по своя преценка. Постъпленията в този фонд да се използват само за финансиране на мерките по смекчаване на демографската криза. Икономическото основание за създаване на такъв фонд е, че работещите в чужбина българи са ползвали през целия си живот за себе си и за своите семейства, редица облекчения в България за безплатно образование, здравно обслужване, по личната и имотната си сигурност и други подобни държавни облаги, финансирани от цялото българско общество.

От медиите научаваме, че от КТБ са ограбени около 4 млрд. лева, които българските граждани сега ще изплащат. От това следват поне два въпроса: първо, кой е виновен за този грабеж и кога виновниците ще бъдат принудени да възстановят ограбеното? Кой ще е отговорен за това? Второ, къде е гаранцията, че нещо подобно не става от години и в други търговски банки, за които ще научим след време и ще бъдем пак принудени да плащаме? След като престъпленията в банковата система преди 15-20 години, а и сега в КТБ не се наказват, това окуражава извършването на подобни престъпления и в други банки? Логиката на живота е: ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления! Управляващите най-после трябва да въведат ред в тази държава! Ако те не желаят народът трябва да ги принуди.

Служебното правителство направи редица разкрития за престъпност и корупция на правителството на Бойко Борисов. Редовното правителство, което очакваме да започне работа тези дни сигурно ще направи още повече разкрития за престъпност и корупция на българи у нас и в чужбина. При наличие на достатъчно факти за престъпност виновните лица трябва да бъдат предадени на съдебната система. Престъпленията трябва да бъдат последвани от възмездия. Даването на оставка или уволненията на виновните лица от заеманите постове, не са достатъчни наказания за престъпниците. По този начин навярно ще бъдат събрани милиарди лева, откраднати от българската държава и ще бъдат използвани за обществени нужди.

Държавата може да получи допълнително и много милиарди лева ако ограничи злоупотребите с монополно положение. Нещо, което тя също не прави. От това нашата държава губи ежегодно по няколко милиарда лева.

Това обаче изисква наличието на група хора на кормилото на нашата държава със силна политическа воля, голям кураж и непоклатима готовност да служат на България.

В продължение на 10-15 години могат да се върнат на България десетки милиарди лева, заграбени от престъпниците през изминалите 30-35 години. Престъпността и корупцията е много силна, но истинската държава с нейния силов апарат и подкрепата на милионите честни хора, е по-силна от всички. Само да пожелае да използва силата си! Покорно кроткият, търпелив и послушен български народ трябва най-сетне да се събуди от летаргичния си сън! И да настоява властите да започнат да събират окраденото от престъпниците.

Зная че това е много трудно. Но то е много важно, защото България постепенно умира, оплетена в мрежата на престъпността и корупцията и замаяна от всеобща апатия и безразличие, плъзгаща се надолу към демографската катастрофа.

На младини бях чел една интересна книга от полски автор „Заговорът на равнодушните”. В паметта ми се е запечатала една страхотна мисъл: „Не се страхувайте от приятелите си! В най-лошия случай те могат да ви предадат. Не се страхувайте и от враговете си! В най-лошия случай те могат да ви убият. Страхувайте се от равнодушните. Те няма нито да ви предадат, нито да ви убият, но благодарение на тях на света съществуват и предателствата и убийствата!”

Най-големият враг на България сега е масовата апатия. Ако се събудим можем да я спасим. Ако продължаваме да спим и да се надяваме някакъв месия да дойде и да ни спасява отново, ще изчезнем всички заедно с нашата България! България ще изчезне като име на държава и ще остане само като име на територия, както е сега с Тракия, Мизия, Добруджа и други подобни.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни.

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат незабавни мерки за нейното спасяване! Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако се събудим навреме!